МОТИВИ:
Срещу подсъдимия М.М.М. *** е
повдигнато обвинение за това, че:
На 03.08.2017 г. около 03:00 часа в с. ***, обл.
Плевен, в съучастие като съизвършител с Б.М.Х. като съизвършител и подбудител, Ж.Г.Г.
като съизвършител и К.Т.В. като помагач, влязъл в
чуждо жилище – къща на адрес ***, обитавана от В.И.Й., като употребил за това
сила изразяваща се в разбиване на входната врата, като деянието е извършено
нощем и от повече от две лица – престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал.
1 НК.
Срещу подсъдимия К.Т.В. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 03.08.2017 г. около 03:00 часа в с. ***, обл.
Плевен, в съучастие като помагач умишлено улеснил съизвършителя
и подбудителя Б.М.Х., Ж.Г.Г. и М.М.М.
и двамата като съизвършители, да влязат в чуждо
жилище – къща на адрес ***, обитавана от В.И.Й., като употребили за това сила
изразяваща се в разбиване на входната врата, като деянието е извършено нощем и
от повече от две лица. Улесняващите действия на подсъдимия В. се изразяват в
това, че е стоял пред жилището на св. Й., за да води наблюдение и да отстранява
спънки – престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 1 НК.
В хода на съдебното следствие на основание чл.287, ал.1 от НПК съдът е
допуснал изменение на обвинението срещу подсъдимия К.Т.В., като обвинението
срещу него е повдигнато за това, че: на 03.08.2017г. около 03:00 часа в с. *** обл. Плевен в съучастие като съизвършител
с Б.М.Х. като съизвършител и подбудител, Ж.Г.Г. като съизвършител и М.М.М. като съизвършител влязъл в
чуждо жилище - къща на адрес ***, обитавана от В.И.Й. като употребил за това сила,
изразяваща се в разбиване на входна врата, като деянието е извършено нощем
повече от повече от две лица – престъпление по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът не поддържа повдигнатото срещу подсъдимия М.М.М. обвинение. Навежда правни и фактически доводи, че от
всички събрани по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
подсъдимият М. не е влизал в къщата на адрес ***, обитавана от В.И.Й.. Изразява
становище, че подсъдимият М. следва да бъде оправдан по повдигнатото срещу него
обвинение.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимия К.Т.В. обвинение. Навежда правни доводи, че от всички събрани по
делото доказателства, в това число показанията на свидетелката В.И.Й., се
установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда да
признае подсъдимия К.Т.В. за виновен в извършване на престъплението предмет на
повдигнатото обвинение и да му наложи справедливо наказание.
Подсъдимият М.М.М. разбира обвинението
за какво е, дава обяснения, като отрича изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Твърди, че на посочената в обвинителния акт дата заедно
с подсъдимия В. и свидетелите Б.М. и Ж.Г.Г. е пътувал с
автомобил до с. *** обл. Плевен, но поради изпитото
голямо количество алкохол е заспал и не е слизал от автомобила.
Упълномощеният защитник адв.Ч.
*** навежда правни и фактически доводи, че събраните по делото доказателства не
са достатъчни, за да бъде направен несъмнен извод за виновността на подсъдимия
в извършване на престъпното деяние. Моли съда подсъдимият М. да бъде оправдан.
Подсъдимият К.Т.В. разбира обвиненията за какво са, дава
обяснения, като признава изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.
Твърди, че на посочената в обвинителния акт дата действително е влязъл в къщата на адрес ***, обитавана от В.И.Й., но стоял безучастно и по
никакъв начин не бил възпрепятствал живущите в нея да я напуснат.
Упълномощеният защитник адв.Х.
*** навежда правни и фактически доводи, че събраните по делото доказателства не
са достатъчни, за да бъде направен несъмнен извод за виновността на подсъдимия
в извършване на престъпното деяние. Моли съда подсъдимият М. да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.М.М., ЕГН **********,*** бил осъждан с влязла в сила на
14.10.2013 г. присъда № 26/13.11.2012 г. по НОХД № 257/2012 г. по описа на ОС –
Враца, като към момента на извършването на престъплението не е бил
реабилитиран.
Подсъдимият К.Т.В.,
ЕГН ********** *** бил осъждан с влязло в сила на 24.10.2013 г. споразумение №
98/24.10.2013 г. по НОХД № 407/2013 г. по описа на РС – Тетевен, като към
момента на извършването на престъплението не е бил реабилитиран.
Свидетелите Б.Х., Ж.Г.
и подсъдимите М.М. и К.В. *** и поддържали приятелски
отношения.
В продължение на 1 година
и два месеца до лятото на 2017 г. свидетелят Б.Х., по отношение на когото наказателното
производство е приключило със споразумение за решаване на делото по реда на
чл.384 ал.1 от НПК по протокол №**/27.01.2020г по НОХД№148 по описа на Районен
съд – Плевен , живеел на семейни начала със свидетелката В.И.Й.. Двамата са
биологични родители на малолетно дете на име Л., като свидетелят Х. не я бил
припознавал по законов ред.
През лятото на 2017 г.
свидетелят Х. и свидетелката Й. се разделили и тя заживяла на семейни начала в
обитаваната от нея къща в с. ***, обл. Плевен заедно
със свидетеля В.К.Т.. Двамата съжителствали с майката на свидетелката Й. –
свидетелката К.А.И., бебето на Й. от свидетеля Х. – Л. и племенника на Й. –
свидетелят М.М. М..
Вечерта на 02.08.2017г.
срещу 03.08.2017 г. свидетелят Х. консумирал значително количество алкохол и
вследствие на алкохолното опиянение, в съзнанието му започнали да се формират
мисли за отмъщение спрямо бившата му приятелка – свидетелката Й., и настоящия й
мъж – свидетелят Т..
В изпълнение на
взетото от свидетеля Х. решение, същият решил заедно със свои приятели – свидетеля
Ж.Г., по отношение на когото
наказателното производство е приключило със споразумение за решаване на
делото по реда на чл.384 ал.1 от НПК по протокол №28 от 27.01.2020г. по НОХД№147/2020г.
по описа на Районен съд – Плевен, подсъдимите М.М. и К.В.,
да отидат до дома на свидетелката Й., за да се конфронтират с нея и свидетеля Т..
Около 00:25 часа на
03.08.2017 г. свидетелят Х. отишъл заедно със свидетеля Г. до дома на съседа си
– свидетеля М.Т.И. *** и му казал, че иска да отиде до гр.Плевен, за да си
свърши някаква работа, поради което има нужда някой да го закара. Свидетелят Х.
предложил на свидетеля И. да закара него и още няколко човека с личния му лек
автомобил марка „***“, рег. № ***, като му обещал 50 лева за услугата. Свидетелят
И. се съгласил и всички се отправили към
паркирания автомобил. Там пристигнали и подсъдимите М.М.
и К.В., след което всички – подсъдимите М. и В., и свидетелите Х., Г. и И., се
качили в автомобила и тръгнали. Междувременно свидетелят И. забелязал, че подсъдимите
М. и В., и свидетелите Х. и Г. били
пияни.
Когато наближили град
Плевен, свидетелят Х. казал на свидетеля И., че няма нужда да ходят до града, а
трябва да отидат до с. ***, което се намира в близост. Около 03:00 часа всички
пристигнали в селото, като свидетелят Х. давал напътствия на свидетеля И.
накъде да кара. Не след дълго свидетелят Х. помолил свидетеля И. да спре колата
и да я паркира, защото са пристигнали на уреченото място. Свидетелят И. не
спрял непосредствено до къщата на свидетелката Й., а малко встрани от нея,
останал да чака вътре, поради което не разбрал какви са действителните
намерения на подсъдимите М. и В. и свидетелите Х. и Г..
Подсъдимият В. и
свидетелите Х. и Г. излезли от
автомобила, а подсъдимият М. бил заспал и останал в автомобила.
След като излезли от
автомобила, свидетелят Х., свидетелят Г. и подсъдимият В. се насочили към дома
на свидетелката Й., находящ се на адрес ***. Свидетелят
Х. отишъл до входната врата на къщата, започнал да я удря, като накрая я разбил
и влязъл, заедно с подсъдимия В. и свидетеля Г.. Свидетелите Х. и Г. влезли в
стаята, където спели свидетелката Й., дъщеря й Л. и свидетеля Т. и нанесли на
последния побой. Подсъдимият К.В. останал в коридора на къщата. Очевидци на случилото
се станали майката на свидетелката Й. – свидетелката К.И. и племенникът на
свидетелката Й. – свидетелят М.М.. Последният успял
да излезе от къщата и да потърси помощ от баща си, който живеел в съседната
къща – свидетеля В.И.Й.. През това време подсъдимият В. и свидетелите Х. и Г.
излезли от къщата, върнали се до автомобила на свидетеля И. и си тръгнали.
Свидетелката Й. подала
сигнал на телефон 112 и на място пристигнали служители на МВР – свидетелят П.К.
и ***И.И., които разбрали какво е станало от
свидетелите Й., И. и Т. и извикали екип на спешна помощ.
По-късно същия ден ***
на Полицейския участък гр.Тръстеник – свидетелят П.М., също посетил къщата на адрес ***, обитавана от В.И.Й., разговарял със свидетелите Й., И. и Т. и
след като разбрал какво се е случило и кои лица са влизали през нощта в къщата,
сигнализирал РУ-гр.Роман и тръгнал натам.
По-късно през деня
свидетелят П.М. в РУ-гр.Роман снел сведения от подсъдимия В. и свидетелите Х. и
Г., които признали обстоятелството, че през нощта са разбили вратата на къщата
в с.*** и са влезли в нея, като са нанесли побой на свидетеля Т.. Свидетелят П.М.
не взел сведения от подсъдимия М., тъй като последният бил много пиян и спял на
дивана.
В хода на досъдебното
производство била назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза на
пострадалия В.К.Т., като видно от заключенията на вещото лице д-р П.Т. е, че на
Т., **г. е причинена контузна рана на горна устна.
Няма рентгенови данни за счупвания. Описаната рана е довела до болки и
страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето. Според
вещото лице увреждането може да се получи по начин и време, както се съобщава –
удари с ръце, юмруци по лицето. Няма описани други увреждания в медицинската
документация. Раната ще зарасне за около 15 дни.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимите М. и В., от показанията
на свидетелите В. К.Т., В.И.Й., К.А.И., В.И.Й., М.М. М.,
П.И.К., М.Т.И. и П.П.М., от показанията на свидетеля Б.М.Х., по отношение на когото
наказателното производство е приключило със споразумение за решаване на делото
по реда на чл.384 ал.1 от НПК по протокол №**/27.01.2020г по НОХД№148 по описа
на Районен съд – Плевен, от показанията на свидетеля Ж.Г.Г.,
по отношение на когото наказателното
производство е приключило със споразумение за решаване на делото по реда на
чл.384 ал.1 от НПК по протокол №28 от 27.01.2020г. по НОХД№147/2020г. по описа
на Районен съд – Плевен, чийто показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие от една страна с
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а от друга със
заключението на вещото лице д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза.
От показанията на свидетеля Б.Х. се установява, че в продължение на 1 година и
два месеца до лятото на 2017 г. живеел на семейни начала със свидетелката В.И.Й..
От показанията на свидетелите Х. и Й. се установява, че двамата са биологични
родители на малолетно дете на име Л., като свидетелят Х. не я бил припознавал
по законов ред. Според показанията на свидетелите Х. и Й. през лятото на 2017
г. двамата се разделили и свидетелката Й. заживяла на семейни начала в
обитаваната от нея къща в с. ***, обл. Плевен заедно
със свидетеля В.К.Т.. От показанията на свидетелите Й. и Т. се установява, че двамата
съжителствали с майката на свидетелката Й. – свидетелката К.А.И., бебето на Й.
от свидетеля Х. – Л. и племенника на Й. – свидетелят М.М.М..
От показанията на свидетеля Х. се установява, че вечерта на 02.08.2017г. срещу
03.08.2017 г. консумирал значително количество алкохол и вследствие на
алкохолното опиянение, в съзнанието му започнали да се формират мисли за
отмъщение спрямо бившата му приятелка – свидетелката Й., и настоящия й мъж –
свидетелят Т.. От обясненията на подсъдимите М. и В., и от показанията на
свидетелите Х. и Г. се установява, че всички те решили да отидат до дома на
свидетелката Й., за да се конфронтират с нея и свидетеля Т.. От показанията на
свидетелите Х. и Г. се установява, че около 00:25 часа на 03.08.2017 г. отишли
до дома на свидетеля М.Т.И. ***. Според показанията на свидетеля Х. той казал на свидетеля И., че иска да отиде до гр.Плевен,
за да си свърши някаква работа, поради което има нужда някой да го закара. Според
свидетеля Х. той предложил на свидетеля И. да закара него и още няколко човека
с личния му лек автомобил марка „***“, рег. № ***, като му обещал 50 лева за
услугата. От показанията на свидетеля И. се установява, че той се съгласил и всички се отправили с автомобила за
гр.Плевен. Според показанията на свидетеля И. подсъдимите М. и В., и
свидетелите Х. и Г. били пияни.От
показанията на свидетеля И. се установява, че когато наближили град Плевен, свидетелят
Х. му казал, че няма нужда да ходят до
града, а трябва да отидат до с. ***, което се намира в близост. Според
показанията на свидетелите Х., Г. и И. около 03:00 часа всички пристигнали в
селото. От показанията на свидетеля И. се установява, че свидетелят Х. му давал
напътствия накъде да кара и не след дълго пристигнали на уреченото място. От
показанията на свидетеля И. се установява, че той не разбрал какви са
действителните намерения на подсъдимите М. и В. и свидетелите Х. и Г.. Според
свидетеля И. той останал да чака в колата, а подсъдимият В. и свидетелите Х.
и Г. излезли от автомобила. Според
показанията на свидетеля И., дадени на съдебното следствие, подсъдимият М. бил
заспал и останал в автомобила. Според показанията на свидетеля И., дадени по
същото дело на досъдебното производство при разпита му на 14.08.2017г., находящи се на л.34 и 35 от ДП, и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по
реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК, подсъдимият М.
е излязъл от колата и е тръгнал с подсъдимия В. и свидетелите Х. и Т..От
показанията на свидетеля И. се установява, че при разпита си в съдебно
заседание казва истината, а показанията му по досъдебното производство са били продиктувани от упражнен спрямо него
натиск от *** на РУ-Долна Митрополия. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.,
дадени на съдебното следствие, тъй като същите са последователно и логически
изложени и си кореспондират напълно както с обясненията на подсъдимия М. и
показанията на свидетелите Х. и Г., така и с показанията на свидетелите Й., И.
и Т.. От показанията на свидетелите Й., И. и Т. се установява, че живеели в
къща, находяща се на адрес ***.Според показанията на
свидетеля Х. същият отишъл до входната врата на къщата, започнал да я удря,
като накрая я разбил и влязъл, заедно с подсъдимия В. и свидетеля Г.. От
показанията на свидетелите Х. и Г. се установява, че те влезли в стаята, където
спели свидетелката Й., дъщеря й Л. и свидетеля Т. и нанесли на последния побой.
От обясненията на подсъдимия В. и от показанията на свидетелите Х. и Г. се
установява, че подсъдимият К.В. останал в коридора на къщата. В тази насока са
и показанията на свидетелите Й., И., Т. и М.. Според показанията на свидетеля М.
той успял да излезе от къщата и да потърси помощ от баща си, който живеел в
съседната къща. В тази насока са и показанията на свидетеля В.И.Й.. От
обясненията на подсъдимия В. и показанията на свидетелите Х. и Г. се
установява, че същите излезли от къщата, качили се в колата и се прибрали в
гр.Роман. От показанията на свидетелката Й. се установява, че тя подала сигнал
на телефон 112 и на място пристигнали служители на МВР, които разбрали какво е
станало и извикали екип на спешна помощ. В тази насока са и показанията на
свидетеля П.К.. От показанията на свидетеля П.М.
се установява, че същият
заема длъжността *** на Полицейския участък в гр.Тръстеник и на 3.08.2017г. посетил къщата на адрес ***, обитавана от В.И.Й., разговарял със свидетелите Й., И. и Т. и
след като разбрал какво се е случило и кои лица са влизали през нощта в къщата,
сигнализирал РУ- Роман и тръгнал натам. Според показанията на свидетеля М.,
дадени по същото дело на досъдебното производство при разпита му на
4.01.2018г., находящи се на л.38 от ДП и приобщени
към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК, по-късно през деня в РУ-гр.Роман той снел сведения от подсъдимия В.
и свидетелите Х. и Г., които признали обстоятелството, че през нощта са разбили
вратата на къщата в с.*** и са влезли в нея, като са нанесли побой на свидетеля
Т.. Според показанията на свидетеля М. същият не е взел сведения от подсъдимия М.,
тъй като последният бил много пиян и спял на дивана. Свидетелите Й., И., Т. и М.
са категорични, че подсъдимият В. и свидетелите Х. и Г. са разбили входната
врата на къщата и без тяхно съгласие са влезли през нощта вътре в къщата, като
свидетелите Г. и Х. са нанесли побой на свидетеля Т.. Свидетелите Й., И., Т. и М.
са категорични, че подсъдимият М. не е влизал в къщата и въобще не са го
виждали същата нощ. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Й., И., Т.,
Й. и М., тъй като показанията им са конкретни, ясни и последователни и
изясняват възприетите от тях действия на подсъдимия В. и свидетелите Х. и Г. по
разбиването на входната врата на къщата, влизането им вътре в къщата и
нанасянето на побой на свидетеля Т.. Освен
това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят подсъдимия В. и свидетелите Х. и Г. в престъпление, което не са
извършили. Съща така показанията на тези свидетели си кореспондират напълно със
заключението на вещото лице д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза
относно характера и механизма на причинените увреждания на свидетеля Т..
От приобщения по делото протокол от
27.01.2020г. по НОХД № 147/2020г. по описа на ПлРС се
установява, че на 27.01.2020г. съдът одобрил на основание чл.382 ал.7, във вр. с чл.381, ал.5 от НПК постигнатото между Районна
прокуратура – Плевен, представлявана от районен прокурор Георги Балков адв. Н.М. като защитник на
подсъдимия Ж.Г. и подсъдимия Ж.Г. споразумение №28 за прекратяване на
наказателното производство по, със следното съдържание:
Подсъдимият Ж.Г.Г. се признава за ВИНОВЕН за това, че на 03.08.2017г. около
03:00 часа в с. ***, обл. Плевен, в съучастие като съизвършител с Б.М.Х. като съизвършител
и подбудител, М.М.М. като съизвършител
и К.Т.В. като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща на адрес ***, обитавана от В.И.Й.,
като употребил за това сила изразяваща се в разбиване на входната врата, като
деянието е извършено нощем и от повече от две лица - престъпление по чл. 170,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 и ал. 1 НК
За извършеното от
подсъдимия Ж.Г.Г. престъпление по чл.170, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 и ал.1 НК, СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯВАТ да му бъде наложено наказание при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на ТРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
С престъплението не са
причинени имуществени вреди. По делото няма предявен граждански иск и събрани
веществени доказателства, по отношение на които да се постига съгласие с
настоящото споразумение.
Разноските по делото в
размер на 52,90лв. са възложени в тежест на подсъдимия, които да заплати по
сметка на ОД МВР Плевен.
От приобщения по делото
протокол от 27.01.2020г. по НОХД № 147/2020г. по описа на ПлРС
се установява, че съдът е прекратил на основание чл.24 ал.3 от НПК
производството по НОХД № 147/2020г. по описа на ПлРС.
От приобщения по
делото протокол от 27.01.2020г. по НОХД № 148/2020г. по описа на ПлРС се установява, че на 27.01.2020г съдът е одобрил
постигнатото и оформено споразумение за прекратяване на наказателното
производство по НОХД № 148/2020 г. по
описа на РС - Плевен между РП - Плевен представлявана от прокурор Георги Балков, адв. Б.П. - служебен
защитник на подсъдимия Б.М.Х. със съгласието на подсъдимия, относно следното:
ПОДСЪДИМИЯТ Б.М.Х.,
роден на *** ***, ***, ***гражданин, с начално образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН: ********** се признава за ВИНОВЕН в това, че на 03.08.2017 г. около
03:00 часа в с. ***, обл. Плевен, в съучастие като
подбудител и съизвършител с М.М.М.,
Ж.Г.Г. и К.Т.В. като помагач, влязъл в чуждо жилище -
къща на адрес ***, обитавана от В.И.Й., като употребил за това сила изразяваща
се в разбиване на входната врата, като деянието е извършено нощем и от повече
от две лица – престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 1 от НК.
За така извършеното
престъпление от подсъдимия Б.М.Х. и с оглед предвиденото в чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, ал. 3 и ал. 1 от НК и като бе съобразена разпоредбата на чл. 381, ал. 4
от НПК, му се ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА
наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, а именно – „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ В РАЗМЕР НА 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ
режим.
Съставомерни имуществени щети от престъплението не са настъпили.
На подсъдимия Б.М.Х.
се възлага да заплати направените по делото разноски в размер на 52,90 лв., по
сметка на ОД на МВР-Плевен.
От приобщения по
делото протокол от 27.01.2020г. по НОХД № 148/2020г. по описа на ПлРС се установява, че съдът е прекратил на основание чл.
24, ал. 3 от НПК, наказателното производство по НОХД № 148/2020 г. по описа на
РС - Плевен срещу подсъдимия Б.М.Х., поради постигане на споразумение.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият М.М.М. не
е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал.
1 НК. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани
по делото доказателства се установи, че подсъдимият М. не е влизал в къщата в с.***,
обитаван от свидетелката Й.. Поради изложеното и на основание чл.304 от НПК
съдът оправда подсъдимия М. по обвинението по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал.
1 НК.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият К.Т.В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал.
1 НК. От обективна страна подсъдимият В. на 03.08.2017г. около 03:00 часа в с. *** обл.
Плевен в съучастие като съизвършител с Б.М.Х., по отношение на когото наказателното производство е
приключило със споразумение за решаване на делото по реда на чл.384 ал.1 от НПК
по протокол №**/27.01.2020г по НОХД№148 по описа на Районен съд – Плевен, като съизвършител и подбудител, и Ж.Г.Г., по отношение на
когото наказателното производство е
приключило със споразумение за решаване на делото по реда на чл.384 ал.1 от НПК
по протокол №28 от 27.01.2020г. по НОХД№147/2020г. по описа на Районен съд –
Плевен, като съизвършител влязъл
в чуждо жилище - къща на адрес ***, обитавана от В.И.Й. като употребил за това
сила, изразяваща се в разбиване на входна врата, като деянието е извършено
нощем повече от повече от две лица
Противозаконното влизане в чуждо жилище е престъпление
против личните права на гражданите. От обективна страна следва да е налице
особения предмет на престъплението – чуждо жилище. Съобразно константната и
непротиворечиви практика на съдилищата жилището е „помещение, което се обитава
постоянно или временно от едно лице или повече такива за живеене”. Съществен
елемент от обективната страна на състава на престъплението е, че съдържанието
на волята на обитателите на това жилище е то да не се посещава и ползва от
други, чуждо на семейството хора. Тази тяхна воля е обективирана
чрез конклудентни действия, както е в конкретния
случай – заключването на входната врата с райбери. Това жилище е чуждо за
подсъдимите, тъй като те не живеят в него на правно основание. Влизайки на 03.08.2017г. около 03:00 часа чуждо
жилище – къщата на свидетелката В.Й. ***, употребявайки за това сила подсъдимият
К.В. и свидетелите Х. и Г. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.170 ал.1 от НК. Тъй като деянието е извършено в
съучастие от две лица и нощем около 01,00часа налице са квалифициращите белези
на престъпление по чл.170 ал.2 предл.1 и последно вр.ал.1 от НК, по който текст следва да бъде ангажирана и
наказателната отговорност на подсъдимия В.. За да е налице обективния признак
нощем по смисъла на чл.170 ал.2 от НК е необходимо да бъде установено, че
деянието е извършено след 22,00часа, като е без значение обстоятелството дали
пострадалият в конкретния случай е спял и дали е могъл да възприема факта на
проникване в жилището му. В случая от доказателствата по делото се установява
по категоричен начин, че проникването в чуждото жилище е било извършено след
22,00часа – около 03,00часа на 3.08.2017г., обстоятелство, чието наличие
обосновава квалифициращия признак „нощем” по смисъла на чл.170 ал.2 от НК. За
да е налице обективният елемент на състава на престъплението по чл.170 ал.2 предл.1 от НК е необходимо влизането нощем да е станало по
един от начините, посочени в чл.170 ал.1 от НК. В конкретния случай влизането е
осъществено с употреба на сила – чрез взломяване на
входната врата на къщата. Съобразно трайната и непротиворечива практика на
съдилищата квалифициращият признак в различните престъпни състави, в това число
и в състава на престъпление по чл.170 ал.2 от НК „извършено от две или повече
лица” е налице тогава, когато в самото изпълнително деяние са взели участие
повече субекти, като за да е налице такъв признак, то всички тези субекти
следва да бъдат преценени като съизвършители. Както
бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото
доказателства е установено, че подсъдимият В. и двамата свидетели Х. и Г. като съизвършители са влезли в чуждо жилище в с.***, ул. ***, обитавано от В.Й., като
употребили за това сила и деянието е извършено нощем от две лица. Субективният
елемент на състава на престъплението се характеризира със съзнание у дееца, че
нарушава неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият К.Т.В.
е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият В. е
съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението.
Събраните по делото доказателства безсъмнено сочат, че влизането в чуждото
жилище посредством сила е извършено от подсъдимия В. и свидетелите Х. и Г. е
умишлено. И у тримата са били налице ясни възприятия, че това е жилище,
обитавано от свидетелката В.Й.. Като при пристигането си през нощта са заварили
жилището заключено, искали са да проникнат в него, използвали са сила за това и
са осъществили намерението си.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия К.В. съдът взе предвид доброто му процесуално
поведение, насочено към разкриване на обективната истина по делото,
демонстрирането на критично отношение към извършеното от него, тежкото му
семейно положение и материално състояние, фактът, че е влязъл в къщата и е
стоял в коридора, без да предприема каквито и да било действия спрямо обитателите,
и фактът, че от извършване на деянието до постановяване на присъдата е изминал
значителен период от време – повече от 3г., през който подсъдимият не е имал
противообществени прояви. Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства
според съда са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и обуславят по-ниската
степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия В. деяние от
типичната за този вид престъпление, поради което и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия. Поради изложеното и на
основание и чл.55 ал.1 т.1 от НК съдът осъди подсъдимия В.
на наказание
ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието за извършеното престъпление по чл. 170, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 1 НК.
Съдът счита, че това наказание по вид и размер ще изпълни целите на
специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът
осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия К.Т.В. с ЕГН **********да
заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД
на МВР – гр.Плевен в размер на 52,90 лв.
Съдът
осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия К.Т.В. с ЕГН ********** да
заплати направените деловодни разноски в полза на Районен съд – гр.Плевен в
размер на 80 лв.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: