Решение по гр. дело №6901/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Станислава С.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 6901 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от М.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес *** против „Е.П.“ АД , с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли съда да постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо, че М.Ж.Е. не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК: ***, сумата в размер на 1945,20 лв. по фактура № * от 29.03.2019г. за периода 12.11.2017г. до 24.01.2018г., за партида с клиентски № ***и аб.№ ***, с адрес на потребление в ***.

Ищцата твърди, че е в договорни отношения с ответника за продажба на електроенергия при действащите ОУ. Излага, че имотът е съсобствен с бившият й съпруг, като след развода ползването му е предоставено на нея.  Титуляр на партидата доскоро била ***-стар собственик. Ищцата сочи, че от м.април 2019г. вече, тя е титуляр на партидата, след като е подала нужните документи.

Твърди, че при проверка на текущите си задължения в електронната страница на „Е.П." АД е установила, че има задължение в размер на 1945,20 лева по фактура от 29.03.2019г.  веднага подала възражение до ответното дружество, но не получила отговор. 

Ищцата твърди, че не дължи тази сума, тъй като не е консумирано соченото количество ел. енергия.  Счита сумата за произволно определена.  Излага, че не разполага с физическа възможност за въздействие върху СТИ.  Оспорва законосъобразността на определената сума.  Твърди, че е възможно ответникът да не е подържал в изправност СТИ. Счита, че не са налице никакви доказателства, че начисленото количество ел.енергия е доставено.

Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява становище за неоснователност на исковете.

Твърди, че в договорните отношения между страните, по силата на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ***, както и от ПИКЕЕ. Поради което, на 24.01.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол № ***. Установило се ,че процесното СТИ измерва преминаващата електроенергия с грешка от -92.09%, демонтирано е и изпратено за проверка в БИМ.

Излага, че на 29.03.2019г.  „Е.П.“ АД  издава фактура № фактура № *** от 29.03.2019г. за обекта.

Излага, че електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и отребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Поради което, твърди, че процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 48 от ПИКЕЕ. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

    Съгласно Констативен протокол № *** на 24.01.2018 г. служители *** са извършили проверка в обект, находящ се в *** и установили ,че СТИ измерва с грешка Е-минус -92,09%, демонтирали СТИ за експертиза в БИМ. Протокола е подписан от двама свидетели.

Видно от справка № *** за периода от 12.11.2017г. до 24.01.2018г. е начислено допълнително количество ел. енергия в размер на общо 10456,27 кВтч по клиентския и абонатния номер водени на Златка Пеева.

До абоната са изпратени писма  изх.№ 51852_КП1900834_1/29.03.2019г. и изх.№ 51852_КП1900834_2/29.03.2019г., за извършената корекционна процедура.

По делото е предстевен констативен протокол № 1249978 за подмяна на СТИ- 114021262281231 с ново СТИ № ***.

Видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №***,том ***. *** са закупили апартамент №**, находящ се в гр.***

От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от страните се установява, че метрологичната проверка на СТИ е от 2017г.Касае се за т.нар „външен мост“ шунтиращ измервателния мост на СТИ и променящ метрологичните характеристики на същия. СТИ е отчитал по-малко от 1/10 част от потребяваната от абоната електроенергия. Цената съответства на приетата от КЕВР за периода. Изчисленото количество електроенергия за корекционния период с отчета 11523,27 квч би могло да бъде доставено и потребено.

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

За да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него по фактура № *** от 29.03.2019г. за периода 12.11.2017г. до 24.01.2018г,сума е дължима.

В конкретния случай ищцата обосновава съществуващ правен интерес от отрицателния установителен иск с твърдение, че е собственик и единствен ползвател на обекта за които е начислено спорното количество електроенергия. С НА за покупко-продажба на недвижим имот №52,том ІІ,рег. №9073 дело №153 от 20017г. *** са закупили апартамент №22, находящ се в гр.***. Видно от представено по делото Решение по гр.д. № 2682/2014г. на ВРС бракът между ***и ищцата М.Е. е прекратен и ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се в гр. *** е предоставено на М.Ж. ***, ЕГН ********** съвместно с роденото от брака непълнолетно дете ***, ЕГН **********. С оглед на което е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.

При неплащане на сумата, електроснабдяването в ползваното от ищцата и съсобствено жилище ще бъде преустановено от страна на доставчика, поради което за ищцата М.Е. е налице правен интерес от отричане на правото на ответника за цялата сума.

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственикът или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „***, което ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго про-продажби“ АД.

 Няма съмнение, че съгласно ОУ титуляр и задължено лице към ЕРП е собственикът на имота, а само при доказано ползване от друго лице, на правно основание - това лице. Следователно след като ответното дружество претендира задължение за ползван от ищцата имот, то тя е и процесуално и материално легитимирана да се защитава за недължимост на вземането . поради което възраженията на ответника в таза насока са неоснователни.

В тази връзка и по повод твърденията на ответното дружество, същото следваше да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване реда и правилата на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /, в частност при действието на нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 б. "б" от ПИКЕЕ и при правилното й приложение, законосъобразно е коригирана сметката на ищеца, завишена с 10456 квТч. и е начислена в правилен размер сумата по процесната фактура, предмет на предявения иск, както и че същата съставлява цена за ползвана и незаплатена от ищеца ел. енергия именно в рамките на процесния период, за който е начислена - от 12.11.2017г. до 24.01.2018г., каквото пълно и главно доказване по делото от ответника не беше проведено, поради което и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно, с влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.), законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, но при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети такива ПИКЕЕ (обн. ДВ – бр. 98 от 12.11.2013 г.), влезли в сила на 16.11.2013 г. Разпоредбите на ПИКЕЕ (обн. ДВ – бр. 98 от 12.11.2013 г.) в цялост са в сила и имат действие до 06.02.2017 г., считано от която дата са отменени, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, по силата на влязло в сила Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС, V членен състав - І колегия.

Процесната техническа проверка на СТИ, обективирана в КП № 1900834, е извършена на дата 24.01.2018 г., т. е. след отмяната на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, по силата на влязло в сила Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС, V членен състав - І колегия, т. е. при действието на нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 б. "б" от ПИКЕЕ, в сила към тази дата. Корекционната процедура е сложен фактически състав, който не се изчерпва с техн. проверка на СТИ и обективиране констатациите й в съставяне на КП, а включва и изготвяне на становище /справка/ за начисление на ел. енергия, съответно и издаване на фактура за начислената корекционна сума. В процесният случай изготвената от 22.03.2019г. Справка № 51852-858С за начисление на ел. енергия е с дата на съставяне 22.03.2019 г., считано от която дата с обнародването му в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. е влязло в сила Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд., с което са отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, следователно към момента на изготвяне на Справка за корекция и издаване на процесната фактура № **********/29.03.2019 г. от ответника приложения чл. 48, ал. 1, т. 1 б. "б" от ПИКЕЕ, послужил като основание за процесната корекция, е бил отменен с обнародваното и цитирано по -горе решение на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. по описа на ВАС, ІV отд., поради което не съществува правно основание за начисляване на ищеца на исковата корекционна сума, което установява нейната недължимост, предвид което само на това достатъчно основание предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

Съгласно законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, считано от 17.07.2012 г., правото на корекция на ответника в случаи на установяване на неизмерена ел. енергия, следва да се регламентира от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, каквито след 23.11.2018 г. и цялостната отмяна на ПИКЕЕ(обн. ДВ – бр. 98 от 12.11.2013 г.) не са приети, следователно ответникът не може да извежда свое право на корекция  ОУ на ***, които, съгласно константната съдебна практика на ВКС и с оглед законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, не регламентират в полза на ответника право на корекция, на каквото се позовава.

Дори и да се приеме, че, доколкото към датата на процесната техническа проверка на СТИ 24.01.2018 г. разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1 б. "б" от ПИКЕЕ е била в сила и е било налично правно основание за извършената корекция, то обаче правото на корекция на сметката на ищеца в качеството му на краен клиент е упражнено от крайния снабдител при неосъществен фактически състав на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1 б. "б" от ПИКЕЕ. Констативният протокол № ***/24.01.2018г. няма доказателствена стойност на документ съобразен с чл. 47 ПИКЕЕ/ неприложим/, не е съставен и в присъствието на орган на полицията, съответно подписан, съгласно чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ като условие за валидност на осъществените действия.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

Процесуалният предтавител на ответника в о.с.з. изрично заявява, че прави възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение.

Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може  да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и  фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 77,50 лева,  5 лв. за съд удостоверение  и 500 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Ж.Е., ЕГН ********** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1945,20 лв. (хиляда двеста двадесет и девет лева и петдесет и три стотинки), представляваща стойността на начислена за периода от 12.11.2017 г. до 24.01.2018 г. електроенергия за обект на потребление в ***, кл. № ***и аб.№ ***, за която сума има издадена фактура № *** от 29.03.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ж.Е., ЕГН ********** сумата от 582,50 лв. (петстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки ) разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

 

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: