РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502105 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Община Пловдив,
чрез главен юрисконсулт Е.П., срещу решение №261687 от 10.06.2021 г.,
постановено по гражданско дело №19610/2019 г. на Районен съд Пловдив,
ХІІІ гр. състав, с което Община Пловдив е осъдена на основание чл.213 от КЗ
/отм./ вр. с §22 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ /отм./ вр. с
§22 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, да
заплати на ЗД “Бул Инс”АД сумата от 2 246.81 лева главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№13991725001558, ведно с лихва за забава в размер на 685.17 лева, считано
от 14.12.2014 г. – датата, на която е настъпило основание за плащане от
ответника, до датата на завеждане на иска - 04.12.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 05.12.2017 г. до
окончателното изплащане, както и 641.47 лв. разноски, като до пълните
претендирани суми в размер на 2 261.81 лева за главница и 685.93 лева за
мораторна лихва за забава, исковете са отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдебният акт се атакува в частта, в която Община Пловдив е
осъдена да заплати мораторна лихва за забава в размер на 685.17 лева. В
1
жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт в
атакуваната част, като се иска отмяната в тази му част и отхвърляне на иска.
Твърди се, че съдебният акт е необоснован, не става ясно защо се приема, че
лихва се дължи от 14.12.2014 г., а не от 04.12.2017 г. Иска се присъждане на
разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата
страна.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, като се излагат съображения, че
въззивната жалба е неоснователна, решението - правилно и законосъобразно в
тази му част и следва да се потвърди. Претендира се присъждане на разноски,
като се прави възражение и за прекомерност на разноските на другата страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от ЗД
“БУЛ ИНС” АД, като ищецът твърди, че на 25.10.2013 година в гр. Пловдив,
на кръстовището на бул. Марица - юг и ул. Йоаким Груев, е настъпило
произшествие, при което МПС марка **********, управлявано от К. Д. .Т,
попада в необезопасена дупка на пътното платно. Според представения
протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, именно това е и причината -
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Описаното МПС
е със сключена застраховка “Автокаско” в ЗД ”Бул Инс” АД със
застрахователна полица № Р1213000000990211596, валидна към момента на
събитието. В ищцовото дружество била заведена щета №13991725001558,
като след направена оценка е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 2 246.81 лв. На основание чл. 213, ал. 1 от КЗ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от
ЗДП след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят
2
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредите. С
уведомително писмо поканили ответника да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение, но до момента претендираната сума не е
възстановена, поради което предявяват претенциите си по съдебен ред. Иска
се осъждане на Община Пловдив да заплати сумата 2261.81 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на
дължимите суми, както и разноските по делото, в това число и заплатеното
адвокатско възнаграждение. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се претендира и
мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на
685.93 лева за периода от 04.12.2014 г. (датата на падежа за плащане) до
датата на завеждането на настоящия иск - 04.12.2017 г. Претендира и
направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община
Пловдив, като се оспорва предявения иск по основание и по размер.
Възразява за изтекла погасителна давност на претендираните суми - както на
главницата, така и на претендираните лихви. ПТП е настъпило на 25.10.2013
г., като от изискуемостта на твърдяното вземане и приложения от ищеца
документ за плащане до подаване на исковата молба е изтекъл петгодишния
давностен срок, съответно тригодишен срок за лихви. Оспорва изцяло
изложената в исковата молба фактическа обстановка относно ПТП - на
посочените в исковата молба дата и място да е имало необезопасена и
необозначена дупка, както и да е настъпило описаното в исковата молба ПТП,
респективно – да са нанесени описаните в исковата молба щети. Оспорва
механизма на ПТП, както и наличие на причинно - следствена връзка.
Водачът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е налице
съпричиняване, тъй като се е движил с несъобразена скорост и не е могъл да
предотврати настъпването на ПТП, както и, евентуално, че не е спазил
действащите правила за движение, не се е съобразил с пътната обстановка и
съществуващите условия, вкл. атмосферни /чл.20 ЗДвП/, могъл е да избегне
неравността и да мине през съответното място, без да навлиза през описаната
неравност, включително, че не е преценил дълбочината на неравността.
Оспорват размера на претендираното обезщетение. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е приета следната фактическа обстановка:
Според уведомление за щета на МПС от 25.10.2013 г. и протокол
за ПТП от 25.10.2013 г., по време на движение по южната част на бул. Марица
в град Пловдив, МПС „БМВ Х5“ е попаднало в необозначена и необезопасена
дупка с размери 80/80 см и дълбочина 8 см с остри ръбове. При ищеца е била
образувана преписка по щета, приключила с изплащане на сумата от 2 246.81
лева с ДДС на „Катра“ ЕООД гр. Пловдив, застрахован със застраховка
„Автокаско“.
3
Приложена е регресна покана относно щета, според която Община
Пловдив е поканена да заплати изплатената сума по застраховката в срок от
пет работни дни от получаване на писмото.
От заключението на съдебно - автотехническата експертиза се
установява, че при осъществяване на механизма на ПТП, описан в
представения протокол за ПТП, увреда и необходимост от подмяна или
ремонт на всички авточасти, посочени от ищеца, е технически възможно, като
предвид направения анализ от техническа гледна точка има причинно-
следствена връзка между най-вероятния механизъм на ПТП и описаната и
изплатена от ищеца щета. При отремонтиране на автомобила в
представителството на марката в България стойността на ремонта е 2 246.81
лева.
Установената от първостепенния съд фактическа обстановка е
правилно възприета и напълно се споделя от настоящата инстанция.
Решението в частта, в която е осъден ответникът да заплати
изплатената от застрахователя сума, е влязло в сила. Предмет на въззивното
производство, както вече се посочи, е искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че не е ясно защо
се приема от първостепенния съд, че лихва за забава се дължи от 14.12.2014
г., още повече, че претенцията по исковата молба е за присъждане на такава
от 04.12.2014 г. Видно от платежното нареждане (л.28 от гр.д. №85204/2017 г.
на СРС), преводът е осъществен на 29.01.2014 г. Няма данни дали и кога
регресната покана (л.29 от същото дело) е връчена на жалбоподателя,
респективно – кога е изтекъл срокът от пет работни дни, в които страната е
поканена да заплати доброволно изплатената сума по щетата. Доказателства в
тази насока не са ангажирани. Изводът, че следва да се уважи претенцията за
мораторна лихва, е произволен – липсват доказателства страната да е
изпаднала в забава, след като е поканена да заплати дължимата сума. При
липса на други доказателства следва да се приеме, че Община Пловдив е
поканена да заплати сумата от датата на подаване на исковата молба. Искът за
присъждане на лихва за предходен период е неоснователен и недоказан – не
са ангажирани доказателства за изпадане на жалбоподателя в забава, в който
случай да се дължат лихви, като липсва основание за присъждането на
сумата. Решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно, като
следва да се отмени и да се отхвърли предявения иск за заплащане на лихва за
забава.
Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото
–уважаване на жалбата, следва да се присъдят само в полза на жалбоподателя
в размер на 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в съответствие с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, или в общ размер на 125 лв. съобразно приложения списък
по чл.80 ГПК.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
4
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261687 от 10.06.2021 г., постановено по
гражданско дело №19610/2019 г. на Районен съд Пловдив, ХІІІ граждански
състав, В ЧАСТТА, в която Община Пловдив е осъдена да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД лихва за забава в размер на 685.17 лева, считано от 14.12.2014
г. – датата, на която е настъпило основание за плащане от ответника, до
датата на завеждане на иска - 04.12.2017 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен
от ЗД „Бул Инс“ АД със седалище и адрес на управление град София, бул.
Джеймс Баучер №87, ЕИК *********, срещу Община Пловдив, ЕИК
*********, за осъждане на ответника да заплати сумата от 685.17 (шестстотин
осемдесет и пет лв. и седемнадесет ст.) лева, представляваща лихва за забава
за периода от 14.12.2014 г. до 04.12.2017 г. върху размера на изплатеното
обезщетение по щета №13991725001558, като неоснователен и недоказан.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище и адрес на управление
град София, бул. Джеймс Баучер №87, ЕИК *********, да заплати на Община
Пловдив, ЕИК *********, направените разноски във въззивното
производство в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5