Присъда по дело №1671/2019 на Районен съд - Велико Търново

М О Т И В И към НОХД  № 1671/2019 г. по описа на ВТРС

ОБВИНЕНИЯТА срещу подсъдимия И.М. *** са по чл. 194, ал. 1 от НК, затова, че на 13.11.2018 г., в град Велико Търново, на паркинг на ул. "Ниш", от лек автомобил "Опел Астра", с peг. № ВТ 24 41 КМ, отнел от владението на собственика В.И. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - сумата от 1 000 /хиляда/ лева.

И по чл. 325, ал. 1 от НК, затова, че на 13.11.2018 г., в град Велико Търново, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на паркинг на ул. "Ниш" и в лек автомобил "Опел Астра", с peг. № ВТ 24 41 КМ, спрян на паркинга, безпричинно нанесъл побой на В.И. ***, изразяващ се в нанасяне на удари с юмруци в областта на главата му.

Предявени са граждански искове от пострадалия В.И.Д. съответно за сумата в размер на 1 000 лева - причинени имуществени вреди в резултат   на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК  и  5 000 лева - причинени неимуществени  вреди в резултат на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

Представителят на ВТРП подържа повдигнатите обвинения, като счита, че наказанията и за двете престъпления следва да бъдат определени при условията на чл. 58 А, ал. 1 от НК, с оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие. По отношение на предявените граждански искове намира, че искът за причинени имуществени вреди следва да бъде уважен в пълният му размер, а за искът за неимуществени - предоставя на съда.   

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец подържа повдигнатите обвинения, като моли съда за уважаване на предявените граждански искове в пълният им размер.

            Подсъдимият се признава за виновен и прави пълни самопризнания по обстоятелствата, изложени в обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

            Защитникът му също не оспорва фактическата обстановка и моли за налагане на наказания при условията, предложени от представителя на държавното обвинение. По отношение на иска за неимуществени вреди счита, че неговият размер е значително завишен.

            Съдът, след като прецени направените самопризнания на подсъдимите и установи, че същите кореспондират с останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а именно:

            Подсъдимият И.М. *** и не е осъждан за престъпления. Същият се издържа, като заедно със свои роднини и приятели извършва различни по вид строително-монтажни работи на строителни обекти.

            Пострадалият В.Д. е строителен предприемач и през 2016 г. регистрирал строителна фирма, занимаваща се ремонтни и довършителни дейности. Във връзка с дейността си имал нужда от работници и през месец октомври 2018 г., чрез общ познат, се свързал с подсъдимия И.. Договорили се за конкретните строителни дейности, които последният и неговите работници следва да извършат, включително и за възнаграждението, което ще получават поетапно за свършената от тях работа. И. и неговите работници започнали работа на обекта в средата на месец октомври 2018 г. През следващите няколко седмици, Д. се срещал с подсъдимия и поетапно му плащал различни парични суми съобразно количеството и качеството на свършената работа. Двамата имали забележки един спрямо друг както по отношение на качеството и количеството на извършената работа, така и по отношение на заплащането, но без да се стига до някакви сериозни конфликти. Разбрали се, че след отстраняване на всички неизправности и извършване на всички дейности, Д. ще изплати на И. всички дължими и уговорени суми за извършената работа от него и другите работници.

            На 13.11.2018 г., подсъдимият и Д. провели телефонен разговор, при който се уговорили да се срещнат и последният да плати на първия сумата от 1000 лева. И. казал, че заедно със своите работници е на строителен обект, намиращ се над МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" гр. Велико Търново. Д. отговорил, че е наблизо и ще отиде на място да му занесе парите. Малко по-късно, Д. се придвижил до уговореното място с лек автомобил марка "Опел Астра", с peг. № ВТ 24 41 КМ, който шофирал лично и същият бил с лява дирекция. До Д., на предната дясна седалка на автомобила, се возел свидетелят Н.Ш., на задната седалка вляво седял свидетелят С.М., а на задната седалка вдясно бил свидетелят Г.М.. Тримата пътници били работници, които Д. наемал във връзка с дейността на своята фирма. Междувременно, докато пътували към указаното място, Д. извадил от вътрешния джоб на грейката си сумата от 2000 лева, в банкноти по 10 лева и по 20 лева. Подал парите на свидетеля Ш. и го помолил да му отброи 1000 лв., които трябвало да даде на И.. Ш. изброил сумата от 1000 лева, които Д. взел в себе си, а останалите банкноти на обща стойност 1 000 лв. поставил в ниша на автомобила, която не се затваряла и се намирала между пепелника и СД устройството. Д. *** паркинг, намиращ се срещу строителния обект, на който се намирал И.. Последният го забелязал и отишъл до автомобила на Д., който през прозореца на предната лява врата му подал сумата от 1000 лева, която се намирала в него. Подсъдимият преброил парите, след което попитал Д. защо му дава само тази сума. Получил отговор, че след като всички договорени дейности бъдат извършени качествено ще получи останалите пари. И. казал, че хората, с които работи са му роднини и не му вярват, че до момента е получил толкова малко пари за работата, която са извършили. Тогава Д. решил да се срещне с тях и да им обясни всичко, свързано със заплащането на работата им, включително кога ще бъдат изплатени всички пари. Поради тази причина спрял автомобила на паркинга и с И. отишли при неговите роднини, които се намирали на строителния обект. Пред тях, Д. казал колко пари е дал на И., като обяснил, че след като цялата договорена работа бъде извършена качествено, ще получат всички дължими суми. Тогава свидетелят А.М. започнал да обижда Д.. Последният решил да избегне възникването на по-сериозен инцидент, поради което прекратил разговора, обърнал се и тръгнал към автомобила си. Преди да стигне до него, внезапно и изненадващо усетил удар в задната част на главата си. Обърнал се и тогава установил, че го е нападнал И., който му нанесъл още няколко удара с юмрук в областта на главата, като същевременно го държал за дрехите. Междувременно подсъдимият успял да издърпа Д. на паркинга зад автомобила му, където продължил да му нанася удари с юмрук в областта на главата. В това време свидетелите А.М. и Ц.М. също започнали да нанасят удари на Д. в областта на главата, включително и по лицето. М. извадил макетен нож, с който заплашил Д., че ще му отреже ушите. В един момент тримата преустановили нанасянето на удари спрямо Д., който успял да стигне до автомобила си и да седне на шофьорската седалка. По това време на задната седалка се намирали свидетелите С.М. и Г.М., а свидетелят Н.Ш. бил извън автомобила. Свидетеля А.М. се приближил до шофьорската врата и започнал да удря по прозореца й. Отправил закани за саморазправа спрямо Д., като продължавал да държи макетния нож. В това време подсъдимият заобиколил автомобила и през отворената предна дясна врата проврял тялото си навътре. Докато с една си ръка се подпирал на предната дясна седалка, с другата си ръка, И. нанесъл няколко удара в областта на главата на Д.. Междувременно обвиняемият забелязал сумата от 1 000 лева, поставена в нишата на автомобила, между пепелника и СД устройството, след което веднага преустановил ударите. С едната си ръка се пресегнал, взел парите и ги прибрал в дрехите си, след което излязъл от автомобила. Малко след това свидетелят Ш. седнал на предната дясна седалка и Д. веднага потеглил в посока гр. Лясковец. Там оставил свидетеля М., след което в гр. Горна  Оряховица оставил свидетелите М. и Ш.. От там отишъл в ЦСМП гр. Велико Търново, където бил прегледан и настанен за лечение. Междувременно уведомил за случая своите близки, които информирали органите на полицията.

            Изложените фактически данни се установяват от показанията на разпитаните свидетели - очевидци на деянието и споделеното за случая, както и от отразеното в извършения оглед на местопроизшествие, огледи на иззетите записи от охранителни камери, от извършеното претърсване и изземване, от заключенията на вещите лица по назначените съдебномедицинска и дактилоскопна експертизи, от приложените писмени доказателствени средства - протоколи за доброволно предаване, разписки, писма, справки за съдимост, данни за личността и др.

            Вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза дава заключение, че на 13.11.2018 г. В.И.Д. - на 32 години е получил кръвонасядания по челото, оток по главата, кръвонасядания по лицето и носа, оток по брадата, кръвонасядане по лигавицата на долна устна, кръвонасядане по лява мишница. Описаните травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е и човешкият юмрук и по начин, описан в делото от пострадалия е възможно да са получени - нанесен побой с юмруци. Получените травматични увреждания са причинили на Д. болки и страдания, със срок на лечение и възстановяване около 10 дни. По този начин на Д. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

            По описания начин от обективна и субективна страна, умишлено, при форма на вината пряк умисъл, подсъдимият И. е осъществил съставите на престъпленията по чл.194, ал.1 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК.

            От обективна страна за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е безспорно доказано, че на посочените по-горе дата и място, подсъдимият И. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като безпричинно нанесъл побой на пострадалия, изразяващ се в нанасяне на удари с юмруци в областта на главата му. Чрез извършените действия, подсъдимият е изразил ярка демонстрация против установения ред, в силна степен засегнали личността и на пострадалия - безпричинно бит, както и установените в социума връзки. Поради което действията се явяват непристойни и грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

            От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното действие, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. Съзнавал е, че непристойните действия са възприети от пострадалия и широк кръг лица, но е продължил извършването им. Доколкото хулиганството е престъпление на просто извършване, с осъществяване на деянието, е извършил престъплението при пряк умисъл.

            По отношение на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК е безспорно доказано от обективна страна, че подсъдимият е прекъснал фактическата власт на пострадалия и е установил собствена фактическа власт върху банкноти на обща стойност 1000 лв. Същото извършил без съгласието на собственика като се разпоредил с тях като със свои - задържал ги за себе си. Вещите имат юридическото качество да са чужди - принадлежащи на пострадалия.

            От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. От субективна страна е доказано и намерението противозаконно да присвои вещите, доказано чрез разпореждането с тях като със свои.

За извършените престъпления НК предвижда наказания съответно лишаване от свобода до осем години за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК и лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Делото е разгледано при условията на съкратено съдебно следствие и по-точно при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, при което е на лице изискването за императивното приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК. Съгласно разпоредбата на ал. 1 в редакцията съгласно ДВ бр.26 от 2010 г., в сила от 10.04.2010 г., при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс и намалява така определеното наказание с една трета освен, ако не са налице условията на чл. 55 от НК, който съдът прилага, ако е по благоприятен за дееца.

Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни и младата му възраст.

Като отегчаващи обстоятелства бяха отчетени упоритостта и безпричинността на извършените деяния.

Така отчетени тези обстоятелства, мотивираха съда да приеме, че не са налице условията за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, а именно при наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което наложи наказания  и за двете престъпления при условията на чл. 58 а, ал. 1 от НК, като при превес на смекчаващите обстоятелства определи към минимално предвидените за извършените престъпления наказания от по шест месеца лишаване от свобода, които  намали с една трета и наложи наказания от по 4 месеца лишаване от свобода, които при наличието на предпоставките на чл. 66 от НК отложи за срок от три години, а за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК наложи и предвиденото наказание обществено порицание.

По отношение на извършените от подсъдимия деяния са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК. Същите са извършени при условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало осъждане за което и да е от тях, поради което, съдът по правилата на съвкупността, след като определи наказание за всяко едно, наложи за изтърпяване най-тежкото, а именно четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което отложи за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъедини към така определеното най-тежко наказание и наказанието обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез разлепване текста на присъдата на таблото за обяви на общ. Велико Търново за срок от една седмица.

Относно предявените граждански искове. По делото безспорно се установи юридическият състав пораждащ гражданската отговорност при деликт - факта на извършените от подсъдимия престъпления, причинната връзка между деянията и настъпилите имуществени вреди – в случая съвпадащи с причинените на  пострадалия имуществени вреди в размер на 1 000 лева, който иск съдът уважи в пълният му размер и неимуществени такива, които с оглед вида на установеното увреждане, начина на причиняването му, неговият вид и срока за възстановяване, мотивираха съда да приеме, че този иск е доказан по размер и справедливост, който принцип е изведен в чл. 52 ЗЗД, в размер на 1 000 лв., в какъвто размер го уважи, а в останалата му част отхвърли като неоснователен и недоказан, като присъди и направените от пострадалия разноски.

С присъдата е указано и как да се подходи с приобщените по делото веществени доказателства.

Присъдиха се ДТ върху размера на уважените граждански искове и направените по делото разноски, които подсъдимият да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: