Решение по дело №105/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Калояново Солар БГ“ ООД срещу предписание изх.№ УО-1715 от 12.11.2024 г. на директора на РИОСВ Пловдив, с което по отношение на дружеството е предписано да заплати дължима продуктова такса за пуснатите на пазара ЕЕО през 2023 г. от категория 4 (4б) от приложение № 3 на Наредбата за излязло от употреба електронно и електрическо оборудване (НИУЕЕО) в общо количество 6 105 600 кг по 0,90 лв./кг съгласно приложение № 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса към Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), за което да информира РИОСВ Пловдив и представи документ, удостоверяващ извършеното плащане.

Според дружеството-жалбоподател оспореното предписание е нищожно поради липса на компетентност на директора на РИОСВ Пловдив, а алтернативно се твърди, че предписанието е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Иска се обявяване нищожността на оспореното предписание или неговата отмяна като незаконосъобразно, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от оспореното предписание поради вмененото задължение за заплащане на продуктова такса, и в преклузивния 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне на горестоящия административния орган по реда на оспорването по административен ред, срещу индивидуален административен акт, който по общо правило подлежи на обжалване по реда на АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че през 2023 година дружеството-жалбоподател (с наименование „Галакси Ре“ ЕООД за периода 03.12.2021 г. – 15.11.2023 г. според Търговския регистър) е пуснало на пазара електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) от категория 4б от приложение № 3 на Наредбата за излязло от употреба електронно и електрическо оборудване (НИУЕЕО) в общо количество 6 105 600 кг.

В качеството на лице, пускащо на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, и в изпълнение на задължението по чл.14, ал.1 ЗУО на 25.04.2022 г. (л.43-46) дружеството-жалбоподател е сключило договор с „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД (НООРО АД), която организация е следвало да осигури изпълнението на законовите задължения, произтичащи от Наредбата за излязло от употреба електронно и електрическо оборудване (НИУЕЕО), т.е., изпълнението на задълженията е осигурено чрез участие в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване. Срокът на договора е бил една година и е влязъл в сила от датата на подписването му от страните, т.е., от 25.04.2022 г.

Няма спор между страните, че за 2023 година дружеството-жалбоподател е заплатило на НООРО АД договореното възнаграждение за оползотворяване на 6 105 600 кг ЕЕО, видно от приложените към жалбата три фактури – № ********** от 14.02.2023 г. за 921 600 кг фотоволтаични панели и възнаграждение в размер на 16 588,80 лева (л.59, л.118-119, л.227-228), № ********** от 13.04.2023 г. за 967 680 кг фотоволтаични панели и възнаграждение в размер на 17 418,24 лева (л.60, л.116-117, л.229-230), № ********** от 25.05.2023 г. за 4 216 320 кг фотоволтаични панели и възнаграждение в размер на 75 893,76 лева (л.61, л.231-232).

На 11.04.2024 г. дружеството-жалбоподател е сключило нов договор за изпълнение на задълженията по ЗУО чрез колективна система с „Електрооползотворяване“ ЕАД (л.66-70), на което е платено лицензионно възнаграждение за периода от януари 2023 г. до март 2024 г. в размер на 184 809,47 лева за 6 111 424 кг фотоволтаични панели (фактура № ********** от 08.05.2024 г. и нареждане за банков превод от 16.05.2024 г. – л.80-81).

По повод извършени проверки по заповед на министъра на околната среда и водите на юридически лица, пускащи на пазара батерии и акумулатори, както и ЕЕО, членуващи в организация по оползотворяване, с писмо от 12.08.2024 г. (л.211-212) директорът на РИОСВ Пловдив е информирал зам-министъра, че пуснатото от дружеството-жалбоподател количество ЕЕО по месеци през 2023 г. е общо 6 109 193 кг, като редовно е заплащало продуктова такса към двете организации по оползотворяване, като повторно е заплатило на „Електрооползотворяване“ ЕАД продуктова такса за 2023 г.

С писмо от 01.11.2024 г. (л.98-101) зам.-министърът на околната среда и водите е информирал на директора на РИОСВ Пловдив, че НООРО АД е събирала продуктова такса от дружествата, нейни членове, за пуснатото на пазара ЕЕО, без да има основание за това, тъй като НООРО АД е имало издадено разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излязло от употреба ЕЕО до 31.12.2022 г. и след изтичането на този срок разрешението не е продължено, нито е издадено ново, поради което на основание чл.88, ал.2, т.1 ЗУО издаденото разрешение е прекратило своето действие с изтичане на неговия срок. Освен това при извършена от МОСВ справка в Националната информационна система за „Отпадъци“ (НИСО) е констатирано, че за 2023 г. и 2024 г. дружеството-жалбоподател не е членувало в организации, притежаващи разрешение по чл.81, ал.1 ЗУО, чрез които да изпълнява задълженията си по чл.14, ал.1 ЗУО. Съответно платените парични средства към НООРО АД не се зачитат за изпълнение на задълженията по чл.14 и чл.59, ал.1, т.1 ЗУО1 тъй като НООРО АД не притежава разрешение по чл.81, ал.1 ЗУО от 01.01.2023 г. Съответно на директора на РИОСВ Пловдив е указано, че дружеството дължи продуктова такса в размер на 0,90 лв./кг съгласно приложение № 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, за пуснатите през 2023 г. количества ЕЕО, установени при проверките на НАП и РИОСВ Пловдив, и че следва да се предприемат действия по компетентност в съответствие с чл.114, ал.1 ЗУО.

В изпълнение на указанията директорът на РИОСВ Пловдив е издал оспореното предписание изх.№ УО-1715 от 12.11.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по искане на ответното дружество от ответника е представено писмо от 27.02.2025 г. (л.270,гръб-271) от главния секретар на МОСВ, съгласно което списъкът с дружествата, които имат разрешение по чл.81 ЗУО за извършване на дейност като организация за оползотворяване на ЕЕО, в който НООРО АД е изключено, е публикуван на 01.03.2023 г. на интернет страницата на МОСВ, а разрешението по чл.81, ал.1 ЗУО, което НООРО АД е притежавало до 31.12.2022 г., следва да е обявено към датата на неговото издаване – 25.02.2013 г.

В хода на съдебното производство е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, но което не допринася за изясняване на спорния въпрос кога МОСВ е съобщило, че НООРО АД не разполага с разрешение поради изтичане на срока му, тъй като при посещението си на място в МОСВ вещото лице не е могло да види нагледно направените на 01.03.2023 г. и на 01.03.2024 г. публикации и тяхното съдържание в интернет страницата на министерството. Вещото лице посочва, че в интернет страницата на МОСВ, раздел „Отпадъци“, част „Излязло от употреба ЕЕО“ е поместена актуална информация и не може да се установи на коя дата е публикувано съобщение, че НООРО АД не разполага с валидно разрешение от 01.01.2023 г. Т.е., със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за преценката относно законосъобразността на оспореното предписание. Нещо повече, основателно е възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че коментираното от вещото лице решение № ООп-НУБА-02-03 от 21.10.2022 г. на министъра на околната среда и водите (л.312,гръб-313) касае отнемането на разрешението на НООРО АД по оползотворяване на излезли от употреба батерии и акумулатори, т.е., не касае настоящия спор.

При тези факти съдът намира, че оспореното предписание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Не се споделя възражението на дружеството-жалбоподател за нищожност на оспореното предписание поради липса на компетентност на органа, който го е издал. Съгласно чл.119, ал.1 ЗУО контролните органи по чл.112-115, 117 и 118 извършват проверки по документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност. Съгласно чл.119, ал.7, изр.2 ЗУО при констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията.

Директорът на РИОСВ е контролен орган по смисъла на чл.114, ал.1 ЗУО, който упражнява контрол за изпълнението на задълженията на лицата по чл.14, ал.1 от този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, в т. ч. правилното начисляване и/или своевременното заплащане на продуктова такса по чл.59, ал.1, т.1, 4 и 5. Следователно оспореното предписание е издадено от компетентен орган – директорът на РИОСВ Пловдив – в производство по контрол за спазване на задълженията на дружеството-жалбоподател като лице по чл.14, ал.1 ЗУО, пускащо на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, относно правилното начисляване и своевременното плащане на дължимата продуктова такса по чл.59, ал.1 ЗУО.

Основателно е обаче възражението на дружеството-жалбоподател, че оспореното предписание е издадено в нарушение на материалноправните норми. Няма спор между страните, че дружеството-жалбоподател е сключило два договора с организации по оползотворяване и по този начин е участвало в колективна система за изпълнение на задълженията по чл.14, ал.1 ЗУО – договора от 25.04.2022 г. с НООРО АД и договора от 11.04.2024 г. с „Електрооползотворяване“ ЕАД. Също така дружеството-жалбоподател като член на организация по оползотворяване е платило уговореното възнаграждение за продуктова такса по чл.14, ал.1 ЗУО на „Електрооползотворяване“ ЕАД, което дружество от своя страна е изпълнило задълженията и целите по реда на чл.14, ал.2 ЗУО за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците. Следователно към момента на издаване на оспореното предписание дружеството-жалбоподател не е задължено лице по смисъла на чл.59, ал.1, т.1 ЗУО, защото не е изпълнявало задълженията и целите по чл.14, ал.2 ЗУО индивидуално, а чрез участие в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване, защото договореното възнаграждение за 2023 г. е заплатено изцяло на НООРО АД, която към момента на сключване на договора е фигурирала в списъка на организациите за оползотворяване на излязло от употреба електронно и електрическо оборудване (ИУЕЕО), а след като става известно, че срокът на разрешението на НООРО АД не е продължен и в съответствие с изричните указания на МОСВ, че задълженията за разделното събиране и третиране на закупеното през 2023 г. ЕЕО могат да бъдат изпълнявани чрез участие в колективна система, след сключване на нов договор с друга организация по оползотворяване с валидно разрешение, е сключен нов договор на 11.04.2024 г. с „Електрооползотворяване“ ЕАД, като цялото количество ЕЕО за 2023 г. и за 2024 г. е декларирано от „Електрооползотворяване“ ЕАД (удостоверение № 3482 от 16.05.2024 г. – л.79), като е платено и дължимото лицензионно възнаграждение за цялото количество за 2023 г. Следователно при наличие на сключен договор с организация по оползотворяване („Електрооползотворяване“ ЕАД), притежаваща валидно разрешение за извършване на такава дейност, задълженията и целите по чл.14 ЗУО за закупеното от жалбоподателя ЕЕО през 2023 г. ще бъдат отчетени и приети за изпълнени, което в крайна сметка ще доведе до изпълнение на целта на закона, или ако това не се случи, ще бъде платена продуктова такса за ЕЕО от организацията по оползотворяване.

Следователно дружеството-жалбоподател е изпълнило задълженията и целите във връзка със закупеното през 2023 г. ЕЕО по реда на чл.14, ал.2 ЗУО чрез колективна система, представлявана от „Електрооползотворяване“ ЕАД като организация по оползотворяване на ИУЕЕО, с валидно разрешение до 31.12.2027 г., поради което не попада в хипотезата на задължено лице по смисъла на чл.59, ал.1, т.1 ЗУО. Обстоятелството, че договорът с тази организация е сключен през 2024 г., не променя този извод. Независимо че през 2023 г. дружеството-жалбоподател не е имало договор с организация по оползотворяване с валидно разрешително, задълженията по ЗУО и наредбите по чл.13 от закона във връзка със закупеното през 2023 г. ЕЕО ще бъдат надлежно изпълнени през 2024 г., много преди ЕЕО да излезе от употреба и да се превърне в отпадък, с което се изпълнява и целта на закона и подзаконовите актове за разделно събиране, повторно употреба, рециклиране и/или оползотворяване отпадъците.

ЗУО не съдържа забрана задълженията по чл.14, ал.1 ЗУО да бъдат изпълнени чрез участие в колективна система и да се постигнат целите определени с наредбите по чл.13 ЗУО във връзка с пуснатите на пазара продукти през предходен период. Този извод на административния орган не намира опора в нито една законова норма. Възможността задълженията за пуснатото на пазара през 2023 г. ЕЕО да бъдат изпълнени чрез колективна система по сключения през 2024 г. договор с организация по оползотворяване е изрично потвърдена и от МОСВ в проведената с дружеството-жалбоподател кореспонденция. Потвърждението от страна на МОСВ и изпълнението от страна на дружеството-жалбоподател на дадените указания да сключи нов договор с организация по оползотворяване с валидно разрешение създават оправданото правно очакване у дружеството-жалбоподател безусловно да бъде прието, че е изпълнило задълженията си по оползотворяване на закупеното през 2023 г. ЕЕО чрез колективна система и да не бъде изисквано заплащане на продуктова такса, още повече, че в крайна сметка е заплатило двукратно лицензионно възнаграждение за едно и също оборудване.

Основателно е също възражението на дружеството-жалбоподател, че то не може да бъде лице по смисъла на чл.59, ал.1, т.1 ЗУО, което пуска на пазара ЕЕО, след като купува и използва въпросното оборудване единствено за изгражданата от него фотоволтаична електрическа централа. Т.е., дружеството-жалбоподател е потребител, а не производител на ЕЕО, съответно не пуска на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. В този смисъл са и мотивите на решението от 25.01.2022 г. по дело С-181/20 на Съда на ЕС.

Дружеството-жалбоподател не е задължено лице по смисъла на която и да е от хипотезите на чл.59, ал.1 ЗУО, което да дължи заплащане на продуктова такса на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, поради което издаденото предписание е незаконосъобразно като издадено в пряко нарушение на правната норма.

Оспореното предписание не съответства на целта на закона, защото основната цел на ЗУО е защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и повишаване ефективността на това използване. В случая дружеството-жалбоподател е постигнало тази цел със сключването на договор с организация по оползотворяване на ИУЕЕО, която организация отчита изпълнение на задълженията и целите срещу заплащане на договорено възнаграждение и която организация ще бъде задължена да заплати продуктовата такса, ако не постигне целите по чл.14 ЗУО. Оспореното предписание, обаче, задължава жалбоподателят да заплати същата продуктова такса, дължима от „Електрооползотворяване“ ЕАД, т.е., за едно и също ЕЕО се търси два пъти като дължима продуктова такса, с което се нарушава принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като целта на закона вече е постигната чрез сключването на договор с „Електрооползотворяване“ ЕАД за участие в колективна система по оползотворяване на отпадъци, вменяването на повторно задължение се явява несъответно и несъразмерно на целта на закона.

Предвид всичко изложеното съдът намира, че оспореното предписание като незаконосъобразно следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалните представители на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 36 750 лева, от които 50 лева за платената държавна такса за образуване на делото, 700 лева за платеното възнаграждение за вещото лице и 36 000 лева за адвокатско възнаграждение, следва да се уважи и да бъде осъдена РИОСВ Пловдив да заплати на дружеството-жалбоподател тази сума на основание чл.143, ал.1 АПК. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което е под минималния размер по чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Калояново Солар БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя М. К. Г., предписание изх.№ УО-1715 от 12.11.2024 г. на директора на РИОСВ Пловдив, с което по отношение на „Калояново Солар БГ“ ООД е предписано да заплати дължима продуктова такса за пуснатите на пазара ЕЕО през 2023 г. от категория 4 (4б) от приложение № 3 на Наредбата за излязло от употреба електронно и електрическо оборудване (НИУЕЕО) в общо количество 6 105 600 кг по 0,90 лв./кг съгласно приложение № 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса към Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), за което да информира РИОСВ Пловдив и представи документ, удостоверяващ извършеното плащане.

ОСЪЖДА РИОСВ Пловдив да заплати на „Калояново Солар БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя М. К. Г., сумата 36 750 (тридесет и шест хиляди седемстотин и петдесет) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.