Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 192 по описа на съда за 2017
г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от А.Н.М. искова молба, с която моли ответникът ЗД „Е.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000 лева, частичен иск от
50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 02.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 02.06.2016 г. пострадала при ПТП, вина за което имал
водачът на л.а. „Пежо“, модел „106“ с ДК № ********К.Д.К.. Поради нарушение на
правилата за движение по пътищата и неправилно боравене със средствата за
управление на автомобила К.ударил спрелия пред него автомобил.
След
инцидента М. била откарана по спешност в болнично заведение, където се
установило, че е получила фрактура на лява раменна кост. След поставена гипсова
имобилизация ищцата била изписана за домашно лечение. В продължение на 30 дни
горният й ляв крайник бил обездвижен и това й пречело да се обслужва
самостоятелно. Търпяла значителни болки и страдания. Трудно преодолявала стреса
от катастрофата. Все още имала неспокоен сън. Движенията в горния крайник все
още били ограничени.
Водачът
на л.а. „Пежо 106“ с ДК № ********имал сключена валидна към 02.06.2016 г.
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. ЗД „Е.“ АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до
размера на действителните неимуществени вреди. Моли съдът да постанови решение,
с което да го осъди да му заплати сумата от 26 000 лева, частичен иск от
сумата от 50 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва размера на иска като
завишен. На ищцата била определено и изплатено обезщетение в размер на
10 000 лева, достатъчно да репарира получените при процесното ПТП вреди.
Оспорва твърдението, че М. е била с поставен предпазен колан.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 12.09.2016 г.
С
допълнителна молба от 03.10.2016 г. са представени допълнително изискани от
ответника документи, а с молба от 06.10.2016 г. е посочена и банкова сметка. ***,
че на ищцата е изпратено уведомление, че е определено обезщетение в размер за
имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 02.06.2016 г. в размер на
20 000 лева.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а.
„Пежо“, модел „106“ с ДК № ********и ЗД „Е.“ АД. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Пежо“ и ответника към 02.06.2016
г. е отделено като безспорно между страните обстоятелство с определение от 13.07.2017
г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
От
заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, която
съдът кредитира като подробна, обоснована и обективно изготвена се установява
по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.
„Пежо“ К.К.. При движение в г. София по кръговото кръстовище на площад „Площад
на авиацията“ от бул. „Г. М. Димитров“ в посока бул. „Асен Йорданов“ се движил
л.а. „Форд“, модел „Експлорер“ с ДК № ********, управляван от Е.Г.А.. При
излизане от кръговото кръстовище водачът забелязала, че от лявата страна на
пешеходната пътека стоят пешеходци, поради което спряла на 3 м пред пешеходната
пътека в очакване да преминат. Откъм бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Асен
Йорданов“ със скорост 25 км/ч се движил л.а. „Пежо“, модел „106“, управляван от
К.К.. В лекия автомобил пътник на задна лява седалка била ищцата А.М.. Водачът К.се
движил след л.а. „Форд“, но не реагирал на спирането, поради което с предната
част на превозното средство ударил управляваното от А.МПС.
Вещото
лице е посочило, че не е имало условия за изгубване на устойчивостта на л.а.
„Пежо“ срещу странично плъзгане. Безспорно се установява при така описания
механизъм, че единствената причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача К.. Той е бил длъжен и е могъл да съобрази
поведението си на пътя с конкретните пътни условия, за да избегне опасност от
настъпване на ПТП. Нещо повече, по посоката му на движение е имало знак Д17
„Пешеходна пътека“, което е предполагало възможност движението на автомобилите
преди него да бъде преустановено, за да се изчака преминаване на пешеходци.
Като е нарушил нормите на чл. 20, ал. 1 и чл. 23, ал 1 от ЗДвП, К.е станал
причина за настъпване на произшествието, от което за А.М. са произтекли вреди,
изразяващи се във фрактура на лява каменна кост.
Ответникът
не ангажира доказателства, опровергаващи презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
поради което съдът намира, че от правна страна се доказа осъществяването на
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира, са
причинени именно от процесното ПТП. В периода на лечението А.М. е изпитвала
интензивни болки през първите 20 дни. Поставената гипсова имобилизация е
направила невъзможно самостоятелното й хигиенно-битово обслужване, поради което
се е нуждаела от чужда помощ за това (в този смисъл са показанията на св.
Марияна М., дъщеря на ищцата). Актуалното й състояние е на непълно
възстановяване, поради ограничен обем в движението на горния ляв крайник напред
и настрани. Въпреки проведените рехабилитационни курсове, не е налице
възможност за постигане на състоянието отпреди инцидента.
Освен трайното
затрудняване на движението на горния ляв крайник, М. е изпитвала неудобства и
при нощен сън. В продължение на повече от година спяла на фотьойл, а към
момента изпитвала слабост в ръката и не можела да върши обичайни дейности.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 64 г. към датата на ПТП, тежестта на
увреждането (което няма политравматичен характер), периода на интензивни болки
и страдания, търпените неудобства, трайните негативни последици – ограничение в
обема на движение на горен ляв крайник, съдът намира, че обезщетението следва
да бъде определено на 25 000 лева. Ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение са конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 02.06.2016 г., когато е настъпило процесното ПТП, от
което са произтекли вредите. Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно, като към релевантния в случая
момент те възлизат на 10 000 000 лева за всяко събитие при две или
повече пострадали лица (чл. 266, т.1, б. „б“ от КЗ отм.)
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
В настоящото производство се установи, че ищцата е била без
поставен предпазен колан. Фрактурата на лявата раменна кост е вследствие удар в
предна лява седалка, след политане на тялото й напред. Изявление в този смисъл
е направила ищцата при разпита си като свидетел по ДП № 11242/2016 г. по описа
на СДВР, сектор РТП (л. 16 от делото). Описанието на механизма на получаване на
травмата се ползва с материална доказателствена сила срещу М., тъй като
установява неизгоден за нея факт – удар в предна лява седалка. Ударът в нея на
лявата раменна става е възможно да се получи единствено ако тялото на
пострадалата е било свободно подвижно, а не задържано от обезопасителен колан. В
този смисъл е и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Поради неизпълнение на задължението си по чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП за пътуване в МПС с поставен предпазен колан пострадалата е допринесла
за увреждането в посочената част от тялото в рамките на 30%, или определеното
от съда обезщетение в размер на 25 000 лева следва да се намали със сумата
от 7 500 лева. Част от дължимата сума от 10 000 лева е била заплатена
на А.М., поради което следва да бъде приспадната от обезщетението от
17 500 лева. Ответникът остава да дължи сумата от 7 500 лева, която
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното изплащане.
Върху заплатената в хода на производството сума от
10 000 лева също е предявена претенция за присъждане на мораторна лихва.
За периода 05.01.2017 г. – 10.02.2017 г. лихвата възлиза на сумата от 102.98
лева.
Ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради което ответникът
дължи да заплати по сметка на СГС 700 лева държавна такса и 403.85 лева
депозити за експертизи по делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищеца е оказана
безплатна правна помощ и защита, поради което на процесуалния му представител
адв. О. се дължат 1 100.40 лева адвокатско възнаграждение.
Неоснователно
е възражението на адв. О. за прекомерност на претендираното и заплатено от ЗД „Е.“
АД адвокатско възнаграждение в размер на 1 310 лева. Този размер
съответства на определения по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
Съразмерно
на отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ЗД „Е.“ АД сумата от
428.27 лева разноски за производството.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗД „Е.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Н.М., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 7 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване
на лява раменна кост при ПТП на 02.06.2016 г., ведно със законната лихва от 05.01.2017
г. до окончателното изплащане и 102.98 лева мораторна лихва върху заплатено на
10.02.2017 г. обезщетение в размер на 10 000 лева, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева, предявен като частичен за
сумата от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адв. В.В.О., с адрес *** сумата от 1 100.40 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.Н.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 428.27 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Е.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 700 лева държавна такса и 403.85 лева депозити за експертизи по
делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: