РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Пловдив, 09.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20215300101088 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 365 от ЗЗД.
Ищецът К. П. Б., ЕГН **********, от ***, със съд. адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. С.М., е предявил срещу ответника „К.“ ЕООД, ЕИК
***, осъдителен иск за парично вземане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД с цена на иска 28 350 евро, ведно със законната лихва до
окончателното плащане и направените по делото разноски.
Твърди, че между страните по делото е сключен през 2006 г.
предварителен договор за покупко-продажба на няколко недв. имота,
подробно описани в уточняващата молба, за сумата от общо 210 396,10 евро.
С договор от 31.10.2011 г. страните са преуредили отношенията си, като са се
уговорили правото на собственост върху апартамент *** да бъде прехвърлено
от дружеството на ищеца К.Б. в срок от 2 месеца срещу продажна цена от
42 991,50 евро, от които ищецът заплатил на ответника при подписване на
договора 28 350 евро, а остатъка от 14 641,50 евро следвало да заплати при
прехвърляне правото на собственост. Тъй като в уговорения срок
дружеството не изпълнило задължението си спрямо ищеца, а прехвърлило
собствеността на апартамента на трето лице, то дължи да върне получените
1
от Б. 28 350 евро, като в началото на 2012 г. ищецът развалил договора от
31.10.2011 г., поради неизпълнението му от страна на ответника.
Споразумението от 01.02.2014 г., сключено между страните, има
характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, с която
дружеството се е задължило да върне на ищеца получените 28 350 евро,
съгласно Договора от 31.10.2011 г., в срок до 31.12.2015 г. Тъй като
ответникът не е погасил чрез плащане вземането си в уговорения срок, за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск, като моли
съда да осъди ответника да му заплати исковата сума по посочената в ИМ
банкова сметка, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в
уточняващите молби и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа
на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът „К.“ ЕООД – ***, с *** Т.К., ЕИК ***, със съд. адрес: ***,
чрез адв. А.А., е подал отговор, в който заявява, че оспорва дължимостта на
сумата по споразумението от 01.02.2014 г., тъй като същата е погасена по
давност.
Твърди, че дружеството се е задължило да заплати процесната сума в
срок от 23 месеца, считано от подписване на споразумението на 01.02.2014 г.,
по следния начин: 18 вноски по 1000 евро, 4 вноски по 2000 евро и 1 вноска
от 2350 евро, като още от следващия месец задължението е било изискуемо,
поради неспазване на уговорените падежи. Затова прави възражение за
изтекла в негова полза както 5-годишна погасителна давност, така и 3-
годишна такава по смисъла на чл. 111 от ЗЗД, тъй като се касае за плащане на
вноски.
Ето защо, моли съда да отхвърли иска като неоснователен, ведно с
присъждане на разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по
отношение на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора.
Не ангажира доказателства по делото.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
2
предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното Споразумение от 01.02.2014 г., сключено между
ищеца К.Б., като кредитор, и ответника „К.“ ЕООД, като длъжник, се
установява, че дружеството се е задължило да заплати на ищеца сумата
28 350 евро, която му се дължи по Договор от 31.10.2011 г. за продажба на
апартамент ***, в***, в срок от 23 месеца, съгласно раздел 1 и 2, но най-късно
до 31.12.2015 г. (раздел 3), както следва: 18 вноски по 1 000 евро; 4 вноски по
200 евро и 1 вноска от 2 350 евро.
Страните по споразумението се съгласяват, че лихви за забавено
плащане не се дължат, при условие, че се спази срока за погасяване на
задължението, уговорено в раздел 2 от същото.
По делото не са ангажирани други доказателства.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 365, ал. 1 от
ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Според чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки, а чл. 79, ал. 1 от ЗЗД гласи, че ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В
случая е налице валидно сключен договор за спогодба, обективиран в
Споразумение от 01.02.2014 г., според който ищецът е кредитор на ответника
за парично задължение в размер на 28 350 евро с посочен в договора падеж,
като последният не оспорва дължимостта на тази сума, но счита, че
задължението му е погасено по давност, тъй като се касае за плащане на
обезщетение за неизпълнен договор, при това на вноски.
Според чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на 5-годишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111
3
от ЗЗД, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Тъй като тази
норма е специално по отношение на общата 5-годишна давност по чл. 110 от
ЗЗД, то тя не следва да се прилага разширително. Съгласно чл. 114, ал. 1 и чл.
116, б.“б“ от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, и се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но
ако те не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната.
Според чл. 20 от ЗЗД, при тълкуване на постигнатите между страните
договорки следва да се търси действителната обща воля на страните по
договора, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая, съдът
намира, че търсената от ищеца сума е именно предмета на договорената със
Споразумението от 01.02.2014 г. парична престация, поради което ищецът
претендира изпълнение на договора, а не обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение, и затова е неприложима кратката 3-годишна давност
по чл. 111, б.“б“ от ЗЗД.
Не са налице и договорени между страните „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като според Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
"периодични плащания", употребено в чл. 111, б."в" от ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Или за да са „периодични“
плащанията по смисъла на посочената правна норма, следва да са уговорени
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с
предварително определени падежи. В случая, дължимата от ответника сума е
разсрочена на отделните вноски, определени по брой и размери, но без да е
определен падеж за всяка отделна вноска, като вместо това е договорен падеж
на цялото задължение – „в срок от 23 месеца“ от сключване на
споразумението на 01.02.2015 г., тоест “най-късно до 31.12.2015 г.“. В
4
подкрепа на това е и договорката между страните, че лихви за забавено
плащане няма да се дължат върху отделните плащания, ако се спази срока от
23 месеца за погасяване на цялото задължение.
Ето защо съдът намира, че така постигнатото между страните
споразумение за погасяване на задължението на вноски не касае „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като отделните вноски
нямат определени падежи, а е договорено изпълнение на задължението на
части по смисъла на чл. 66 от ЗЗД, което кредиторът се съгласява да приеме.
Затова в конкретния казус е неприложима кратката 3-годишна давност по чл.
111, б.“в“ от ЗЗД, като задължението от общо 28 350 евро се погасява с
изтичане на общия 5-годишен давностен срок.
Тъй като според споразумението между страните падежът на
задължението е 31.12.2015 г., то от тази дата настъпва изискуемостта на
цялото вземане от 28 350 евро и започва да тече погасителна давност в полза
на длъжника, която изтича на 28.02.2021 г., тъй като съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, за периода
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., когато извънредното положение е отменено,
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
Искът за изпълнение на задължението на ответника по договора за
спогодба е предявен в съда на 21.12.2020 г., т.е. преди да е изтекла 5-
годишната погасителна давност за вземането, която се прекъсва от тази дата,
поради което възражението на ответника за изтекла в негова полза
погасителна давност преди завеждане на делото е неоснователно.
Ето защо, предявеният иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД се
явява доказан и основателен и следва да бъде уважен, като осъди ответното
дружество да заплати на ищеца исковата сума, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска на 21.12.2020 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски по съдебното производство в размер на
общо 3 817,91 лв., от които 1 600 лв. - платено възнаграждение за един
5
адвокат, и 2 217,91 лв. – внесена ДТ.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адв. възнаграждение, заплатено от ищеца, е неоснователно, тъй като
минималния размер на възнаграждението при цена на иска от 28 530 евро
(55 447,78 лв.) е 2 193 лв., съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД – ***, с *** Т.К., ЕИК ***, със съд. адрес: ***,
чрез адв. А.А., да заплати на К. П. Б., ЕГН **********, от ***, със съд. адрес:
***, чрез пълномощника си адв. С.М., на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 365,
ал. 1 от ЗЗД сумата от 28 350 евро (двадесет и осем хиляди триста и петдесет
евро), равняваща се на 55 447,78 лв., дължима по Споразумение от 01.02.2014
г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2020 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3 817,91 лв. (три
хиляди осемстотин и седемнодесет лева и деветдесет и една стотинки) – такси
и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6