РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Монтана, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Петранка Ал. П.а
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20211600100318 по описа за 2021 година
Предявени са искове от Г.Д. с ЕГН ********** против „ЗАД Д.Б.: Ж. и
З.“ АД с ЕИК *с правно основание чл.432 вр. чл.498, ал.3 от КЗ/нов/ във вр.
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД за сумата от 80000,00 лева /обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция: 06.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.01.2017г. на път II-81, км 96+000,
между град *и с. *е настъпило ПТП с участието на л.а марка „*“ с ДК №*,
управляван от В. Б. и л.а „*“ с ДК № *, управляван от П. В., в резултат на
което е пострадал ищеца Г. Д., пътник в л.а „*“.
Твърди се, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а марка „*“,
който след употребата на алкохол нарушил правилата за движение, визирани
в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на П.В. и
средни телесни повреди на ищеца Г.Д., изразяващи се в коремна травма,
изразяваща се в разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в коремната
кухина /разстройство на здравето, временно опасно за живота/ и счупване на
дясна ключица, което причинило на ищеца трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник.
1
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП №5/2017 г. по описа на
РУ на МВР-Монтана., по. пр. № 27/2017 г., което е приключило с присъда от
08.07.2019г. по НОХД №75/2018г. по описа на ОС-Монтана, като последната
влязла в сила на 22.07.2021г.
Ищецът твърди, че е приет по спешност и хоспитализиран в МБАЛ „Д-р
С. И.“, гр.*, където са му направени прегледи и изследвания. В резултат на
изследванията, се установило, че има кръвоизлив в черния дроб, счупена
дясна ключица и множество наранявания от стъклата, като на 03.01.2017г.
постъпил на лечение в хирургично отделение в същата болница, където му е
извършена операция на разкъсания черен дроб.
Навежда доводи, че от получените телесни увреждания е търпял болки
в областта на корема и счупената дясна ключица.
Твърди, че в следболничния период е нарушен ежедневният му ритъм
на живот, като конкретизира, че не е могъл да се грижи сам за ежедневните си
нужди, а е била нужна грижа от близките му хора.
Твърди, че понастоящем също изпитва болки в дясната ключица, като
също така не може да си служи пълноценно с дясната си ръка. Също така,
твърди, че вследствие на претърпяното е принуден да промени и режима си на
хранене. Твърди, че от операцията на черния дроб му е останал голям белег,
който определя като козметичен дефект и същия му напомня за случилото се.
Излага доводи, че влествие на преживяното се страхува да управлява
личния си авотмобил на по-дълги разстояния.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
80000,00 лева застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 03.01.2017г. ПТП, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на
застрахователната претенция – 06.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски по делото.
В срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор, в който се
оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.
Поддържа се, че вина за инцидента има и водачът на л.а „*“, който,
според ответника, е навлязъл частично в лентата за движение на
2
срещуположно движещия се лек автомобил.
Твърди, че претендираното от ищеца застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователно завишено и не отговаря на критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Оспорва, че ищецът е получил твърдените телесни увреждания и че е
изпитвал болки и страдания в един продължителен период от време.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносните последици от
ПТП от страна на ищеца, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.
Признава наличието на застрахователно правоотношение, породено от
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил л.а марка „*“ с ДК №*към датата на
процесното ПТППрави искане за конституиране на трето лице-помагач.
Прави искане за присъждане на разноски, включително и за
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
По делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на
ответника В. Б. с ЕГН **********, като срещу последния е предявен от
ответника и приет за разглеждане в условията на евентуалност обратен иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ(нов) и цена 26000,00 лв.
(частично от 80000,00 лв.), ведно с присъдената лихва и разноските, които
дружеството ще бъде осъдено да заплати, както и законна лихва от датата на
извършеното плащане от застрахователя до момента на плащане от ответника
по регресния иск.
Предявеният обратен иск се основава на виновното поведение на
застрахования - водача на лек автомобил „*“ с ДК №*, който при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение
по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма и не е притежавал изискуемата от закона
правоспособност, като последният е причинил ПТП, от което са причинени
телесни увреждания на ищеца, пътник в лек автомобил *“ с ДК № *.
Срещу предявения обратен иск не е постъпил писмен отговор от
ответника по обратния иск В. Б..
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и
3
изслушани експертизи - съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска.
След като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено
следното:
Исковете по чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ/нов/ във вр. чл.45, чл.52 и
чл.86 от ЗЗД са допустими. Спазена е разпоредбата на чл.380 от КЗ/нов/ -
предявена е застрахователна претенция към ответното дружество на
06.11.2019г. Образувана е преписка по щета № 0801-001533/2018-03. С писмо
изх. № 4532/26.11.2019 г. ответното дружество е указало на ищеца да
представи копия от нужни документи във връзка с предявената
застрахователна претенция.
Съгласно чл.498, ал.3 във вр. чл.496 във вр. чл.380 от КЗ/нов/
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало „ГО“ на виновния водач на
МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение. Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран от ищеца, за което е заведена щета, но претенцията не е уважена. В
законоустановения тримесечен срок „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД нито е платил,
нито е отказал да заплати на ищеца застрахователно обезщетение. При това
положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
търсения резултат, което прави прекия иск по чл.432 от КЗ допустим.
От приложените към исковата молба, разменените между страните
книжа и становищата на страните, съдът приема за безспорно установени
следните факти:
На 03.01.2017г. г., около 18:30 ч., в района на 96 км., малко преди с. *е
настъпило ПТП с участието на л.а. марка „*“ с ДК № *, управляван от В. Б. и
л.а „-“ с ДК № -, управляван от П.В.
4
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП №5/2017 г. по описа на
РУ на МВР-Монтана, по пр. № 27/2017г., което е приключило с присъда от
08.07.2019г. по НОХД №75/2018г. по описа на ОС-Монтана, като последната
е влязла в сила на 22.07.2021г. С присъдата В. Б. е признат за виновен в това,
че на 03.01.2017г. на път II-81, км 96+000 между гр.*и с.*, в землището на с.*,
обл.*, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„*“, с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „на пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има
две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне“ и по непредпазливост причинил:
смърт на П.В. и средни телесни повреди на Г.Д. – коремна травма,
изразяваща се в разкъсване на черния дроб, което му причинило разстройство
на здравето, временно опасно за живота и счупване на дясна ключица, което
му причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник,
като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта 2,27 на хиляда за периода 12-16 ч. на 03.01.2017г. и 2,30 на хиляда за
периода 16-17 ч. на 03.01.2017г., установена по надлежния ред, поради което
и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3,пр.1 вр. пр.3 б. „б“ вр. ал.1 вр. чл. 342, ал.1
е осъден на 8 /осем/ години лишаване от свобода.
Към датата на ПТП по отношение на управлявания от В. Б. лек
автомобил, марка „*“ с ДК № *е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица
30116002333181 /стр.21/.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд досежно въпросите извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, съобразно нормата на чл.300 от
ГПК. Осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно
всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на
деянието – чл. 413, ал. 2 от НПК.
Безспорно е, че третото лице-помагач и ответник по обратния иск В.
Б. е осъден с влязла в сила присъда за това, че е извършил противоправно
деяние в пияно състояние. В причинна връзка с неговото престъпно деяние е
причинена на ищеца Г.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в коремна
5
травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб, което му причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на дясна
ключица, което му причинило трайно затруднение на движенията на горен
десен крайник. Тези обстоятелства са доказани по делото и са част от
присъдата.
Във връзка с горното и от наличието на валидно застрахователно
правотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на настъпване на вредите, съдът приема, че
деликтната отговорност на извършителя В. Б. по отношение на увредения
ищец е безспорно доказана и от това следва, че е налице основание за
ангажиране отговорността на „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД като застраховател.
В настоящето производство от страна на ищеца на доказване
подлежат само вида и размера на твърдяните вреди и настъпването им в
причинна връзка от деликта. В тежест на ответниците по главния иск и по
обратния иск е да установят своите възражения.
По делото са ангажирани доказателства относно причинените на
ищеца Г.Д. увреждания и съпровождащите ги болки и страдания - влязлата в
сила присъда по НОХД №75/2018 по описа на ОС-Монтана, медицинска
документация, свидетелски показания и съдебно-медицинска експретиза,
заключението по която е прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото. Установено е от неоспорената съдебно-
медицинска експертиза, че от процесното ПТП на ищеца Г.Д. са причинени
следните увреждания: коремна травма, изразяваща се в травмиране на
коремен орган – черен дроб под формата на разкъсване, с последвал
кръвоизлив, което е наложило спешна оперативна ревизия на коремната
кухина и е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота
със срок на оздравяване не по-малък от два-три месеца, при липса на
усложнения, за каквито няма данни в представените документи. Също така,
има и счупване на дясна ключица, която кост влиза в състава и функционално
и анатомично е свързана с раменната става. Това счупване само по себе си е
причинило трайно затруднение движението на десен горен крайник с
оздравителен процес не по-малък от месец и половина-два, с последващо
поетапно и постепенно натоварване на крайника.
От съдебно-медицинската експертиза се установява, че по време на
6
целия оздравителен процес, както и по време на болничния престой Г.Д. е
имал различни по интензитет и продължителност болкови усещания. Посочва
се, че не е изключено и появата на такива болкови усещания в неправилно
зарастналата дясна ключица. От експертизата се установява, че
гореописаните увреждания са в пряка и директна причинно-следствена връзка
с процесното ПТП и могат да се получат в резултат на описания механизъм на
ПТП – пътник на задна седалка при челно-страничен удар с друг движещ се
автомобил.
След процесния инциднет свидетелката И.Д. /дъщеря на ищеца/ се е
грижила за Г.Д., като има непосредствени впечатления за претърпените вреди
в следоперативния период. Нейните показания се покриват и с обясненията на
ищеца, досежно факта, че телесните увреждания, причинени от процесното
ПТП, са наложили драстична промяна в извършваните от него ежедневни
дейности. Свидетелката Д. споделя, че баща й е имал сериозни оплаквания в
областта на гърба, на ключицата и на ръката, като и до ден днешен при
извършване на физическа дейност оплакванията са налице. Свидетелката
твърди, че Г. не е могъл да се обслужва сам, затова свидетелката заедно с леля
си помагали на ищеца в осъществяването на хигиенните му дейности, тъй
като болката в ръцете на последния била голяма. Също твърди, че в
следоперативния период му се е наложило да спазва специален хранителен
режим. Твърди, че от процесното ПТП и до днешна дата ищецът избягва да
ползва личния си автомобил и изпитва страх при шофиране на дълги
разстрояния.
Във връзка с горното, относно болките и страданията изпитани от
ищеца след претърпяното ПТП, съдът цени показанията на сидетелката И.Д.
при условията на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй като са последователни,
дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления и съответстващи на
останалите доказателства по делото. Това налага съдът да приеме за
неоснователни твърденията на ответното дружество, че ищецът не е получил
твърдените телесни увреждания и че не изпитвал болки и страдания в един
продължителен период от време.
С оглед комплексния характер на причинените на ищеца увреждания,
съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се
определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на
7
настъпилите вреди. За определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Обезщетението следва да
е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото,
така и на обществените представи за справедливост. Практиката на
Върховния касационен съд е непротиворечива, че при определяне на
справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в
резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат
предвид: характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
страдания, психическите и физически последици за пострадалия, степента на
възстановяване и икономическото състояние в страната към момента на
увреждането ( в този смисъл Решение № 276 от 12.12.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 2346/2017 г., II т. о., ТК и Решение № 159 от 14.12.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2575/2019 г., II т. о., ТК)
МОС като взе предвид вида, интензитета и продължителността на
преживените от ищеца Г.Д. болки и страдания, неудобства, стрес,
ограничения, емоционални и психически сътресения, както и съществуващата
в страната икономическа конюктура към момента на увреждането, съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е сумата от 55000,00 лева. До този извод съдът
достигна основно от показанията на свидетелката И.Д., която заявава, че Г. е
изпитвал болки в следоперативния период, като тези болки продължават до
ден днешен при извършване на физическа дейност. Ищецът не е могъл да се
обслужва сам и поради това се е налагало неговата дъщера и леля й да се
грижат за него. Налага му се да избягва определени храни и да спазва
специален хранителен режим. Претърпяното ПТП се е отразило и на
психиката му, поради факта, че до ден днешен изпитва страх от шофиране на
кола. Следва да се вземе предвид, че ищецът е от гр.*, а работи в гр.*, което
неминуемо означава, че всеки ден трябва да пътува, което според твърденията
на св. Д. го стресира. Към днешна дата ищецът не може и да спортува поради
претърпените поражения от процесния инцидент. Освен това, телесните
увреждания, които е претърпял, изразяващи се в разкъсване на черния дроб и
счупване на ключица, са изключително тежки и неприятни. Стига се до извод,
8
че ищеца е търпял болки както непосредствено след ПТП-то, така и в
следоперативния период, които болко продължават и до ден днешен.
Изводите за болките кореспондират и със заключението на съдебно-
медицинската експертиза, в което се посочва, че не е изключено да се появят
болкови усещания в неправилно зарастналата дясна ключица на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносните последици от ищеца, изразяващо се в
непоставяне на обезопасителен колан ( нарушение на чл. 137а от ЗДвП).
Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи,
когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпване на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. Важно
е да се отбележи, че съпричиняване ще има когато пострадалият е допринесъл
за увреждането, като приложението на това правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия
или бездействия и вредоносния резултат (Определение № 138 от 22.03.2022 г.
на ВКС по т. д. № 1065/2021 г., I т. о., ТК). Намаляването на обезщетението за
вреди в тази хипотеза е допустимо само при доказан принос на увреденото
лице и то при условията на пълно и главно доказване от страна на ответното
дружество, което прави възражение в тази насока.
За установяване дали е налице съпричиняването на вредоносните
последици от ищеца, по делото са допуснати съдебно-медицинска и съдебно-
автотехническа експертизи, заключенията по които МОС приема като
обективни и компетентно дадени. В тази връзка, МОС ще анализира и
конкретно по какъв начин са причинени телесните увреждания на ищеца:
Вещото лице инж. Р.Г. дава заключение, че лекия автомобил, в който
е пътувал ищеца - „*“, е фабрично е оборудван с предпазни колани за всички
места. Използваните колани са триточкови, с инерционно заключване.
Заключват се при рязко придвижване на тялото напред. Пояснява, че при удар
тялото на пътника се придвижва по посока на удара /в случая напред и в
ляво/, но тъй като пътника е бил с поставен предпазен колан е невъзможно
придвижване на тялото му напред към предната лява облегалка и задна лява
врата /стр.199/. В съдебно заседание, проведено на 21.04.2022 г. вещото лице
9
пояснява, че в конкретния случай не е възможно при правилно поставен
колан тялото да достигне до предната седалка, като заявява, че единствено
може да има движение до 10 см., но не и тялото да отиде до предната седалка.
Твърди, че е възможно при сблъсъка седалката да е отишла към ищеца. В тази
връзка пояснява, че е възможно предната лява седалка да е притиснала ищеца
(т.е тя да е отишла към него).
Важно е да се отбележи, че съгласно съдебно-медицинската
експертиза уврежданията по тялото при този вид травматизъм се получават
по множествен механизъм и са в резултат на динамични процеси: удар/и,
притискане, разтягане,сътресение, проявени в различните фази на
причиняване на травмите – повдигане напред и нагоре, директни и
индиректни удари и силно притискане. МОС намира, че взети в своята
съвкупност тези доказателства обосновават единствения извод, че при удара
предната лява седалка е отишла към ищеца, при което се е получило
притискане, което е довело до причиняване на телесните увреждания.
МОС категорично приема, че ищеца е бил с поставен предпазен
колан. До този извод съдът достига от съдебно-автотехническа експертиза и
от показанията на инж. Р.Г., дадени в съдебно заседание на 21.04.2022г., в
които показания вещото лице заявява, че ако ищецът не е бил с колан, би
следвало при настъпването на ПТП-то да се е озовал върху водача или въху
таблото на автомобила. Това се подкрепя и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, според което липсата на предпазен колан би
причинила на ищеца по-тежки и с множествен характер увреждания по
главата, гръдния кош, тазовата област, като дори е възможно да се стигне и
до фатален край /стр.192/. Горното напълно кореспондира и с дадените от
свидетеля Е.П. показания, съгласно които се твърди, че всички с колата са
били с поставени колани. Също така, св. П. твърди, че непосредствено след
инцидента е видял, че Г. е бил на задната седалка с облегната назад глава и
колана му е минавал отпред. Съдът кредитира тези показания, тъй като в
пълна степен кореспондират с приетите за обективни и компетентно
изготвени съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Освен
това, съгласно даденото пояснение в съдебно заседание на 21.04.2022г. от
вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, д-р П.Г., става
ясно, че счупването на ключицата е възможно вследствие на обтягане на
колана.
10
Във връзка с горното, МОС намира, че при преценка на събрания
доказателствен материал в своята съвкупност, се достига до единствения
извод, че процесното ПТП-то е причината за настъпването на телесните
увреждания на ищеца, като от страна на последния не се установява
съпричиняване по никакъв начин на вредоносния резултат, тъй като е бил с
поставен предпазен колан, поради което определеното обезщетение не следва
да се намали и се дължи в пълния определен размер, възлизащ в конкретния
случай на 55000,00 лв. В останалата част за сумата от 25000,00 лв., която е
горница над присъдените 55000,00 лв. до претендираните 80000,00 лв. искът
за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава. Ищцът е
заявил писмена претенция пред застрахователя на 06.11.2019г /това става
ясно от л.37/. За периода от датата на деликта - 03.01.2017г. до предявяване на
претенцията пред застрахователя, обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от
деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор ( в този смисъл е и Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., I т. о., ТК). Сумата 55000,00 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от
06.11.2019г.
Неоснователно е и възражението на ответното дружество за
съпричиняване на деликта - че процесната катастрофа е настъпила и поради
наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а
„*“ с ДК № *, в който ищецът е пътувал като пасажер, поради частично
навлизане в лентата за движение на срещуположно движещия се лек
автомобил.
За конкретния механизъм на ПТП, който следва да бъде обсъден във
връзка с възражението на ответника за съпричиняване на деликта от водача на
л. а. „*“ с ДК № *, по делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза,
заключението по която е прието като обективно и компетентно дадено. От
заключението, изготвено от вещото лице инж. Р.Г., се установява, че на
03.01.2017 около 18,30ч. л.а. марка „*“, управляван в пияно състояния от
11
третото лице-помагач В.Б. се движел с превишена скорост – 128,04 км/ч, като
след излизане от завой не успява да възстанови правилната посока, губи
контрол над МПС-то и навлиза в насрещната лента за движение. От това
навлизане настъпва и челен удар с идващия срещу него л.а „*“. От същата
експертиза се установява, че мястото на удара става на 1,50м. в лентата за
движение на л.а. „*“/ стр. 197-198/. По отношение на л.а „*“ се установява, че
се е движел с 82,60 км/ч. Установеното от САТЕ се подкрепя и кореспондира
с показанията на св. Е.П. - „насрещно движещата се кола рязко смени
посоката и ни удари“ /стр.177/. Тези доказателства обсъдени в своята
съвкупност водят до извода, че възражението на ответното дружество е
недоказано, поради което МОС намира, че не е налице съпричиняване.
С оглед уважаване на първоначално предявените искове, съдът следва
да се произнесе по предявения от ответника по първоначалния иск срещу
третото лице-помагач В. Б. с ЕГН ********** обратен иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т.1 и ал.2 от КЗ/нов/.
По силата на цитираните разпоредби застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
ПТП е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, като е
управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма и е бил неправоспособен.
Фактът, че ответникът по обратния иск е управлявал МПС - л.а. марка
„*“ с ДК №*след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закона норма и без да притежава изискуемата от закона
правоспособност е безспорно установен от влязла в сила на 22.07.2021г.
присъда по НОХД №75/2018г. по описа на ОС-Монтана. Според присъдата В.
Б. е признат за виновен в това, че на 03.01.2017г. на път II-81, км 96+000
между гр.*и с.*, в землището на с.*, обл.*, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „*“, с рег. № *, нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „на пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза
и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне“ и по непредпазливост причинил: смърт на П.В. и средни
12
телесни повреди на Г. Д. – коремна травма, изразяваща се в разкъсване на
черния дроб, което му причинило разстройство на здравето, временно опасно
за живота и счупване на дясна ключица, което му причинило трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник, като деянието е
извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,27 на
хиляда за периода 12-16 ч. на 03.01.2017г. и 2,30 на хиляда за периода 16-17
ч. на 03.01.2017г., установена по надлежния ред, поради което и на основание
чл.343, ал.4 вр. ал.3,пр.1 вр. пр.3 б. „б“ вр. ал.1 вр. чл. 342, ал.1 е осъден на 8
/осем/ години лишаване от свобода. Безспорно е установено по делото и че
ответникът по обратния иск е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП-03.01.2017г. Поради
това предявеният от застрахователя против виновния водач обратен иск е
основателен. Този иск следва да бъде уважен условно - при условие, че
застрахователят изплати на пострадалия Г. присъденото по главния иск т.е.
след заплащане на присъдената като обезщетение сума в размер на 55000,00
лв. за причинените неимущетвени вреди , лихви и разноски Предвид горното
МОС УВАЖАВА обратния иск срещу В. Б. да заплати на ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“
сумата от 26000,00 лв./частично предявена/.
По разноските:
За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. П.Д.-МАК,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съответно на уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА. При
материален интерес 80000,00 лв., възнаграждението е в размер 2930 лв., а
съответно на уважената част от иска, на адв. П.Д. се дължи сумата 1992,40
лв., които следва да бъдат заплатени от ответника по главните искове ЗАД
Д.Б.: Ж. и З.“.
Осъденият по главните искове ответник ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ следва да
заплати в полза на Окръжен съд-Монтана направените разноски за съдебно-
медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, които са общо в размер на
300,00 лв., както и дължимата държавна такса върху размера на уважения иск,
която е в размер на 2200лева .
Ответникът по главните искове - ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Общият размер на направените от ответника разноски според
13
представените доказателства за тяхното извършване в процеса е 300,00 лв. -
за експертизи/стр.209/, като и 300лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед размера на отхвърлените искове, ищецът следва да му заплати
пропорционално сумата от 192лева разноски в производството.
Ищецът по обратния иск ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“, на основание чл.78, ал. 1
от ГПК, има право да му бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената
част на обратния иск в размер на 300лева юрисконсултско възнаграждение.
Задължението на ответника по обратния иск за заплащане на платеното
от застрахователя обезщетение /регресно вземане, включващо платено
обезщетение-главница, лихва и разноски/ е задължение без срок за
изпълнение, поради което забавата на длъжника върху същото настъпва след
покана отправена до него по общите правила на чл.86, ал.1 от ЗЗД и намира
приложение нормата на чл.84, ал. 2 от ЗЗД.
На ответника по обратния иск не се следват разноски на основание
чл.78, ал. 3 от ГПК, тъй като обратният иск е уважен в пълен размер, но
същия следва да заплати държавна такса по сметка на МОС в размер на
1040лева съобразно уважения размер..
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ №* да заплати на Г.Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр.*, обл.*, ул. „*“ №*, сумата 55000,00/петдесет и пет хиляди/лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат
на ПТП на 03.01.2017г., настъпило по вина на В. Б. с ЕГН **********, при
управление на лек автомобил „*“ с ДК №*, за който към момента на ПТП има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.11.2019г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендираните 80000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
14
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ №* да заплати на адвокат П.Д.-МАК, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, сумата 1992,40 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ №* да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана,
в полза на Бюджета на съдебната власт разноски по две съдебни експертизи,
изготвени за сметка на бюджета на съда в общ размер на 300,00 лева, както и
да заплати дължимата държавна такса върху размера на уважения иск в
размер на 2200,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.Д. с ЕГН **********,
с адрес: гр.*, обл.*, ул. „*“ №*да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр.*, бул. „*“ №* сумата от 192.00лева
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ В. Б. с ЕГН
********** с адрес: гр.*, жк. „*“, бл.*, ет.*, ап.*да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. и
З.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, бул. „*“ №*
сумата 26,000 лева/ предявена частично/, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано след отправена покана от застрахователното дружество до
окончателното й изплащане, ПОД УСЛОВИЕ, че тези присъдени по главния
иск суми, лихви и разноски бъдат заплатени от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД с ЕИК
*на пострадалия Г.Д. с ЕГН ********** и 300лева юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА В. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр.*, жк. „*“, бл.*, ет.*,
ап.*да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана, в полза на Бюджета на
съдебната власт 1040лева държавна такса, съобразно уважения размер на
обратния иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В. Б. с ЕГН
********** - трето лице-помагач на ответника по главните искове ЗАД „Д.Б.:
Ж. и З.“ АД с ЕИК *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
15
16