Р Е Ш
Е Н И Е
2123/12.12.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно
заседание на 14.11.2018 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при
секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 4035 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „М.М“ ЕООД, против
НП № 03 –009621/27.06.2018г. на Директор
на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на горепосоченото дружество е наложено наказание “Имуществена санкция” в
размер на 5000лева.
Жалбата е процесуално
допустима
- подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което, като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище,
че изводите на наказващият орган са
неправилни, незаконосъобразни и напълно необосновани.Твърди се, че
проверяващите не са положили никакви усилия да съберат всички доказателства за
установяване на действителната фактическа обстановка. В този смисъл се излагат
аргументи за липса на осъществен състав на административно нарушение към датата,
визирана в АУАН и НП и се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се
иска редуциране размера на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител,
надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства
в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, тъй
като не е осъществен състав на административно нарушение с аргументи,
аналогични на изложените в жалбата.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразност, като
аргументира доказаност и съставомерност на нарушението към датата, визирана в АУАН и
НП.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По повод
постъпила жалба от работник, служители на
Дирекция „Инспекция по труда" Варна са извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в въз.дружество „М.М“ ЕООД, по повод спазването на трудовото законодателство. В хода на проверката било
установено, че лицето Б.М. е допусната да полага труд в полза на въззивното дружество преди да е имала подписан трудов
договор. В представената бланка на трудов договор липсвал подпис на работник, а
видно от графика за полагане на труд за месец май 2018г. М. е била допусната до
работа преди да е подписала трудов договор. АНО е определил, че нарушението е
извършено ан 02.05.2018г.
За установеното нарушение бил
съставен акт за установено административно нарушение срещу дружеството, връчен
на упълномощен представител. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани
възражения в Д „ИТ" Варна.
Наказващия орган въз основа на
констатациите в акта и приложените писмени доказателства е издал наказателното
постановление.
АУАН
бил надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което
го подписало без възражение.
АНО
издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Със същото, на „М.М“ ЕООД било наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 5000лв. на основание чл.414 ал.3 от КТ.
Съдът напълно кредитира показанията
на св.П. и М., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Писмени доказателства по делото се
кредитират от съда, тъй като същите кореспондират с приетата за установена
фактическа обстановка и липсват доказателства, които да ги оборват.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени
средства,
а именно – от показанията на свидетелите
, трудов договор, АУАН и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, както
с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения
срок.
Срещу
АУАН са били депозирани писмени
възражения, но АНО не е проверил АУАН с оглед неговата законосъобразност на
фона на събраните доказателства, не е събрал допълнително такива, които да
мотивират безспорен извод за извършено нарушение, което в последствие е довело
до съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно
и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при
които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го
потвърждава. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са
посочени всички факти, касаещи съставомерните
признаци на нарушението. Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му
част се съдържа единствено правният извод на АНО, че св.М. е била допусната от
работодателя си до работа в проверения обект,
без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по ТПО.
Липсват каквито и да било факти, които да сочат
конкретното работно място, конкретно
работно време и уговореното трудово възнаграждение, които са основните
елементи на ТПО, като дори не е посочено до каква работа е била допусната М..
Видно от показанията на свидетелите по делото разпитани в с.з., се установи, че лицето е изпълнявала
трудова дейност като фармацевт. Тези факти са установени едва в съдебно
заседание. В НП е, че лицето не са били посочени, трудово възнаграждение, нито
работно време, нито работно място и прочие елементи на трудовото
правоотношение.
В
хода на съдебното производство се установи, че лицето е работело за въззивника като фармацевт и е имало сключен трудов договор
с друго дружество – „Ланд 19“ ЕООД. По делото са
представени доказателства, че на 02.05.2018г е бил прекратен трудовия договор
на М. с „Ланд
19“ ЕООД, за което е било пуснато надлежно уведомление до НАП. При разпита си в
съдебно заседание свид.М. заяви, че не е знаела за
този факт и тя е подписала прекратяването му на 24.05.2018г. Категорично е
отказала да подпише други трудови договори с „Ланд
19“ ЕООД и с „М.М“ ЕООД.
По
делото обаче безспорно е установено, че работника М. не е полагала труд в полза
на въззивното дружество на посочената в НП И АУАН
дата – 02.05.2018г.
От
обективна страна, за съставомерността на деянието по
чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 КТ е необходимо да
се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите
на трудово правоотношение (ТПО) - работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без
сключен трудов договор между страните по ТПО. Посочените елементи на ТПО следва
да са подробно описани в НП, което по своята същност е акт от категорията на
правораздавателните. Именно този акт и по-точно неговото съдържание е предмет
на проверка от районния съд. В този смисъл в НП следва да са посочени
конкретните работно място, конкретно работно време и уговорено трудово
възнаграждение, въз основа на които АНО е квалифицирал правоотношението именно
като трудово. В НП обаче е не е посочен нито един от тях. Не е посочено конкретно работно място и няма
никакви данни относно работното време и трудовото възнаграждение, които както
беше изяснено са задължителни елементи от състава на едно ТПО. Декларативното
посочване на работно място, без то да е конкретизирано се явява съществено
нарушение на правилата. Недопустимо е факти които е следвало да бъдат събрани в
хода на АНП и да бъдат обективирани в издаденото НП
да стават известни едва в хода на съдебното производство. Освен това в хода на
АНП по никакъв начин не са били събрани доказателства за уговореното трудово
възнаграждение, както и за другите уговорени между страните елементи от
трудовото правоотношение. АНО е приел, че заеманата длъжност от лицето е
строителен работник, но в хода на производството не се доказа по никакъв начин
това. Напротив доказа, се че лицето е арматурист. В този смисъл в НП следва да са посочени
конкретните работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение,
въз основа на които АНО е квалифицирал правоотношението именно като трудово.
Липсата
на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността
факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги
съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху
правото на защита на нарушителя.
Липсата
на факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението, ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено
нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В
тази връзка, следва да се отбележи, че дали едно лице осъществява трудова
дейност, се определя от обективно извършените действия, които са характерни за
трудова дейност. Особеният характер на трудовия договор, в една от същностните
си отлики с "гражданския" договор за /изработка, поръчка/, предпоставя нееднократност на
насрещната престация и необвързаност с постигане на
конкретно овеществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна
трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място,
характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези
елементи на трудовото правоотношение са установени както от административнонаказващия
орган, но не са намерили отражение в издаденото НП.
При проведените разпити в с.з. на служителите
на ДИТ Варна, се установи, че първия работен ден на работника М. за месец май
2018г. е на 04.05.2018г. и това не е спорно между страните, тъй като се
установява и с приложения по делото график за полагане на труд за съответния
месец. Тези доказателства са били известни още в хода на адм.
производство.
В НП не са изложени факти
всъщност какво нарушение приема АНО, че е осъществило въззивното
дружество. Дали нарушението се състои в това, че е изпратено уведомление до НАП
преди да е бил подписан трудовия договор, каквито факти се установиха по делото
или, че лицето е допуснато до работа преди да е бил подписан трудовия договор.
По отношение и двете възможни нарушения не са изложени никакви факти. АНО е
посочил, че е била нарушена разпоредбата само на чл.61 ал.1 от КТ сочеща, че
трудовия договор се сключва между работника и работодателят преди постъпване на
работа.
Ако се приеме, че нарушението е допускане до
работа преди подписване на трудов договор то, АНО грешно е определил датата на
извършване на нарушението – 02.05.2018г. На тази дата лицето не е било на
работа и съответно не е било осъществено каквото и да е нарушение по отношение
допускането му да полага труд в полза на въззивното
дружество. На тази дата обаче е било изпратено уведомление до НАП за сключен
трудов договор с М., а такъв реално не е бил подписан от нея, но факти за
такова нарушение не са изложени. Първия работен ден за М. е на 04.05.2018г. и
едва на тази дата би било осъществено нарушение от въззивното
дружество.
Нарушението не
е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво
се изразява то и срещу какво
се защитава. Защитата се изгражда
именно срещу фактите, поради които липсата им
винаги е съществено процесуално нарушение. Именно фактите, описани в обстоятелствената част на АУАН и НП определят и предмета на доказване в съдебното производство. Ако обаче, съдът
се бе ограничил
да доказва само фактите, описани
в обстоятелствената част на АУАН и НП, то никога не би могъл да се
произнесе по приложението на материалния закон. На практика, макар че е недопустимо едва във въззивното производство да се възвеждат нови
факти, с цел да се установи
има ли или
не нарушение, се налага предмета на доказване да излезе далеч извън
описаното в АУАН и НП. Това
е достатъчно за отмяна на НП.
Водим
от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,
поради което и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –009621/27.06.2018г.на Директор
на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „М.М“ ЕООД, БУЛСАТ № ********** БУЛСТАТ, е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП
да се върне по компетентност на АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: