Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Димитров
Адриана Атанасова
при секретаря Виктория
Иванова, разгледа докладваното от съдия Димитров в. гр. дело №6147 по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение от 24.02.2020 г. по гр. дело №64064/2019 г., по описа на СРС, 78
състав,
ответникът С.Д.НА М.НА В.Р.е осъдено, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
да заплати на ищеца Д.А.П. сумата от 1566,70 лв., представляваща
обезщетение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г. - 01.11.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
01.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в
останалата част до пълния предявен размер от 1598 лв., както и на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД е присъдена сумата от 200 лв. - лихва за забава върху главница
от 1566,70 лв., начислена за периода 01.11.2016 г. - 01.11.2019 г. С оглед изхода на спора ищецът е осъдена да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по делото в
размер на 30 лева, а ответникът е осъден да заплати на ищеца 450 лв. – съдебни
разноски и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС, 302,34 лв. –
деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Столична дирекция
на министерство на вътрешните работи с доводи за неговата неправилност поради противоречие
с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът не бил изложил мотиви
относно приложението на Наредба №8121з-592/02.06.2015 г. и Наредба №8121з-779/02.08.2016
г., издадени от министъра на вътрешните работи, като решението било основано
единствено на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Не били обсъдени
възраженията в отговора на исковата молба, като липсвали аргументи относно
приетото, че преобразуваните по посочената от ищеца методика часове нощен труд
се превръщат в извънреден труд, доколкото същите не са реално изработени.
Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители се състои от основно и допълнително, а в чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР е предвидено, че към
основното месечно възнаграждение се изплаща и такова за извънреден труд, а също
и за нощен. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, за работещите на 8, 12 или
24 - часови смени, работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период,
като в периода от 2014 до момента на предявяване на претенцията са действали
три Наредби, като в тези от 2015 г. и от 2016 г., уредбата за преобразуването
на положения нощен труд към дневен не е предвидена. Според въззивника, тълкуването
на последвалите нормативни актове досежно процесния случай сочи, че волята на
законодателя е нощният труд на служителите на МВР да не бъде преобразуван в
дневен. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в сега действащата
Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, също не било предвидено такова преобразуване.
Отделно от това, в хипотезата на извънреден труд при сумирано отчитане на работното
време при работа на 24-часови смени съдебната практика на ВКС непротиворечиво
приемала, че е приложима изричната разпоредба в специалния закон, поради което
няма основание за субсидиарно прилагане на Кодекса на труда (Определение
405/22.04.2016 г. по дело 1513/2016 г. на ВКС, ГК, 4- то Г.О.). Липсата на
специална норма не можело да се преодолее с аналогично приложение на друг акт,
тъй като е налице е несъвместимост между уредбата по ЗМВР и по КТ. Дори и да се
приемело, че уредбата по КТ и НСОРЗ е приложима за служители на МВР, при
определена по чл. 140, ал. 1 КТ нормална продължителност на работното време
през нощта - 7 часа и коефициент за преизчисляване - 1,143, като частно на
нормалната продължителност за дневния и нощния труд, то преизчисляването целяло
компенсиране на работещите, което се осъществявало посредством увеличаване на
часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните дни в дневни.
Изложеното показвало, че преизчисляването има отношение към увеличеното
заплащане на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишаване
след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Сочи, че в Наредба №8121з-407/11.08.2014
(отм.) е предвидено преизчисляването с цел повишено заплащане, а по действалата
към момента на предявяване на иска нормативна уредба, ищецът не е положил
извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения същият да е работил
на смени, надвишаващи 24 часа. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявените искове отхвърлени..
Въззиваемият – ответник Д.А.П. оспорва въззивната жалба и моли решението
на СРС да бъде потвърдено като правилно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице
- страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно, а в обжалваните му части и допустимо, като
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира въззивната жалба за неоснователна. Съображенията за това
са следните:
Не се спори, че в процесния период 01.11.2016 г. - 01.11.2019 г. между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е
полагал труд на смени като младши инспектор в 07 РУ – СДВР в гр. София при
сумирано отчитане на работното време, при тримесечен отчетен период, както и че
ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения и за ответника е възникнало
задължение да заплати основно възнаграждение за службата, дадена през него. Според
приетата пред СРС, без възражения от страните, ССчЕ за същия период служителят е
положил 201 нощни смени, като общият нощен труд се равнява на 1623 часа. Според
експертизата броят на нощните часове с превръщането им в дневни с коефициент
1,143, за процесния период е 1855,08 часа, като така би се получила разлика в
извънредно положен от служителя труд, който е в размер на 232 часа и 4 мин. и
48 сек., а дължимата се сума за извънреден труд е 1566,70 лв.
За времето от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. липсва нормативна уредба,
регламентираща по начина, посочен в действалия преди този период чл. 31, ал. 1
от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., сумирано отчитане на работното време
чрез преизчисляването на положените часове нощен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч.
с коефициент 1,143. Спорът пред въззивната инстанция е концентриран относно възможността
такова преизчисляване да бъде извършено чрез субсидиарно приложение на чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ спрямо положените от ищеца часове нощен труд през процесния период,
на която разпоредба се позовава въззиваемият в исковата молба. Нормата
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч.
до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и, ал. 6 ЗМВР (в приложимата редакция от
ДВ, бр. 81 от 2016 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР в релевантната за процесния период редакция
(изм. и доп. ДВ. бр. 81 от 14.10.2016 г.) нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, урежда редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители чрез законова
делегация и определянето им с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. ДВ бр. 3 от 10.01.2020 г., отм.
ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Във визирания подзаконов нормативен акт отсъства
правило за трансформиране на нощния труд в дневен, каквото се е съдържало в
предходно действалия чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Горепосочените разпоредби на ЗМВР, нито тези, съдържащи се в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., не регламентират нормалната продължителност на
нощното работно време, каквото правило изрично се съдържа в чл. 140, ал. 1 КТ -
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, а тази на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Аргумент в обратен смисъл не може да бъде възприет
от норма на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, тъй като в нея единствено се предвижда работа
на смени, включително и през нощта, като в последния случай продължителността на
работата се лимитира до средно 8 часа за всеки 24-часов период, без обаче
изрично да се предвижда нормална продължителност от 8 часа. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че работниците и служителите, полагащи нощен труд,
се ползват със специална закрила (арг. от чл. 140 КТ), тъй като в този часови
интервал те извършват поначало несвойствена за човешкия биологичен ритъм
физическа и психическа активност, нарушавайки възможността за обичайното
възстановяване на жизнените си сили. Отклонението от нормата на чл. 140 КТ,
създадено с чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, за полагане на до 8 часа нощен труд на
служителите на МВР е свързано с безспорно силно значимата обществена функция,
която те изпълняват (чл. 2, ал. 1 ЗМВР) и поради това е оправдано. Не е налице
отлика обаче по отношение поначало по-силното негативно въздействие, което
указва нощния труд върху работниците и служителите, полагащи нощен труд в
сравнение със служителите на МВР. Аргумент в тази насока е и нормата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда,
каквато предвижда и нормата на 140 КТ. Ето защо при липсата на правило за
отчитане на нощния труд в специалния закон - ЗМВР и в наредбата, издадена по
чл. 187, ал. 9 ЗВМР, до изменението на чл. 187, ал. 4 от 07.07.2020 г., при
сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по
служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Възприемането на обратното би поставило ищеца спрямо работниците и служителите
по трудово правоотношение в неблагоприятно положение при полагане на нощен труд
и би било в разрез с основния конституционен принцип, закрепен чл. 6 от Конституцията
на Република България, за равно третиране и недопускане на дискриминация.
Предвид така изложените съображения, настоящият съдебен състав не възприема
тълкуването, поддържано от въззивника, че след отмяната на Наредба
№8121з-407/11.08.2014 (отм.), в последващите наредби не се съдържало правило за
преизчисляване на нощните часове в дневни и поради това обстоятелство
служителите нямат право на възнаграждение за положения извънреден труд, получен
в резултат от преизчисляването
Доколкото въззивната инстанция е обвързана от посочените в жалбата
оплаквания, а такива липсват по отношение на присъдения размер на обезщетение и
на дължимата лихва за забава, тези въпроси не следва да бъде преразглеждани в
настоящото производство.
Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, а
въззивната жалба оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
доказателства такива да са сторени във въззивното производство не са
ангажирани, включително не е представен договор за правна помощ, от който да е
видно, че ищецът е заплатил адвокатски хонорар. Ето защо и искането за
присъждането на такъв, обективирано в отговора на въззивната жалба, се явява
неоснователно.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийския градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
24.02.2020 г. по гр. дело №64064/2019 г., по описа на СРС, 78 състав в
обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.