Определение по дело №1092/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 декември 2019 г.
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20181320101092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Видин, 31.12.2019г.

 

 

Районен съд – Видин, VI състав, в закрито заседание на тридесет и първи декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Галина Герасимова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1092 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С Решение № 490 от 21.10.2019 год., постановено по гр.д. № 1092/2018 год. по описа на РС – Видин, съдът е осъдил ответницата К.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ищцовото дружество "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 129,88 /сто двадесет и девет лева и осемдесет и осем ст./ лева незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2018г. до окончателното плащане; отхвърлил е като неоснователен иска предявен на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 78,60 /седемдесет и осем лева и шестдесет ст./ лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с абонатен номер № *********; осъдил е ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 39,50 /тридесет и девет лева и петдесет ст./ лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за лизинг за мобилен номер ********** с абонатен номер №*********; осъдил е ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 520,00 /петстотин и двадесет/ лева – разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В срока за обжалване на решението с молба вх. № 13433/18.11.2019год. от ответницата, чрез назначения по делото особен представител, е направено искане за изменение на горепосоченото съдебно решение в частта за разноските, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество адвокатско възнаграждение в размер на 79,73 лева и възнаграждение за особен представител в размер на 132,88 лв.

Поддържа се, че след като ищецът не е разграничил каква сума заплаща за адвокатско възнаграждение по всеки от предявените искове, следва да се приеме, че сумата от 180 лева е заплатена общо за обективно съединените искови претенции в размер на 382,42 лв. Тъй като претенцията е уважена в размер на 169,38 лв., съразмерно с уважената част на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 79,73 лв. за адвокатско възнаграждение, вместо присъдените с решението 120 лв.

По отношение на присъдените разноски за възнаграждение на особен представител в размер на 300 лева, ответницата поддържа, че съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 132,88 лева.

Като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, молбата е допустима.

Препис от молбата съдът е изпратил на насрещната страна с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, на основание чл. 248 ал. 2 от ГПК. По делото е постъпил отговор от ищеца, който оспорва подадената молба за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна. Поддържа, че след като в представения договор за правна защита и съдействие не е конкретизирано каква сума се заплаща за всеки от исковете, то следва да се приеме, че за всеки от тях е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 60,00 лева. Оспорва се твърдението на ответницата, че разноските за възнаграждение на особен представител следва да бъдат разпределени съобразно уважената част от исковете.

Съдът намира искането на ответницата за изменение на решението в частта за разноските за частично основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В случая, с постановеното по делото решение са уважени два от предявените три обективно съединени иска, а третият е отхвърлен изцяло, като неоснователен. Адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от предявените искове поотделно съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – «за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно».След като в договора за правна защита и съдействие е посочен общ размер на заплатено адвокатско възнаграждение, без да е конкретизирано каква част от него до кой от предявените кумулативно обективно съединени искове се отнася, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде разделено поравно на броя на исковете и е в размер на 60,00 лв. по всеки от исковете. С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважените искови претенции в размер на 120,00 лева.

По отношение на разноските за възнаграждение на особен представител, в постановеното решение не е съобразена разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и направените разноски са присъдени на ищеца в пълен размер от 300 лева въпреки отхвърлянето на един от кумулативно обективно съединените искове. С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски по съразмерност, като съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид отхвърлената една искова претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на особен представител в размер на 200 лв.

Предвид изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по производството в общ размер на 420,00 лева, от които 100,00 лева за платена държавна такса по двете уважени искови претенции с правно основание чл. 79 ЗЗД, 120,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 200,00 лева за възнаграждение на особен представител.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 490/21.10.2019г. по гр.д. № 1092/2018 г. по описа на Районен съд – Видин в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА К.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 420,00 /четиристотин и двадесет/ лева – разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

На основание чл. 248, ал. 3 ГПК, определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Видин.        

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: