Решение по дело №2254/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260084
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20193530102254
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     № 260084, 08.09.2020 год., гр.Търговище

 

                                             В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ  : ВЯРА МАРКОВА

 

           Секретар : Женя Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2254 по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявени са обективно съединени искове, с правно осн. чл.8 и сл. от ЗАрЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с обща цена 7 440.28 лв.

           Постъпила е искова молба от Министъра на земеделието, храните и горите, действащ чрез пълномощник  против Т.З.Х. ***. Ищецът твърди, че с ответника имат сключен договор за аренда на земи от ДПФ, сключен на 29.07.2013 г., за срок от 10 години, считано от стопанската 2013/2014 година по силата на който ищеца е предоставил за възмездно ползване на ответника земи от ДПФ, посочени в договора, срещу задължението на ответника да заплаща арендна вноска по начин и в срокове посочени в договора. Ищеца твърди, че ответника не е изпълнявал своевременно  задълженията си, като за стопанската 2016/2017 г. не е заплатил сумата в размер на 3 037.49 лв., представляваща  50% доплащане за стопанската година и за стопанската 2017/2018 год. не е заплатил сумата от 3 037.49 лв., представляваща авансово дължима 50% арендна вноска. Твърди се в молбата, че поради неизпълнение на задълженията ищеца е предприел действия по предсрочно едностранно прекратяване на договора, като е уведомил ответника с писмо, получено на 22.01.2018 год., като със същото е предоставил на ответника и срок за доброволно изпълнение на задълженията, но плащане не последвало. Поради това, ищеца моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати  исковите суми, както и лихва за забава в размер на 1 365.29 лв., за периода 03.10.2017 год. – 20.12.2019 год., ведно с направените по делото разноски. В съдебно заседание иска се поддържа, чрез процесуален представител.

          В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения от съда особен представител е упражнил правото си на отговор. В отговора исковете са оспорени изцяло, като ответника твърди, че при подписване на договора ответника е предоставил на ищеца обезпечения – запис на заповед и банкова гаранция, покриващи размера на заявеното от ищеца неизпълнение, от които същия може да удовлетвори вземането си, което обуславя неоснователност на иска. В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа доводите, изложени в отговора.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Видно от приложения по делото Договор за аренда № ПС-02-Т-22 от 29.07.2013 год., вписан в СВ Търговище, сключен между Директора на ОДЗ Търговище, като пълномощник на Министъра на земеделието и храните и ответника, първия е представил на втория за временно и възмездно ползване земеделски земи от ДПФ, находящи се в землището на с.Подгорица, общ.Търговище , с обща площ от 108.482 дка. Договорът е сключен за срок от десет години, считано от стопанската 2013/2014 година. В чл.5 от договора е определен размера на арендните плащания, начина и срока за извършване на плащанията, а именно общо дължимата арендна вноска е определена в размер на 6074.99 лв., като ответника се е задължил при сключване на договора и не по-късно от 01.10 на всяка следваща стопанска година да заплаща авансово 50 % от годишната арендна вноска, а останалите 50 % от дължимата вноска да заплаща  при изтичане на съответната стопанска година – 01.10. При сключване на договора ответника е бил задължен да представи на ищеца запис на заповед за 50 % от арендната вноска и банкова гаранция в същия размер. По делото е приложен протокол-опис, видно от който на 29.07.2013 год. земеделските земи, предмет на договора са били предадени от ищеца на ответника за ползване.

         В чл.33.6 от договора е посочено,че при неизпълнение на задълженията от страна ответника по заплащане на дължимите арендни вноски ищеца има право на едностранно прекратяване на договора. Упражнявайки правата си по договора ищеца е изпратил на ответника предизвестие за едностранно прекратяване на договора, поради забава в плащанията на арендните вноски, като е предоставил двуседмичен срок за доброволно изпълнение, като е указал, че при липса на плащане ще счита договора за прекратен. Поканата е връчена лично на ответника на 22.01.2018 год.Не се спори от страните, че в двуседмичния срок ответника не е предприел действия по изпълнение на задълженията, поради което ищеца е прекратил договора и това е отразено в СВ Търговище.

        От заключението на вещото лице прието по делото се установи, че ответника е извършил плащане изцяло за стопанската 2014/2015 година и авансовата вноска за стопанската 2015/2016 год., без годишното арендно плащане да е индексирано с коефицент на инфлация, като в тези периоди има надплатена сума от 7.60 лв., като след приспадането й дължимите и незаплатени от ответника арендни вноски са в общ размер на 6 258.60 лв., от която сума 3068.59 лв., представляват неплатена втора вноска за стопанската 2016/2017 година. и 3190.01 лв., представляват авансова вноска за стопанската 2017/2018 година, като и двете задължения са с падеж 02.10.2017 год. От заключението се установи също така, че обезщетението за забава е в размер на 1404.74 лв. за периода 03.10.2017 год. – 20.12.2019 год., както и, че ищеца не е ползвал предоставените от ответника обезпечения – запис на заповед и банкова гаранция за погасяване на дължимите арендни вноски. Не се събраха доказателства ответника да е погасил изцяло, или от части задълженията си към ищеца след предявяване на иска и до приключване на съдебното дирене.       

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: От събраните по делото доказателства се налага категоричния извод, че между страните по делото е възникнало валидно арендно правоотношение по договор от 29.07.2013 година. Този договор е бил сключен за десет стопански години, период който обхваща и стопанските 2016/2017 и 2017/2018 година. Установи се и от писмените доказателства и от заключението на експертизата, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил арендните вноски за посочените стопански години, като за 2016/2017 година не е платил втората дължима вноска, а за стопанската 2017/2018 година дължимата авансова вноска. Поради неизпълнението ищеца е отправил покана до ответника за доброволно изпълнение на задълженията му по договора, като го е уведомил, че при липса на изпълнение ще счита договора за прекратен. Безспорно е, че към момента договора между страните е прекратен, но ответникът не е погасил задължението си към ищеца да заплати дължимата рента за процесния период.

        Основното възражение на ответника, е че ищеца е следвало да се удовлетвори в случай на неизпълнение и изпадане в забава на арендатора от предоставените при сключване на договора от него обезпечения – запис на заповед и банкова гаранция, а не да търси правата си по съдебен ред. Възражението на ответника съдът счита за неоснователно. Действително от договора е видно, не се спори и от ищеца, че има предоставени обезпечения от ответника под формата на запис на заповед и банкова гаранция, които следва да обезпечават именно неизправно поведение на ответника в случай, че дължимите арендни вноски не се погасяват по начина и в сроковете съгласно договора. Установи се от заключението на експертизата, че ищеца не е ползвал някой от предоставените му обезпечения за да погаси задълженията на ответника за процесните стопански години. Доколкото се установи, че ответника е неизправна страна по договора и е изпаднал в забава,а ищеца се явява негов кредитор съдът счита, че последния не може да бъде ограничен при упражняване на законовото си право да иска изпълнение, нито да бъде ограничен при определяне на начина по който може да се удовлетвори. Дадените обезпечения осигуряват възможност за кредитора-ищец да се удовлетвори чрез тях при наличие на просрочени задължения на ответника, но не го лишават от възможността да търси правата си по съдебен ред, предвид на което предявените искове се явяват основателни, доказани и по размер и следва да бъдат уважени.

          С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 767.61 лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК във р. с чл.80 от ГПК.

 

                                                     Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОСЪЖДА Т.З.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на Министъра на земеделието, храните и горите при Министерство на земеделието, храните и горите гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 55, действащ чрез пълномощник Директора на Областна дирекция “Земеделие“ Търговище С.Л.Е.,***, Областна дирекция „Земеделие“ Търговище сумата от 6074.99 лв., представляваща  доплащане от 50% от арендната вноска в размер на 3037.49 лв. за стопанската 2016/2017 година и авансова арендна вноска от 50%  в размер на 3037.49 лв. за стопанската 2017/2018 година по Договор за аренда № ПС-02-Т-22 от 29.07.2013 год. и сумата от 1365.29 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 03.10.2017 год. до 20.12.2019 год., на осн. чл.8 и сл. от ЗАрЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

          ОСЪЖДА Т.З.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на Министъра на земеделието, храните и горите при Министерство на земеделието, храните и горите гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 55, действащ чрез пълномощник Директора на Областна дирекция “Земеделие“ Търговище С.Л.Е.,***, Областна дирекция „Земеделие“ Търговище  направените по делото разноски в размер на 767.61 лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК във р. с чл.80 от ГПК.

 

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: