Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№42

гр. Габрово,15.02.2019г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  в публично заседание на  двадесет и девети  януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА

Съдебни заседатели:

 

 

При секретаря КРАСИМИРА  Н.  и в присъствието на прокурора ......................................... като разгледа докладваното от съдията Антонова гр.д. №1973 по описа за 2018год. и за да  се произнесе взе  предвид следното:

 

 

 

      

        Предявени са обективно съединени искове по чл.74,ал.4 от КТ, чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3  от  КТ.

        В исковата  молба се твърди, че на 31.08.2016г., ищецът К.К. е сключил Трудов договор № 1043-ЧР- 02/31.08.16г. с Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий"- гр. Габрово, с който е назначен на пълен работен ден на  длъжност - старши учител, прогимназиален  етап  ЦОУД.

 Договорът е сключен за определен срок до 01.09.2017г. - с посочено в него основание за срочността - чл.68, ал.1, т. 1 от КТ, във вр. с ал. 4 и § 1, т. 8 от ДР на КТ с уговорен срок  на предизвестие - два месеца за двете страни.

 На 31.08.2017г. с Допълнително споразумение № 1190-ЧР-02/31.08.2017г. към трудовия договор на основание чл. 119 във вр. чл. 68, ал.1, т.1 от КТ е уговорен  нов срок на  договора  и  трудовото правоотношение  е  удължено  до  31.08.2018г.

 Между страните по трудовото правоотношение са сключени още няколко  допълнителни споразумения към Договора, които не касаят изменения за трудовия договор, свързани с настоящия спор, освен изменения на трудовото възнаграждение:

 -Допълнително споразумение № 128-ЧР-02/20.10.2016г., с което е уговорен допълнителен платен годишен отпуск на осн. чл. 156 а от КТ и чл. 24, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските на педагогическите кадри;

       -Допълнително споразумение № 778-ЧР-02/29.03.2017г., с което е увеличен размера  на трудовото възнаграждение;

       -Допълнително споразумение № 111-ЧР-02/06.10.2017г., с което е увеличен размера  на  трудовото възнаграждение.

 На 30.08.2018г. работодателят е издал Заповед № 1058-УП-02, с която прекратява трудовото правоотношение на ищеца, считано от 01.09.2018г. на основание чл. 325, ал.1,т. 3  от  КТ, поради  изтичане  на  уговорения  срок.

 Заповедта е връчена лично на К.К. на 31.08.2018г„ срещу подпис.

        Клаузата за срочност в т.6 от Трудов договор № 1043-ЧР-02/31.08.16г -.

„Трудовият се сключва за определен срок до 01.09.2017г." е недействителна като противоречаща  на  императивните  разпоредби  на  закона.

       Към момента на сключване на договора, не са били налице предпоставките, уредени в  чл.68,ал. 3 и 4 от КТ, които да обосноват възможността на работодателя да сключи срочен |договор.

         В трудовия договор не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КТ, тъй като длъжността на ищеца „старши учител" не е с временен, случаен, краткотраен или сезонен характер, а е с постоянен такъв. Това е постоянна длъжност, за която при работодателя е разкрита щатна бройка. Освен това изпълняваната от ищеца длъжност е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и  след  изтичане  на  срока  му.

      Срочността на трудовия договор не може да се обоснове с нито една от хипотезите на обективни причини по смисъла на изключението по чл. 68, ал. 4 във вр. § 1, т. 8 от ДР на КТ,

          Императивната разпоредба на в § 1, т. 8 от ДР на КТ изисква обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор да бъдат конкретно посочени в него. В случая  нито първоначално сключения договор, нито в допълнително споразумение към него №-ЧР-02/31.08.2017г. са вписани конкретни факти за причини, представляващи „изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4  от  КТ.

       Клаузата за срочност в т.7 от Допълнително споразумение №1190-ЧР-02/31.08.2017r. към Трудовия договор „Допълнително споразумение е сключено за определено време до 31.08.2018г.”, е недействителна като противоречаща  на закона. С допълнителното споразумение на осн. чл. 119, във вр. с чл. 68, ал.1, т.1, е удължен срока на договора с още 1 година - до 31.08.2018г., въпреки че отново не е налице нито една от предпоставките, обуславящи срочност по  чл. 68, ал. 3 вр. ал.1, т. 1 КТ или чл.68 от КТ. Втората хипотеза дори не е посочена като основание, за сключване на  споразумението, поради което не следва да намери приложение. Дори и да се приеме, че допълнителното споразумение е сключено към срочен трудов договор предвид факта, че към датата на подписването му липсват предпоставките за срочност на правоотношението, то отново клаузата за срочност, уговорена в т.7 от допълнителното споразумение е недействителна. Още преди да бъде прекратено трудовото му правоотношение, работодателят е обявил свободно работно място за същата длъжност, отново чрез сключване на срочен трудов договор на основание чл. 68, ал.1, т.1.. Клаузите за срочност в т.6 от Трудов договор № 1043-ЧР-02/31.08.16г. и т.7 от допълнително споразумение № 1190-ЧР-02/31.08.2017г. са уговорени в нарушение на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ и са недействителни. Вместо тези клаузи, следва да се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона, а именно разпоредбата на ал.5 - „Трудов договор по чл.68, ал.1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се  смята за сключен за неопределено време".

      С оглед на това Трудов договор № 1043-ЧР-02/31.08.16г., ведно със всичките му допълнителни споразумения е сключен за неопределено време. В подкрепа на това твърдение  е  и фактът на уговорения, както в трудовия договор, така и всички последвали допълнителни споразумения - срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор - 2 месеца, което е в противовес с императивната разпоредба на чл. 326. ал.2, изр. последно от КТ, предвиждащ предизвестие за прекратяване на срочен трудов договор от 3 месена.

         Извършеното уволнение на основание чл. 325. ал.1. т. 3 КТ, поради изтичане на  уговорения срок на един трудов договор, сключен за неопределен срок е незаконно. В резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, поради което за него е налице правото да получи обезщетението, предвидено в КТ за оставане без работа в размер на 3300 представляващо тримесечното му брутно трудово възнаграждение за периода  от датата на уволнението му: от 01.09.2018г. до 01.12.2018г.

     ИСКА СЕ съдът  да  обяви за недействителна клаузата на т. 6 от трудов договор № 1043-ЧР-02/31.08.16г., сключен между К.И.  и ОУ„Св. Св. Кирил и Методий", с която се определя срок на трудовия договор до 01.09.2017г..

     ИСКА СЕ съдът да  обяви за недействителна клаузата на т. 7 от Допълнително споразумение №1190-ЧР-02/31.08.2017г.към трудов договор №1043-ЧР-02/31.08.16г, сключено между К.И.К. и Основно училище „Св. Кирил и Методий", с която се определя срок на трудовия договор  до 31.08.2018г..

       ИСКА СЕ съдът  да   признае за незаконно  уволнението, извършено със Заповед № 1058- от 30.08.2018г. на Директора на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий", да го отмени и да  възстанови К.И.К. на заеманата преди уволнението длъжност - учител, прогимназиален етап ЦОУД в Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий"- гр. Габрово.

       ИСКА СЕ съдът  да   осъди Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий" да  заплати на К.И.К., сумата от 3300лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода от 01.09.2018 г. до 01.12.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

      Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски по  делото.

          Ответникът в отговора си оспорва изцяло предявените искове, като излага възражения за законосъобразност на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и че са били налице основанията за прекратяване на трудовият договор, поради изтичане на уговореният срок. Счита, че са били налице обективни причини  за сключването на срочен  трудов  договор  с  ищеца, по смисъла на §1 т. 8 от ДР на КТ, а именно че в случая се касае за изключение обусловено от икономически и обективни причини, съгласно стандартите посочени в Инструкция №1 от 30.10.2014 г. за провеждане на целодневна организация на учебния ден,Наредба №10 от 01.09.2016г. за организацията на дейностите в училищното образование и Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование  от 10.10.2017 г.

        По  делото са  събрани  писмени доказателства. От  съвкупната  им  преценка  съдът  приема  за установено от  фактическа страна  следното:

        От представените: Трудов договор от 31.08.2016г., допълнително споразумение от 31.08.2017г., допълнително споразумение от 20.10.2016г., допълнително споразумение от 29.03.2017 г., допълнително споразумение от 06.10.2017 г., заповед от 30.08.2018г., длъжностна характеристика, копие от трудова книжка, служебна бележка от Агенция по заетостта, фиш за изплатена работа заплата, заповед от 27.02.2018 г., образец УП 2, справка от сайта на РУСО Габрово, заявление от ищеца до ответника от 04.08.2016 г., обява за свободни работни места в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий от 01.08.2016г.”, се установява  следната  фактология:

       На 31.08.2016г., ищецът К.К. е сключил Трудов договор № 1043-ЧР- 02/31.08.16г. с Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий"- гр. Габрово, с който е назначен на пълен работен ден на  длъжност - старши учител в ПИГ /V-VІІклас/ с  шифър по класификатора  на длъжностите- 23305007, считано  от  01.09.2016г.. Съгласно т.6, договорът е сключен за определен срок до 01.09.2017г., с посочено в него основание  за срочността - чл.68, ал.1, т. 1 от КТ, във вр. с ал. 4,  § 1, т. 8 от ДР на КТ, с  уговорен срок  на предизвестие - два месеца за двете страни.

На 31.08.2017г. между страните е сключено Допълнително споразумение №1190-ЧР-02/31.08.2017г. към  трудов договор  от 31.08.2016г., на основание чл. 119 във вр. чл. 68, ал.1, т.1 от КТ,  с което  ищецът от  длъжност   старши учител ЦОУД /прогимназиален етап/ преминава на  длъжност старши учител /прогимназиален  етап/, НКПД-23415007. Споразумението  е сключено  за определено време   до  31.08.2018г.,съгласно  т. 7 от  същото. Уговорен е срок  на предизвестие - два месеца за двете страни.

 

Между страните по трудовото правоотношение са сключени още три  допълнителни споразумения към Договора, които не касаят изменения за трудовия договор, свързани с настоящия спор, освен изменения на трудовото възнаграждение:

-Допълнително споразумение № 128-ЧР-02/20.10.2016г., с което е уговорен допълнителен платен годишен отпуск на осн. чл. 156а от КТ и чл. 24, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските на педагогическите  кадри;

        -Допълнително споразумение № 778-ЧР-02/29.03.2017г., с което е увеличен размера  на трудовото възнаграждение;

        -Допълнително споразумение № 111-ЧР-02/06.10.2017г., с което е увеличен размера  на трудовото възнаграждение;

  На 30.08.2018г. е издадена Заповед № 1058-УП-02 от Директора на Основно  училище „Св.Св. Кирил и Методий”- Габрово, с която е прекратено  трудовото правоотношение на  ищеца, считано от 01.09.2018г., на основание чл. 325,ал.1 ,т. 3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок.

  Заповедта е връчена лично на К.К. на 31.08.2018г., срещу подпис.

         Съгласно  заключението  на съдебно- икономическата  експертиза на  в.лице В.А., което  не е оспорено  от  страните и съдът  цени като правилно и компетентно изготвено, брутното трудово възнаграждение  на ищеца  за  последния  му пълен работен  месец- м.април  2018г. е като следва: с  добавка  за  работа   с  деца  с  увреждания   в  размер  на 1116.39лв.; без  добавка  за  работа   с  деца  с  увреждания    в  размер  на 1096.39лв..

         В съдебно заседание в. лице В.А. обяснява, че добавката  за работа с деца с  увреждания не  влиза в бюджетните  средства, които са   определени за фонд Работна заплата, и се заплаща съгласно подписания колективен  договор

        В  съответствие с  горните установявания,  съдът  прави  следните  правни  изводи:

        Трудовият договор е сключен при действието на разпоредбата на чл.68, ал. 3 - ал.5 от КТ,  с  която са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен  срок  по чл.68, ал.1, т.1  от КТ. Условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл.68 КТ, и страните са длъжни да се съобразяват с тях. В случая не е налице хипотеза по чл.68, ал.3 от КТ, посочена в трудовия  договор, тъй като същият не е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение - чл.68, ал.4 КТ, като в §1 т.8 от ДР на КТ е регламентирано, че “изключение” по смисъла на чл.68 ал.4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 година- изр.1 на чл.68, ал.4 от КТ, или за по- кратък срок от 1 година, като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя- изр.2 на чл.68, ал.4 КТ. В случая в договора и споразумението не са посочени конкретни факти за причини, представляващи “изключение” по смисъла на чл.68, ал.3  от  КТ , поради което следва, че не е налице условието “по изключение”, визирано в посочената разпоредба.

         В срочния трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ – за определен срок, който е най-малко една година или за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя, за работа в ОУ /която няма характера по ал.3/ е необходимо да е посочено изключението по параграф 1, т.8 от ДР на КТ, обуславящо срочността му  /решение № 176 от 15.03.2010г. по  гр.д.№3022/2008г.  на  ВКС, ІІІг.о./.        

         В случая в трудовия договор от 31.08.2016г., като и в допълнителното споразумение от  31.08.2017г.  са цитирани  само  текстовете от  закона „чл.68, ал.1, т. 1 от КТ, във вр. с ал. 4 и § 1, т. 8 от ДР на КТ”,  без да  са    посочени конкретните обективните причини, които обуславят   срочността  им по смисъла на параграф 1, т.8 от ДР на КТ, които задължително следва да са налице към сключването им, и да се посочат, когато е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. С решение №104 от 23.02.2010г. по гр.д.№453/2009г. на ВКС, ІІІг.о.,  е прието, че посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на §1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че клаузата на т.6 от трудовия договор  и клаузата   на т. 7 от допълнителното  споразумение, с които е определен  срок на трудовото правоотношение са в нарушение на закона, тъй като няма конкретни  посочени основания за срочността. Предвид че изпълняваната от ищеца длъжност „старши учител ЦОУД, прогимназиален етап” безспорно е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му, същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл.68, ал.3 от КТ, а се касае за работа с постоянен характер. В трудовия договор и в  допълнителното  споразумение не са посочени конкретни причини, обуславящи срочността, съгласно чл.68, ал.4 от КТ във връзка с §1, т.8 от ДР на КТ и не са представени доказателства по делото за наличието на такива причини. По силата на разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ недействителната клауза се замества с такава за неопределено време. Това обуславя незаконосъобразността на приложеното от работодателя основание за уволнение с издадената заповед №1058-УП-2/30.08.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.325,ал.1, т.3  от КТ, поради изтичане на уговорения срок.        

        По изложените съображения следва да се приеме, че случая не са налице предпоставките по чл.68, ал.3 от КТ, нито предпоставката “по изключение” по чл.68, ал.4 от КТ. Следователно трудовият договор  и споразумението са сключени в нарушение на посочените законови разпоредби. При това положение по силата на чл.68, ал.4 от КТ трудовият договор  се счита сключен за неопределено време, поради което не е налице приложеното основание по чл.325,ал.1, т.3 от КТ, от което следва незаконността на уволнението.

        Относно предявените  искове  с  правно основание чл.74,ал.4  от  КТ.

        В  случая  обуславящи изхода  на спора  са предявените искове  по  чл. 74, ал. 4 от КТ. Когато трудовия договор е прекратен, правният интерес от иска за  недействителност на негови клаузи произтича от уреждане  на отношенията  във  връзка с прекратеното трудово правоотношение и има преюдициално   значение за  законосъобразността  на  основанието, на  което е прекратен  трудовия договор, съответно   за възстановяването  на  заеманата   преди  уволнението длъжност.

        В  съответствие  с  гореизложените  съображения съдът  приема, че следва  да се прогласи: 

        -недействителност на  клаузата на т.6  за уговорения срок до 01.09.2017г. в  трудовия договор от  31.08.2016г.;

        -недействителност  на клаузата  на  т.7 за уговорения срок до 31.08.2018г. в допълнителното  споразумение  от  31.08.2017г.;

        Относно предявения  иск  по  чл.344,ал.1,т.1 от КТ.

        По  изложените  съображения се налага  правния извод, че иска  по  чл.344,ал.1,т.1 от КТ е  основателен  и  доказан, и следва  да бъде  уважен, като  уволнението  на ищеца   бъде признато за незаконно   и  бъде отменено.

        Относно предявения  иск  по  чл.344,ал.1,т.2 от КТ.

        Тъй като съдът уважава иска  по чл.344, ал.1,т.1 , то следва да бъде уважен  и    иска по  чл.344,ал.1,т.2 , който е  акцесорен по отношение  на първоначалния. Следователно ищецът  следва да бъде  възстановен  на  заемната длъжност преди уволнението, а именно: „старши учител ЦОУД, прогимназиален етап” в  Основно  училище  „Св.Св.Кирил и Методий”- Габрово.

        Относно предявения  иск  по  чл.344,ал.1,т.3  във  вр. с чл.225,ал.1  от КТ:

        От  констатацията от трудовата книжка на ищеца  се  установява, че същият  е останал без  работа след уволнението за  срок от  три  месеца, считано  от 01.09.2018г. Следователно основателно   работодателят  дължи   обезщетение  за  времето, през  което ищецът е останал  без  работа поради незаконно  уволнение. Основателно  и доказано  е искането  да  се  присъди на  ищеца  обезщетение за три месеца, през които той  е останал  без  работа и е  бил лишен  от  доходите  си поради незаконно уволнение.

        Съгласно  заключението  на съдебно- икономическата  експертиза, брутното трудово възнаграждение  на ищеца  за  последният пълен  работен  месец- м.април  2018г., без  добавка  за  работа   с  деца  с  увреждания е  в  размер  на 1096.39лв.. Следователно,  за  период  от  три  месеца, от  01.09.2018г. до 01.12.2018г. работодателят дължи на ищеца обезщетение   общо в  размер  на  3 289.17лв. Следователно предявеният иск  по чл.344,ал.1,т.3 от КТ  е основателен и доказан  до размер на сумата от  3 289.17лв., а в останалата  част  до размер  на сумата  от  3300лв., искът  следва  да  бъде  отхвърлен, като  недоказан.

        С  оглед  изхода на спора,  ответникът  следва  да  бъде осъден  да заплати държавна такса, както следва: 50.00лева по всеки от четирите обективно съединените  неоценяеми искове и 131.57лв.  по оценяемия иск или общо в  размер на 331.57лв., както и  депозит  за в. лице в размер  на 90лв., а  в  случай на издаване  на изпълнителен  лист  и д.такса  от 5.00лв., по сметка  на Районен  съд-Габрово, съгласно  чл. 78,ал.6  от  ГПК.

        Ищецът претендира да му бъдат  присъдени  направените  разноски  по делото за  платено  адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  1200лв.

       Ответникът  прави възражение  по реда на  чл. 78,ал.5 от ГПК за прекомерност  на заплатеното от  ищеца адвокатско възнаграждение  и моли същото да  бъде намалено  до  минималния предвиден  размер.

       Видно  от  приложения  договор  за  правна  помощ  от  08.10.2018г., ищецът е заплатил  на  пълномощника  си- адвокат   Е.В.  Н. ***, възнаграждение в  размер  на 1200лв. при   подписване  на договора.

       По  делото са предявени четири неоценяеми, обективно  кумулативно  съединени искове, за всеки  от  които минималното  адвокатско  възнаграждение  е в  размер  на 200лв., съгласно  чл.7,ал.1,т.1 от Наредба  №1/09.07.2004г. за  минималните  размери  на адвокатските възнаграждения. Следователно  за  неоценяемите искове   минималното  адвокатско  възнаграждение е общо  в  размер  на 800лв.   Искът, който  е оценяем е уважен  до размер на сумата  от  3 289.17лв., поради  което за същия минималното адвокатско  възнаграждение е в  размер  на 320.24лв., съгласно  чл.7,ал.2,т.2 от Наредба  №1/09.07.2004г. за  минималните  размери на адвокатските възнаграждения. Следователно  предвиденото минимално  адвокатско  възнаграждение за процесуално представителство  в настоящото производство  е  в  размер  на  1 120.24лв..

       В  съответствие  с  гореизложеното, съдът  приема, че заплатеното от ищеца адвокатско  възнаграждение  в  размер  на 1 200лв. надвишава  предвидения минимален  размер  само  със  сумата от  79.76лв. и съобразно действителната  фактическа  и правна  сложност  на спора, не са  налице  предпоставките    за присъждане на  по –нисък  размер  на  разноските  в  тази  им  част.  Следователно ответникът  следва  да бъде осъден  да  заплати на ищеца направените  разноски  по делото за платено адвокатско  възнаграждение в  размер  на 1200лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

        Воден  от  горното  съдът

 

                                  Р     Е     Ш      И :

       

         ПРОГЛАСЯВА за недействителна, на основание чл. 74, ал. 4  от КТ, клаузата за срок в трудов договор №1043-ЧР-02 от 31.08.2016г., сключен между ОУ „Св.Св.Кирил и Методий”-Габрово и К.И.  К., с която срокът на действие на договора е  определен  до 01.09.2017г.

         ПРОГЛАСЯВА за недействителна, на основание чл. 74, ал. 4  от КТ, клаузата за срок в допълнително споразумение от 31.08.2017г. към трудов договор №1043-ЧР-02 от 31.08.2016г.,  сключено между ОУ „Св.Св.Кирил и Методий”-Габрово и К.И.  К., с която срокът на действие на споразумението е определен  до  31.08.2018г..

     ПРИЗНАВА    уволнението  на К.И.  К.,ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник:адвокат  Е.В.Н. ***, съдебен адрес:*** със Заповед  №1052-УП-2/30.08.2018г.  на Директора   на Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий” –Габрово за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ, на осн.чл.344,ал.1,т.1 от КТ.

 ВЪЗСТАНОВЯВА К.И.  К., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  Е.В.Н. ***, съдебен адрес:*** на заеманата от него длъжност преди уволнението- СТАРШИ УЧИТЕЛ  ЦОУД/прогимназиален етап/ в Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий” –Габрово, по реда и  сроковете   на чл.345,ал.1 от КТ, на осн. чл.344,ал.1,т.2 от КТ.

     ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЕИК000212131, с адрес: гр.Габрово, бул.”Могильов” №69,представлявано от Директора С.Х.Р., с пълномощник: адвокат  Г.М. *** да  заплати на  К.И.  К., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  Е.В.Н. ***, съдебен адрес:***, обезщетение   за времето, през  което  е останал  без  работа за срок  от три  месеца  в размер на 3289.17лв./три хиляди  двеста  осемдесет и девет  лева и седемнадесет  ст./, ведно  със  законната  лихва, считано  от   16.10.2018г. до окончателното изплащане  на  сумата, на  осн. чл.344,ал.1,т.3  от  КТ.

         ОТХВЪРЛЯ иска по  чл.344,ал.1,т.3  от КТ в останалата част, над  сумата  от 3 289.17лв./три хиляди  двеста  осемдесет и девет  лева и седемнадесет  ст./ до пълната претендирана сума от 3 300лв./три хиляди и тристалева/, като  неоснователен  и недоказан.

    ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЕИК000212131, с адрес: гр.Габрово, бул.”Могильов” №69,представлявано от Директора С.Х.Р., с пълномощник: адвокат  Г.М. ***    да  заплати   държавна  такса върху  уважените искове  общо в  размер  на 331.57лв /триста тридесет  и един лева и петдесет и седем  ст./, депозит  за в. лице в размер  на 90.00лв./деветдесет  лева/, а  в  случай на издаване  на изпълнителен  лист  и д.такса  от 5.00лв./пет  лева/, по сметка на Районен съд-Габрово, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.

    ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЕИК000212131, с адрес: гр.Габрово, бул.”Могильов” №69,представлявано от Директора С.Х.Р., с пълномощник: адвокат  Г.М. ***  да заплати на К.И.  К., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  Е.В.Н. ***, съдебен адрес:***, направените разноски  по делото за  платено  адвокатско  възнаграждение в  размер  на 1200лв./хиляда и двеста лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

  Решението  подлежи на  въззивно  обжалване  пред Габровски окръжен съд       в  двуседмичен срок  от   връчването му  на  страните.                                              

                                                                             

                                                                          РАЙОНЕН   СЪДИЯ: