Решение по дело №449/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Н. М. Й. от [населено място], чрез адв. М. М. от ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000739/23.10.2024 г. по чл.171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП, издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“. С обжалвания акт на Н. М. Й. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП, а именно – „прекратяване на регистрацията на товарен автомобил Форд Транзит с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 22.10.2024 г. „.

Жалбоподателят оспорва наличието на фактическо основание за издаване на обжалваната заповед, като сочи, че като собственик на процесното МПС- товарен автомобил Форд Транзит с рег.№[рег. номер], не е предоставял същото на лицето, което е установено като управляващо го на 22.10.2024г., а именно на М. Д. И., лишен към тази дата от правоуправление по съдебен ред по АНД№698/2024 г. по описа на РС-Нови пазар, както и не е съдействал по какъвто и да било начин това да бъде сторено от това лице в нарушение на закона. Твърди, че при така установената фактическа обстановка, приложението на посочената правна норма на чл.171,т.2А,б“а“ от ЗДвП се явява в нарушение на материалния закон. Счита, че административният орган не е доказал по безспорен начин предпоставките за прилагане на процесната ПАМ.По изложените съображения отправя искане за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуалния му представител адв.М. М. от АК-Шумен.

Ответната страна, полицейски инспектор към ОДМВР-Шумен,сектор „Пътна полиция“, в депозирано по делото писмено становище-отговор с рег.№ДА-01-2729/19.11.2024г. изразява становище за неоснователност на жалбата.Твърди, че обжалваната заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон и наложената ПАМ съответства на целта на закона. В съдебно заседание се представлява от юрк.С., която излага аргументи за неоснователност на оспорването, в каквато връзка отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира сторените по делото разноски.В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 22.10.2024г. младши автоконтрольор Н. Н. при ОД на МВР –Шумен съставил АУАН № 3324360 срещу М. Д. И. за това, че на 22.10.2024г., в 11.15 часа, в с .Мадара,ул.Съединение до номер 12 в посока [населено място] , управлява товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег. № [рег. номер], собственост на Н. М. Й.,без свидетелство на управление на МПС, след като е лишен от правото да управлява МПС по съдебен ред по АНД№20243640200698 от 10.02.2024г., с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. За извършеното нарушение му е издадено Наказателно постановление №24-0869-002952 от 01.11.2024г.,с което на И. е наложено наказание на основание чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП-глоба в размер на 100лева.

Въз основа на този АУАН И. Г. И., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“ –Шумен, упълномощен със Заповед №372з-4057/31.12.2021г. на директора на ОД на МВР –Шумен , издал процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0869-000739/23.10.2024 г. по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Екземпляр от издадената заповед бил връчен на Н. М. Й. - собственик на превозното средство, на 30.10.2024г.

Впоследствие с жалба с рег.№ДА-01-2646/11.11.2024г. заповедта била оспорена пред Административен съд – Шумен, по повод на която е образувано и настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи /чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/. В конкретния случай за доказване на компетентността на органа, наложил процесната ПАМ, ответникът е представил Заповед №372з-4057/31.12.2021г. на директора на ОД на МВР –Шумен, с която той е делегирал правомощията си за издаване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на служители на длъжност “полицейски инспектор VI- IV степен“ в група „Отчет на ПТП, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност“,при ОДМВР-Шумен, към които спада и издателят на обжалвания акт, видно от прил.удостоверение№372000-1353/201.2025г. С оглед на горното съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на лекия автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което съдът намира, че са налице изложени съответни мотиви.

Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В настоящия казус този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на заповедта, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, което е лишено от правото да управлява МПС по съдебен ред.

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ, предвид следните съображения:

От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че на посочената в заповедта дата и място водачът М. Д. И. е управлявал товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег. № [рег. номер], собственост на Н. М. Й.,без свидетелство на управление на МПС, след като е лишен от правото да управлява МПС по съдебен ред по АНД№20243640200698 от 10.02.2024г.. В обстоятелствената част на Заповедта е възпроизведен конкретният акт, с който водачът е бил лишен в предходен момент от това свое право по съдебен ред по АНД№20243640200698 от 10.02.2024г на РС-Шумен, като видно от прил. в преписката Справка за нарушител, последният е бил лишен от право на управление на МПС за срок от 10 месеца , за времето от 22.04.2024г. до 22.02.2025г.. При това положение, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, доколкото с категоричност е установено, че превозното средство, собствено на жалбоподателя, на инкриминираната дата и място е управлявано от неправоспособен водач. С оглед тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежния ред. Посоченото фактическо основание за прилагането на ПАМ съответства на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Независимо от това, настоящият съдебен състав счита, че издадената заповед противоречи на целите на закона. Действително, законът допуска засягане на правата на собственика на превозното средство с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В случая са налице достатъчно данни, анализът на които води до единствено възможния извод за несъразмерност на определената мярка, макар и индивидуализирана в минимално предвидения в закона срок от 6 месеца. Това е така, тъй като е установено с категоричност от събраните по делото гласни доказателства, че процесното МПС е било отнето от владението на собственика без негово знание и съгласие, като водачът И. се е възползвал от конкретните обстоятелства, че товарният автомобил марка „Форд транзит“ е бил паркиран в непосредствена близост до неговия дом в [населено място], с оставени на таблото ключове.Това обстоятелство се установява и от разпита на свидетеля М. И., в хода на проведеното съдебно заседание. Именно това лице свидетелства, че поради познанството си със собственика и без да е поискал съгласието на последния взел автомобила, с цел да го ползва за превоз на строителни материали от борса в [населено място].В потвърждение на последното са и показанията на разпитаните по делото свидетели К. С. и Н. Н..Свидетелят И. е взел ключовете за превозното средство без знанието и съгласието на неговия собственик, като такова оплакване е поддържано от Н. Й. пред полицейските органи и в частност пред свидетеля А. Ю.-мл.полицейски инспектор в Полицейски участък-Каспичан,обслужващ района,в който е станало отнемането. Дали това поведение на водача разкрива белезите на престъпен състав и защо собственикът не е подал сигнал за противозаконно отнемане на МПС е въпрос, стоящ извън предмета на настоящото дело, но наличните данни сочат, че управлението на процесния автомобил не е било предоставено по надлежен начин, а е предприето противно волята на собственика на автомобила. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището за несъразмерност на мярката следва да се посочи и обстоятелството, че тя засяга товарен автомобил, посредством който собственикът осъществява строително-ремонтна дейност по занятие и прекратяването на регистрацията дори и за минимално въведения период несъмнено представлява драстична мярка, която създава неоправдано сериозни пречки пред упражняването на занятието на субекта.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби, но в противоречие с целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0869-000739/23.10.2024. следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид изхода от спора, с оглед своевременно направено искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР –Шумен, следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 510лв., в това число внесена държавна такса в размер на 10 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 21.01.2025г. в размер на 500 лева.Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. М. Й. от [населено място], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000739/23.10.2024 г. по чл.171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП, издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“,с която на Н. М. Й. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, а именно – „прекратяване на регистрацията на товарен автомобил Форд Транзит с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 22.10.2024 г..

ОСЪЖДА ОД на МВР –Шумен да заплати на Н. М. Й. с [ЕГН] от [населено място], обл.Шумен, ул.Юрий Андропов“№1 направените по делото разноски в размер на 510 /петстотин и десет / лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.