№ 7756
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110163038 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 338954/24.10.2024
г. от М. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Д** чрез
адв. И. Н. И. от САК, с адрес: община Столична, гр. София, р-н Средец, ул.
,.Г*, п.к. 1142, тел. * срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(ПРБ), гр. София, бул. Витоша № 2,с която са предявени осъдителни искове с
правна квалификация чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.5, § 2, б. „c“ и чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, с който се иска ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ да бъде осъден да заплати на ищеца М. С. С. сумите:
1. 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, главница представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от
датата на привличането му като обвиняем 26.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането
2. 6 600,00 лв. /шест хиляди и шестстотин/ главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законна лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба (24.10.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането
3. 1995,02 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и два лева и две стотинки/и,
представляващи мораторна лихва върху 6600.00 лева за периода от датата
на последната направена вноска по втория договор за лизинг -
15.05.2022г. до 24.10.2024 г. в размер на законната лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
1
сумата.
които вреди са получени в резултат, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем, в периода от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г., по досъдебно
производство № 3383 ЗМК 638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр.
21394/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК (квалифициран състав трафик на хора,
каналджийство – на повече от едно лице и чрез МПС), което ДП е било
прекратено, както и че е бил задържан за 72 часа за довеждането му пред
съд, като не е внесено искане по чл.64 НПК.
В исковата молба се твърди, че с постановление от 26.06.2021 г. по
досъдебно производство № 3383 ЗМК -638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР,
пр. пр. № 21394/21 г. по описа на СРП, ищецът привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 281, ал. 2. тр. 1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. ал. 1
НК (б. м. квалифициран състав трафик на хора, каналджийство – на повече
от едно лице и чрез МПС). Сочи, че на 26.06.2021 г. е взета мярка -
'Задържане за 72 часа" от органите на досъдебното производство.
Излага обстоятелства, че като веществени доказателства по ДП били
иззети от него телефон Samsung S6, модел 2018г. и SIM карта към него и
автомобил марка "*, модел „*“, с рег. № *. Автомобилът е лизингов,
собственост на лизингодателя - "*" АД, ЕИК: * Датата на изземване била
25.06.2021 г.
Твърди се, че на 14.12.2022 г. Софийска районна прокуратура
прекратила изцяло воденото срещу него наказателно производство (ДП). За
времето от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г., бил с повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
НК (б. м. квалифициран състав трафик на хора, каналджийство – на повече
от едно лице и чрез МПС) и едновременно с това, считано от 26.06.2021 г. бях
задържан с мярка за неотклонение -"Задържане за 72 часа".
По иска за неимуществени вреди
Твърди, че следствие от воденето срещу него ДП претърпял
неимуществени вреди за ОБЩО ДНИ 537, обхващащ периода от 26.06.2021 г.
до 14.12.2022 г. Твърди, че вредите е получил от това, че ДП срещу него било
прекратено, а имал качеството обвиняем и му била взета мярка за
неотклонение от 72 часа.
Като причинени вреди посочва: силен, непрекъснат стрес, страдания и
депресивни състояния. Всеки изминал ден изпитвал все повече и повече
притеснения, че може да стане грешка и да бъда осъден несправедливо. Това
се отразило на здравословното му състояние, така и на социалните му
контакти. Имал много нощи на безсъние, не спял спокойно. За периода от
26.06.2021 г. до 01.09.2021 г. бил изцяло безработен, и не могъл да
упражнявам правото си на труд, за да бъде полезен на себе си, на обществото
и на семейството му. Бял под постоянен стрес за това дали няма да бъда
осъден несправедливо в резултат на посочените по горе факти. По време на
2
досъдебното производство, мислите му били насочени най-вече към това,
какво ще се случи със семейството му, ако въпреки невинността му бъда
осъден напълно несправедливо. Живеел в непрестанни притеснения за
близките си и за собствената си личност. Загубил вяра във всички и във
всичко. Много пъти убеждавал приятелите си и роднините си, че е жертва на
несправедливост и че е невинен, въпреки че бил привлечен като обвиняем по
посоченото производство. Бил под постоянен стрес за това дали няма да бъде
осъден несправедливо в резултат на посочените по горе факти. Приятелите му
се отдръпнали от него, жена му също била резервирана, докато не било
прекратено производството и не му вярвала в началото че е невинен. Това се
отразило и на общуването с дъщеря му
По иска за имуществените вреди
По отношение на колата, твърди, че има договор за финансов лизинг на
МПС № ФОП-050/07/01/2020 като лизингополучател по същия е съпругата му
- В* ЕГН: **********. Твърди, че лизингополучателят В* е упълномощила да
управлява колата в страната и чужбина гореописаното МПС, да я
представлява, да завеждам искове и да я представлява пред надлежните
съдебни и административни органи и др. правомощия, описани в
пълномощното.
Ищецът твърди, че си изкарвал прехраната като таксиметров шофьор,
управлявайки МПС. Твърди, че изземвайки автомобила, същият останал без
работа и прехрана за семейството си в периода от 26.06.2021 г. до 01.09.2021
г. и продължил да изплаща вноските за съответния лизинг. Твърди, че още
същата година-2021 г. депозирал молба за връщането на иззетия като
веществено доказателство автомобил марка "Ф*“, модел '"*", с рег. № *, но
прокуратурата отказала да го върне. Едва м. 05.2022 г. таксиметровият
автомобил бил върнат на лизингодателя.
Сочи, че не е могъл да прекрати първоначалния Договор за финансов
лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020, защото на първо място щях да
претърпя по-големи финансови загуби:
1. съгласно чл.14, ал.10 в Раздел VIII от договора трябвало да предаде
владението на автомобила на лизингодателя в срок от 24 часа в случаите на
прекратяване на договора. Сочи, че това не е могло да стане, поради
обективни причини, тъй като вещта била иззета като веществено
доказателство.
2. съгласно чл. 22, ал.4, б. "б" от Договор за финансов лизинг на МПС №
ФОП-050/07/01/2020 договорът се прекратява едностранно от
ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ когато: ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯТ бъде признат по
съответния предвиден от закона ред за виновен за извършено умишлено
престъпление от общ характер, при което е използвал обекта на лизинга", а
съгласно чл. 22, ал. 5 "В случаите на едностранно прекратяване на договора от
страна на ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ, ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯТ губи правото си да
иска възстановяването на направените от него до този момент всякакви
3
вноски." Твърди, че към онзи момент не знаел, дали прокуратурата ще
прекрати ДП или ще бъде признат за невиновен. По последния начин, щял да
загуби много повече пари - всички направени до датата на привличането му
като обвиняем (26.06.2021 г.) вноски - 35 на брой (10 вноски по 185,00 лв. + 25
вноски по 370,00 лв.).
Твърд, че изобщо е нямал как да прехвърли на друго лице, защото бил
ограничен от клаузата на чл. 14, ал. 11 от Раздел VIII на цитирания договор и
защото предметът на договора не се намирал в негово владение, за да може да
го предостави на трети лица за ползване, макар същите да били одобрени от
Лизингодателя. Поради тази причина бил в безизходица и нямал друг избор
освен да продължи да изплаща първоначалния договор за лизинг, за да не
претърпи още по-големи финансови загуби, тъй като финансовите средства
били от изключителна важност за семейството му в този период.
Сочи, че поради факта, че автомобилът, чрез който упражнявал
професията си на таксиметров шофьор и изхранвал семейството си бил иззет
като веществено доказателство от прокуратурата, не могъл да упражнява
правото си на труд, да бъде полезен на себе си и на обществото, за да
продължил да издържа себе си и семейството си и да ни осигурява прехрана,
бил принуден да сключи втори договор за лизинг, за да може да упражнява
правото си на труд.
Твърди, че на 20.08.2021 г., заедно със съпругата си сключили втори
Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-160-1/20/08/2021г. със същия
лизингодател – „*“ АД, ЕИК: *като лизингополучател по него отново станала
съпругата му - В*. Предмет на договора бил автомобил марка "*, модел "*",
рег. № *. Първата вноска по него направили на 01.09.2021 г. като за периода от
01.09.2021 г. до 15.05.2022 г. включително - 255 дни, изплащали едновременно
два лизинга, въпреки че автомобилът от първия договор за лизинг ("*, модел
"*", с рег. № *), бил иззет като веществено доказателство от прокуратурата. За
периода от 01.09.2021 г. до 15.05.2022 г. направил 18 парични вноски по
описания втори договор за лизинг, съгласно Погасителен план към договор №
ФОП-160-1. Твърди, че този втори договор за лизинг бил прекратен на
17.05.2022 г. Общо по него изплатил 6 600,00 лв. /шест хиляди и шестстотин
лева/, като сума е получил от негови лични средства, които генерирал от
таксиметровата си дейност с автомобила от втория лизинг докато
автомобила от първия лизинг бил иззет от органите на досъдебното
производство.
Сочи, че едновременно с вноските по втория лизинг с гореописаните
продължил да прави вноски по първоначалния Договор за финансов лизинг
на МПС № ФОП-050/07/01/2020. За периода 01.09.2021г. - 17.05.2022 г.
/датата на споразумението за прекратяване на втория договор за финансов
лизинг № ФОП-160-1/20/08/2021г./ направил 14 вноски но 370,00 лв. по
първоначалния Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020.
Твърди, че по първия договор за лизинг изплатил общо сумата: 5 180,00 лв.
4
/пет хиляди сто и осемдесет лева/. Твърди, че тази сума била заплатена от него
с негови лични средства, а не със семейни такива, тъй като автомобилите били
нужни именно на него - за упражняване на трудова дейност.
Твърди, че общо за двата договора за лизинг в периода 01.09.2021г. -
17.05.2022 г. заплатил сумата 11 780.00 лв. /единадесет хиляди седемстотин и
осемдесет лева/. Твърди, че сумата от 11 780,00 лв. надвишава с 6 600,00 лв.
сумата, която щял да съм заплатил в този период за сключения първи договор
за лизинг, което обстоятелство, като вредоносен резултат, е в пряка
причинно-следствена връзка с действията на Прокуратура на Република
България по излишното изземане и задържане на автомобила, предмет на
първоначалния договор за лизинг.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Посочва банкова
сметка, на която да се плати сумата IBAN – *, с титуляр адвокат И. Н. И..
В срока по чл.131 ГПК ответникът ПРБ подава отговор. Счита иска за
неоснователен. Не оспорва образуваното ДП и че е прекратено срещу ищеца.
Оспорва да са настъпили вреди, оспорва причинно-следствената връзка между
вредите и прекратеното ДП. Твърди, че не е доказано какво е било
състоянието на ищеца преди ДП, за да се прецени дали има вреди от
образуваното ДП. Счита, че първата дата, когато ищецът е могъл да търпи
вреди е 26.06.2021 г., когато е привлечен в качеството му на обвиняем, а като
крайна увреждаща дата – 24.10.2024 г., датата на постановлението на СРП за
прекратяване на ДП. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. При условията на евентуалност счита, че претендираното
обезщетение е завишено и да бъде присъдена сума, по-малка от
претендираната. Счита, че разноски не се дължат. Прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адв. И.,
в което от името на ищеца се поддържа исковата молба. В ход по същество
процесуалният представител на ищеца моли предявените искове да бъдат
уважени, както и на ищеца да бъдат присъдени сторените разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ответникът се представлява от
прокурор Радоева, в което от името на ответника се поддържа отговорът на
исковата молба. В ход по същество представителят на ответната страна моли
предявените искове да бъдат отхвърлени по изложените в отговора на
исковата молба съображения.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Отговорността на Прокуратура на Република България се претендира на
основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 НПК и чл. 52, ал. 3 НПК, съгласно
които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ
5
характер и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи
в рамките на досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на
Република България е пасивно материално легитимирана да отговаря по
предявения иск, тъй като осъществяващо и ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство, по арг. от чл.
52, ал. 3 НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и
по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
С оглед на изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата
държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото
производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът
дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска за неимуществени вреди
По предявения осъдителен иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1
вр. чл.5, § 2, б. „c“ ЕКПЧ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска
ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъде осъден да
заплати на ищеца М. С. С. сумата от 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/,
главница представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законна лихва считано от датата на привличането му като обвиняем
- 26.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:
1. образувано ДП срещу ищеца, което е прекратено;
2. задържане за 72 часа, за като не е внесено искане по чл.64 НПК
3. вредите
4. причинно-следствената връзка между вредите и воденото ДП,
5. периода на изпитване на вредите,
6. размера на вредите
Отговорността по ЗОДОВ е обективна, поради което не се изисква
установява на вина (т.3 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК).
Между страните не се спори, че по отношение на ищеца е издадена
Заповед за задържане от 25.06.2021 г., издадена в гр. София, в 17.00 часа, от
служител при група ПСНППЧС-ОПКП-СДВР, гр. София, на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР- спрямо лице, за което има данни, че е извършило
престъпление, ищецът е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане в 08-мо РУ, СДВР (л. 41, л. 129 от ДП № 3383 ЗМК - 638/2021 г. по
описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. № 21394/21 г. по описа на СРП).
Между страните не се спори, а и с определението по чл.140 ГПК са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
6
26.06.2021 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 3383 ЗМК-
638/2021 г. по описа на 07 РУ – СДВР за престъпление по чл.281, ал.2, пр.1 и
т.5 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК – квалифицирани състави на трафик
на мигранти с техническо средство и при условията на съучастие (л.12-13 от
делото).
Обвинението било за това, че на 25.06.2021г. около 16.30 часа в гр. София,
с цел да набави за себе си имотна облага като извършител в съучастие е
лицата Н* ЕГН: * /помагач/ и Г* ЕГН: ********** /помагач/ противозаконно е
подпомагал чужденци да пребивават и да преминават в страната в нарушение
на закона, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно
средство леки автомобили марка „Ф*“, модел „*“ с peг. * е и извършено по
отношение на повече от едно лице, а именно три лица, които са подпомогнати
да пребивават в страната чрез извършвания от обвиняемия превоз, в
нарушение на закона без изискуемите документи по чл.19, ал.1, т.1 от Закона
за чужденците в Република България - обвиняемите Н* ЕГН: * и Г* ЕГН:
********** се придвижвали до разклон на АМ Тракия за гр. Вакарел, пред
автомобила на обв. *, а след като същият натоварил бежанците, същите
продължили да го ескортират, като често сменяли скоростта на движение, при
което се оглеждали за наличие на лица, които могат да наблюдават и
документират извършваната престъпна дейност, а обв. С. натоварил
въпросните чужденци с цел да ги откара на неустановен адрес в гр. София -
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т.5 вр. ал. 1, вр. чл.20, ал. 2 вр. ал. 1 НК
(л. 60 от ДП № 3383 ЗМК - 638/2021 г.).
Не е спорно, че на 26.06.2021 г. ищецът е бил задържан за срок от 72 часа,
на основание чл.64, ал.2 НПК (л.14-15 от делото). С Постановление от
26.06.2021 г. по досъдебно производство № 3383 ЗМК - 638/2021 г. по описа на
08 РУ СДВР, пр. пр. № 21394/21 г. по описа на СРП, по отношение на ищеца е
постановено задържането му за срок от 72 часа, на основание чл. 64, ал. 2, чл.
199, ал. 1 НПК (л. 46 от ДП № 3383 ЗМК - 638/2021 г.). С Постановление от
28.06.2021 г. на наблюдаващия прокурор е постановен отказ за изготвяне и
внасяне на искане в СРС за определяне на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ (л. 144 от ДП № 3383 ЗМК - 638/2021 г.).
На 26.06.2021 г. е извършен разпит на ищеца в качеството му на свидетел
по ДП 638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР (л.16 от ДП № 3383 ЗМК -
638/2021 г.)
На 26.06.2021 г. е иззет лек автомобил марка „Ф*“, модел „*“, рег. № *, за
което е съставен констативен протокол от 26.06.2021 г. (л.32 от ДП № 3383
ЗМК - 638/2021 г.)
Не е спорно, че с постановление от 14.12.2022 г. по цитираното ДП
наказателното производство срещу ищеца е прекратено. Същото е вречено на
ищеца на 26.01.2023 г. (л.16-19 от делото). Ето защо срокът по чл.243, ал.4
НПК изтича на 02.02.2023 г.
С Постановление за частично прекратяване наказателно производство
7
от 15.12.2022 г. по досъдебно производство № 638/2021г. на 8 РПУ - СДВР, пр.
пр. № 21394/2021г. на СРП, наказателното производство по досъдебно
производство № 638/2021г. на 8 РПУ - СДВР, пр. пр. № 21394/2021г. на СРП е
прекратено частично спрямо ищеца М. С. С., както и спрямо лицата М* *, Г*
и Н* за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 НК (л. 359 от ДП № 3383 ЗМК - 638/2021 г.). Наказателното
производство е продължи срещу лицето Е*. Видно от посоченото
Постановление за частично прекратяване наказателно производство от
15.12.2022 г. по досъдебно производство № 638/2021г. на 8 РПУ - СДВР, пр.
пр. № 21394/2021г. на СРП, досъдебното производство спрямо ищеца С. е
прекратено поради това, че обвинението спрямо него не е доказано по
безспорен и категоричен начин, като досъдебното производство е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - недоказаност на
обвинението, което съответства на основанието за търсене на отговорност за
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 ЗОДОВ, а именно - деянието не е извършено от
лицето.
Спорно остава дали ищецът е изпитал неимуществени вреди, когато е
бил привлечен като обвиняем, както и дали тези вреди са вследствие, че е бил
обвиняем по цитираното ДП. Спори се за размера на вредите и периода им.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при: задържане под стража, включително като мярка за неотклонение,
домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат
отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, пар. 1 от ЕКПЧОС, а съобразно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно
лице.
С оглед посочените разпоредби следва, че държавата носи пълна
имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените
вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели
гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и
обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
8
Разпоредбата на чл. 242 и сл. НПК определя правомощията на прокурора
след завършване на разследването. Съгласно чл. 243, ал. 1, т. 3 НПК,
прокурорът прекратява наказателното производство, когато намери, че
обвинението не е доказано.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, отговорността на правозащитните органи на
Държавата в лицето на прокуратурата се пораждат и при прекратяване на
наказателното производството поради недоказаност на обвинението.
Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на
основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 2
ЗОДОВ, а именно „наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето“.
Незаконосъобразността на действията на държавните органи в рамките на
образуваното срещу ищеца наказателно производство произтича от
неотмененото постановление за прекратяване на наказателното производство
поради липса на обективна и субективна съставомерност на инкриминираните
действия. Поради това законосъобразността на процесуално-следствените
действия на длъжностните лица към момента на осъществяването им е
ирелевантна за правния спор.
С оглед изложеното, първата предпоставка за уважаване на иска е
доказана, а именно образувано ДП срещу ищеца, което е прекратено (л. 60 и л.
359 от ДП № 3383 ЗМК - 638/2021 г.). В случая изпълнителното деяние на
държавата се изразява в това, че е повдигнала обвинение срещу човек,
извършени са процесуално-следствени действия срещу него, а няма влязла в
сила осъдителна присъда. Следователно основанието на което се дължи
отговорност е липсата на осъдителна присъда по повдигнатото обвинение
срещу лицето, което е привлечено като обвиняем. Действията са
незаконосъобразни, тъй като не е доказано, че е лицето е извършило
престъпление. Започнало ДП срещу конкретно лице или неизвестен
извършител, но при наличие на заподозрян, но при липса на влязла в сила
осъдителна присъда, е основание да се търси отговорност на държавата.
От изброените факти може да се направи доказателствен извод, че
ищецът е бил задържан за 24 часа (1 ден) на 25.06.2021 г. по ЗМВР (л. 41 от
ДП № 3383 ЗМК - 638/2021 г.); 72 часа (3 дни) по реда на чл. 64, ал. НПК от
26.06.2021 г. до 28.06.2021 г. /л. 46 и л. 144 от ДП № 3383 ЗМК - 638/2021 г./
С оглед описаните факти по задържането въз основа прокурорското
постановление по чл. 64, ал. НПК, съдът приема, че е доказана и втората
предпоставка, а именно, че ищецът е бил задържан. От една страна това са
действия на правозащитните органи, които водят до ограничаване правото на
свобода, а от друга - същите следва да бъдат законосъобразни.
Общата продължителност, когато е бил задържан по ЗМВР и по чл. 64,
ал. 2 НПК по процесното наказателно производство е от 25.06.2021 г. до
28.06.2021 г. – четири дни. Посоченият период е в рамките на действие на
9
постановеното законно задържане, доколкото е въз основа на акт на
компетентни органи и датата на освобождаване на ищеца от ареста е в
рамките на установения законов срок на задържане – 24 часа по ЗМВР и 72
часа по чл. 64, ал.2 НПК. Следва да се посочи, че действието задържане за 24
часа се осъществява от разследващ орган и единствено по преценка на органа,
който го извършва и представлява част от дейността по разследване на
престъпление, като за същото не се уведомява прокуратурата, с оглед на което
и ответникът не следва да отговаря за евентуални вреди от тази мярка по
разследването. Ето защо отговорността по ЗМВР следва да се търси чрез иск
срещу МВР, тъй като обявяването й за незаконосъобразно е в производството
по обжалване на задържането по ЗМВР като дело от административен
характер (АХД) или по иска по чл.1 ЗОДОВ. Следователно настоящият
съдебен състав не може присъди обезщетение от незаконосъобразното
задържане, ако има такова по ЗМВР. А и освен това обезщетението от
задържането по ЗМВР не е въведен като предмет на делото и с оглед
диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, настоящият съдебен състав не следва да
се произнася.
Следователно съдът следва да отчете задържането само по НПК в
периода от 26.06.2021 г. до 28.06.2021 г. Този период попада в периода, за
който ищецът претендира в исковата молба- от 26.06.2021 г. (привличане като
обвиняем) до 15.12.2022 г. (дата на прекратяване на ДП), през който ищецът е
бил привлечен като обвиняем. Следователно, се претендира обезщетение за
538 дни.
Доказана е и втората предпоставка за уважаване на исковете по чл.2,
ал.1, т.1 вр. чл.5, § 2, б. „c“ ЕКПЧ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – задържане по
НПК за срок от 72 часа, за което не е внесена искане по чл.64 НПК.
В процесния случай деянието на държавата от действия на ответника се
явява в това, че е налице освен задържане за времето от 26.06.2021 г. до
28.06.2021 г., така и водено срещу ищеца, в качеството му на обвиняем
досъдебно производство, в периода от привличането му в това качество на
дата 26.06.2021 г. до 15.12.2022 г. - дата на постановлението за прекратяване.
Постановлението за частично прекратяване е връчено на ищеца на 26.01.2023
г. (л. 385 от ДП № 3383 ЗМК - 638/2021 г.).
Няма данни постановлението за прекратяване на наказателното
производство да е било обжалвано. Съобразно Решение № 191 от 20.05.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6686/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 197 от 17.05.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., III г. о., ГК, когато не е обжалван
прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза
в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 10
НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор.
Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на
наказателното производство като основание за възникване отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то
10
да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да
продължи и да завърши с оправдателна присъда. В случая стабилитет на
постановлението изтича две години от издаването му а именно 15.12.2024 г.,
но същото не важи за ищеца. Това е така, тъй като този стабилитет настъпва за
лицата, които имат право да го обжалват, а същият няма правен интерес да
обжалва постановлението за прекратяване, освен в случаите по чл.24, ал.2
НПК, но в разглеждания случаи не са налице такива хипотези. Следователно
от 15.12.2022 г. за ищецът започва да тече погасителна давност и от тази дата
следва да се присъди лихва, съгласно указанията в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004
г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Установено по делото е, че образуваното наказателно производство е
прекратено, поради което и отговорността на ответника на горното основание
обхваща и вредите от незаконно задържане под стража. Двете действия
подлежат на една общо обезщетение. В този смисъл е т. 13 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Доколкото срещу ищеца е било повдигнато обвинение по наказателно
дело, което впоследствие е било прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, съдът приема, че извършеното във връзка с него
задържане се явява незаконно, с оглед на което и са налице предпоставките на
разпоредбата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността
на ответника Прокуратурата на Република България.
За да бъде ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде
установено наличието на вреди и причинна връзка между вредите, чието
обезщетяване се претендира, и воденото досъдебно производство за
обвинението в престъпление спрямо ищеца.
По делото е разпитан свидетелят В* С.а, чийто показания съдът
кредитира, с изключение на частите изброени по-долу, тъй като същите са
житейски логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
Независимо, че свидетелят е лице от очертания в разпоредбата на чл. 172 ГПК
кръг (живеят в фактическо съжителство), на показанията й следва да бъде
дадена вяра, доколкото впечатления за преживените от едно лице болки и
страдания обичайно придобиват именно неговите близки и роднини, а самите
показания в обсъдените от съда части кореспондират със събраните по делото
други доказателства. Свидетелят заявява, че след като ищецът бил освободен
и се прибрал вкъщи, споделил със свидетеля за какво е обвинен. Ищецът в
продължение на повече от година, особено в първите три месеца, изпитвал
психически страдания и притеснения във връзка с неоснователното му
обвиняване и задържане, които се отразили и на начина му на живот - имал
смущения в съня, наложило се да приема допълнително лекарства поради
11
повишение на кръвното му налягане (хипертония) и рефлукс, били установени
дискови хернии и некроза на тазобедрената става. В този период ищецът бил
особено притеснен и напрегнат, чувствал се стресиран, както и приятелите
му ограничили контактите си с него. Ищецът изпитвал притеснения и поради
обстоятелството, че иззетият в хода на досъдебното производство лек
автомобил бил с лизинг и след задържането на автомобила ищецът нямал
възможност да изкарва парични средства за прехраната на семейството, така и
да изплаща лизинговите вноски, които единствено той погасявал с изкараните
от дейността си като таксиметров шофьор средства. След отказа да бъде
върнат автомобила в хода на досъдебното производство, се наложило да
сключат още един лизингов договор, за да изплащат и за да може ищецът да
работи и да издържа семейството. В семейната обстановка също се създало
напрежение в ежедневието. Свидетелят С.а и дъщерята на ищеца също
изпитвала притеснения (л.139-140 от делото).
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частите за изпитани
болки и страдания – притеснението, тъй като автомобилът бил иззет като
веществено доказателство (ВД) и ищецът не е могъл да изкарва парични
средство. Същото не кореспондиране с твърденията в исковата молба, че след
пускането от ареста ищецът продължил да работи като таксиметров шофьор,
но с друг лек автомобил. След като започнал работа, няколко месеца след
ареста, то няма как да изпитва притеснения, че не може да работи. Освен това
показанията в тази част не се подкрепят с останалите доказателства по делото
и с житейската и правна логика, тъй като качеството на обвиняем не е
отрицателна предпоставка за упражняване на труд. Т.е. правото да работи
човек не е нарушено, стига професията да не е от кръга на висшите държавни
длъжности по ЗМВР, ЗДържСлужител, ЗСВ, КРБ, ЗДАНС и др. А такива
данни няма ищецът да е работил по длъжност или професия, регулирана по
този закон. Съдът не кредитира показанията на свидетеля досежно
медицинското състояние на ищеца след ареста му, а именно, че ищецът имал
повишение на кръвното налягане (хипертония), прием на лекарства и рефлукс
дискови хернии и некроза на тазобедрената става. На първо място свидетелят
няма как да установи тези диагнози и симптоми, поради липсата на специални
знания. Второ, липсват данни за здравословното състояние на ищеца преди
ареста му. Трето не е доказана причинно-следствената връзка между ареста,
повдигнатото обвинение и повишеното кръвно налягане, дискова херния,
12
проблеми в тазобедрената става. Не е ясно дали тези диагнози и симптоми ги е
имало и дали са вследствие от процесното деяние или от професионална
болест и други причини. Четвърто не е доказан и приемът на лекарства. Съдът
не кредитира показанията и за болките и страдания, тъй като автомобил бил
иззет и ищецът е нямало как да полага труд. Както съдът спомена по-горе
изземването на вещ като ВД не е отрицателна предпоставка, наличието на
която възпрепятства субективното право на труд.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, че дъщерята на
ищеца, когато е била на 11 години, е изпитала болки и страдания, поради
факта, че ищецът като баща е бил задържан и обвинен. Делото не е
образувано по иск на детето, а по иска на обвиняема, поради което
показанията в тази част не са относими.
По делото е разпитан и св. Л*, от показанията на който се установява, че
ищецът му споделял, че е във влошено психическо състояние, тъй като
таксиметровият автомобил, с който упражнявал дейността си, бил задържан от
органите на досъдебното производство, което наложило ищецът да си потърси
друга работа, за да може да продължи да изплаща лизинговите вноски, тъй
като не можел да си го върне. Свидетелят установява влошено психическо
състояние на ищеца, имал проблеми със семейството си. Влошено
емоционално състояние (л.140 от делото).
Съдът не кредитира показанията на свид. С* в следните части: на ищеца
било отказано да започне работа, тъй като бил обвиняем; не могъл да
обслужва сметките; наличието на здравословно проблеми; приятелите му са
се отдръпнали. Както съдът изложи по-горе няма доказателства
упражняването на правото на труд на ищеца да е обусловено от липсата на
повдигнато обвинение по някои от специалните закони. Няма такива
доказателства, че ищецът е полагал труд, за което се изисква да не е обвиняем.
Не са доказани здравословните проблеми – както свидетелят твърди, не може
да каже какви са те. Не е доказано, ме тези здравословни проблеми са
следствие от повдигнатото обвинение или арест. Освен това по делото не се
установява какви приятели ищецът е имал преди повдигане на обвинението и
какви след прекратяване на ДП, за да се установи, че приятелите му са се
отдръпнали. Следва да се отчете фактът, че свидетелят е колега на ищеца и
няма как да установи кръга от приятелите му, извън служебните ангажименти.
13
Невъзможността ищецът да обслужва сметките си също не е доказано.
Същото противоречи на останалите доказателствен материал, а именно, че
ищецът напълно си изплатил лизинговите вноски по първия кредити и
едновременно с това заплащал всички вноски по втори лизинг. При все, че
ищецът е погасявал задълженията се доброволно към кредиторите, то същият
е могъл до обслужва сметките си. Получавал е достатъчно средства, които да
покрият едновременно и двете вноски по двата лизинга.
По реда на чл. 176 ГПК ищецът също е разпитан (л.141 от делото), в
които се потвърждава, че същият изпитвал негативни емоционални
преживявания и притеснения във връзка с образуваното досъдебно
производство спрямо него, както и че поради причина, че управлявания от
него автомобил бил иззет, се наложило да бъде сключен втори договор за
лизинг за друг автомобил, с който ищецът продължил да упражнява дейността
си като таксиметров шофьор. Заявява и че погасявал лизинговите вноски по
двата договора за лизинг. Същото е неизгоден за ищеца факта, който оборва
свидетелските показания, че не е могъл да си заплаща вноските по двата
лизинга.
В останалата част обясненията на ищеца не кореспондират със събраните
по делото факти и обстоятелства и противоречат на житейската и правна
логика. Съдът не кредитира обясненията му в частта, че поради обвинението
не е могъл да работи, поради причини изложени по-горе. Друг въпрос е каква
професия може да работи де фекто и де юре. Сочените от него здравословни
проблеми също не се доказани, че са вследствие на повдигнатото обвинение, а
и няма доказателства, че реално са били налице здравословните проблеми.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди във връзка с неоснователното
му обвиняване в престъпление и извършеното във връзка с наказателното
производство задържане на основание чл. 64, ал. 2 НПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди във връзка с неоснователното му
обвиняване в престъпление в периода от 26.06.2021 г.- от привличането на
ищеца към наказателна отговорност, от който момент е налице „обвинение в
извършване на престъпление“, до 14.12.2022 г., когато е прекратено
наказателното производство спрямо него, така и във връзка с наказателното
производство задържане по чл. 64, ал. 2 НПК по процесното наказателно
14
производство - от 26.06.2021 г. до 28.06.2021 г. (3 дни, 72 часа).
Следва да се посочи, че неимуществените вреди от задържането под
стража, взето във връзка с незаконното обвинение, се обхващат от
обезщетението за последното. Когато то е основанието за търсената обезвреда
и дори да не са представени доказателства за претендираните вреди, доколко е
нормално наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката
и личния живот на ищеца. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата
чест и достойнство. В този смисъл е Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК.
Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането, т. е. вредите, настъпването на
които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
ТР са а задължителна практиката на ВКС е, че приема, че при търсене на
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго
ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в
извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за
такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение
№ 3 от 29.01.2014 г по гр. д. № 2477/2013 г на ВКС, IV ГО, решение № 388
по гр. д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни
напълно изключващи настъпването на вреди и наличие на причинна връзка –
би следвало да присъди справедлив размер на обезщетение за неимуществени
вреди.
С оглед на горното искът е доказан по основание по отношение на
неимуществените вреди, които съдът установи, че ищецът е търпял във връзка
с образуваното срещу него наказателно производство, изразяващи се в
негативни емоционални преживявания, притеснения, чувство на стрес,
нарушение на отношенията в семейството. Касае се за задържане, което по
човешка презумпция е свързано с негативни изживявания и има отрицателни
последици върху психиката на човека. Нормално е да се приеме, че по време
на целия престой на задържане по реда на чл. 64, ал. 2 НПК от 3 дни лицето е
изпитвало неудобства, чувствало се унизено, а също така е било притеснено,
накърнило се е социалното му общуване. Налице са обичайни морални,
физически и емоционални увреждания. С оглед обичайния характер на
вредите съдът приема, че се доказаха вредите, както и причинно-следствената
15
връзка със задържането му. По делото не се доказа каквото и да е било извън
обичайния характер на вредите.
С оглед принципа за пълна обезвреда, всички причинени на ищеца
вреди, които са в резултат на незаконното му обвинение и задържане подлежат
на обезвреда. Ето защо съдът приема, че исковата претенция е доказана по
основание.
В процесния случай постановлението за прекратяване на наказателното
производство спрямо ищеца е постановено на 15.12.2022 г. и от тази дата за
ищеца се е породило правото да получи обезщетение за вредите, претърпени
от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление,
признато като такова с прекратяването на наказателното производство. От
този момент следва да се приеме, че ответникът е и в забава, по арг. от т. 4 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, така и
Решение № 539 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 353 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., ГК,
Решение № 25 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5302/2013 г., III г. о., ГК.
След като главната претенция е доказана по основание, то върху определената
сума следва да се присъди и лихва от датата на увреждането, на основание чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Като дата на увреждане е моментът, в който обвинението е
станало незаконно, т. е. това е датата на постановяване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство – 15.12.2022 г. Така началната
дата на забава е 15.12.2022 г., от която започва да тече лихва.
По индивидуализацията на обезщетението за неимуществени вреди
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се отчитат дадените указания в ППВС №
4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС. Обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички
релевантни обстоятелства. Съгласно задължителната практика на ВКС
/решение № 4 от 24.01.2011 г. по гр. д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС,
решение № 291 от 16.11.2011 г по гр. д. № 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и
др. / при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 52 ЗЗД трябва да се вземат предвид: тежестта на повдигнатото
обвинение /дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления,
какви наказания се предвиждат за него/; вида на наказателното производство -
дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно
производство на една или повече инстанции; продължителността на
наказателното производство (като период от време); видът на взетата мярка за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането; има
ли разгласяване чрез медиите; има ли влошаване на здравословното
16
състояние; конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му
- семейство, професионална и обществена среда; други обстоятелствата
относими към характера на увреждането, за което имат значение и други и
предишни обвинения и осъждания, задържания и ефективно изтърпяване на
наказания.
В случая релевантните факти за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, включително и според указанията на ВКС са:
тежест на повдигнатото обвинение – ищецът е привличан като обвиняем
за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Обвинението е за
деяние, извършено в съучастие.
вид и продължителност на проведеното наказателно преследване – само в
досъдебна фаза в размер на 538 дни, което са 1 година, 5 месеца и 19 дни;
наложена мярка за неотклонение – не е налагана такава, има само
задържане за 72 часа по реда на чл.64, ал.2 НПК.
разгласяване в медиите – не се твърди от ищеца, а и такова не се установи
влошаване на здравословното състояние – такова, което да е в причинно-
следствена връзка с повдигнатото обвинение не се твърди;
наложено наказание – не е налагано;
интензитет и продължителност на душевните болки, страдания и
неудобства в личния живот – малко повече от 1 година
затруднения в работата – твърди се, че не е могъл да работи като
таксиметров шофьор. Но това не е доказано, тъй като след повдигнатото
обвинение е продължал да упражнява посочената професия.
Съобразявайки всички обективни обстоятелства, релевантни за
справедливо определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съдът взе предвид: 1. естеството на неимуществените
вреди (изживян стрес, безсъние, неудобства, душевни притеснения,
накърнявания на социалното общуване); 2. Периодът, през който ищецът е бил
задържан по реда на чл. 64, ал.2 НПК - от 26.06.2021 г. до 28.06.2021 г., в
който ищецът е изживял неимуществените вреди поради задържането му; 3.
ищецът е бил в работоспособна възраст.
Недоказани по делото са твърденията за влошеното здравословно
състояние на ищеца във връзка с проведеното наказателно преследване
спрямо ищеца. Ангажираните по делото гласни доказателствени средства не
могат да установят влошеното здравословно състояния на ищеца, а по делото
липсват каквито и да е медицински документи, установяващи здравния статус
на лицето, така и не са направени доказателствени искания в тази връзка,
поради което и не се установява ищецът да е претърпял посочените вреди.
17
Недоказана е от страна на ищеца и пряката причинна връзка между
евентуални нововъзникнали здравословни проблеми, както и на влошаване на
съществували такива при ищеца, доколкото установяването на тези
обстоятелства следва да е проведено при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца.
По делото не се събраха никакви доказателства, които да обосноват
извода за материални и финансови затруднения само поради наказателното
производство, както и наличието на причинна връзка между такива трудности
и повдигнатото обвинение. Недоказано по делото е ищецът да е извършвал
дейност като таксиметров шофьор въз основа на граждански договор или да е
бил в трудово правоотношение на такава длъжност в регистриран търговец,
чрез който ищецът да е извършвал търговска дейност за релевантния за делото
период от изземването на лекия автомобил на 26.06.2021 г. до 12.05.2022 г.,
когато автомобилът е върнат от органа на досъдебното поради което същият е
бил препятстван да упражнява дейността си, доколкото писмени
доказателства за установяване на тези обстоятелства не са ангажирани, а по
арг. от чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, посочените обстоятелства не е допустимо да
бъдат установявани с гласни доказателствени средства.
По материално-правния въпрос за влиянието на повдигнато обвинение
върху кариерата и правото на труд на лицето срещу което е повдигнато
обвинение има произнасяне на ЕСПЧ по дело Д* срещу Румъния (номер на
жалба № 16915/2021, пар. 93). Съдът припомня, че отрицателното
въздействие върху кариерата на лице, по-специално по отношение на
невъзможността да работи е различно от общата забрана за постъпване на
работа и невъзможността или трудността за получаване на повишение. В
настоящия случай единственото обстоятелство, че ищецът не е могъл да
полага труд, поради посочените причини, само по себе си не може да има
отражение върху развитието на неговата личност или върху способността му
да установява контакти с външния свят, което може да засегне правото му за
зачитане на неговия личен живот и по този начин да доведе до приложимостта
на член 8 и чл. 6 от Конвенцията (вж., mutatis mutandis, Briani срещу Италия
(реш.), №,§ 23,9септември 2014 г.). След като правото на труд не се отразява
върху неговото психологично състояние, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение, поради липса на причинно-следствена връзка, то за това не се
18
дължи обезщетение. Ето защо твърдението на ищеца не е основателно.
Следва да се отчете, че ищецът е бил с чисто съдебно съдебно минало, не
е пречил на разследването, поради което за него са били приложими общите
правила по чл.66 и чл.55 НК с оглед факта, че за убийства не се прилагат
ефективни присъди. Следователно не е бил налице голям основателен страх у
ищеца, че ще търпи ефективно наказание. Освен това наказателното
преследване не е влязло в съдебна фаза. Още на досъдебна фаза
производството е прекратено, което обуславя по-малък интензитет за
претърпени вреди.
Като обстоятелство, което води до намаляване на обезщетението следва
да се отбележи и липсата на достатъчно доказателства в заявителки материал,
от който е видно, че е доста трудно ищецът да бъде ангажиран или
съпричастен към соченото деяние. Видно и за човек без съответните правни
познания със събрания доказателствен материал не се установява по
категоричен начин съпричастността на ищеца към деянието.
Следва да се отчете и обстоятелството, че повдигнатото обвинение касае
не само сигурността на България, но и на ЕС, доколкото борбата с трафикът на
хора (нелегални мигранти) е основна линия за работа за програмния период на
Европейската комисия. Бежанското право, включително и наказателно-
правните му аспекти като трафик на хора, е основна линия за защита
основните права и за сигурност в държавите на ЕС, при все че са налице
множество наднационални актове, които обвързват държавите членки за
стриктно съблюдаване на потока на мигранти и тяхното връщане на местата
на регистрация.
Служебно известен факт на съда е, че по този вид дела, наказателното
производство протича доста трудно. Много трудно доказуемо е трафик на хора
като деяние във форма „преминава“ по чл.281 НК. С оглед годишните отчетни
доклади на съдилищата в България, осъдителните присъди или
споразуменията влизат в сила когато деянието е разкрито при друг вид
произшествие – ПТП, пожар, наводнение, т.е. при съвкупност от деяния. В
просения случай работата по заявителски материал е започнала след проверка
на таксиметрови шофьори, в които се намират лица без съответните
документи за пребиваване в България. При това положение се използва една
легална и незабранена от закона услуга – таксиметров превоз (вид договор за
19
превоз, поръчка), която в много случай прикрива същността на деянието –
превозване на хора. Това е така, защото липсва законова регламентация
потребителите на таксиметрови услуги да се легитимират пред превозвача, че
са лица, на които им е разрешено да пребивават на съответната територия. Но
при преценка на факти като външно състояние на тези лица (облекло, цвят на
кожа, мирис, здравословно състояние, език) се доказва прекия умисъл за
превозване на мигранти и постановяване на осъдителна присъда, от което
произтича забраната на обвиняемия да не сигнализира за нередности. Видно
от материалите по делото ищецът е арестуван при превозване на мигранти с
л.а. от първия му лизинг от гр. Ихтиман до гр. София, на АМ на разклона за
гр. Вакарел. При тези данни и обстоятелства е налице доказателствен извод за
наличие на умисъл, с оглед факта, че обичайното местопребИ.ие на
таксиметров шофьор е в градски условия, а не извънградски условия. Липсват
доказателства за свалена табела като таксиметрова кола, липсват
доказателства за представен касов бон или заявено, че таксиметровият
автомобил ще се движи извън града или други доказателства, от които да се
установи, че движението на л.а. е по поръча на клиент – потребител на тази
услуга. Освен това в л.а. е имало 3 бежанци. Всичко това не е обсъдено и взето
предвид при анализа на събраните по делото доказателства. Липсата на такова
изследване от страна на наблюдаващия прокурор може да бъде основание за
възобновяване на наказателното преследване от главния прокурор, дори и при
предявен иск по ЗОДОВ, ако са налице материално-правните предпоставки по
чл.422 НПК. Освен това са факти и обстоятелства които установяват
обоснованото предположение за съпричастност на ищеца към повдигнатото
обвинение.
На следващо място следва да се вземе предвид и размера на минималната
работна заплата. За периода, когато ищецът е бил задържан от 26.06.2021 г. до
28.06.2021 – 3 дни, часовата ставка е била 3.92 лева. При отичане на 72- часов
работен, възнаграждението на един работник, е в размер на 282.24 лева.
Сравнението е с МРЗ, тъй като МОД за таксиметров шофьор, е в размер на
МРЗ, а работното време не е нормирано. За 2021 година МВР е била 650.00
лева, а за 2022 -710 лева. Следва да се отчете, че ДП е продължило една година
и 5 месеца, без излишни процесуално-следствени действия, които да налагат
присъствието на ищеца по тях.
Следва да се отмете принципът, че обезщетението не следва да нарушава
20
обезщетителния характер на чл. 2 ЗОДОВ и ще го превърне в правен
инструмент за неоснователно обогатяване. При тези съображения и отчитайки
получавания доход в национална план, както и пенсиите на хора, които са
полагали 8 часов труд, при осигуровки в размер на МОД, равен на МРЗ, и то
при тежки условия, но при 3 категория труд, не следва едно обезщетението да
бъде в прекомерен размер, който да надхвърля нормалния обезщетителен
характер.
Освен това съдът съобрази и съдебната практика по подобни случаи като
Решение № 6714 от 5.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10841/2024 г.
При така изложените мотиви, съдът приема че обезщетение в размер на 1
000.00 лева е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Ето защо искът за
неимуществени вреди следва да се уважи за 1000 лева и да се отхвърли за
горницата от 1000 лева до 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът приема, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.5, § 2,
б. „c“ ЕКПЧ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
ответника във връзка с неоснователното му обвиняване, респективно, че във
връзка със същото е претърпял неимуществени вреди.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се осъди ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРБ), гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати
на М. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С*, сумата от 1 000.00 лева
/хиляда лева/- главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, които вреди са получени в резултат, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем, в периода от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г., по
досъдебно производство № 3383 ЗМК 638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр.
пр. 21394/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК (квалифициран състав трафик на хора,
каналджийство – на повече от едно лице и чрез МПС), което ДП е било
прекратено, както и че е бил задържан за 72 часа за довеждането му пред
съд, като не е внесено искане по чл.64 НПК, ведно със законна лихва, считано
от датата на прекратяване на наказателното производство 15.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.5, §
2, б. „c“ ЕКПЧ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като следва да се ОТХВЪРЛИ
предявения иск за горницата от 1 000.00 лева до пълния предявен размер от 10
000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
21
По основателността на иска за неимуществени вреди
По делото се установи, че са налице първите две от предпоставките за
уважаване на исковете по чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.5, § 2, б. „c“ ЕКПЧ и чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ.
За да бъде ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде
установено наличието на имуществени вреди в претендирания размер и
причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира, и
воденото досъдебно производство за обвинението в престъпление спрямо
ищеца.
В т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г по т.д № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за имуществени вреди се определя
с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна
връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
Предметният обхват на ЗОДОВ, и в частност неговият чл. 2, урежда
изчерпателно и позитивно хипотезите, при осъществяването на които съдът
може да присъди обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в резултат на действия на правозащитни органи. В своята практика
Върховният касационен съд съблюдава приетото в т. 11 на ТР № 3/22.04.2004
г. на ОСГК на ВКС и последователно уважава искове за имуществени вреди
по чл. 2 ЗОДОВ при съобразяване особеностите на всеки конкретен случай,
напр. при уволнения или отстраняване от работа /Решение № 212 от
06.03.2014 г. по гр. д. № 1402/2012 г. на III г. о; Решение № 343 от 10.12.2014
г. по гр. д. № 1610/2014 г. на IV г. о. и др./, лишаване от добиви /лихви/ на
иззета парична сума /Решение 413 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 1478/2011 г. на
IV г. о./, задържане на вещи от митнически и правораздавателни органи,
включително за вреди, които са настъпили от това действие /Решение №
296 от 13.02.2015 г. по гр. д. № 7288/2013 г. на IV г. о./. Предметният обхват
на отговорността по ЗОДОВ не трябва да се ограничава допълнително извън
рамката, очертана от законодателя, тъй като и така той е подложен на сериозна
критика от доктрината и практиката.
В тази насока трябва да се съобразят поне две решения на Европейския
съд по правата на човека (ЕСПЧ), които разглеждат близка или еднаква
проблематика, свързана с обезщетяване на имуществени вреди, които са
настъпили в резултат на незаконосъобразно изземване и продължително
22
съхранение на превозно средство, както и за липсата на ефективно правно
средство за защита в тази връзка /Решение от 10.01.2008 г. на ЕСПЧ по
делото К* и други срещу България по жалба № 53321/1999 г., Пето отделение
на Съда и Решение от 7.10.2010 г. на ЕСПЧ по делото на Г* срещу
България, по жалба № 5359/2004 г., станало окончателно на 11.04.2011 г., Пето
отделение/. С тях е прието по отношение на посочените лица, че държавата е
извършила нарушение на чл. 1 от Протокол №1 към Конвенцията /защита на
собствеността/. Посочено е, че намесата в правото на мирно ползване на
притежанията е незаконосъобразна и произволна, тъй като и изземването, и
последвалото продължително задържане на съхранение, са извършени в
нарушение на приложимото вътрешно законодателство. В заключение съдът
смята, че с оглед обстоятелствата по делото, когато властите изземват и
държат предмети като веществени доказателства, по националното
законодателство следва да съществува възможност за завеждане на иск срещу
държавата и претендиране на обезщетение за всички вреди, произтичащи от
това, че властите не са успели да съхранят въпросните предмети в
сравнително добро състояние. Това е особено валидно, когато самата намеса в
правото се оказва незаконосъобразна. В този аспект трябва да се имат предвид
и изискванията за равностойност при упражняване на Правото на ЕС
/материалните и процесуални условия не могат да бъдат по неблагоприятни,
отколкото при подобни искове от вътрешното право/ и на ефективност /не
могат да бъдат нормирани така, че да направят практически невъзможно или
прекомерно сложно получаването на обезщетение/. При нарушаване на
посочените принципи от националното законодателство извъндоговорната
отговорност на държавата следва да се реализира чрез директната
приложимост на общностното право. /в този смисъл е Решение № 278 от
10.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2015 г., III г. о., ГК /.
Правилото, приложимо при връщане на предметите, иззети като
веществени доказателства в наказателното производство е установено в
разпоредбата на чл.111 ал.2 НПК - те се връщат на правоимащите, от които са
отнети. Понятието "правоимащ" по смисъла на цитирания текст включва не
само собственика на вещта, но и всяко друго лице, което има каквито и да е
права, свързани с упражняването на фактическата власт върху вещта (вещни
или облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем,
наем, залог и т.н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане
23
собственик). Предписанието, залегнало в чл.111 ал.2 НПК, повелява да се
възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на
вещта от правоимащия. При спор за право върху предмети, иззети като
веществени доказателства те се пазят докато решението на гражданския съд
влезе в сила - чл.113 НПК и ТР № 2/2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ВКС,
ОСНК. Обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване на
наказателното производство веществени доказателства, когато те подлежат на
връщане на правоимащите, от които са отнети, може да се претендира от
момента на влизане в сила на крайния акт за прекратяването и от този
момент следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо. /Решение
№ 1344 от 13.12.2021 г. по в.г.д. № 2220/2021 г. на Апелативен съд – София/
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк.
д. № 3/2021 г., ОСГТК, при действието на което постановките на ТР №
3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК не са отменени, на
обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на обезщетение се
поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или
хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно
обогатяване.
Не е налице спор в производството, че на 07.10.2020 г. между „*“ АД, като
лизингодател и В* като лизингополучател, е сключен договор за лизинг на л.а.
с рег. № *, съгласно погасителен план. Договорът е с възможност за
изкупуване (л.22-58 от делото).
Видно от Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство №
ФОП-050/07/01/2020 г., на лизингополучателя В* е предоставен за временно
възмездно ползване следния лизингов обект - лек автомобил марка „Ф*“,
модел „*“, Д.К. № *, № на двигателя *, № на рамата *, като същият е
оборудван за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Лизингополучателят се е задължил да заплати в лизинговата стойност на
вещта в общ размер от 36260 лева (включваща покупната цена на вещта от 33
300 лева и остатъчна стойност в размер на 2960 лева) на 90 броя лизингови
вноски, съгласно погасителен план към договора. В чл. 7 от договора е
предвидено, че през цялото времетраене на договора автомобилът остава
собственост на лизингодателя. В чл. 8 от същия договор има включена клауза,
съобразно която след изтичане на срока на договор и изпълнението на
24
задълженията по изплащането на пълната лизингова стойност на автомобила,
лизингополучателят има право да придобие правото на собственост върху
същия съгласно разпоредбите на действащото законодателство и условията на
Раздел X от договора. Съобразно клаузата на чл. 12 от договора, предаването и
приемането на лизинговия обект се извършва с приемателно-предавателен
протокол, който се подписва от страните и е неразделна част от договора.
Договорът за лизинг е абсолютна обективна търговска сделка, като
разпоредбите на ТЗ уреждат двете му основни разновидности: оперативен и
финансов лизинг.
За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава
мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния
елемент- придобИ.ето на вещта от лизингодателя с негови средства, най-често
поради липса на средства на лизингополучателя, и последващото й изплащане
от лизингополучателя под формата на лизингови вноски. При договора за
оперативен лизинг лизинговото възнаграждение представлява
възнаграждение за ползване на вещта в значително по-нисък размер от
покупната й стойност, тъй като стойността на вещта не се покрива изцяло от
лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и
лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита
на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за
ползване от друг лизингополучател. При договора за финансов лизинг
размерът на лизинговото възнаграждение е калкулирано по такъв начин, че
покрива първоначалната стойност на вещта, разноските на лизингодателя и
неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на
лизинговата вещ от лизингополучателя. При него интересът на
лизингодателя е получаване на цялото лизингово възнаграждение, а интересът
на лизингополучателя - ползване на вещта през срока на договора и придобИ.е
на собствеността съобразно договорните клаузи, в случая в края на срока на
договора. Именно поради това, независимо, че финансовият лизинг
представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във
веществена форма по избор на лизингополучателя, той се различава от
договора за банков кредит. Платените месечни лизингови вноски за
ползване на лизинговата вещ за периода, през който е ползвана, не
подлежат на връщане, защото лизингополучателят е получил насрещната
престация. Платените лизингови вноски за периода след прекратяване на
25
лизинговия договор по право и преустановяване ползването на автомобила
следва да бъдат върнати, тъй като са платени при отпаднало основание. /В
този смисъл Решение № 49 от 26.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 89/2016 г., II т.
о., ТК/
Нормата на чл. 343 ТЗ предвижда, че рискът от случайното погИ.е или
повреждане на вещта при финансов лизинг е за лизингополучателя –
кредитор. При финансовия лизинг собствеността върху вещта - обект на
лизинговия договор остава за лизингодателя, който може да я запази през
целия срок на действие на договора, а лизингополучателят придобива само
фактическата власт върху същата, в качеството си на неин ползвател, като
едновременно с това, по силата на изричната законова повеля на чл. 343 ТЗ, с
която общото правило гes peгit domino /вещта погива за собственика/ е
променено, поема и риска от случайното погИ.е или повреждане на
лизингованата вещ. /Решение № 260399 от 3.07.2024 г. на СГС по гр. д. №
1167/2011 г./
По делото не е представен протокол за предаване на вещта по договора за
лизинг, но доколкото не е спорно, че В* е упълномощила М. С* С. да
стопанисва и управлява л.а. с рег. № *, както и други фактически действия
пред трети лица, с нотариална заверка на подписите на 06.01.2020 г. (л.104 от
делото), съдът намира за безспорно установено, че ищецът е ползвал
процесния лек автомобил марка „Ф*“, модел „*“, рег. № *, към датата
25.06.2021 г., като на същият е иззет като веществено доказателство по ДП на
26.06.2021 г., за което е съставен констативен протокол от 26.06.2021 г. /л.32
от ДП № 3383 ЗМК - 638/2021 г./
Не е налице спор относно твърдяното от ищеца обстоятелство, че на
20.08.2021 г. между „*“ АД, като лизингодател, и В* като лизингополучател, е
сключен втори договор за лизинг на л.а. с рег. № *, съгласно погасителен план.
Договорът е с възможност за изкупуване (л.59-102 от делото), във връзка с
който договор на 17.05.2022 г. е сключено споразумение № ФОР-160-
1/20.08.2021 г., по силата на което страните по този договор за лизинг са
решили да го прекратят, считано от 17.05.2022 г. Отбелязано е, че
лизингополучателят няма непогасени задължения към лизингодателя и е
върнал вещта с прилежащите части и документи като застраховки, прегледи и
др. (л.103 от делото).
Лизингополучателят по този договор се е задължил да заплати в
лизинговата стойност на вещта в общ размер от 32380 лева, в която се включва
26
покупната цена на вещта от 29600 лева и остатъчна стойност в размер на 2780
лева) на 88 броя лизингови вноски, съгласно погасителен план към договора.
Съгласно клаузата на чл. 7 от договора, през цялото времетраене на договора
автомобилът остава собственост на лизингодателя. В чл. 8 от същия договор
има включена клауза, съобразно която след изтичане на срока на договор и
изпълнението на задълженията по изплащането на пълната лизингова
стойност на автомобила, лизингополучателят има право да придобие правото
на собственост върху същия съгласно разпоредбите на действащото
законодателство и условията на Раздел X от договора. Съобразно клаузата на
чл. 12 от договора, предаването и приемането на лизинговия обект се
извършва с приемателно-предавателен протокол, който се подписва от
страните и е неразделна част от настоящия договор.
Доказателства за заплащане на дължимите суми по чл. 8 от договора за
лизинг от 20.08.2021 г. не са представени. От приложените по делото фактури
– оригинал (л. 67 - л. 102 от делото) по посочения договор за лизинг №
ФОП-160 от 20.08.2021 г. не се установява извършено от ищеца плащане на
погасителни вноски на сумите, претендирани с исковата молба, в общ размер
от 6600 лева. Не се установява и получено от лизингодателя плащане на
сумите, претендирани с исковата молба, доколкото не са ангажирани
доказателства сумите да са осчетоводени от дружеството – лизингодател.
Представени от ищеца са единствено фактури на името на лизингополучателя
за стойността на погасителни вноски на обекта по договора за лизинг – лек
автомобил с рег. № *, от които обаче не установява надлежно изпълнение на
паричните задължения по същите от страна на ищеца, който твърди да е
заплащал лизинговите вноски с лични средства. Освен горното, не се
установява по делото лизингополучателят да е придобил собствеността върху
процесния лек автомобил л.а. с рег. № *. С оглед на изложеното, съдът намира
за недоказано твърдяното от ищеца обстоятелство да е заплатил
претендираните с исковата молба суми за лизингови вноски по договор за
лизинг № ФОП-160 от 20.08.2021 г.
Въпреки указанията по чл.146, ал.2 ГПК ищецът не успя да докаже, че е
направил процесните разходи.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема за недоказани
твърденията на ищеца, че по силата но договор за лизинг № ФОП-050 от
27
07.01.2020 г. е извършил разход в общ размер на 6600 лева, тъй като не се
установява ищецът да е претърпял сочените имуществени вреди.
В правната сфера на ищеца не е възникнало задължение за заплащане на
лизинговите вноски по сключения от лицето В* договор за лизинг № ФОП-
160 от 20.08.2021 г. Не се установява между ищеца и посоченото лице, респ. с
лизингодателя по договора, да е сключено допълнително съглашение, по
силата на което ищецът да е встъпил в дълга на лизингополучателя по
договора. Това е така, тъй като ищецът не е лизингополучател.
Поради изложеното, съдът приема за недоказано по делото е ищецът да е
претърпял загуба в посочения размер. Липсата на писмени документи относно
факта на заплащане на лизингови вноски на сочената от ищеца стойност не
може да доведе до извод за допустимост тези обстоятелства да бъдат
установявани със свидетелски показания, предвид ограниченото, което
поставя разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, с оглед липсата на изрично
съгласие от страна на ответника, по арг. от чл. 164, ал. 2 ГПК. Посочените
обстоятелства са възложени в тежест на ищеца, които е следвало да бъдат
установени от него при условията на пълно и главно доказване, каквото не е
проведено. Дадени са изрични указания по чл.146, ал.2 ГПК.
Ответникът отговаря за всички вреди, които са в резултат на
незаконосъобразно образуваното наказателно производство бъде прекратено,
но в случая липсва елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – причинната връзка между воденото досъдебно
производство и вредите, заявени от ищеца, а е в тежест на ищеца е да я
установи и докаже по безспорен начин.
В процесния случай претендираните вземания не биха могли да бъдат
определени като претърпени загуби, тъй като не се очаква същите да бъдат
погасявани от ищеца, а от трето за спора лице – лизингополучателят по
договора за лизинг от 20.08.2021 г., и в патримониума на ищеца не са
настъпили вреди, които да са по причина, за която ответникът да отговаря, с
оглед на което и не подлежат на обезщетяване от последния.
Ирелевантно е обстоятелството, че лизинговите вноски са били дължими
именно в периода на неприключило досъдебно производство, доколкото не се
установява тяхното заплащане да е било задължение на ищеца, така и
последният да е упражнявал дейност като шофьор на таксиметровия
28
автомобил въз основа на граждански или трудов договор с трето за спора
лице, поради което и дейността му да е препятствана от изземване и
продължително съхранение на превозно средство в хода на досъдебното
производство. Представените от ищеца договори за лизинг са сключени преди
брака на ищеца и лицето В*-лизингополучател по договорите (л. 20 от
делото), поради което и изложените в исковата молба съображения, че
заплащането на лизинговите вноски е било ангажимент на ищеца също не е
относимо към предмета на спора.
Основанието за дължимост на претенидраните от ищеца лизингови
вноски е договорът за лизинг от 20.08.2021 г., сключен между трето за спора
лице – В*-лизингополучател, и дружеството – лизингодател, а задължението
за плащане на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя произтича
именно от този договор, който посоченото лице е сключило с лизингодателя, а
не се основава на акт на правозащитен орган. Следователно, плащането на
лизинговите вноски за лекия автомобил не е вреда, а плащане по договор,
свързано с получаването на насрещна престация - ползването и евентуалното
придобИ.е в собственост на лекия автомобил. Дори да бяха установени
плащания по този договор, същите не са свързани с постановлението за
изземване на автомобила от орган на досъдебното производство, с оглед на
което и не е налице причинна връзка с воденото досъдебно производство.
Следователно не се установява поведението на прокуратурата и задържането
на автомобила да е довело като пряка причинно-следствена връзка до
невъзможността ищецът да продължи да погасява лизинговите вноски.
Съдът прие, че от правна страна не се установява ищецът да е претърпял
имуществени вреди в претендирания размер, както и не се установява
претендираните вреди да са в причинна връзка с противоправно поведение на
ответника, довело до настъпване на вредоносен резултат за ищеца и на това
основание главният иск за заплащане на имуществени вреди е неоснователен
и недоказан.
Следва да се отбележи, че процесният автомобил е иззет като веществено
доказателство с протокола за оглед на местопроизшествие, на основание
чл.111 НПК. Това е така, тъй като съгласно чл.53 НК и чл.109 НПК, действащ
към 2021 година, процесното МПС е послужило за престъплението, т.е. било е
средство. Едва с измененията на НК (ДВ, бр. 67 от 2023 г.) се създава нова
29
разпоредба, според която превозното средство се отнема в полза на държавата,
ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност
на превозното средство в лева, когато не е негова собственост. Подобна е
разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК. По съответствието на тази разпоредба с
ПЕС е образувано дело С-655/24 Следователно към момента на изземване на
л.а., същият е действала разпоредбата на чл.53 НК. Съгласно чл.53 НК,
вещественото доказателства, ако е собственост на дееца, се отнема в полза на
държавата. Тълкувайки тази разпоредба, съдът приема, че иззетият автомобил
подлежи на отнема, само ако е било собственост на дееца. При това, вреди от
този автомобил може да претендира само собственика му. В процесния случай
ищецът не е собственик на процесния л.а., поради което е върнат. Ето защо за
някакви вреди от изземването могат да търсят само лизингодателя и
лизингополучателя, евентуално.
Не е налице причинно-следствена връзка между изземването и плащането
на лизинговите вноски, тъй като изземването е на законно основание, а
ищецът е могъл да прекрати договора за лизинг и да не плаща два вида
вноски, поради извънредни обстоятелства.
В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство се отнема в полза на
държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на
пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова
собственост.
Поради неоснователност на главния иск, подлежи на отхвърляне и искът
за сумата 1995.02 лева, представляващи мораторна лихва върху 6600.00 лева
за периода от датата на последната направена вноска по втория договор за
лизинг -15.05.2022г. до 24.10.2024 г. в размер на законната лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ето защо съдът приема, че следва да ОТХВЪРЛЯТ изцяло, като
неоснователни и недоказани, предявените от М. С. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С*, чрез адв. И. Н. И. от САК, с адрес: община Столична,
гр. София, р-н Средец, ул. „Г*, п.к. 1142, тел. * срещу ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРБ), гр. София, бул. „Витоша“ № 2, осъдителни
искове с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.5, § 2, б. „c“ ЕКПЧ и
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска ответникът ПРОКУРАТУРА НА
30
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъде осъден да заплати на ищеца М. С. С.
сумата 6 600.00 лв. /шест хиляди и шестстотин/ главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законна лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба (24.10.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1995.02 лв. /хиляда
деветстотин деветдесет и два лева и две стотинки/ и представляващи
мораторна лихва върху 6600.00 лева за периода от датата на последната
направена вноска по втория договор за лизинг - 15.05.2022г. до 24.10.2024 г. в
размер на законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските
В исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски в
производството. Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по
чл.80 ГПК (л.149 от делото): 10.00 лева - държавна такса в исковото
производство (л.11 от делото) и 1894.00 лева - адвокатско възнаграждение
(л.148 от делото).
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение по
чл.78, ал.5 ГПК. Съдът, след като взе предвид фактическата и правна
сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, вида и
обема на събраните доказателства, както и след като съобрази, че относно част
от решаващите за изхода на спора въпроси е налице задължителната съдебна
практика, което определя сложност на спора в средна степен, приема, че
възражението е неоснователно. С оглед на изложеното, прилагайки обичая в
практиката по чл. 5 ГПК и свободният пазар на адвокати, както и действащите
в момента пазарни цени на свободния пазар за адвокатски услуги и
инфлационните индекси на страната, съдът приема, че възнаграждение от
1894.00 лева (450 евро) отговаря за фактическата и правна сложност по
делото.
По делото липсват доказателства станите да са се договорили за различно
възнаграждение по трите иска. Доколкото липсва такава уговорка, съдът
приема, че за всеки иск възнаграждението е равно на останалите три. Така за
всеки иск възнаграждението е в размер на 632.00 лева.
Общия размер на разноски за адвокат в исковото производство, които
следва да се признаят на ищеца, са в размер на е 632 лева, тъй като касаят само
31
иска за неимуществени вреди.
Ищецът е представил доказателства и за платена държавна такса в размер
на 10 лева, която, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ответникът му
дължи изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3,
изр. второ ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на
63.20 лева (632 x 1000/10000).
На ответника не се следват разноски, доколкото същият не е направил
искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
Ето защо ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРБ), гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, следва да бъде осъдена да заплати на М. С. С.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С* сумата от 73.20 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 24645/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРБ), гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М. С. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С*, сумата от 1 000.00 лева /хиляда лева/- главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които
вреди са получени в резултат, че ищецът е бил привлечен като обвиняем, в
периода от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г., по досъдебно производство № 3383
ЗМК 638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. 21394/2021 г. по описа на
СРП за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК
(квалифициран състав трафик на хора, каналджийство – на повече от едно
лице и чрез МПС), което ДП е било прекратено, както и че е бил задържан за
72 часа за довеждането му пред съд, като не е внесено искане по чл.64 НПК,
ведно със законна лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното
производство 15.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.5, § 2, б. „c“ ЕКПЧ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата от 1 000.00 лева до пълния
предявен размер от 10000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
М. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С*, чрез адв. И. Н. И. от
САК, с адрес: община Столична, гр. София, р-н Средец, ул. „Г*, п.к. 1142, тел.
32
* срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРБ), гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, осъдителен иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1 вр.
чл.5, § 2, б. „c“ ЕКПЧ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска ответникът
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъде осъден да заплати на
ищеца М. С. С. сумата 6 600.00 лв. /шест хиляди и шестстотин/ главница,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със
законна лихва считано от датата на завеждане на исковата молба (24.10.2024
г.) до окончателното изплащане на вземането, които вреди са получени в
резултат, че ищецът е бил привлечен като обвиняем, в периода от 26.06.2021
г. до 14.12.2022 г., по досъдебно производство № 3383 ЗМК 638/2021 г. по
описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. 21394/2021 г. по описа на СРП за престъпление
по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК (квалифициран състав
трафик на хора, каналджийство – на повече от едно лице и чрез МПС), което
ДП е било прекратено, както и че е бил задържан за 72 часа за довеждането
му пред съд, като не е внесено искане по чл.64 НПК.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
М. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С*, чрез адв. И. Н. И. от
САК, с адрес: община Столична, гр. София, р-н Средец, ул. „Г*, п.к. 1142, тел.
* срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРБ), гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, осъдителен иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1 вр.
чл.5, § 2, б. „c“ ЕКПЧ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска ответникът
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъде осъден да заплати на
ищеца М. С. С. сумата 1995,02 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и два лева
и две стотинки/и, представляващи мораторна лихва върху 6600.00 лева за
периода от датата на последната направена вноска по втория договор за
лизинг -15.05.2022г. до 24.10.2024 г. в размер на законната лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, представляваща имуществена вреда, която е получена в резултат, че
ищецът е бил привлечен като обвиняем, в периода от 26.06.2021 г. до
14.12.2022 г., по досъдебно производство № 3383 ЗМК 638/2021 г. по описа на
08 РУ СДВР, пр. пр. 21394/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл.281,
ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК (квалифициран състав трафик на
хора, каналджийство – на повече от едно лице и чрез МПС), което ДП е било
прекратено, както и че е бил задържан за 72 часа за довеждането му пред
съд, като не е внесено искане по чл.64 НПК.
33
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРБ), гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М. С. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С* сумата от 73.20 лева, представляващи разноски по гр.
д. № 24645/2023 г. по описа на СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
34