О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
22.03.2021г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и втори март, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.ч.гр.д.№59/2021г. по описа на КнОС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по частна жалба, с вх.№261100/01.02.2021г., подадена от „Ем Ел Джи“ ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр.София, 1618, район „Овча купел“, ул.“Войводина могила“№13 представлявано от Л.Е.И.срещу определение от 18.01.2021г. по гр.д.№1193/2020г. по описа на РС-Дупница, с което съдът е отказал да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като го допълни и присъди на ищеца разноски за държавна такса и адвокат, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.В жалбата се сочи като порок на съдебния акт – липса на мотиви.Отразената в акта преценка на съда за неоснователност на искането, според жалбоподателя не е равносилна на мотиви по смисъла на закона.Изложено е, че с решението е уважен предявен от „Ем Ел Джи“ ЕООД иск, относно ревандикация на движима вещ, но искането за заплащане на разноски е оставено без уважение, поради това, че ищецът не е доказал, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.Посочва се, че в обжалваното определение, съдът е приел, че не са налице основания за промяна на изразеното в решението становище относно дължимостта на разноски, без да бъде взето предвид, че ищецът не е оттеглил претенцията си поради предаване на вещта, преди образуване на делото, както, че задължението не е изпълнено след образуване на производството по делото и след като ответника е получил исковата молба.Жалбоподателят изтъквайки като предпоставки за недължимост на разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК : ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал, тези предпоставки да са кумулативни и да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело, излага разбиране, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяване на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.Когато сезирането на съда е условия за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорност,защо липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК - определение №709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д.№592/2012г. на І г.о на ВКС.Счита, че когато ответникът, който не е предал вещта на собственика й преди завеждане на делото, което винаги поражда право на собственика да иска ревандикирането й, което става съгласно чл.108 ЗС е достатъчно, за да се породи отговорността на ответника за разноските по образуваното исково дело, без да е необходимо тези действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна – „Българско процесуално право“ Ж.С., А.М, О.С., В.П. и Р.И, девето преработено и допълнено издание от 2102г. на „Сиела“, стр.379.Обстоятелството, че ищецът е разполагал с други средства за защита, които не е използвал, също не може да освободи ответника от отговорност за разноски по делото.Ищецът не е длъжен да се възползва от възможностите да подава жалби срещу действия на ответника или покани за изпълнение, след като има на свое разположение сигурна искова защита.Счита, че от значението за приложението на посочената разпоредба е поведението на ответника, а не това на ищеца( решение №185 от 29.05.2014г. по гр.д.№5196/2013г. на ІV г.о.).По същество намира, че разноски се дължат, тъй като по делото има доказателства, които обуславят реално плащане на разноски на адвокат.Искането е определението да бъде отменено, а на ищеца да бъдат присъдени разноски за държавна такса и адвокат.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – Н.А.Д., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв.Н. Г. Б. от АК- Кюстендил, със служебен адрес за призоваване: гр.Дупница, ул.“Дора Габе“№11, общ.Дупница, обл.Кюстендил.В срок е подаден отговор. В отговора е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.Намира обжалваното определение за правилно и добре мотивирано.Поддържа, че по делото липсват доказателства, както писмени, така и гласни, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.Позовава се на факта, че с отговора на исковата молба ответникът е признал иска за основателен, което както и недаването на повод за завеждането му са две кумулативни предпоставки съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.Предвид наличието им, счита, за единствено правилен направения от първоинстанционния съд, че разноски от ответника не се дължат.Изтъква в тази посока липсата на доказателства, преди предявяване на иска ищецът да е бил поканил ответника да предаде доброволно владението върху процесната вещ и той да е отказал.Позовава се на факта, че на 28.01.2021г. ответника Н.Д. е предал по негово инициатива доброволно вещта на ищеца „Ем Ел Джи“ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л. Е. И..Сочи, че вещта представлява пелетна камина РМ Comfort 25 Kw, със сериен номер на изделието 2017000002277, и това се установява от приемо – предавателен протокол.Искането е частната жалба да бъде оставена без уважение, и да не се изменя и допълва решението.Претендират се разноски по делото по чл.38, ал.1 т.3 и ал.2 вр. с чл.36, ал.1 от Наредба 1 на ВАС.С отговора е представен приемо – предавателен протокол и договор за правна помощ и съдействие и пълномощно.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Производството пред ДнРС по гр.д.№1193/2020г. е образувано по искова молба, подадена от „Ем Ел Джи“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София, 1618, район Овча купел, ул.“Войводина могила“№13, представлявано от собственика и управител Л.Е.И.чрез пълномощник адв.Петър Петров срещу Н.А.Д., с адрес *** съдържаща искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че дружеството е собственик на пелетна камина РМ Comfort 25 Kw, със сериен номер на изделието 2017000002277, и ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението по отношение на описаната вещ, както и да му заплати сторените в производството разноски за държавни такси, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.С исковата молба са представени писмени доказателства, поискано е назначаването на експертиза.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 04.08.2020г. между Любомир Иванов, като собственик и управител на „Ем Ел Джи“ ЕООД и адв.П. П., относно защита и правно съдействие в това число и представителство във връзка с подготовка на искова молба, с правно основание чл.108 ЗС и образуване на гражданско дело пред РС-Дупница срещу Н.Д. за описаната вещ.В договора освен, че са посочени права и задължения на страните, е отразено, че за изготвяне на искова молба, образуване на дело и процесуално представителство по него се дължи възнаграждение в размер на *** лева, като е отразено, че то е заплатено напълно и в брой при подписване на договора.
След оставяне на исковата молба без движение ищецът е посочил цена на иска *** лева и е внесъл държавна такса в размер на ** лева.
След получаване на преписи от исковата молба и доказателствата, ответникът е представил отговор, в който изразява становище ,че искът е допустим.Ответникът е признал следните обстоятелства, че съгласно представена фактура, камината е собственост на ищеца.Посочил е, че тя е монтирана в жилище на адрес гр.Дупница, ж.к.“Бистрица“, бл.75, ет.1, ап.2, въпреки, че е закупена с негови( на ответника) парични средства от съпругата му Г. Д., на името на ищеца с цел да не се плати корпоративен данък и ДДС на държавата.Посочил е, че жилището в което е монтирана камината е съсобствено, част от отоплителна инсталация и определяща част от наемната цена по дело №2/2020г. на РС – Дупница, позовавайки се на заключение по това дело.Заявил, че никога и по никакъв начин ищеца не е правил искане към него да му предаде владението на процесната камина.Тъй като жилището, в което е монтирана камината е съсобствено, по абсолютното право не е само на ответника, а и на другите съсобственици, е направил възражение, че исковата молба е нередовна, тъй като искът е следвало да бъде насочен срещу всички съсобственици.В отговора е формулирано искане за постановяване на решение, с което искът да бъде уважен срещу него и останалите ответници, като не се присъдят направените разноски по делото, за завеждането на което не е даден повод.Ответникът е представил заключение на в.л. Е. Л. Т. и договор за правна защита и съдействие.
С решение №260161 от 14.12.2020г. съдът е уважил предявения иск, като е признал за установено по отношение на Н.А.Д.,***, че „Ем Ел Джи“ ЕООД,ЕИК **********, със седалище и дарсе на управление, гр.София, 1618, район Овча купел, ул.“Войводина могила“№13, представлявано от собственика и управител Л.Е.И.е собственик на пелетна камина РМ Comfort 25 Kw, със сериен номер на изделието 2017000002277 и е осъдил Н.А.Д., да предаде на „Ем Ел Джи“, ЕООД владението върху пелетна камина РМ Comfort 25 Kw, със сериен номер на изделието 2017000002277 .Решението е постановено при признание на иска.Съдът е приел, че разноски на ищеца не се следват, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска след предявяването му.Съдът е посочил, че по делото липсват данни ответникът да е бил канен преди предявяване на иска да предаде доброволно владението върху камината и той да е отказал.Във връзка с това е отбелязъл, че разноските в размер на *** лева – от които внесена държавна такса в размер на 96,00 лева , адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева остават за сметка на ищеца.
В срока за обжалване на решението( съобщение е получено на 06.01.2021г.) на 09.01.2021г. ищецът с писмена молба е поискал, решението да бъде изменено, в частта за разноските, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски.Изтъкнал е обстоятелствата, които изтъква и в жалбата – ищецът не е оттеглил претенцията си поради предаване на вещта преди образуване на делото, задължението на ответника да предаде вещта не е изпълнено, след образуване на производството и получаване на исковата молба.Посочил е, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК , а поведението на ответника неправилно е преценено от съда.Позовал се е на факта, че вещта не е била предадена и след постановяване на съдебното решение, което показва, че е даден повод за завеждане на делото.
Ответникът е възразил срещу искането в отговор с вх.№260504/15.01.2021г.Твърдял е както и в отговора на частната жалба, че не са представени писмени и гласни доказателства, че с поведението си ответникът е дало повод за завеждане на делото.Признал е иска след завеждане на делото, а ищецът не е представил доказателства, че е канил ответника по какъвто и да било начин преди предявяване на иска, да предаде доброволно владението върху вещта и той да е отказал.
С определение от 18.01.2021г.- обжалваното, съдът е отхвърлил, като неоснователна молбата за изменение на решението от 14.12.2020г., в частта за разноските.Съдът е посочил, че не намира основание за промяна на изразеното в решението становище по дължимостта на разноски, както, че разглежданата хипотеза касае искане за промяна на първоначалния резултат на своето произнасяне, както е посочено в определение №234/14.09.2016г. по ч.гр.д.№2904/2016г. на ВКС , І г.о.
Препис от определението е връчен на жалбоподателя на 26.01.2021г. -жалбата подадена на 01.02.2021г. е в срок, изхожда от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Съгласно ч.248, ал.1 ГПК - в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.По аргумент от чл.80 ГПК следва, че не може да претендира за изменение на решението в частта за разноските, страната, която не е представител списък на разноски.
В случая в срока посочен в чл.248, ал.1 ГПК ищецът – жалбоподател е отправил искане за изменение на решението в частта за разноските, чрез уважаване на искането му.
На л.33 от делото е приложен списък на разноските на „Ем Ел Джи“ ЕООД – за сума *** лева, от която платена държавна такса ** лева и *** лева – адвокатско възнаграждение – липсва пречката по смисъла на чл.80 ГПК.
По въпроса за дължимостта и разпределение на разноските при предявен иск, е дадена регламентация в разпоредбата на чл.78 ГПК – според ал.1 заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а според ал.2 ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и го признае, разноските остават за сметка на ищеца.
В случая е предявен иск, който е уважен, което обуславя извод за основателност на искането за заплащане на разноски.Не се установява изключението по чл.78, ал.2 ГПК.Това е така, защото липсват данни, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото – повод за завеждане на делото е налице, тогава когато към момента на подаване на исковата молба, ответникът осъществява действия, бездействия, сочени от ищеца като основание за предявяване на иск.В случая се касае за упражнявана без правно основание фактическа власт върху принадлежаща на ищеца вещ.След като по делото не се твърди и не е установено, че вещта е била във владение на ищеца преди предявяване на иска, извод, че повод за завеждане на делото от ответника не е даден не може да се направи.Дали ищецът е канил ответника да му предаде вещта преди предявяване на иска е без значение, тъй като нито правото на иск, нито дължимостта на разноски са обусловени от доказване на покана.Освен това самата искова молба съдържа покана за връщане на вещта, като не се установява до приключване на съдебното производство това да е било станало.Ирелевантно е предаване на вещта по – късно, в този смисъл за преценката относно дължимостта на разноски за първоинстанционното производство, сочения в отговора на частната жалба факт – връщане на вещта на 28.01.2021г. е без значение.Съдът не намира за нужно да коментира соченото за този факт доказателство.
Фактическият състав от който се поражда правото – задължението за плащане на разноски включва: неоснователно предизвикан правен спор, разноски, причинени от водене на дело по повод на спора, съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски.( “Българско процесуално право“ – Девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК – стр.379).Както в посочения коментар, така и в съдебната практика – посоченото в частната жалба определение и други, е прието, че само направеното в отговора на ИМ признание на иска не е достатъчно основание при постановяване на осъдително решение съдът да възложи направените разноски върху ищеца, необходимо е това признание да бъде реализирано респ. дължимите суми да бъдат платени в хода на процеса, дължимата вещ да бъде предадена и пр.Това решение намира своето просто обяснение във факта, че признанието на иска не е равнозначно на изпълнение на дължимото задължение, респ. осъществяване на претендираното действия или бездействие.
Предвид изложеното обжалваното определение с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението му, в частта за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Поради това, че ищецът е доказал претендираните със списъка разноски( доказателства за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение са налични по делото, посочени по – горе), въззивният съд ще измени първоинстанционното решение, като му присъди сторените разноски.
Подадената жалба е основателна, поради което искането за заплащане на разноски от ответника по жалбата е неоснователно.
Жалбоподателят
не претендира разноски за настоящото производство. Съгласно определение №
114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС за
производството по чл.248 ГПК разноски не се дължат. Така и определение № 25 от 3.02.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1975/2020 г., II г. о., ГК, определение № 114 от 11.07.2019 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 880/2019 г., II г. о., ГК и посочените в него определения.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 18.01.2021г. по гр.д.№1193/2020г. на Дупнишкия районен съд, с което е оставена без уважение, молба за изменение в частта за разноските на решение от 14.12.2020г., постановено по гр.дело № 1193/2020г., депозирана от„Ем Ел Джи” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1618, район Овча купел, ул. „Войводина могила” № 13, представлявано от собственика и управител Л. Е. И., като неоснователна, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановеното на 14.12.2020г., по гр.дело № 1193/2020г. от Дупнишкия районен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА Н.А.Д., с адрес *** да заплати на „Ем Ел Джи“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.София, 1618, район „Овча купел“, ул.“Войводина могила“№13 сторените по водене на делото разноски в размер на ** лева – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: