Р Е Ш Е Н И Е
.../9.7.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря К.Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 19459 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от П.И.Т. с ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ ********* за заплащане на сумата от 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), която сума е част от задължение в размер на 10000,00 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от фрактура на дясната патела, настъпила на 22.10.2019 г. при падане на тротоар в гр.Варна, на осн. чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019г. до окончателното й изплащане. Ищецът моли ответника да му заплати съдебно деловодни разноски за производството и адвокатски хонорар.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че на 22.10.2019г. около 16:30 часа вървейки по тротоара на ул. „Найден Геров" № 35 срещу ул. „Любен Каравелов" № 79, в гр.Варна се спънал в метален синджир, който бил опънат на тротоара. Паднал на земята и усетил силен удар в дясното колянно капаче. Чувствал силни болки в десния крак и с усилия успял да стане от земята. След това взех такси и се прибрал. Вечерта коляното му започнало да се подува, през нощта се получил отток, който бил болезнен. На следващия ден посетил личния си лекар, който му издадал направление за ортопед. На 23.10.2019г. бил приет в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД и насочен за ренгенологично изследване. Същото е отчело фрактура на дясната патела, с диагноза „счупване на пателата закрито в дясно“.
На 24.10.2019 г. ищецът е опериран и в оперативен протокол № 1754 е записано „Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - патела..." Долният десен крайник бил обездвижен с ортеза от горната трета на бедрото до долната трета на подбедрицата в продължение на 30 дни. Изписан е на 26.10.2019 г., а лечението продължило при домашен режим на легло. Поради силните болки в дясното коляно се е наложило да приема болкоуспокояващи. Възстановителния процес не е приключил все още. Нарушен е нормалният му живот тъй като кракът му е бил обездвижен за период от един месец. Ищецът работи по трудов договор с „Алзас Кроазиер", ул. „Дивизион Льоклерк" № 12, 67000 Страсбург, с място на работа кораб за речно плаване. Травмата наложила принудителното му отсъствие от работа.
Собственикът на пътя е собственик и на тротоара съгласно разпоредбите на Закона за пътищата. Собствеността върху пътя се разпростира и като собственост върху всички негови елементи, в това число и върху тротоара. На основание чл. 8, ал. 3 от Закон за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. Изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община, /по арг.чл.30, ал.4 от ЗП/.
Съобразно чл. 50 от ЗЗД, общината следва да отговаря за всички вреди, произлезли от собствените й улици (респективно тротоари, на който е паднал ищеца на 22.10.2019 г.). В случаите, в които собственикът е едновременно с това и лицето, което упражнява надзор върху съответните вещи, то отговорността му за произлезлите от вещите вреди почива, както на чл. 50 от ЗЗД, така и на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл, указанията, дадени на съдилищата с ППВС № 17 от 1963 г.
Поддържането на тротоара, на който е бил опънат синджир, от който произтича увреждането на ищеца, е упражняван именно от нейния собственик - община Варна. От друга страна, доколкото в хипотезата на чл.49 от ЗЗД не се изисква да се установи виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено от ответника да поддържа в изправност и безопасност улицата (респективно тротоарите) са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане, то в настоящия случай са налице, ищецът намира, че са налице предпоставките на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на Община Варна. Като не е контролирала съответните лица, които е следвало да свършат тази работа, община Варна е допуснала увреждането и отговаря обективно за чуждото бездействие.
Посочва съдебна практика: Решение от 03.01.2006г. по въззивно гр. д. № 658/2005 г, Г.О на Пловдивския апелативен съд; - Определение № 1094 от 17.09.2009г. по гр. д. № 81/09г. IV ГО на ВКС; ПП 7/59 ВС, Р-27-82 ОСГК ВС – т.7.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, с който заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Излага основания и прави възражения в следния смисъл:
За да е налице отговорност на Община Варна по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, необходимо е да се докаже по безспорен начин виновното действие или бездействие на общината, представляващо нарушение по тази разпоредба. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД настъпва, след като натовареното с работата лице при или по повод на изпълнението й виновно причини вреди на пострадалия. Следователно, за ангажиране отговорността на Община Варна е необходимо наличието на следните предпоставки: наличие на вреди в патримониума на пострадалия; вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; изпълнителят на работата да е осъществил вредоносните действия или бездействия виновно. За да е налице отговорност на Община Варна по смисъла на Закона за задълженията и договорите, необходимо е да се докаже по безспорен начин действие или бездействие на общината, представляващо нарушение по тази разпоредба.
От твърденията в исковата молба се установява, че вредите са настъпили
вследствие на падане на тротоар на 22.10.2019 г. Ищецът претендира обезщетение за вреди настъпили
вследствие на падане, причинено от спъване в метален синджир, който не е собственост на община Варна и
следователно община Варна не може да носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно цитирания в
исковата молба чл. 5, ал. 1 от Закона за пътищата, пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни
елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения; пътни принадлежности. Метален
синджир не попада в обхвата на чл. 5, ал. 1
от ЗП. От приложените снимки се вижда,
че металният синджир свързва табела за инвалидно място със стълб за улично
осветление. Не се ангажират
доказателства община Варна да е била сигнализирана и да не е предприела мерки
за премахване на неправомерно поставени табела и/или метален синджир.
Оспорва изцяло насочената към Община Варна искова претенция. Счита, че
не е налице причинно-следствена връзка между визираното бездействие и падането
вследствие на спъване. Не община Варна, а
невниманието на П.Т. е причина той да се спъне във въпросния метален
синджир. Спорно е в случая дали вредите са в причинно следствена връзка
с препятствие на пътя или с поведението и невниманието на ищеца. Община
Варна моли за отхвърляне на иска и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по приложен
списък.
В условия на евентуалност при уважаване на иска, ответникът моли за намаляване в значителен размер на обезщетението за претендираните вреди в съответствие с преобладаващата за подобни случаи съдебна практика. Същите са завишени по размер прекомерно. При определянето им следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят и са в пряка причинна връзка с увреждането. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на инцидента. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили вредата ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата.
Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора.
Съдът, като прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните в производството и относими към разрешаване на спора доказателства и становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства епикриза и медицинско удостоверение № 1172/07.11.2019 г., двете издадени от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, гр.Варна, се установява, че на 22.10.2019 г. към 16.30 часа в района на Военноморско училище Варна, П.И.Т. се е спънал с метален синджир, който бил опънат на тротоара. Същият е постъпил за лечение на 23.10.2019 г. и е изписан на 26.10.2019 г. с окончателна диагноза „Счупване на пателата закрито в дясно..РГ-Фрактура на дясната патела…Оперативен протокол №1754…Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация- патела…“.Обективно – Долният десен крайник е обхванат от ортеза от горната трета на бедрото до долната трета на подбедрицата. Не се установяват други травматични увреждания. Заключението е, че се касае за счупване на капачето на дясното коляно. Описаното травматично увреждане е резултат от директен удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран по предната повърхност на дясното коляно и би могло да се получи по указаните време и начин. Обусловило е трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 2-2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
В представения частен документ безсрочен трудов договор, приложен на листи 9 и 10 от делото е епосочен работодател –чуждестранно юридическо лице, но няма данни за работник/служител. Представени са две снимки на листи 11 и 12 за разположението на металния синджир, в който ищецът твърди, че се е спънал. Същият е раазположен на тротоара и свързва метален стълб с преместваема /незакрепена/ табела за инвалидно място за паркиране.
От заключението на СМЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че при падането на 22.10.2019 г. ищецът П.И.Т. е счупил капачето на дясното коляно. Описаното травматично увреждане е в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и би могло да се получи по време и начин съобщени в исковата молба. Счупването обуславя трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 2-3 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес. В този период са били налице затруднения в изпълнението на ежедневните дейности, пострадалият е изпитвал болки, страдания, налице е било затруднение на основната функция на долния крайник. Към момента на прегледа на 16.03.2020 г. основната функция на крайника е възстановена, налице е слабо ограничение в сгъването в дясната колянна става, което не повлиява ежедневните дейности на пострадалия. Предстои оперативна интервенция за премахване на металния остеосинтезиращ материал. За премахването на същия ищецът е бил хоспитализиран за периода от 01.04.2020 г. до 06.04.2020 г. Представени са болнични листи за временна неработоспособност на П.Т. за периода след злополуката до 30.05.2020 г. Представени са доказателства за закупени медикаменти и заплатени медицински услуги.
От събраните в производството гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Тодор Каракехайов се установява, че той и ищецът се срещнали пред Морско училище в 16.30 часа и двамата тръгнали по улица „Кап. Рончевски“ нагоре. Малко преди пресечката с ул. „Л. Каравелов“ минали на другия тротоар и завили по ул. „Л.Каравелов“. На кръстовището с ул. „Найден Геров“, свидетелят минал по улицата, а ищецът минал напряко между колите и паднал. На тротоара имало опънат синджир, който бил поставен от някой с обозначение, че е инвалидно място, вързан за уличния стълб. Ищецът станал и продължили. На следващия ден ищецът казал на свидетеля, че му се надуло коляното и Каракехайов го свързал с негов семеен приятел, който е ортопед. Наложило се да го оперират защото капачето на коляното било счупено. Според свидетеля явно лице инвалид е сложило тази табела на тротоара вързана със синджир към уличен осветителен стълб за да се запази паркомястото. Тази табела е подвижна, каквато хората си слагат пред магазина или пред гаража. Тя не е табела, каквато се дава от Общината за инвалиди. Просто някой от живущите си я е сложил за да си пази мястото. Операцията минала добре, в началото П. се движел с патерици. Работел за френска компания, която се занимавала с речно плаване.
При така установеното от фактическа страна съдът извежда следните правни изводи:
Предявеният иск за ангажиране отговорността на ответника Община Варна е такъв с пр.осн.чл.49 и чл.50 .
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи следва да са налице в кумулативност. Те са деяние, изразяващо се в действие или бездействие, неговата противоправност, настъпила вреда и причинна връзка между деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. За да е възможно ангажирането на отговорността на възложителя е необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.
Съгласно действащата към датата на увреждането Наредба № 4 от 01.07.2009 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания и Наредба на Община Варна за изграждане на общодостъпна среда, приета от ОбС Варна на 05.02.2003 г., ответникът Община Варна има вменено задължение да проектира, изпълни и поддържа достъпна среда за населението на територията на общината, включително и за хората с увреждания. От събраните в производството доказателства се установи по безспорен начин, че въпросният метален синджир е поставен от трето лице, което не е служител на Община Варна и на което не е възложена конкретна работа от ответника. В тази връзка са свидетелските показания и обясненията на ищеца: ”... Синджира пак е там. Преди няколко дни когато минах от там беше прибран до стълба, но той по принцип е подвижен. Ту е до тротоара, ту е до стълба, ту е на пътя…“.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД
е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. В решение № 266 от 07.12.2016 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение е посочено, че съгласно ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл.50 ЗЗД. Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа е такава за чужди противоправни и виновни деяния. Отговорността по чл.50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна. При нея отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира. Възможно е вредите да настъпят в резултат едновременно от вещта и от виновното поведение на дадено лице. Но само при наличието на причинна връзка между деянието и настъпилата вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. В случаите когато увреждането е резултат и изключителна последица от поведението на трето лице, тогава не е налице и липсва причинна връзка между действията на изпълнителя на работата, поради което нито той, нито възложителят носят отговорност. По същия начин собственикът и лицето под чийто надзор се намира вещта, причинила вреда, не носят отговорност за деликта, когато се установи, че вредите са резултат на изключителна вина на трето лице, на изключителна вина на пострадалия, или на непреодолима сила. В този смисъл е налице практика на ВКС в решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. дело №1354/2012 г. на ВКС, четвърто гр.отделение и други.Настоящият състав на ВРС приема за установени обстоятелствата, че ищецът П.Т. е претърпял злополука в гр.Варна, при движение по тротоара на ул. „Найден Геров“ се спънал в метален синджил, вързан за уличен стълб и подвижна табела за инвалидно място, паднал е и вследствие на падането е счупил капаче на дясно коляно. От свидетелските показания се установи, че въпросния синджир е поставен от трето лице, което не е служител на ответника и на което не е възложена конкретна работа от последния. Същите показания кореспондират с твърденията в исковата молба и обясненията на самия ищец. Възраженията на ответника са, че общината не следва да отговаря за действията на трето лице, тъй като не е била уведомена за поставения синджир. При това положения община Варна като собственик на тротоара, който е част от пътното платно обективно не е била в състояние да предприеме действия за сигнализира, обезопасяване на тротоара или за премахване на препятствието, поставено на общинския тротоар.
Увреждането на ищеца е изключителна последица от поведението на трето лице, което не е установено в производството. Страните нямат спор, че синджира е поставен именно от това лице, което виновно и противоправно е поставило препятствието на тротоара, общинска собственост. С тези действия третото лице е поставило в невъзможност собственика на вещта да я обезопаси, поради което общината не следва да носи отговорност за причинените вреди на ищеца. По изложените мотиви съдът намира за недоказани елементите на състава на непозволеното увреждане, поради това предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора ищецът
дължи на ответника разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер
на 300 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.Т. с ЕГН ********** ***, Булстат ********* за заплащане на сумата 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща част от обезщетение в размер на 10000,00 лева (десет хиляди лева) за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от фрактура на дясната патела, настъпила на 22.10.2019 г. при падане на тротоар в гр.Варна, на осн. чл.49 и чл.50 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на молбата до окончателното й изплащане на осн.чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.И.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Варна, Булстат ********* разноски за производството в размер на 300 /триста/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните за обявяването му.
Районен съдия: