№ 25
гр. гр. Добрич, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Ч***ве:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500827 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба
вх.№23281/21.06.2022г. от Ж. Г. К. ЕГН ********** от гр.В., срещу
разпореждане от 18.05.2022г. по изп.д.№2016***0400385 по описа на ЧСИ
Л.Т., с рег.№***, район на действие Окръжен съд-Добрич, с което е отказано
прекратяване на делото по отношения на нея.
Настоява се за отмяна на отказа като незаконосъобразен поради наличие
на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като по новия
изпълнителен лист от 12.08.2019г. повече от две години не са провеждани
изпълнителни действия срещу нея.
Взискателят „***“АД с ЕИК *********, гр.София намира жалбата за
процесуално недопустима, по същество неоснователна и необоснована.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага
съображения за допустимост и неоснователност на жалбата по причина, че по
отношение на длъжника –жалбоподател процесуалното правоотношение
възникнало с насочване на изпълнението върху активи на жалбоподателя,
което било сторено с молба на взискателя от 27.04.2022г., дори и да е била
настъпила перемция, като се позовава на решение №37 от 24.02.2021г.по гр.д.
1
№1747/2020г.на ВКС, четвърто г.о.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За обжалваното разпореждане от 18.05.2022 г. жалбоподателя Ж. Г. К. е
уведомена с нарочно съобщение, връчено и на 14.06.2022г., при което
жалбата с вх.№23281/21.06.2022г.. по описа на ЧСИ Л. Т. е подадена в
рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, изтичащ
на 28.06.2022 г. Същата е насочена срещу акт на ЧСИ от категорията по чл.
435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение, подлежащ на обжалване от длъжника. Предвид
горното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Изп.д.№2016***0400385 по описа на ЧСИ Л.Т., с рег.№***, район на
действие Окръжен съд-Добрич, е образувано по молба вх.
№13289/07.04.2018г.на „***“ЕООД гр.Л. за събиране на паричното вземане
на дружеството от солидарните длъжници „ ***“ гр.С. и Г.С.Г. от гр.Добрич,
по изп.лист от 16.03.2016г.
С постановление от 03.02.2016г. и въз основа на молба вх.
№3204/03.02.2017г. с приложен към нея изпълнителен лист от 27.01.2016г.,
издаден по ч.гр.д.№91/2016г.на РС-С., срещу „***“ ООД гр.С., на ЧСИ Л.Т. е
присъединил при условията на чл.456 от ГПК като страна –взискател по
делото и „***“АД, тогава с наименование „Т***“ АД, за събиране на
паричното му вземане срещу единия длъжник по изпълнението „***“ ООД
гр.С..
С молба вх.№37112/21.08.2019г. вече присъединеният /като кредитор на
„***“ООД гр.С./ взискател „***“АД е представил нов изпълнителен лист от
12.08.2019г., издаден по ч.гр.д.№2810/2019г.на РС-Добрич, и е поискал
събиране на паричното му вземане по него от солидарните длъжници
-„***“ООД гр.С., Г.С.Г. от гр.Добрич и Ж. Г. К. от гр.В.. Постановено е и
разпореждане от 21.08.2019г. ЧСИ Л.Т. за присъединяване вземането на
взискателя по изпълнителния лист.
Ж. Г. К. не е сред първоначалните длъжници, срещу които се провежда
изпълнението по висящия изпълнителен процес, в който е встъпил „***“АД.
С молба вх№16917/27.04.2022г. взискателят „***“АД е поискал
2
предприемане на изпълнителни действия срещу Ж. Г. К. -налагане на запор
върху вземания и възбрана върху недвижим имот. На 11.05.2022г. на същата е
връчена покана за доброволно изпълнение.
С молба вх.№19161/18.05.2022г. жалбоподателката е поискала
прекратяване на изпълнението по отношение на нея, тъй като по издадения
изпълнителен лист от 12.09.2019г.повече от две години изпълнителни
действия не са поискани от взискателя.
С разпореждане от същата дата, обективирано чрез саморъчното му
изписване върху самата молба ,ЧСИ е отказал прекратяване поради липса на
основание.
Разпореждането е незаконосъобразно.
Присъединяването на кредитори във висящ изпълнителен процес е
уредено в чл. 456-459 ГПК и по своята същност е встъпване на кредитор с
изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг
взискател, за да бъде удовлетворен встъпилият кредитор от същия
имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия
изпълнителен процес, при което възниква субективно съединяване на
процесуални правоотношения-на страната на въззивника участват повече от
едно лице за събиране на вземанията им срещу един и същ длъжник,
респ.едни и същи длъжници. Недопустимо е присъединяване на кредитор,
чието вземане не е било от длъжника, адресат на принудата, т.е. срещу който
не е било насочено принудителното изпълнение по първоначално
образуваното изпълнително производство. По смисъла на чл.456 ал.2 от ГПК
присъединяването настъпва от датата на подаване на молбата за
присъединяване, за което в процесния случая е постановено и разпореждане
от 21.08.2019г. на ЧСИ Л.Т. за присъединяване на акционерното дружество за
събиране на вземането му по изпълнителния лист от 12.08.2019г., т.е. и от Ж.
Г. К., която не е страна-длъжник по висящия изпълнителен процес. От тогава
до датата 27.04.2022г., по отношение на жалбоподателката Ж. Г. К.
изпълнителни действия не са искани и не са извършвани. При това положение
образуваното срещу нея изпълнително производство, макар и в нарушение на
чл.456 от ГПК , тъй като тя не е сред първоначалните длъжници, срещу които
се провежда изпълнението по висящия изпълнителен процес, към датата
276.04.2022г. е прекратено по силата на закона .
3
Молбата с вх№16917/27.04.2022г. на взискателят „***“АД, която
съдържа искане за предприемане на изпълнителни действия срещу Ж. Г. К. -
налагане на запор върху вземания и възбрана върху недвижим имот, по
същество е ново искане за образуване на изпълнително дело срещу нея за
събиране на вземането му по втория изпълнителен лист чрез осребряване на
нейно имущество. След като обаче тя не е страна по висящия изпълнителен
процес, в който е встъпило акционерното дружество, молбата с вх.
№16917/27.04.2022г., с която е посочен способ на изпълнение по отношение
на нея, не може да доведе до валидно възникване на паралелно
правоотношение в рамките на образуваното изп.д.№2016***0400385, щом
липсват предпоставките на чл.456 от ГПК. В случая разрешението дадено с
решение №37 от 24.02.2021г.по гр.д.№1747/2020г.на ВКС, четвърто г.о., на
което се позовава ЧСИ е неприложимо - не се касае до необразуване на ново
дело като канцеларско действие след настъпила перемпция, тъй като и
перемираното правоотношение със Ж. Г. К. е възникнало в нарушение на
разпоредбата на чл. 456 от ГПК. Отправената от същата молба за
прекратяване на производството срещу нея е основателна и е следвало да бъде
уважена, тъй като образуваното срещу нея изпълнителното производство в
рамките на изп.д.№2016***0400385 е в нарушение на разпоредбата на чл. 456
от ГПК.
В този смисъл жалбата срещу отказа за прекратяване следва да бъде
уважена.
Отговорност за присъждане на разноски не следва да се разпределя, тъй
като искания за присъждане на такива страните не са сторили.
Воден от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 18.05.2022г. по изп.д.№2016***0400385 по
описа на ЧСИ Л.Т., с рег.№***, район на действие Окръжен съд-Добрич, с
което е отказано прекратяване на делото по отношение на Ж. Г. К. ЕГН
********** от гр.В..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр.
второ ГПК.
4
Председател: _______________________
Ч***ве:
1._______________________
2._______________________
5