РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. Плевен , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430100056 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” ЕАД *** против М. Г. Б. от ***. В молбата се твърди,
че на *** год. между „***“ АД и ответницата е бил сключен договор за заем ***** *** ***,
по силата на който на ответницата е бил предоставен заем в размер на 450 лв. Твърди се, че
подписвайки договора заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната
сума, като се е задължил да върне в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите общи условия, сума в общ размер на 528, 84 лв., представляваща чистата
стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Твърди се, че съгласно общите
условия, при които е подписан договорът, заемополучателят се е задължил да върне заема
ведно с договорната лихва, която е в размер на 78, 84 лв., на 12 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 44, 07 лв., като първата погасителна вноска е платима на 10. 10.
2018 год. Твърди се, че впоследствие между страните е бил сключен и договор за
допълнителни услуги. Твърди се, че срокът на договора за заем е изтекъл на 10. 09. 2019 год.
с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че на
09. 08. 2019 год. е подписано *** към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от *** год., по силата на който вземанията на „***“ АД срещу ответницата,
произтичащи от процесния договор за заем, са били прехвърлени на ищцовото дружество с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че длъжникът е бил
уведомен за станалата цесия с уведомително писмо с изх. № ***/ *** от *** год., изпратено
1
с известие за доставяне. Твърди се, че в качеството си на цесионер „***“ ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр.
дело № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че срещу издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца
възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В заключение
ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата
за сумата от общо 228, 11 лв., от които 202, 40 лв. представляващи главница по договор за
заем ****** *** от *** год., 16, 06 лв. представляващи договорна лихва за периода от 10. 05.
2019 год. до 10. 09. 2019 год. и 9, 65 лв. представляващи лихва за забава за периода от 10. 05.
2019 год. до 12. 03. 2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25. 08.
2020 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и заплащане на направените в
заповедното и в настоящото исково производство деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
/несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Вземането на „***” ЕАД *** произтича от договор за заем ****** *** от *** год., рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** год. и *** към него от 09. 08.
2019 год. По силата на цитирания по- горе договор за заем, сключен с „***“ АД,
ответницата М. Г. Б. като заемополучател се е задължила да погаси задължението си в общ
размер на 528, 84 лв. на 12 равни месечни вноски, всяка от които на стойност 44, 07 лв., като
първата погасителна вноска е платима на 10. 10. 2018 год. От заключението на назначената
съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че ответницата не е изпълнила точно задължението
си, като е заплатил на заемодателя сумата от 546, 00 лв., с която са погасени частично
главница, договорна лихва, застраховка и пакет допълнителни услуги. Установява се, че към
момента на приключване на съдебните прения е останало непогасено задължение: за
главница- в размер на сумата от 202, 40 лв., за договорна лихва- в размер на 16, 06 лв. и за
лихва за забава- в размер на 9, 65 лв., т. е. потвърждава се изцяло размера на претендираните
2
с исковата молба суми.
Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали уведомлението за извършената
цесия на вземането е било връчено на ответницата. Длъжникът може да възрази за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от последния лице. В настоящия случай такова твърдение липсва, а и от
заключението на вещото лице се установява по категоричен начин, че други плащания от
страна на ответницата /освен горепосочените в размер на 546 лв./ не са извършвани. Тук е
мястото да се отбележи, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде
направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той
следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235 ал.3 от ГПК.
Доводът, че не е установено реалното предаване на сумата по договора за паричен заем на
ответницата, се опровергава на първо място от съдържанието на самия договор, където
изрично е отразено, че заемополучателят с полагането на подписа си удостоверява, че
надлежно е получил заема съгласно параметрите посочени в поле № 2, и на второ място от
наличието на плащания от страна на ответницата по този договор, което е ясна индиция за
съществуващото облигационно правоотношение.
Следващото възражение, намерило отражение в отговора на исковата молба, е за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за заем, които са нищожни и
рефлектират при определянето на размера на задължението на ответницата. Съдът счита, че
разпоредбите на договора за заем, касаещи размера на годишния лихвен процент и
годишния процент на разходите, не нарушават нито закона, нито добрите нрави. Видно е, че
страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 30, 91 % и годишен
процент на разходите 50, 00 %. Следва да се отбележи, че към датата на сключване на
договора е действала разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит, която
предвижда, че годишният процент на разходите, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не
може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Уговорените в
договора лихва и годишен процент на разходите не надвишават петкратния размер на
законната лихва, поради което в тази му част процесният договор не е нищожен и е породил
своето действие.
Твърдението, че процесният договор за заем противоречи на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, съгласно
който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за
всяка от страните по договора, не е доказано по единствения възможен процесуален ред-
чрез назначаването на съдебно- техническа експертиза. Тежестта на доказване в случая е на
ответницата съгласно общото правило на чл. 154 ал. 1 от ГПК, а това е отразено и в доклада
3
на съда в първото по делото заседание.
Съдът счита, че с процесния договор за заем не са нарушени други императивни правни
норми на ЗПК. Следва да се отбележи, че неразделна част от договора е погасителен план,
подписан от страните, който съдържа цялата необходима информация относно броя и
размера на погасителните вноски, падежните дати и т. н. В чл. 1 от договора ясно е посочена
възможността на заемополучателя да се откаже от сключения договор и подробно са
описани предпоставките за реализацията на това право. Изпълнени са и останалите
изисквания на чл. 11 от ЗПК, поради което няма основание да се приеме, че сключеният
договор е недействителен и не е породил целените от страните правни последици.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „***” ЕАД *** е налице
вземане срещу ответницата М. Г. Б. от *** за сумата от общо 228, 11 лв., от които 202, 40 лв.
представляващи главница, 16, 06 лв. представляващи договорна лихва и 9, 65 лв.
представляващи лихва за забава. В този размер предявеният положителен установителен иск
се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 42, 36 лв. съобразно признатата част от вземането и
направените в хода на исковото производство деловодни разноски в размер на 425, 00 лв., в
които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М. Г. Б. от ***, ЕГН
**********, че същата дължи на ищеца „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, *** ***, ***, ***, представлявано от ***, сумата от 228, 11 лв., от които
202, 40 лв. представляващи главница по договор за заем ****** *** от *** год., 16, 06 лв.
представляващи договорна лихва за периода от 10. 05. 2019 год. до 10. 09. 2019 год. и 9, 65
лв. представляващи лихва за забава за периода от 10. 05. 2019 год. до 12. 03. 2020 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25. 08. 2020 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Г. Б. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, *** ***, ***, ***, представлявано от ***, сумата от
42, 36 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство съобразно
признатата част от вземането, и сумата от 425, 00 лв., представляваща деловодни разноски
в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5