Р Е Ш Е Н И Е
№………/………..
Гр. София, 26.10.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието
на секретаря като разгледа
т.д.№ 1691 по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Подадена е молба по
чл. 625 от ТЗ от „Г.т.м.” ЕООД, като се твърди, че дружеството има парични
задължения по Т.сделка, които не е в състояние да изпълни, тъй като не
разполага с парични средства и/или бързо ликвидни активи и финансовите му
затруднения не са временни.. Сочи, че са спрени плащанията, има задължения по
описаните изпълнителни дела и несъбираемо вземане срещу Д. А.. Предвид горното
се претендира постановяване на решение за откриване на производство по
несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност, прекратяване дейността на
дружеството, а именно решение по чл.632 от ТЗ. В хода на съдебното производство
поддържа молбата чрез процесуалния си представител – адв. Гайдарска, като по
отношение на началната дата на неплатежоспособността предоставя на съда.
Съдът като
обсъди доводите по молбата, представените с нея писмени доказателства и
събраните по делото такива, включително при упражняване на правомощията на съда
по чл. 621а от ТЗ, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителят е
представил справки за задълженията си, балансите и другите, изискуеми от чл.
628 от ТЗ приложения към молбата.
Представено
е на стр.39 и следващите към молбата удостоверение от НАП – ТД София, че към
29.05.2018г. дружеството има описаните задължения по ревизионни актове и
декларации в общ размер на 356 401,52 лв. В публичния ТР са обявени ГФО на
дружеството за периода от 2013г. до 2016г. включително, които са приложени като
депозирани в НАП и с писмото от 24.08.2018г. на стр.75 и следващите от делото, като
е подадена и обявена декларация за липса на дейност за 2017г. по чл. 38, ал.9
т.2 от Закона за счетоводството от 28.02.2018г. Представен е опис и оценка на
активите, както и справка за пасивите. Допълнително с молба, на стр. 182 и
следващите молителят е представил счетоводните документи, които са за процесния
период и са били предоставени и на вещото лице по ССЕ.
С писмо
вх.№111863/27.08.2018г. съдът е уведомен от НАП, че спрямо дружеството –молител
има наложени обезпечителни мерки по ДОПК, а именно описаните и приложени два
броя ПОМ от 2010г. и 2016г., видно от които е бил наложен запор на сметките на
дружеството за описаните публични вземания.
От писмо с изх. № 28194/09.08.2018 г. от Агенция
по вписванията, се установява,
че по партидата на дружеството
няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания относно недвижими имоти. От постъпилото писмо с изх. № 433200-77769/24.08.2018 г. е видно, че не се установяват данни за налични ППС.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото
лице Р.Г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно и не се оспорва от молителя. От заключението се установява, че „Г.т.м.”
ЕООД е търговско дружество, създадено през 2000 г., чиято основна дейност е разработка
и производство на електронни и компютърни изделия и системи, представителство,
посредничество и агентство на български и чуждестранни физически и юридически
лица. Вещото лице в таблиците по задача 1 е представило активите на
дружеството, като сочи, че за процесния анализиран период дружество не
разполага с дълготрайни материални активи, а от
предоставените баланси и оборотни ведомости е видно, че дружеството е
отчитало „вземания” в размери по години отразени в Таблица № 1. През 2017 г. вземанията са в
размер на 12 х.лв. и представляват предоставени
и невъзстановени аванси от Д. А.. Вещото лице сочи, че в счетоводните регистри на „Г.т.м.”
ЕООД за процесния период не са отразени наличие на материални запаси и парични средства. Пасивите на дружеството
са представени по години в таблица 2 на стр. 5 от заключението, като от същата
е видно, че за анализирания период 2013 – 2018 г. относителното тегло на собственият капитал от общата стойност на пасива от 2013 до 2018 г. e формиран от
5 х.лв. записан капитал и реализирани
загуби. Натрупаните загуби са декапитализирали
дружеството. Краткосрочните задължения към персонала, за осигуровки и
данъци е регистриран през години на анализирания период е както следва:
|
|
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016г. |
2017 г. |
2018 г. |
|
в т.ч. към персонала |
286 |
286 |
286 |
|
|
|
|
за осигуровки |
239 |
278 |
278 |
|
|
|
|
за данъци |
144 |
217 |
217 |
633 |
633 |
359 |
Експертът е извършил изчисления на показателите на
дружеството и сочи, че от изчисленията в таблица № 3 т.7 е видно, че
коефициентът на обща ликвидност в годините 2012 - 2014 е в минимална референтна
стойност /1/, а от 2015 до 2017 г
намалява значително под референтните стойности, което показва, че срещу всеки
лев задължение, съществуват под един лев краткотрайни активи. Според
изискванията за самофинансиране на краткосрочния капитал се предполага, че около половината от
краткосрочните активи, трябва да са собствен капитал. Вещото лице сочи, че стойностите
на коефициентите за обща и бърза ликвидност са еднакви, поради липса на
материални запаси и парични средства незабавната и абсолютна ликвидност са с
нулеви стойности.
Данните за коефициентите за ликвидност, както и
краткотрайните активи и краткосрочни задължения по години са дадени в следната
таблица:
|
Показатели |
31.12.2013 |
31.12.2014 |
31.12.2015 |
31.12.2016 |
31.12. 2017 |
31.12.2018 |
|
1. Краткотрайни активи |
1112 |
923 |
877 |
82 |
12 |
12 |
|
2.Краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи/инвестиции/
и парични средства |
1112 |
923 |
877 |
82 |
12 |
12 |
|
3.Краткосрочни фин. активи/инвестиции/
и парични средства |
|
|
|
|
|
|
|
4. Парични средства |
|
|
|
|
|
|
|
5.Краткосрочни задължения |
2006 |
1707 |
1639 |
829 |
633 |
359 |
|
6. Коефициент на обща ликвидност (1:5) |
0,55 |
0,54 |
0,54 |
0,10 |
0,02 |
0,03 |
|
7. Коефициент на бърза ликвидност (2:5) |
0,55 |
0,54 |
0,54 |
0,1 |
0,02 |
0,03 |
Експертът е изчислил и показателите за финансова автономност, като данните са
представени в следната
таблица:
|
Отчетен
период х.лв. |
2013
г. |
2014
г. |
2015
г. |
2016
г. |
2017 г. |
2018
г. |
|
Собствен
капитал |
-894 |
-784 |
-762 |
-749 |
-621 |
-347 |
|
Задължения |
2006 |
1707 |
1639 |
829 |
633 |
359 |
|
КФА
СК/Задължения Рефер. с-ст 0,33 |
-0,44 |
-0,459 |
-0,046 |
-0,90 |
-0,981 |
-0,966 |
|
К ЗАДЛ Задълж./СК 3 |
-2,24 |
-2,17 |
-2,15 |
-1,11 |
-1,02 |
-1,03 |
Вещото
лице сочи, че видно от изчисленията, за целия анализиран период стойностите
на показателите за финансова автономност и коефициентите на задлъжнялост на „Г.т.м.”
ЕООД са значително неблагоприятни от тези, приети като общи нормативи, като изчислените
стойности на показателите за финансова автономност и за задлъжнялост са
отрицателни величини поради реализираните загуби и декапитализиране
на дружеството. Натрупаните загуби са декапитализирали
дружеството и то не е разполагало със собствен капитал да покрие задълженията
си. Вещото лице сочи, че през анализирания период дружеството системно не е
погасявало задълженията си, като уточнява при изслушването си в съдебно
заседание, че намалението на задълженията в последните години се дължи не на
плащане/изпълнение, а поради счетоводното им отписване поради изтекла давност. С цел
извършване на анализ на счетоводното състояние на „Г.т.м.” ЕООД от вещото лице са
изследвани и основни зависимости в структурата на счетоводния баланс,
определящи наличието на оборотен капитал и собствен оборотен капитал, като данните
са систематизирани в следната таблица:
|
Показатели (в хил. лв.) |
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
|
1. Дълготрайни
активи |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
2. Краткотрайни
активи |
1112 |
923 |
877 |
82 |
12 |
12 |
|
3. Собствен
капитал |
-894 |
-784 |
-762 |
-749 |
-621 |
-347 |
|
4. Краткосрочни
пасиви |
2006 |
1707 |
1639 |
829 |
633 |
359 |
|
5. Оборотен
капитал: (2 – 4) |
-894 |
-784 |
-762 |
-747 |
-621 |
-347 |
|
6. Собствен
оборотен капитал: (3 – 1) |
|
|
|
|
|
|
Извършените изчисления по данни от счетоводните баланси сочат, че за
периода 31.12.2013г. и към 31.12.2016 г. краткосрочните пасиви «задължения» значително са надвишавали краткосрочните активи «вземанията»
Вещото лице сочи, че съотношението между имуществото и
задълженията на дружеството е както
следва:
|
Показатели (в хил. лв.) |
2013г. |
2014
г. |
2015
г. |
2016
г. |
2017г. |
2018г. |
|
1. Имущество ( ДМА активи) |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
2. Задължения |
2006 |
1707 |
1639 |
829 |
633 |
359 |
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл.
608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения,
а именно: изискуеми парични
задължения по Т.сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние,
при което цялото имущество
на едно търговско дружество
е недостатъчно за да покрие
задълженията му.
Съдът намира, че по делото
безспорно се установи, че молителят е търговец, а също така е видно от представените с молбата писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза,
че има неизплатени задължения към свои кредитори, а именно към НАП и
ДИТ, които към май 2018г. са в общ размер на 360 001,51 лв.
Следователно са налице задължения, които да обусловят
изпадането на дружеството в състояние на неплатежоспособност. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл.
290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и
др., в тежест на длъжника е да докаже,
че е изпълнил задълженията
си или че разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да обори установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в състояние
да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, което молителят не е
сторил по делото. Установи се, че дружеството е извършило последно
плащане на 14.01.2016г. и от тази дата е спряло плащанията към своите
кредитори, като през 2017г. не е извършвало дейност. В тежест на молителя
- длъжник е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане
на базата на анализ на имуществено
- финансовото състояние
на предприятието му, от което
да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност,
тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение
между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/
към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед установените от експертизата показатели на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че същото е
неплатежоспособно. При отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на
обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. При коефициента
на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност
на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, като ако той е под норматива от 1 / единица/ се приема, че дружеството е неплатежоспособно, въпреки че референтните стойности варират съобразно отрасъла, в който работи предприятието.
Съдът намира, че се
установи по делото с оглед изслушаната експертиза и изчислените показатели, съгласно които коефициентът на обща ликвидност през целия изследван период от 2013г.
до 2017г.,включително и по последния междинен баланс е извън референтните стойности, а именно
от 0,55 към 31.12.2013г. до 0.10 към
31.12.2016г., а към 2017 и 2018г. е със стойност 0,02 и 00,3, което означава, че дружеството не е било в състояние
да покрие текушите си задължения с краткотрайните си активи и че е налице траен и устойчив характер на затрудненията
на предприятието на ответника. Извън възприетите
като нормативи стойности са и изчислените коефициенти на другите показатели,
поради което съдът намира, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност.
През целия изследван период дружеството е отразило натрупани загуби, не е
реализирало печалба, а намаляването на пасивите в последните две години се
дължи не на заплащане на задълженията, а на счетоводното отписване на някои от
тях като погасени по давност. Не се установява затрудненията да са временни или
дружеството да има достатъчно активи, с които да ги покрие, напротив
тенденцията е на трайно влошаване на икономическите показатели и цялостна декапитализация на дружеството. Предвид горното съдът
намира, че се установи, че е налице състояние на неплатежоспособност, поради
което молбата следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността
съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си
ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ
е обективно финансово състояние
на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по Т.сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното
решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения:
Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. №
239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др.,
както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по
т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние
на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, но същото да е от кръга на тези, за които може да бъде обявен
в неплатежоспособност и длъжникът
да не е в състояние да го изпълни. Съгласно чл. 608, ал.3 от ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като неплатежоспособността
може да е налице и когато длъжникът е платил частично или изцяло вземанията
само на отделни кредитори. В случая се установи, че показателите са били лоши
за целия период, но до края на 2015г. дружеството е осъществявало дейност, като
в началото на 2016г. е извършило последното плащане и след това показателите са
влошени. Съдът намира, че извършването на единично плащане през януари 2016г.,
при положение, че от данните по неоспореното заключение на вещото лице се
установява, че още към 31.12.2015г. дружеството е с коефициент на обща
ликвидност 0,54, т.е. не е могло да покрие задълженията си, води до извода, че
към този момент вече е налице неплатежоспособност, поради което съдът намира,
че следва да бъде обявена такава с начална дата – 31.12.2015г.
По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налични парични
средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност, а именно възнаграждение на синдик и други, дори и за
един месец. Обстоятелството, че притежава някакви активи - вземания, не води до
извода, че има имущество за покриване на началните разноски за производството
по несъстоятелност, тъй като тези активи следва да бъдат събрани и осребрени, а
фазата по осребряването в производството по несъстоятелност се предхожда от
фаза по установяване и приемане на вземанията, през който период са необходими
средства за възнаграждение на синдика, за извършване на оценка на активите и
тяхната продажба. Предвид горното изводът е, че дружеството –молител няма
средства за покриване на текущите начални разноски по производството по
несъстоятелност, поради което и с оглед на факта, че въпреки
изричното определяне на началните такива с определението по чл. 629б от ТЗ от 08.08.2018г., такива не са привнесени нито от молителя, нито
от някои от другите кредитори на ответника, съдът намира, че следва да се
постанови решение по чл.632 ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.Т.М.“ ЕООД,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2015г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
на длъжника „Г.Т. М.“ ЕООД, ЕИК ******.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на «Г.Т. М.“
ЕООД, ЕИК******
ОБЯВЯВА „Г.Т. М.“ ЕООД, ЕИК ******, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
Решението може
да се обжалва в 7-дневен срок от вписването
му в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание
чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: