№ 592
гр. Благоевград , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500447 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по частна жалба, подадена от
С. А. Т., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН **********, срещу разпореждане за
допускане на незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение № 9339/ 27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по
описа на РС – Петрич. Твърди се, че не се налице предпоставките за издаване
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Прави искане за отмяна на разпореждане за допускане на незабавно
изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №
9339/ 27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по описа на РС – Петрич.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по частната
въззивна жалба от ответника. В отговора се прави възражение, че частната
жалба е неоснователна, тъй като са налице предпоставките за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, като изрично жалбоподателите са получили
съобщението за предсрочната изискуемост на кредита.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Ю.
Б.“ А., ЕИК * – заявител моли да бъде издадена заповед за изпълнение в полза
на Банката против С. А. Т., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН **********, за
1
сумата от 32 467.77 лв., представляваща главница за периода от 10.11.2013 г.,
сумата в размер на 26 203.39 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 10.06.2013 г. до 17.06.2019 г., сумата в размер на 19 968.61 лв.,
представляваща наказателна лихва з апросрочие з апериода от 10.06.2013 г. до
21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с
разноски за производството.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит
за ремонт и подобрения на недвижим имот от 21.10.2004 г., допълнително
споразумение от 26.05.2009 г., допълнително споразумение от 01.11.2011 г.,
допълнително споразумение от 23.10.2012 г. и допълнително споразумение от
23.10.2012 г..
От представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги
от счетоводните книги за сметка № 75248 от 27.10.2020 г. и и допълнителни
споразумения от 14.06.2012 г., от 19.09.2014 г. и договор за кредит за ремонт
и подобрения на недвижим имот от 21.10.2004 г., допълнително споразумение
от 26.05.2009 г., допълнително споразумение от 01.11.2011 г., допълнително
споразумение от 23.10.2012 г. и допълнително споразумение от 23.10.2012 г.
се установява, че е налице вземане в полза на „Ю. Б.” А. – С. против
кредитополучателя и поръчителя за остатъка от неиздължената главница по
кредита, договорните и наказателните лихви и такси. Според съдържанието
на извлечението от сметка заемополучателят е в забава от 10.11.2013 г..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците.
В законоустановения срок длъжниците са подали възражение по реда на
чл. 414 от ГПК за недължимост на вземането и частна жалба срещу
разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
По частната жалба срещу разпореждането, с което е уважено искането
за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение:
Частната жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно
изпълнение на издадената заповед за изпълнение е допустима, тъй като е
подадена от легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК съдът отменя
разпореждането, когато не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 2, изр. 1 и
2
ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител.
В случая тези предпоставки са налице, представения от „Ю. Б.“ А.
документ не е редовен от външна страна, тъй като не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Това е така, тъй като
съгласно извлечението от счетоводните книги на „Ю. Б.“ А., не са
индивидуализирани броя и размера на вноските, които не са платени,
послужили като основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
не са посочени падежите на тези вноски, обусловили забава в плащанията на
главница и/или лихва за период над 90 дни, за да може да се обяви кредита за
предсрочно изискуем. В случая извлечението от счетоводните книги на „Ю.
Б.“ А. не удостоверява това.
На следващо място, съдът намира, при служебна проверка, че е налице
и вземане за лихви, което се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител.
Към процесния договор за кредит следва да намери приложение
разпоредбата на 143 от Закона за защита на потребителите, съгласно която
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Тълкувайки разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК
следва единствения извод, че самото подписване на договор за паричен
кредит от потребителя не освобождава кредитора от задължението му да
докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като
неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
В случая е видно от процесния договор и допълнителните споразумения
към него, че текстовете му са изготвени предварително от търговеца
заемодател, предвид че са изписани печатно, а ръкописно са допълнени
единствено датата на договора.
Няма данни по делото, че при предварително изготвени клаузи от
договора заемателят е бил поставен пред достатъчно информиран избор и ги е
приел.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че клаузите
за лихва в договор за кредит за ремонт и подобрения на недвижим имот от
21.10.2004 г., допълнително споразумение от 26.05.2009 г., допълнително
споразумение от 01.11.2011 г., допълнително споразумение от 23.10.2012 г. и
допълнително споразумение от 23.10.2012 г., не са индивидуално уговорени.
По другия релевантен материално-правен въпрос - кога една клауза е
неравноправна, това е договорна клауза, която: 1/ не е индивидуално
уговорена; 2/ е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/
3
създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; 4/ е сключена във вреда на потребителя.
При установяване в кумулативна даденост на посочените предпоставки,
една клауза се явява неравноправна, независимо, дали е сред изрично
посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1 – т. 18 ЗЗП, като няма спор в практиката, че
споменатото посочване е примерно и неизчерпателно.
В конкретния казус, според въззивния състав, са налице всички
горепосочени елементи от сложния фактически състав, сочещ на
неравноправност на обсъжданите клаузи за лихви – възнаградителни и
наказателни, от процесния договор и допълнителните споразумения към
него, вкл. и предвид че същите попадат в хипотезата на примерно посочените
такива по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5, предл. последно ЗЗП - задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
А че уговорената такава в процесните текстове създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, е безсъмнено.
Според настоящия състав същите са в несъответствие с изискването за
добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността между търговеца и потребителя, което води до
значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора и са в ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на
задълженията си да заплати не просто необосновано висока неустойка, а на
практика да заплати обезщетение в полза на заемодателя, което значително
надхвърля предварително уговореното.
В този смисъл въззивната инстанция счита, че определената изцяло от
търговеца методика на изчисляване на лихвитев размер, многократно завишен
спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата
вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи,
създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя на услугата.
Върху съдържанието на тази клауза кредитополучателят не може да
влияе, тъй като тя е част от предварително изготвени общи условия, които
макар и приети чрез приподписването им от него, не предвиждат ясни и
разбираеми обективни критерии, въз основа на които да става промяната в
базовия лихвен процент по кредита. Възможността за промяна е
предоставена единствено на волята на кредитора, който следва да я извърши
въз основа на методика, която не е предоставена на кредитополучателя и
която не е предвидена като част от договора за кредит или общите условия
към него. Поради това при сключването на договора за кредит
кредитополучателя-потребител обективно не е в състояние да прецени
4
икономическите последици от сключването на договора. Ето защо на
основание чл. 146 Закон за защита на потребителите, тази клауза е нищожна.
По изложените съображения частната жалба срещу разпореждането, с
което е уважено искането за допускане на незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, касаещо лихвите, съдът намира за основателна, поради което следва да
бъде уважена като обжалваното разпореждане бъде отменено.
Водим от горните и на основание чл. 419, ал. 3, във връзка с чл. 278, ал.
2 от ГПК, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на незабавно изпълнение,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 9339/
27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по описа на РС – Петрич, в частта, с
която е присъдена сумата в размер на 5 874.35 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 17.06.2019 г., както и
сумата в размер на 16 489.19 лв., представляваща наказателна лихва за
просрочие за периода от 10.11.2017 г. до 21.10.2019 г., вместо което
постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ю. Б.“ А., ЕИК *, за
постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист
срещу длъжника С. А. Т., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН **********, в
заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по описа на РС
– Петрич, в частта, в която е присъдена сумата в размер на 5 874.35 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017 г. до
17.06.2019 г., както и сумата в размер на 16 489.19 лв., представляваща
наказателна лихва за просрочие за периода от 10.11.2017 г. до 21.10.2019 г..
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по описа на РС – Петрич и в полза
на „Ю. Б.“ А., ЕИК *, изпълнителен лист по отношение длъжника длъжника
С. А. Т., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН **********, в частта, в която е
присъдена сумата в размер на 5 874.35 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 10.11.2017 г. до 17.06.2019 г., както и сумата в размер на
16 489.19 лв., представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от
10.11.2017 г. до 21.10.2019 г..
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за допускане на незабавно
изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №
9339/ 27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1124/ 2020 г. по описа на РС – Петрич, в
останалата част.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6