Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С решение 399/10.8.2011г. постановено по гр. д. №1190/2011г. по описа на ГОРС, последният е отхвърлил предявените от К. А. С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и акцесорните такива по чл. 344, ал. 1, т. 2,3, и 4 от КТ против А. гр.Л., като неоснователни и недоказани. В срок срещу това решение в срок е постъпила въззивна жалба, в която се правят следните оплаквания за незаконосъборазност на постановеното решение: не е налице срочен договор по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, за завършване на определена работа, неправилно ГОРС не е приел направените оплаквания от жалбоподателката, че е договорът е безсрочен, през цялото време от октомври 2009г. тя е заемала една и съща длъжност и извършвала една и съща работа т.е. трудовата й функция е била еднаква. Същата не е била свръзана с изпълнение на някаква поръчка, поради което този факт е ирелевантен за правоотношенията между страните. Единствения начин да се прекрати един безсрочен договор, освен по взаимно съгласие на страните е с едномесечно предизвестие. Освен това счита, че срочният договр е сключен с цел заобикаляне на правните норми, а именно жалбоподателката да бъде лишена от право на обезещетине при пенсиониране. Моли съда да отемни обжлаваното решение и постанови такова по съще±твото на спора като уважи предявените искове. Претендира разноски.В с.з. поддържа подадената въззивна жалба. В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от страна на работодателя А. гр. Л., като в същия се заема становище, че решението на ГОРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвръдено. Аргументите в тази насока са следните: въпреки, че за процесния период от октомври 2009г. до 1.4.2011г. между страните са сключени общо 6 трудови договора, като във всеки договор е посочен номера на поръчката до завършванането на която договорът ще действе между страните. Характерът на трудовите операции, работното място може да се едни и същи, но в случая сае касае за срочни договори по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, като във всеки един от тях е посочена поръчката, определената работа, за която работничката е наета, всички тези договори са прекратени с актове без възражения между страните. Не намира правна опора възражението на жалбоподателката, че последният договор се е превърнал в такъв за неопределен срок. Освен това е изтекъл двумесечния преклузивен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, при който е следвало да направи оспорване на прекратяването. И на последно място не е налице твърдяното от жалбоподателката заобикаляне на закона чрез сключване на такива срочни договори. Подадена е и насрещна въззивна жалба от работодателя, като в същата се излага следното съображение за незаконосъборазност на решението часта за разноските, като същото е било намалено без ищцата да е упражнила правото си да иска неговото намаляване. Като се е произнесъл по този начин в частта за разноските съдът е постановил едно неправилно решение. Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка, която правилно е била установена и от ГОРС. Пред първоинстанционния съд жалбоподателката е предявила обективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК във вр.чл.68, ал. 4 от КТ и чл. 344, ал.1, т.1,2,3 във вр.чл.225 от КТ. По делото от приетото ЛТД на жалбоподателката е установено, че същата е сключила първия трудов договор с ответника на 25.11.2009г., към него е имало допълнително трудово споразумение по чл. 119 от КТ и от 13.4.2010г. същият е прекратен, като на същата дата е сключен нов трудов договор на същото основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, доплънително споразумение № 1 /16.5.2010г., на основание чл.119 от КТ, акт за прекратяване от 1.6.2010г., на същата дата е сключен нов трудов договр, изменен с три допълнителни споразумения по чл.119 от КТ и прекратен на 8.9.2011г., като от същата дата е сключен нов трудов договор, с няколко допълнителни споразумения изменян и прекратен на 13.12.2010г., от същата дата е сключен нов трудово договор, изменян с едно допълнително споразумение и прекратен на 20.1.2011г., на която дата е сключен нов трудов договор на онование чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, като в същия договор е посочено, че договорът се сключва до приключване на договор от 29.9.2010г. за поръчка, до момента на експедиция. Като по делото е представен съответен протокол, одобрен от изп.директор на предприятието, за такава експедиция, както и протокол от 31.3.2011г. за окончателно приключване изпълнението на този договор. С акт за прекратяване на трудовото правоотоншение от 1.4.2011г. на основание чл. 325 от 4 от КТ, отношенията между страните са приключили. От посочените писмени доказателства и изслушана СИЕ се установява последното трудово възнагарждение, получавано от жалбоподателката в размер на 548,68 лева и обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ би било 2645,82 лева. Предявеният иск обаче е за 1800 лева и в с.з. не е направено увеличение на същия. Освен това по делото не е бил доказан факта, че работничката е останала без работа след нейното уволение от 1.4.2011г. - регистрация в Бюро по труда като безработна. Въпреки това настоящата инстанция намира, че този факт не е бил спорен нито пред ГОРС, нито във въззивното поризводство, поради което съдът приема, че това е действителнато фактическо положение. Исковата молба е подадена на 31.5.2011г.в РС Г.О. Пред настоящата съдебна инстанция не са събирани нови доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи : Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество същаат е основателна. Известна е порочната практика на работодателите да сключват срочни договори с цел да заобикалят специалната закрила на работниците при уволнение, както и техните възможности за обезещетение. В тази насока законодателят извървя значителен път досежно правното развитие на института на срочния трудово договор. Особено по отношение на нормата на чл. 68 ал 1 т 1 от КТ, като там изрично ограничи срокът на този договор да бъде до три години. По изключение с разпоредбата на чл.68 ал.3 от КТ в редакцията му към ДВ бр. 105/2005 г /. законът допуска да се сключват срочни трудови договори за определено време за работи и дейности които не са временни, сезонни или краткотрайни или за работи които имат постоянен характер и се отнасят до основния предмет на дейнаост на работодателя, но за да се ограничи прилагането на това "изключение" с §1 т.8 от ДР на КТ / в редакцията му към ДВ бр.105/05 г / е дадено легалното определение на понятието изключение. А такова изключение е налице само при конкретни кономически, технологически и финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер съществуващи към момента на сключването на трудовия договор и обуславящи срочния му характер, КОИТО ОБЕКТИВНИ ПРИЧИНИ ИЗРИЧНО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПОСОЧЕНИ В СЪДЪРЖАНИЕТО НА СКЛЮЧЕНИЯ СРОЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР. Само при наличието на обстоятелствата по дефиницията на изключението по § 1 т.8 от ДР на КТ могат да се сключват законосъобразно срочни трудови договори. по чл.68 ал.1 т.1 от КТ. Поради което остана възможността за сключване на срочен договор по чл. 68 ал 1 т 2 от КТ, като там срочността на договора се обуславя от извършване на опрделена работа. В този смисъл, особено решение № 634 от 20.11.2009г. на ВКС, което е развито по производство по чл. 290 и сл. от ГПК, поради което същото решение има за задача да уеднакви пратиката на съдилищата, поради което същото има задължителен характер за настоящата инстация. Съдът си позволява дословно да цитира това решение, а именно: Разпоредбата на касае едно специфично основание за прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено от законодателя за срочния трудов договор за определена работа по смисъла на . На конкретно тълкуване при прекратените на това основание трудови правоотношения подлежи формулата "завършване на определена работа". Следва да се касае до работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гл.т. да се тълкува "срока" за извършване на тази работа. Реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание и по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява, като не е необходимо нито предизвестие, нито се следва обезщетение. Съдебната практика приема, че възложената работа има временен характер, когато се касае до такава, имаща случаен и еднократен характер, спрямо основния и постоянен предмет на дейност, а сезонността безспорно касае възможността да бъде реализирана само в рамките на определен сезон. Определено А., според регистрирания предмет на дейност на фирмата: производство на боеприпаси и др. поради което не може да бъде възприета за основателна тезата си, че в под "временен характер" на възложената работа, следва да се разбира и тази работа, свързана с изпълнението на облигационен договор за възлагане изпълнението на услуга, какъвто фирмата е имала с външен възложител- по посочения в трудов договор, друг договор от 29.9.2010г. Поради липсата и на основания да се приеме, че жалбоподателката е работила по валидно срочно трудово правоотношение по см. на , което дава възможност да се ползва изключението на във вр. с , единственият извод е, че същата е работила по безсрочно трудово правоотношение, поради което и че искът по е уважен при наличието на установените за това основания на закона. В подкрепа на това е и становището на ВКС в решение № 159/18.2.2010г. Не може във връзка с основният предмет на дейност на предприятието да се сключат договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Такива срочни могат да се сключват само по т.1, като се спазят предвидените в закона и посочени по-горе ограничения. Като е допуснал това съществено нарушение на материалния закон, работодателят е постановил една незаканосъобразна заповед, която следва да бъде отменена. Следва да бъде уважен акцесорните искове във вр. с . Работникът следва да бъде възстановен на предишната заемана от него работа. При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, но не повече от 6 месеца. СИЕ е установила този размер, но тъй като е предявен иск само за 1800 лева, и ВТОС няма право да се произнася свръх петитум, но следва да уважи иска в този по-малък размер. Възражението на работодателя, че е недопустимо да се атакува акт за прекратяване 20.1.2011г., тъй като е изтекъл преклузивния 2 месечен срок по чл. 358, ал. 2 от КТ е неотносимо към спора, тъй като в самата искова моллба е посочен кой акт е предмет на спора - този от 1.4.2011г. Исковата молба е подадена в преклузивния двусемесечен срок. Поради горните съображения, решението следва да бъде отменено и постановено ново по същество, като се уважат предявените искове и в тежест на работодателя се присъдят д.т. и другите разноски по делото. По предявената насрещна въззивна жалаба, съдът не следва да се произнася, тъй като отменя изцяло решението на първата инстанция. Водим от горното ВТОС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №399/10.8.2011г. постановено по гр. д. №1190/2011г. по описа на ГОРС, вместо което постановява: ПРИЗНАВА на основание , за незаконно уволнението на К. А. С. от гр.Л., ул М. М. № 15 с ЕГН: * по акт за прекратяване на трудово правоотношение № 1285/1.4.2011г на Изп.Директор на А. гр.Л. и отменя уволнението, и посочената заповед, които обстоятелства следва да се отбележат в трудовата книжка на работничката. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание , К. А. С. от гр.Л., ул. М. М. №15 с ЕГН: * на заеманата преди уволнението длъжност - "машинен оператор". ОСЪЖДА на основание , във вр. с , А. със седалище гр. Л.,ул. В.Л. 115 с ЕИК : ........... да заплати на К. А. С. от гр.Л., ул М. М. №15 с ЕГН: * сумата 1800лв. /хиляда и осемстотинлева/ , представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение - за срок от шест месеца. ОСЪЖДА А. със седалище гр. Л., ул."В.Л. 115 с ЕИК : ........... да заплати на К. А. С. от гр.Л. , ул М. М. №15 с ЕГН: * направените разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 110лв. (сто и десет лева ). ОСЪЖДА А. със седалище гр. Л., ул.В.Л. 115 с ЕИК : ............. да заплати направените разноски за вещо лице в размер на 80 лв. (осемдесет лева) и д.т. в размер на 132 лева /сто тридесет и два лева/по с/ка на ВТОС Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в 1 месечен срок от 22.12.2011г. при условията на чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ :1 2. |