№ 329
гр. П., 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20231230200431 по описа за 2023 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. Д., от гр. С., /населено място/, против Наказателно
постановление № 1 от 04.05.2023 г. на Кмета на Община П., с което за извършено
административно нарушение по Наредба за управление на отпадъците и поддържане
чистотата на територията на Община П., на К. С. Д. е наложено наказание „Глоба“ в размер
на 1400.00 /хиляда и четиристотин/ лева.
С депозираната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на процесното
наказателно постановление. Навежда се, че АНО не е описал фактите и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и не е провел допълнително разследване касателно
спорните обстоятелства по случая. Твърди се, че е налице несъответствие между
установения нарушител и санкционираното лице, както и че е нарушен материалния закон.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно, в противен случай съдът да приеме, че случаят е
маловажен и/или да намали наложеното наказание до предвидения в закона минимум.
Претендират се и сторените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и навежда
допълнителни съображения за незаконосъобразност на атакувания акт. Моли съда да отмени
1
процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, в противен
случай да приеме нарушението за маловажно и да определи санкция в предвидения от
закона минимум.
За административнонаказващия орган – Кмет на Община П. се явява надлежно
упълномощен юрисконсулт, който моли съда да остави без уважение депозираната жалба и
да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено на
19.07.2023 г. съдебно заседание. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят
А. П. А. и свидетелят по съставянето на акта К. Й. С..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:
На 15.03.2023 г. актосъставителят А. П. А., в присъствието на свидетеля К. С. и К. С. Д.,
съставила АУАН № 1 против К. С. Д., с адрес гр. С., /населено място/, в качеството му на
управител на „П.п.С." ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес н управление гр. С., /населено
място/, за това, че на 02.03.2023 г. товарен автомобил с рег. №*** е засечен да изхвърля
строителни отпадъци в землището на с. Р., общ. П., в район, който представлява незастроени
имоти /земеделска територия/ и в който район изхвърлянето на отпадъци е забранено.
Нарушението е заснето с камера, а собственикът на автомобила - „П.п.С." ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес н управление гр. С., /населено място/, с управител К. С. Д., е
установен служебно след извършена проверка в Дирекция „Местни данъци и такси“. При
така установеното деяние, актосъставителят възприел, че е нарушена разпоредбата на чл. 25,
т. 6 от Наредба за управление на отпадъците и поддържане чистотата на територията на
Община П., предвиждаща забрана за изхвърлянето или изоставянето на строителни
отпадъци извън определените за целта места.
Непосредствено след съставянето му, актът бил връчен лично и срещу подпис на
нарушителя – жалбоподателя К. С. Д., поканен за съставяне на АУАН с нарочно писмо с
Изх. № 92-00-752/07.03.2023 г. на Кмета на Община П., получено на 08.03.2023 г.
Жалбоподателят не е отразил, че възразява към акта, възражения не са постъпили и в
законоустановения срок за това.
Въз основа на така съставения АУАН против К. С. Д., ЕГН***, адрес гр. С., /населено
място/, в качеството му на управител на „П.п.С." ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес н
управление гр. С., /населено място/, на 04.05.2023 г. Кметът на Община П. издал
атакуваното НП № 1/04.05.2023 г., в което възприел, при идентична на изложената в акта
фактическа обстановка, че е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 3, т. 17 от Наредба за
управление на отпадъците на територията на Община П., съгласно която се забранява
2
изхвърлянето на земни маси, строителни отпадъци и др. материали на места извън
определените от общината. На основание чл. 7, ал. 2 от Наредба за управление на
отпадъците на територията на Община П. във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 2 от същата наредба и
чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, наложил на К. С. Д., ЕГН***, адрес гр. С., /населено място/, глоба в
размер на 1400.00 /хиляда и четиристотин/ лева.
НП е връчено лично на К. С. Д. на 10.05.2023 г., видно от приложената разписка, в
законоустановения срок - на 16.05.2023 г. е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят А. П. А. и свидетелят по акта К. Й. С..
Свид. А. установява, че като началник-отдел „Екология“ към Общинска администрация гр.
П. се самосезирала по повод публикувани в социалните мрежи снимки на нерегламентирано
изхвърляне на отпадъци, обективиращи камион, който е изсипал отпадъци на отбивка за
местността Р.. Свидетелката изнася, че установили собственика на товарния автомобил –
„Пътно поддържане гр. С.“ и след като се свързала по телефона с управителя на
дружеството - К. Д., последният потвърдил, че от тяхна страна е имало нерегламентирано
изхвърляне на отпадъци и обещал да почисти терена. В телефонния разговор Д. информирал
А., че доставя строителни материали за обект, който се строи в местността Р.. Свид. А. е
категорична, че не е констатирала нарушението лично, тъй като не е била на мястото, на
което са изхвърлени отпадъците, а е установила нарушението въз основа на публикуваните в
социалните мрежи снимки, като възприела датата на публикацията /02.03.2023 г./ като дата
на извършване на нарушението.
Свид. С., заемащ длъжността Главен експерт към Община П., също изнася, че се
самосезирал по повод публикувани в социалните мрежи снимки на отпадъци, изхвърлени на
нерегламентирано за целта място. Уточнява, че от публикувания снимков материал
установили регистрационния номер на товарния автомобил, с който процесните отпадъци са
превозени, както и собственика на камиона, а по поместеното в публикацията описание на
мястото на нерегламентираното изхвърляне на отпадъците установили и мястото на
нарушението. Свидетелят установява, че на място – местността Р., след отбивката от
републиканския път в посока местността Р., констатирал наличието на изхвърлени
строителни отпадъци, за което била информирана и свидетелката А.. Свид. С. изнася, че
шофьорът на товарния автомобил, с който били превозени и изхвърлени отпадъците, след
като видял статията в социалните медии, се свързал с общинската администрация и
разговарял със свидетеля С.. В проведения телефонен разговор шофьорът на камиона
признал, че направил грешка като изхвърлил отпадъците на нерегламентирано за целта
място, като свид. С. го уведомил, че строителните отпадъци следва да се вдигнат, а мястото
да се почисти, което било сторено след един-два дни, в присъствието на свид. С. и шофьора
на товарния автомобил. Свидетелят установява, че почистването на района, в който са
констатирани изхвърлените строителни отпадъци, е извършено преди съставянето на акта за
установяване на административното нарушение. Категоричен е, че при съставянето на акта е
присъствал управителя на дружеството – собственик на камиона, след предварително
3
изготвена от свид. А. нарочна покана за явяване за съставяне на акт.
Съдът кредитира всички доказателства събрани по делото, като намира същите за относими
към предмета на доказване по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, поради допуснати в хода на административнонаказателното
производство множество нарушения, както на процесуалния, така и на материалния закон.
На първо място, в настоящия казус наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на лице, по отношение на което липсват
каквито и да било данни, че е извършило административно нарушение, което обстоятелство
е в пълен разрез с императивната разпоредба на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, съгласно която
административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
По делото е приложен АУАН № 1 от 15.03.2023 г., съставен против К. С. Д., ЕГН***, адрес
гр. С., /населено място/, в качеството му на управител на „П.п.С." ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес н управление гр. С., /населено място/, за това, че на инкриминираните дата
и място собствено на дружеството /„П.п.С." ЕООД, ЕИК***, гр. С./ превозно средство е
„засечено“ да изхвърля строителни отпадъци в район, в който изхвърлянето им е забранено.
Същевременно, въз основа на така съставения акт, административнонаказващият орган в
лицето на Кмета на Община П., е издал процесното наказателно постановление, с което е
ангажирал отговорността на К. С. Д., ЕГН***, адрес гр. С., /населено място/, в качеството
на физическо лице, като му е наложил и административно наказание „Глоба“, следващо се за
санкциониране на физическите лица. В случая АНО е определил некоректно
административнонаказателно отговорния субект, тъй като съгласно съставения АУАН е
установено нарушение, извършено от юридическо лице, а с атакуваното наказателно
постановление е наложено наказание на физическо лице, по отношение на което изобщо
липсва акт за установено административно нарушение. Макар последното да е управител на
дружеството, сочено от административното обвинение като нарушител, това обстоятелство
не дерогира факта, че юридическите лица са самостоятелни правни субекти, които са
4
носители на съответни права и задължения и при неизпълнение на предвидено със закон
задължение от страна на юридическото лице, именно последното, а не неговият управител и
законен представител, е субект на административното нарушение и на същото следва да
бъде наложена имуществената санкция, предвидена за установеното нарушение.
Действително търговските дружества се представляват от техните законни представители,
които са натоварени с действия по управление и изразяват волята на съответното търговско
дружество, но управителят е орган на дружеството и не се отъждествява със същото.
В тази връзка, с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН законодателят е регламентирал налагане
на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. При
вменено с акта нарушение по отношение на юридическото лице,
административнонаказващият орган е следвало да наложи имуществена санкция на
юридическото лице – „П.п.С." ЕООД, ЕИК***, гр. С., а не да санкционира с наложената
глоба физическото лице К. Д., както е сторил в настоящия случай в разрез със законовите
разпоредби.
При така изложеното, съдът констатира, че е налице нарушение на закона, което нарушение
обаче, не може да бъде санирано в настоящото производство, тъй като оспорвания
административен акт страда и от други пороци.
Паралелно с изложеното и като самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, е наличието на несъответствие между
сочената за нарушена в АУАН и в НП материална разпоредба, при идентична фактическа
обстановка, изложена в двата акта. В АУАН № 1/15.03.2023 г. е посочено, че с изхвърлянето
на строителни отпадъци в район, представляващ незастроени имоти /земеделска територия/,
на които изхвърлянето на отпадъци е забранено, е нарушена разпоредбата на чл. 25, т. 6 от
Наредба за управление на отпадъците и поддържане чистотата на територията на Община
П., съгласно която се забранява изхвърлянето или изоставянето на строителни отпадъци
извън определените за целта места. Същевременно, в НП № 1/04.05.2023 г., при описана
идентична на изложената в акта фактическа обстановка, е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 8, ал. 3, т. 17 от Наредба за управление на отпадъците на територията на
Община П., съгласно която се забранява изхвърлянето на земни маси, строителни отпадъци
и др. материали на места извън определените от общината.
Констатираното несъответствие пряко рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото не може да разбере за извършването на какво
всъщност е ангажирана административнонаказателната му отговорност, от една страна
защото липсва минимално изискуемото описание на нарушението, а от друга страна защото
с двата акта са посочени две различни нарушени разпоредби.
На следващо място, макар двете разпоредби да съдържат сходни забрани, държейки сметка
за систематичното им място в цитираната наредба /съответно Раздел Трети - Управление на
строителните отпадъци и земни маси и Раздел Втори - Права и задължения на физическите и
5
юридическите лица/, следва да се посочи, че фактическите състави на двете норми са
различни, респективно съдържат в себе си различни елементи от обективна страна на
състава на нарушението. Предвид обаче, липсата на конкретика в казуса по отношение на
релевантни факти и обстоятелства, при които е извършено вмененото административно
нарушение, съдът е в невъзможност да субсумира оскъдната фактическа обстановка под
съответната правна норма.
На следващо място и като самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, е неправилното приложение от страна на
наказващия орган на материалния закон. Изрично в НП е посочено, че административното
наказание се налага на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба за управление на отпадъците на
територията на Община П. във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 2 от същата наредба. Посочените от
АНО разпоредби обаче, не са санкционни такива, респективно не съдържат в себе си
налагане на съответно административно наказание в определен размер при наличието на
предвидените в нарушените разпоредби хипотези. В тази връзка, не става ясно как и на
какво основание наказващият орган е определил наложеното административно наказание и
неговия размер. Липсват и изложени в наказателното постановление мотиви в тази насока.
Извън посочените в изложението пороци на обжалваното наказателно постановление, съдът
констатира още, че един от основните принципи - за непосредственост, в настоящето
административнонаказателно производство е изцяло нарушен, поради което и не може да
приеме за доказано по безспорен и несъмнен начин извършване на описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
Безспорно се установи по делото, че свид. А. А., която е съставила АУАН, не е възприела
директно и непосредствено извършване на нарушение, изразяващо се в изхвърляне на
отпадъци в район, в който последното е забранено, а се е доверила единствено на снимков
материал, публикуван в социалните мрежи, който снимков материал, макар описан като
иззети вещи в акта, не е приложен по административната преписка. Свидетелят по акта -
свид. К. С. също не е установил лично и непосредствено релевантни обстоятелства по спора,
а именно - фактическото изхвърляне на отпадъци и авторът на вмененото нарушение. Ако
такова изхвърляне на строителни отпадъци действително е било извършено на посочена в
АУАН и НП дата, е следвало да бъдат положени необходимите усилия за установяване и
издирване на конкретни данни и конкретните лица, които са установили този факт,
респективно са заснели изхвърлянето на строителните отпадъци. Липсата на тази
информация поставя в невъзможност и районната инстанция да провери релевантните по
делото факти, а именно – кога е извършено нарушението, от кого точно е извършено, при
какви обстоятелства и т.н. Всички събрани по делото доказателства, вкл. и показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, установяват по категоричен начин, че проверка по
процесния случай изобщо не е извършвана, а констатациите са формулирани на база
снимки, публикувани в социалните мрежи, неприложени по настоящото дело, и твърдения
на лица, с неустановена самоличност и отношение към случая.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема жалбата, инициирала
6
настоящото производство за основателна, поради което следва да постанови решение, с
което да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Относно направеното с жалбата искане за присъждане на разноски, с оглед обстоятелството,
че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи реално направени разноски
от страна на жалбоподателя, искането за заплащане на разноски се явява неоснователно и
като такова следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1 от 04.05.2023 г. на Кмета на Община П., с което
на К. С. Д., от гр. С., /населено място/, за извършено административно нарушение на чл. 8,
ал. 3, т. 17 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община П., на
основание чл. 7, ал. 2 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община П.
във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 2 от същата наредба и чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, е наложена глоба
в размер на 1400.00 /хиляда и четиристотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Б..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7