Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 18.08.2022г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                             

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА          

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8 488 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищците – Б.Ш.М. и А.А.Е. твърдят, че на 12.08.2017г., около 22:30 часа, на третокласен път 207, с посока на движение от с. Честименско към с. Алеково, Ш.Ю.М. управлявал лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с per. № *******, като в автомобила пътували ищецът - А.А.Е. на предна дясна седалка до шофьора, зад него на задна дясна седалка- ищцата Б.Ш.М., на задна лява седалка, зад шофьора, пътувала С.А.М., а между тях двете в бебешко кошче-А. А.Е.. По същото време по път SLS-2004, в лявото платно за движение, с посока на движение от с. Бистрица към кръстовището с третокласен път 207, Т.З.И.управлявал лек автомобил марка „Рено", модел „Лагуна" с per. № -*******. На кръстовището на двата пътя, при отбивката за село Бистрица, водачът Т.З.И.нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на водача на лек автомобил „Опел" марка „Астра" с per. №*******, в който пътували ищците, като без да спре, движейки се по най-лявото платно на кръстовището/спрямо неговата посока на движение/ навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Опел" марка „Астра" и станал причина за настъпване на пътно-транспортно произшествие. При удара между двата автомобила, същите се отклонили към левия банкет на третокласен път 207 и един след друг се възпламенили. Вследствие удара между автомобилите А. А.Е. – син на ищците, получил тежка черепно-мозъчна травма и на 01.09.2017г. детето починало. Посочват, че относно описаното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с вх.№342р.9900 от 14.08.2017г. Образувано било и досъдебно производство №464/2017г. по описа на ОСлО Силистра, пр.пр. №2191/2017г. по описа на Окръжна прокуратура- гр. Силистра. Заявяват, че относно описаният лек автомобил има сключен валиден към датата на настъпване на събитието застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност" по полица №BG/02/117001730941 при ответното дружество. Посочват, че четири години очаквали да им се роди дете и 14.05.2017г. бил най-щастливият ден за тях. Семейството било сплотено, били неразделни във всеки един момент. Смъртта на А. А.Е. е твърде неочаквана и ненавременна, и е довела до продължителни морални страдания от загубата му. След пътно- транспортното произшествие са се затворили в себе си, не говорили с никого, обвинявали себе си за смъртта на детето си. Със загубата на своя син, ищците са загубили надеждата си за щастлив семеен живот. Те непоносимо тежко понасят внезапната смърт на бебето си. Към настоящият момент ищците все още не могат да превъзмогнат загубата на детето си, плачат по цяла нощ. Ищците живеят само с мисълта за смъртта на техния син и не могат да преодолеят шока. Посочват още, че с молба от 05.09.2017г. сезирали ответното дружество с искане за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди, но до настоящия момент такова не е изплатено. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да им заплати:

- на Б.Ш.М. - 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 12.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата;

- на А.А.Е. – 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 12.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В допълнителната искова молба е направено възражение относно претендираното адвокатско възнаграждение от ответника. На л. 221 от делото е представен списък на претендираните разноски от ищците, съгласно чл. 80 от ГПК.

Ответникът – З. „Б.и.” АД в депозирания от него писмен отговор оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № *******– на извършено плащане на застрахователна премия. Оспорва вината на водача на лекия автомобил – Т.И.за настъпване на процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва представения с исковата молба констативен протокол за ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото бебе, като твърди, че то не е било в специално кошче за пътуване в автомобил. Навежда възражение за прекомерност на исковите претенции. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове като му се присъдят направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. На л. 223 от делото е представен списък на претендираните разноски от ответника.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

          С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:

- настъпване на процесното ПТП.

От представеното удостоверение за раждане №********** издадено на 21.07.2017г. от Община Силистра се установява, че ищците са родители на детето – А. А.Е., родено на ***г. /л. 6/. От представения препис – извлечение на акт за смърт №1624 от 02.09.2017г. издаден от Община – Вана, район – 1-ви Одесос и удостоверение за наследници с изх. №4878 от 07.09.2017г. издаден от Община Силистра /л. 7 и 8/ се установява, че това дете е починало на 01.09.2017г. и негови наследници по закон са двамата му родители – ищци в настоящото производство.   

          На страници 64 и 65 от делото са представени две молби с вх. №47608 от 05.09.2017г. и съответно №232455 от 11.04.2018г., с първата – ищците са предявили претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, а с втората – са представили удостоверение за лични банкови сметки на ищците.

          От представената справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на базата на подадени данни от застрахователни компании за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите /л. 67/ се установява, че относно лек автомобил с рег. №*******има сключена застраховка „гражданска отговорност” с ответника за периода 19.06.2017г. – 18.06.2018г., която е прекратена на 04.10.2017г., като основанието на което е прекратена е посочено – „други причини за прекратяване”.

Във връзка с процесното ПТП е образувано нохд №154/2018г. по описа на Окръжен съд – Силистра, по което е постановена присъда №16 на 12.09.2018г. С нея е признат Т.З.И.за виновен в причиняване на процесното ПТП, тъй като е нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не  е пропуснал пътно превозно средство – лек автомобил марка „опел”, модел „астра” с рег. №*******, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две ленти, навлязъл с управляваното от него моторно превозно средство и се е движел в лентата за насрещно движение, без да извърши изпреварване или заобикаляне, нарушил чл. 36, ал. 1 от ЗДвП – не завил наляво управляваното от него моторно превозно средство от пътната лента, предназначена за завиване наляво, когато лентите са обозначени за движение в съответната посока и по непредпазливост е причинил смъртта на малолетния А. А.Е. и тежки телесни повреди на ищцата, изразяващи се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /сътресение на мозъка, изразено в посттравматична церебрастения с изяви на посттравматична епилепсия/ и обезобразяване на лицето. С решение №14 от 29.01.2019г. постановено по в. н. о. х. д. №444/2018г. по описа на Варненския апелативен съд е потвърдена описаната присъда, като единствено е направено изменение в определеното наказание. С решение №5 от 03.02.2021г. постановено по касационно дело №1018/2020г. по описа на ВКС, 2 – ро Н. О. е оставено в сила описаното в предходното изречение решение на САС. В мотивите на съдебното решение е прието, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е неадекватното поведение на подсъдимия в конкретната пътна ситуация. И двете съдебни инстанции са приели, че е налице съпричиняване в съставомерния резултат, поради превозване на пострадалото бебе в разрез с изискванията на чл. 137б и чл. 137в от ЗДвП – а именно в незакрепено бебешко кошче. С решение №126 от 17.06.2019г. постановено по к. н. д. №485/2019г. по описа на ВКС, Първо Н. О. Е оставено в сила описаното решение на Варненския апелативен съд.

На л. 156 от делото е представена застрахователна полица №BG/02/117001730941, сключена на 19.06.2017г. между Т.З.И.и ответника относно лек автомобил с рег. №ТХ5232 ХН за периода 19.06.2017г. – 18.06.2018г. с предмет – застраховка „гражданска отговорност”, като застрахователната премия е разсрочена с падежи: 19.06.2017г., 18.09.2017г., 18.12.2017г. и 18.03.2018г.

Пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят Г. М. А. – която е свекърва на първата ищца и майка на втория ищец. Свидетелката описва, че ищцата е имала медицински проблем и трудно е забременяла. Двамата със сина й били много щастливи когато се родило детето. След загубата не иска да ходи на гроба на детето, агресивна е и при пътуване до чужбина, където живеят, ползва успокоителни. Посочва, че и синът й през първата година е бил на успокоителни. Семейството успяло да убеди сина й да работи и към настоящия момент той работи два дни в седмицата, защото има карцином и му предстои терапия. Снахата не работи, отказала да посещава и курс по английски език, на който я записали да посещава, заедно със свидетелката. Преди процесното ПТП ищцата е работила и изучавала около две години английски език.  В съдебното заседание на 07.10.2020г. процесуалният представител на ищците е заявил, че същите имат новородено дете.     

По делото е прието заключение на, допуснатата по искане на страните, комплексна съдено – медицинска експертиза. В него е определена скоростта на движение на двата автомобила преди и при удара: на лек автомобил рено лагуна – 86, 69 км/ч, а на опел астра – 55, 68 км/. Травматичните увреждания на детето са локализирани в дясната слепоочна област на главата. Това означава, че тялото на детето е поставено неподвижно, без възможност за миграция. Лекият автомобил опел астра се е запалил малко след настъпване на удара, като пожарът се е развил за около 4 – 5 минути. За конкретния случай не е известен видът на кошчето. Независимо от конструкцията, бебетата се привързват в седалката с помощта на три – или пет- точкови обезопасителни колани и изваждането им при настъпване на пътно – транспортно произшествие става бързо, чрез разкопчаване на колана и извъждане на бебето.  В заключението е направен извод, че възрастните от лекия автомобил опел астра са имали възможност да вземат бебето и да го изведат от лекия автомобил своевременно, без да се създава опасност за тях, даже ако системата за обезопасяване на деца /седалката за бебета/ е била правилно присъединена към седалката на автомобила. При параметрите на удара, настъпил при пътно – транспортното произшествие, не би била получена черепномозъчна травма на пострадалото бебе. В съдебно заседание вещото лице невролог посочва, че няма съмнение, че кошчето на бебето е поставено правилно. За да стигне до този извод посочва, че главата е най – големия орган при бебетата и може главата в областта на шията да се придвижва, а бебето няма контузии от шията надолу по тялото си. Това заключение в областта на изводите, направени от вещото лице невролог, е оспорено от процесуалния представител на ответника и по искане на тази страна е допусната тройна съдебно – медицинска експертиза.

В заключението на тройната съдебно – медицинска експертиза е прието, че има съществено значение дали детското столче е било правилно поставено или не с оглед на травматичните увреждания на детето. Външните травми са локализирани в дясната челна област на главата – ожулвания и охлузвания, а също така най – вероятно и в челно – теменната област на главата на детето. Те са получени при свободно инерционно движение на главата и тялото на детето в посока напред – надясно и нагоре и съприкосновение с твърди елементи на автомобилното купе – облегалка на предна седалка, таван.  Вещите лица посочват, че тези травми нямаше да бъдат получени, ако детето беше поставено в специализирано столче за превоз на деца, обърнато с лице назад по посока на движението и коректно фиксирано, както столчето към седалката, така и детето в столчето. Посочват, че самите столчета са подплатени с меки възглавнички около главата и тялото и ако е поставено правилно няма как описаните травматични увреди да се получат от притискане в самото столче. Вещите лица достигат до извод, че най – вероятно бебето е било превозвано с кошче за деца, като във всеки случай не е било коректно фиксирано в столчето /кошчето/ или столчето към седалката, тоест не е поставен с гръб по посока на движението на автомобила и не е фиксиран с три или пет точкови колани, което е задължително при превозване на деца до 2 години или до 10 килограма.     

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Относно предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за претърпени неимуществени вреди

Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищците е да установят:

1. наличие на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,

 2. заплащане на застрахователните премии по този договор – на коя дата и в какъв размер,

3. механизъм на настъпилото ПТП,

 4. претърпени вреди от ищците – описаните в исковата молба;

 5. причинна връзка между описаното ПТП и смъртта на А. А.Е.;

 6. на коя дата ищците са предявили претенции към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,

 7. представяне от страна на ищците на всички изискани от ответника документи във връзка със заведените щети,

8. по време на пътуването в лекия автомобил за безопасност на бебето е използвано бебешко столче за пътуване,

- в доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти:

1. с кое лице ответникът е сключил застрахователния договор относно описаното МПС в исковата молба и

2. какъв е интереса на това лице да сключи този договор, респ. на ответника.

Ответникът оспорва първият описан по-горе факт. Съгласно чл. 487, ал.1 от КЗ „Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл. 575, ал. 1

, и знак, който се издава от Гаранционния фонд, като съгласно ал. 2 „При договорено разсрочено плащане на застрахователната премия в един застрахователен период знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия”. От представената и описана по-горе застрахователна полица се установява сключване на договор с предмет – застраховка гражданска отговорност относно лек автомобил рено лагуна с рег. № *******с ответника при условията на разсрочено плащане на застрахователните премии, като първият период от целия срок на застраховката е 19.06.2017г. – 18.09.2017г. Действително не са ангажирани доказателства за заплащане на първата вноска от застрахователната премия. Но съгласно чл. 367, ал. 1 от КЗ при сключването на застрахователния договор се заплаща първата вноска от разсрочената застрахователна премия, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора. От представената застрахователна полица липсва изрична уговорка, която да променя правилото на посочената правна норма. Съдът като взе предвид това и обстоятелството, че ответникът е обявил сключения застрахователен договор в Гаранционния фонд, приема, че към датата на процесното ПТП относно посочения по-горе лек автомобил е налице валидно застрахователно правоотношение с ответника с предмет – застраховка гражданска отговорност. 

От приетата по делото присъда, заедно с мотивите към нея и двете съдебни решения, подробно описани по-горе, се установява механизма на настъпване на процесното ПТП, вината на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника и причинно – следствената връзка между катастрофата и смъртта на детето на ищците. Предвид влязлата в сила присъда, настоящият съдебен състав счита, че неоснователно е направеното оспорване от ответника относно механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на водача на застрахования в това дружество лек автомобил.

От представената и описана по-горе писмени доказателства, се установява, че ищците са предявили писмена претенция пред ответното застрахователно дружество на 05.09.2017г. По делото липсват данни ответникът да е определил и изплатил обезщетение на ищците.

Константната съдебна практика (Постановление №5 на Пленума на ВС  от 1969г. и Постановление № 2 на Пленума на ВС от 1984г.)  изчерпателно очертават кръга от лицата, които следва да се считат легитимирани да получат застрахователно обезщетение – това са възходящите и низходящите, съпругът и две други категории лица, които формално не са свързани с брачна или родствена връзка с пострадалия /починалия/, но поради естеството на фактическите отношения помежду им, също са легитимирани да претендират за обезщетение. От описаните по-горе в мотивите на настоящото съдебно решение документи /удостоверение за раждане и удостоверение за наследници/ се установява, че ищците са родители на починалото дете.

С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, както и следва да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

От събраните свидетелски показания се установява, че ищците са се грижили за починалото дете, което е било дълго чакано и след неговата загуба всеки от тях е преживял шок, отказал е да работи или да се обучава, било е необходимо приемане на медикаменти.

Предвид изложеното и като съобрази възрастта на пострадалото дете – на три месеца, възрастта на ищците към датата на ПТП – на 21години и съответно на 26 години, огромният шок и болка от загубата на първородното им дете и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие – 2017 г., съдът намира за справедливото обезщетение за всеки от ищците на сумата от 150 000 лева. Съдът намира този размер за адекватен и обоснован с оглед претърпените от тях болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта.

 

Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като поддържа, че бебето не е било поставено в специално кошче за пътуване с автомобил.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи какво е било кошчето, в което е поставено бебето, как е било закрепено за седалките и съответно поставени ли са били правилно предпазните колани на детето. Съгласно чл. 137б от ЗДвП при превоз на деца се използва системи за обезопасяване на тези пътници в зависимост от тяхното тегло, като същите могат да бъдат два класа: пълен и непълен, но задължително се включва специално предназначено за това детско столче, което трябва да има съответните елементи за закрепване и предпазни колани за детето. В развилото се наказателно производство безпротиворечиво е прието в постановените съдебни актове, че не са спазени изискванията на посочената по-горе правна норма, като не е било правилно закрепено бебешкото кошче, в което е пътувало пострадалото дете. Въз основа на този факт е прието, че е налице съпричиняване от страна на ищците. Настоящият съдебен състав счита, че на основание чл. 300 от ГПК следва да се зачете така установеното от наказателния съд, тъй като този факт е част от въпроса за установяване на деянието.

В подкрепа на този извод са заключенията на единичната комплексна съдебно медицинска и авто – техническа експертиза в частта, която е изготвена от автоинженер и на тройната съдебно – медицинска експертиза. В тях е посочено, че не би била причинена тежка черепно – мозъчна травма на бебето при този механизъм на удара, в случай, че детето е било поставено в специализирано столче за превоз на деца, обърнато с лице назад по посока на движението и коректно фиксирано, както столчето към седалката, така и детето в столчето. От първото посочено заключение се установява, че при правилно поставено и закрепено детско столче, с оглед времето на разгръщане на пожара в автомобила, ще има възможност детето да бъде откопчано и извадено от по-възрастните пътници в колата. Следва да се посочи, че именно тежката черепно – мозъчна травма е причината за загубата на детето. С оглед на изложеното може да бъде направен извод, че действително е налице съпричиняване, доколкото не спазването на правилата на чл. 137б от ЗДвП има причинно – следствена връзка с настъпилия летален изход за детето.

Заключението на вещото лице – невролог в единичната комплексна съдебно медицинска и авто – техническа експертиза е изолирано и не е възприето нито от вещото лице – автоинженер, нито от вещите лица – медици, изготвили тройната съдебно – медицинска експертиза.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че са налице  предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на пострадалите лица - ищците, съдът възприема да е 1/3.  При отчитане на приетото съпричиняване от 1/3 като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано на 100 000 лева. за всеки от ищците, като над тази сума до предявената сума от 200 000 лв. исковете се отхвърлят като неоснователни.   

 

Относно претенцията за присъждане на законна лихва   

Предвид основателността на главната претенция, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху определената главница по всеки един от предявените искове.

Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

  В конкретния случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 05.09.2017г., като 3-месечният срок е изтекъл на 05.12.2017 г. и следователно към 12.04.2018г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважено.

           

Относно направените по делото разноски

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците - адвокат В.О. - САК адвокатско възнаграждение в размер на  8 472 лева с ДДС, съгласно представените договори за правна защита и съдействие /л. 219 и л. 220/ и представеното удостоверение за регистрация по ЗДДС /л. 222/.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 8 641 лв., от които 8 000 лв. – държавна такса и 641 лв. – пропорционално на уважената част от исковете от заплатените депозити по комплексната съдебно медицинска и авто – техническа експертиза 645 лв. и 637 лв.

Относно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника, съдът счита, че същото е основателно, тъй като съгласно посочената по-горе Наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение с включено ДДС /л. 133/ е 13 272 лв. и следва да бъде уважено като се намали до сумата от 14 000 лв. Другите направени разноски от ответника в настоящото производство са заплатен депозит по допуснатата тройна съдебно – медицинска експертиза – 1 950 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 7 975 лв.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.Ш.М., ЕГН – **********,***, ж. к. ********– чрез адвокат В.О. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 12.08.2017г., при което причинена смъртта на детето й - А. А.Е., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.04.2018г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 100 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв.

          ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.А.Е., ЕГН – **********, със съдебен адрес:***6 – чрез адвокат В.О. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 12.08.2017г., при което причинена смъртта на детето му - А. А.Е., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.04.2018г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 100 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв.

          ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. ********на основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от  8 641 лв.

          ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.В.О., ЕГН – **********, адвокат от САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „********на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 8 472 лв.

          ОСЪЖДА Б.Ш.М., ЕГН – ********** и А.А.Е., ЕГН – **********, и двамата със съдебен адрес:***6 – чрез адвокат В.О. да заплатят на З. „Б.и.” АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** на основание  чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от  7 975 лв.

          Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                                     СЪДИЯ: