Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

16.05.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

21.04.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

75

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Б.Ф.С. от ***, против Решение № 2153-08-74/09.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-999-00-**********/17.12.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, в несъответствие с целта на закона и необосновано.

Оспорва изцяло изводите на длъжностните лица в ТП на НОИ, с които е прието, че регистрацията й като земеделски производител е направена фиктивно.

Твърди, че била надлежно регистрирана като земеделски производител и действително отглеждала продукция с цел продажбата й. В тази връзка представила доказателства, от които било видно, че е продала произведената от нея продукция на фирма, регистрирана по ДДС и отчетена в НАП-Кърджали. Независимо от това, служителите в НОИ не взели никакво отношение по представените документи и не посетили стопанството й. С оглед това счита, че напълно необосновано и е отказано отпускането на парично обезщетение по Болничен лист № *** за периода от 11.11.2021 г. до 25.12.2021 г.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-74/09.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-999-00-**********/17.12.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали, след което върне преписката на административния орган за ново произнасяне относно правото на обезщетение. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. М.А. е постъпила писмена защита, в която заявява, че поддържа депозирана жалба по изложените в нея съображения. Развива подробни доводи в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения акт. Моли съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ и присъди разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, се явява лично като оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В хода на устните състезания излага съображения, че 01.02.2021 г. Б.С. е заявила в ОД „Земеделие” – Кърджали, че засяла пасища и мери от 1918 кв.м., които по своята си същност не представлявали култури, от които можело да се произведе земеделска продукция с цел продажба, а се използвали за паша на животните. След това, на 16.07.2021 г., жалбоподателката е засадила картофи и други зеленчуци и през м.август вече е продала 2 000 кг. картофи, което било практически невъзможно и необосновано, тъй като, за да има реколта от картофи през м.август било необходимо същите да бъдат засети най-късно през м.април, което практически е невъзможно. Счита, че площите, които С. била засяла със зеленчуци, представлявали една семейна градина, която обработвало всяко едно семейство, което има земя и по принцип не продавало произведената продукция. Цитираната в решението справка на министерство на земеделието обосновавала извода, че количеството реализирани картофи, не са от тези, които жалбоподателката е декларирала, че е засяла, защото било три пъти повече от това количество, което би могло да бъде произведено от 400 кв.м. От всичко това се налагал изводът, че Б.Ф.С. не е упражнявала трудова дейност, която да подлежи на осигуряване по чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което, не може да се счита за регистриран земеделски производител от КСО и на това основание да бъде осигурена, за да получи парично обезщетение поради бременност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Б.Ф.С. и да потвърди оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото 2 бр. справки за дейността на Б.Ф.С., издадени от ОД „Земеделие - Кърджали/л. 33 и л. 37/, се установява, че жалбоподателката се е регистрирала като земеделски стопанин на 01.02.2021 г., при което е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.1918 ха, с обработвани култури – пасища и мери. На 16.07.2021 г. С. е заявила промяна на данните при регистрацията, а именно: обща използвана площ – 0.2992 ха; фасул – 0.0400 ха; пасища и мери – 0.1918 ха; картофи – 0.0400 ха; други зеленчуци – 0.0250 ха;

На 6.12.2021 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение/вх. № *** – л. 39/, съдържащо данни за Б. Ф. С. от ***, относно правото й на парично обезщетение във връзка с Болничен лист № ***, с период от 11.11.2021 г. до 25.12.2021 г.;

Видно от приложения по преписката Болничен лист № ***/*** г./л. 43/, същият е издаден на Б.Ф.С. за временна нетрудоспособност за периода 11.11.2021 г. до 25.12.2021 г., поради бременност – ***;

С Разпореждане № О-08-999-00-**********/17.12.2021 г./л. 41/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение/помощ за бременност на Б.Ф.С., с ЕГН **********, по Болничен лист № ***. В административния акт са въведени мотиви, че от събраните в административното производство доказателства можело да се направи обоснован извод, че лицето не отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В този смисъл за изложени съображения, че първоначално заявените култури „пасища и мери не са предназначени с цел продажба, като по-късно завените култури от фасул, картофи и др. зеленчуци са предназначени за лични нужди, а не с цел продажба. Счетено е, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащото от него право на обезщетение;

Б.Ф.С. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, като с Решение № 2153-08-74/09.02.2022 г./л. 18 – л. 20/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Предвид това е прието, че лице, за което не било доказано, че е извършвало трудова дейност –  в настоящия случай, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, то не можело да има качеството осигурено лице. С други думи, изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО било лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба.

Въведени са доводи за правилност и обоснованост на изводите в оспореното разпореждане, че Б.Ф.С. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че първоначално заявените от жалбоподателката намерения да обработва пасища и мери с обща площ 0.1918 ха и впоследствие заявените площи от 0.0400 ха; картофи – 0.0400 ха и други зеленчуци – 0.0250 ха, по никакъв начин не обосновавали правопораждащия факт, че към момента на настъпване на осигурителното събитие от нейна страна, в качеството й на земеделския стопанин е упражнявана каквато и да е трудова дейност. В този смисъл са изложени доводи, че стопанисването на „пасища и мери не предполага производството на продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

Счетено е, че липсвали данни С. да е отглеждала земеделска продукция с цел продажба, като следвало да се има предвид, че  заявените от нея култури – фасул, картофи и др. зеленчуци, с оглед незначителните площи, били характерни за всяка една семейна градина, с цел задоволяване на собствени нужди. Представените приемо-предавателни протоколи не са кредитирани, в която връзка е посочено, че е обективно невъзможно картофите да бъдат засети през месец юли )16.07.2021 г.)  през месец август (26.08.2021 г. – датата на продажбата) вече да има готова продукция. Извършена е справка с бюлетин 386 от 2021 г. „Производство на зеленчуци в България – реколта 2020 г.“ на министерство на земеделието, съгласно който средният добив на картофи за регион Кърджали е 19 363 кг. на ха, т.е. 1 936 кг. на декар. Предвид това е посочено, че средният добив от 400 кв.м., каквото площ е била декларирана от жалбоподателката, би бил 774 кг., което се явявало три пъти по-малко от твърдението за произведени картофи от Б.С.

Изложени са доводи, че жалбоподателката е нямала изискуемия 12 месечен стаж към датата на настъпване на осигурителното събитие, което е основание да ий бъде отказано изплащането на обезщетение.

В заключение е посочено, че след като по отношение на Б.Ф.С. не е било налице условието да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, то не е възникнало осигурително правоотношение, което от своя страна изключвало правото на лицето да получи осигурителни плащания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 40 от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

По силата на чл. 48а от КСО, Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за бременност и раждане, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

В настоящето производство е безспорно, че Б.Ф.С.  е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 01.02.2021 г. Спорно е обстоятелството, осъществявала ли е жалбоподателката трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 01.02.2021 г. до 11.12.2021 г.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика – напр. Решение № 786 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1079/2020 г., VI о., Решение № 4158 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2020 г., VI о., Решение № 3542 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 362/2021 г., VI о, Решение № 2493 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 249/2021 г., VI о., Решение № 1542 от 05.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2020 г. VI о., Решение № 2793 от 01.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2020 г. VI о.

Съдът намира, че настоящето производство Б.Ф.С. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане от 17.03.2022 г. по настоящето дело, жалбоподателката като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, същата не ангажира доказателства в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин, че Б.Ф. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. Релевантните по делото справки от МЗХГ, не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. Няма никакви доказателства, от които да се обоснове извода, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката  намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция, още по-малко пък за продажбата на земеделска продукция.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че при регистрацията си като земеделски стопанин жалбоподателката е декларирала намерение за отглеждане на пасища и мери с площ 0.1918 ха., което от своя страна не предполага производство на продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. С оглед дефиницията за „постоянно пасище“, визирана в § 1, т. 22 от ДР на ЗПСП и общоприетото определение за „мера“, се налага извода, че ползването на пасища и мери е свързано с пашата на животни и косене, но не и за производството на продукция, с цел продажлата й.

На следващо място представените приемо-предавателен протокол от 26.08.2021 г. и 2 бр. копия от покупко-изплащателан кочан от 18.10.2021 г. и 22.11.2021 г., не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. В тази връзка следва да се отбележи, че горепосочените доказателства представляват частни документи, който не се ползват с формална доказателствена  сила, обвързваща съда, относно удостоверените в него факти. На следващо място, дори и да се приеме, че съдържанието на документа отразява действително осъществили са обстоятелства по продажба на земеделска продукция, то с оглед незначителния период от заявената промяна в регистрацията на жалбоподателката/16.07.2021 г./ до датата на продажбата, възниква обосновано предположение че в случая не се касае за продукция, произведена от Б.С., след заявената промяна в регистрацията й като земеделски стопанин. Отделно от това, сам по себе си, цитираните доказателства сами по себе си не биха могли да обосноват извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от страна на жалбоподателката, тъй като същите са доказателствено средство единствено за осъществени разпоредителна сделка. Настоящият състав напълно споделя доводите на административния орган относно обективната невъзможност от заявената площ за отглеждане на картофи – 0.0400 ха. да бъдат добити 2 000 кг. картофи, още по-малко пък това количество може да бъде засято през месец юли и добито през месец август същата година.

Представеното копие от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, само по себе си,  не установява упражняването на трудова дейност и реализирането на продукция от земеделския стопанин.

На следващо място, съдът намира, че с оглед заявения при промяна на данните при регистрацията, а именно: фасул – 0.0400 ха; картофи – 0.0400 ха; други зеленчуци – 0.0250 ха, не се обосновава намерение за производство на растителна продукция, предназначена за продажба. Така заявената площ аргументира обичайна за едно домакинство растителна продукция, с цел задоволяване на лични нужди, но не и предназначена за продажба. В този смисъл посочената площ и култура е характерни за всяка градина на средностатистическото семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места, каквото е и това на жалбоподателката – ***.

В заключение и по предвид горното, според съда липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за процесния период, а от друга и такива, че въобще е произвела някаква продукция, било лично или чрез близките си, предназначена за пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени и безспорни доказателства, че е произведена растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, същата не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. по отношение на нея не са налице условията за получаване на обезщетение по глава IV, раздел I и II от КСО. С други думи Б.Ф.С. не е извършвала трудова дейност като земеделски производител и не е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск – временна неработоспособност поради „бременност”, с оглед на което законосъобразно и правилно й е било отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, за периода на същата - от 11.11.2021 г. до 25.12.02.2021 г.

С оглед горното, съдът счита, че оспореното от Б.Ф.С. Решение № 2153-08-74/09.02.2022 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали се явява законосъобразно, респ. постановено при липсата на отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна.

Независимо от изхода на делото и предвид липсата на надлежно въведеното искане от страна на ответника за присъждането на разноски, такива не следва да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателката.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б.Ф.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 2153-08-74/09.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-999-00-**********/17.12.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: