РЕШЕНИЕ
Номер 40323.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Светослав Иванов
Секретар:Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500533 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 153/19.06.2020 г. по гр. д. № 941/2020 г. на Горнооряховския районен
съд (ГОРС) е отхвърлен искът на З. Д. Н., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „Н. К.“ № .., ет. ..,
срещу С. Т. С. , ЕГН: **********, гр. Г. О., ул. „Б.“ № .., вх. ..“, ет. .., ап. .., с който се
претендира на основание чл. 23, ал. 2 СК ищцата да бъде призната за собственик спрямо
ответника на 19 231/20 000 ид. ч. от н. и., находящ се в гр. Г. О., ул. „Б.“ № ., ап. № 12.., ет. ,
вх. „..“, с две тераси и застроена площ 59.06 кв. м., с принадлежащото му избено помещение
№ 12 от 3.91 кв. м. и 0.73 ид. ч. от общ. ч. и право на строеж върху мястото, цялото от 65.6
кв. м., подробно описан от първоинстанционния съд. Със същото решение на основание чл.
34 ЗС районният съд е допуснал съдебна делба на същия н. и. между същите страни при
следните квоти: ½ ид. ч. за З. Д. Н и ½ ид. ч. за Ст. Т. С.
По делото е постъпила въззивна жалба от З. Д. Н. , гр. В Т, срещу така постановено
решение в неговата цялост, навеждайки доводи за неговата неправилност. Моли се
Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да отмени
решението на ГОРС в отхвърлителната му част относно иска по чл. 23, ал. 2 СК, като
същият бъде уважен в претендирания размер от 19 231/20 000 ид. ч., а по отношение на иска
по чл. 34 ЗС – решението да бъде отменено в частта, с която са определени квотите по ½ ид.
ч. на всеки от съсобствениците, като вместо това бъдат определени 19 231/20 000 ид. ч. за З.
Д. Н и 769/20 000 ид. ч. за Ст. Т. С. Претендират се разноските и за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. Т. С. , гр. Г О, в която се отстояват
1
доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли се ВТОС да остави същата без
уважение, а решението на ГОРС – да потвърди. Претендират се разноски във въззивното
производство.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Между страните не се спори, а и се установява от приложеното по делото съдебно
решение № 79/07.02.2017 г. по гр. д. №2980/2016 г. на Великотърновския районен съд
(ВТРС), л. 8 и сл. от п. д., че бракът между С С и З С (Н), сключен на 17.07.1997 г., е бил
разтрогнат поради дълбоко и непоправимо разстройство на 01.03.2017 г., а ползването на
семейното им жилище в гр. Г. О., предмет на настоящето дело (описано подробно по-горе и
в първоинстанционното решение), е било предоставено на Ст. С. който е бил осъден да
заплаща наем на З.. С.(Н.), за притежаваната от него ½ ид. ч.
Въпросното жилище е придобито по време на брака през 2009 г. чрез съглашение за
покупко-продажба на името на двамата (понастоящем бивши) съпрузи като купувачи. Това е
видно от нот. акт № 51, т. I, рег. № 1318 по нот. д. № 45/2009 г. (л. 13-14 от п. д.). Впрочем,
обсъжданото обстоятелство е безспорно по делото, също както и следващото: Средствата за
закупуването на жилището са придобити от договор за ипотечен кредит (л. 15 и сл. от п. д.),
от който е ясно, че съглашението е било постигнато между З. Д. Ст. като кредитополучател
и „О. Б. Б.“ АД, гр. София като кредитодател; договорът, обаче, е бил подписана и от С. С.
като „съпруг“.
От приложените по делото извлечения от банката (л. 27 и сл. от п. д.) се доказва, че от
отпускане на кредита до 01.03.2017 г. (датата на влизане в сила на решението на ВТРС за
прекратяване на гражданския брак между страните) са били изплатени вноски в общ размер
на 34 198.10 лв., от които главница, лихва и застрахователна премия, а от 02.03.2017 г. до
09.01.2019 г. (датата, към която са издадени банковите удостоверения) – 25 304.78 лв.; към
09.01.2019 г. останала неизплатена част от кредита в размер на 35 304.78 лв.
По правото:
ВТОС намира, че ГОРС е бил сезира с два обективно съединени иска на З. Н. срещу
2
С. С.: първият иск – по чл. 23, ал. 2 СК, с който се иска да бъде установено, че ищцата
притежава в лична собственост 19 231/20 000 ид. ч. от процесния н. и., находящ се в гр. Г.
О., ул. „...“ №. вх. ., ап. .., ет. ..(подробно описан по-горе и в първоинстанционното
решение), поради частична трансформация на лични средства; вторият иск – по чл. 34, ал. 1
ЗС за допускане на делба на същия н. и. при квоти: 19 231/20 000 ид. ч. за З.. Н. и 769/20 000
ид. ч. за С. С.. Ищцата обосновава основателността на исковете си с обстоятелствата, че, от
една страна, вноските по кредита в общ размер на 3077.26 лв. са били погасени съвместно
(от нея и ответника) и поради това съответстващите им ид. ч. от н. и. били общи
(съсобствени); от друга страна, останалите вноски били заплащани само от нея (с нейни
лични средства), при което съответстващи им ид. ч. от н. и. били нейна лична собственост
(трансформация на пари в имот). С.. С. оспорва иска за частична трансформация на личното
на З. Н. изцяло. По отношение на иска за делба той моли съда същата да бъде допусната при
равни квоти (от по ½ ид. ч. за всеки).
По иска по чл. 23, ал. 2 СК.
Вещните права, придобити от двамата съпрузи по време на брак, който е в режим на
съпружеска имуществена общност (СИО), са общи за двамата съпрузи, когато са придобити
чрез съвместен принос, и то без значение от чие име са придобити: на единия или на
двамата съпрузи (чл. 21, ал. 1 СК). Съвместният принос се предполага до доказване на
противното (чл. 21, ал. 3 СК). „Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите
по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил.“ (чл. 22, ал. 1 СК). Съгласно пък чл. 23, ал. 1 СК лични са и вещните права, които
са били придобити по време на брака с лично имущество; това е т. нар. „пълна
трансформация“. В ал. 2 на същ. чл. от същ. к. е уредената т. нар. „частична
трансформация“: „Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1,
лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е
незначителна.“
Азбучна истина е, че вещните права се придобиват от нарочно предвидени от закона
основания (титули, юридически факти), които са numerus clausus (ограничен брой): вж.
изброяването на чл. 77 ЗС. В настоящия случай основанието за придобиване на процесния н.
и. е договор за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), по който като купувачи фигурират
З.Н. и С. С., които към момента на изповядване на сделката от нотариуса (29.01.2009 г.) са
били в граждански брак. Следователно, въпросният имот е придобит от Н. и С. към
29.01.2009 г. в режим на СИО (арг. от § 4 от ПЗР на СК). Като след прекратяването на
гражданския им брак бездяловата им съсобственост (СИО) се е преобразувала ex lege (по
силата на закона) в дялова (обикновена) съсобственост, и то при равни дялове (чл. 28 СК).
Обстоятелствата кой съпруг и с какви средства след това е бил изплащан ипотечният кредит,
отпуснат на З. Н. от „О. Б. Б.“ АД, е без правно значение за възникването и прекратяването
3
на съсобствеността им: просто законът не е им е предал подобен ефект. Ето защо, дори ако
трето лице погаси дълга на двамата (бивши) съпрузи към банката (чл. 73 ЗЗД) в условията
на солидарност (арг. от 32, ал. 2 СК), то, третото лице, няма да стане съсобственик с тях по
отношение на н. и. съобразно частта от кредита, която е погасил.
В този смисъл доводите на З. Н., че ид. ч. в процесния имот са били: 19 231/20 000 ид.
ч. за З. Н. и 769/20 000 ид. ч. за С. С, са напълно несъстоятелни, и то не само защото не е
доказано, че средствата, с които е заплащан кредита, са били лична собственост на Н. по
смисъла на чл. 23, ал. 2, във вр. с чл. 22 СК; не само защото Н. не е ангажирала никакви
доказателства, от които да бъде оборена презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместния
принос на съпрузите при придобиването на н. и. по време на брака им през 2009 г.; но
затова това, защото н. и. е придобит общо – от името на двамата съпрузи – съгласно
договора за покупко-продажба във формата на нот. акт № 51, т. I, рег. № 1318 по нот. д. №
45/2009 г. (л. 13-14 от п. д.).
При това ВТОС намира, че правилно ГОРС е отхвърлил иска по чл. 23, ал. 2 СК на З.
Н. срещу С. С., с който се иска да бъде установено, че ищцата притежава в лична
собственост 19 231/20 000 ид. ч. от процесния н. и., находящ се в гр. Г. О., ул. „Б.“ № .., вх.
„..“, ап. .., ет. .., поради частична трансформация на лични средства, като недоказан и
неоснователен. Ето защо обжалваното решение се явява правилно в тази му част и на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба в
тази ѝ част е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
По иска по чл. 34, ал. 1 ЗС.
С оглед на неоснователността на иска по чл. 23, ал. 2 СК и по силата на чл. 28 СК се
налага да се приеме, че дяловете на З. Н. и С. Ст., след като е била прекратена СИО с
развода им по исков ред от 01.03.2019 г., са паритетни: по ½ ид. ч. за всеки един от тях. Ето
защо делбата на процесния н. и. в гр. Г. О. следва да бъде допусната при равни квоти между
З.Н. и С. С. на основание чл. 34, ал. 1 ЗС. С оглед на съвпадащите крайни правни и
фактически изводи на въззивния и на първоинстанционния съд по отношение на втория иск
обжалваното решение и в тази му част се явява правилно и на основание чл. 271, ал. 1, изр.
1, пр. 1 ГПК следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба в тази част е неоснователна и
трябва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК има
въззиваемата страна, С.Т. С. в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено
4
от въззивната страна, З. Д. Н., ВТОС намира за неоснователно, тъй като обсъжданото
адвокатско възнаграждение е минималното по чл. 7, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, а съдът не би
могъл да присъди разноски под този размер (арг. от чл. 78, ал. 5 in fine ГПК).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и чл. 78, ал.
3 ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/19.06.2020 г. по гр. д. № 941/2020 г. на
Горнооряховския районен съд.
ОСЪЖДА З. Д. Н., ЕГН: **********, гр. В.Т., ул. „Н. К.“ № .., ет..., да заплати на С.
Т. С. , ЕГН: **********, гр. Г. О. ул. „Б.“ №., вх. „..“, ет. .., ап. .., сумата от 600
(шестстотин) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд (чл. 280, ал. 3, пр. 3 ГПК) в едномесечен срок от връчването му на страните (чл. 283
ГПК) при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочени в изложение по чл.
284, ал. 3, т. 1 ГПК, което трябва да бъде (при)подписано от адвокат или юрисконсулт, освен
ако страната притежава юридическа правоспособност, за което следва да представи
доказателства (чл. 284, ал. 2 ГПК).
Да се връчи препис от решението на основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5