Р Е Ш Е Н И Е
№ 1305 / 11.11.2022 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, ХІХ-ти състав, на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин Енчев
2.Нели Стоянова
при секретаря И. Г. и с
участието на прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Стоянова
касационно наказателно административен характер дело номер 1219 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Трансойл 1“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, Северна промишлена зона,
представлявано от управителя и законен представител Христо Янев Янев срещу
решение № 523/18.05.2022 година постановено по АНД № 5556/2021 година на
Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № КГ –
2425/02.11.2021 година на председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), гр.София, с
което на „Трансойл 1“ ЕООД за нарушение на чл.47, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1,
т.3 от Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), на основание чл.67, ал.3 от
ЗЕВИ е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на
50 000 (петдесет хиляди) лева.
Касаторът
обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи за съставомерност на
деянието, предвид наличие на всички законови предпоставки за ангажиране на административно
наказателната отговорност на „Трансойл 1“ ЕООД за извършеното от него
нарушение. Сочи,
че съдът твърде избирателно и едностранчиво е преценил събраните по делото
доказателства, като не е кредитирал представените от ДАМТН по делото писмени
доказателства – протокол от проверка, протокол от изпитване, констативен протокол
и т. н., и е постановил решението си единствено въз основа на доводите
изложени в подадената от санкционираното дружество жалба и изслушаната по
делото експертиза. Счита за неправилна констатацията на съда, че дружеството не
е извършило вмененото му административно нарушение, поради нарушаване на
правилата за вземане на пробите, което не кореспондирало със законовите
разпоредби и с приложените официални документи по административнонаказателната
преписка. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, а по същество потвърждаване
на НП. Не претендира разноски. В съдебно заседание касаторът, не изпраща
представител и не изразява становище.
Ответникът – „Трансойл 1“ ЕООД, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в
представен по делото отговор на касационната жалба излага съображения за
неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение,
като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира присъждане на разноски
по делото. Сочи, че дружеството не попада в кръга на лицата, определени в разпоредбата на
чл. 47, ал. 1 от ЗЕВИ и не е лице, което пуска на пазара течни горива по
смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗЧАВ, поради което не може да е адресат на
административно-наказателна отговорност за вмененото му нарушение. По същество излага доводи относно вземането на
контролната проба в нарушение на чл.17 и чл.18 от НИКТГУРНТК, поради което,
счита че същата не следва да се счита за „представителна“. Сочи, че дружеството
е краен получател на горива и за него няма задължение да извършва проверка и
анализ на качеството на получаваните горива. Излага доводи за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Възразява, че „Трансойл 1“ ЕООД е купувач и краен
получател на горивото и няма никаква техническа възможност да проверява
неговото качество, което му е гарантирано от производителя с декларация за
съответствие, както и да контролира смесването му с остатъци в условията, при
които се съхранява и транспортира. Твърди противоречия в протоколите за
изпитване представени по делото, тъй като при изследване на едно и също гориво били
получени различни резултати.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за основателност на касационната
жалба и за отмяна на решението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд - Бургас е НП № КГ – 2425/02.11.2021 година издадено
от председателя на ДАМТН, гр.София въз основа на АУАН № А-218/03.08.2021г., с
което на „Трансойл 1“ ЕООД за нарушение на чл.47, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1,
т.3 от ЗЕВИ, на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв., и са възложени
на дружеството разходите по вземане и изпитване на пробата в размер на 190 лв.
От представените по делото доказателства съдът
е установил от фактическа страна, че на 16.06.2021г. в търговски обект - бензиностанция
база „Трансойл“ № 3, находящ се в гр.Бургас, Северна промишлена зона, стопанисван
от „Трансойл 1“ ЕООД, е извършена проверка на място и от бензиноколонка № 1 е
взета проба от разпространяваното течно гориво – гориво за дизелови двигатели,
за установяване съответствието му с изискванията за качество, с Протокол за
проверка и вземане на проба от течно гориво № Бс-075/16.06.2021г. (л.15 от АНД
5556/21г.).
При проверката
е установено, че последната доставка на течното гориво е в количество
36 822 литра по Експедиционна бележка № 022478/27.05.2021г. и с Декларация
за съответствие № 12690/22.05.2021г. издадена от „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД за партида №
4754/22.05.2021г. и партида № 210501ВС/12.05.2021г. в количество 856 629
кг. В момента на проверката наличното
количество в резервоара на бензиноколонка № 1 е 18 149 литра. Контролната и арбитражна проба от горивото, в съответствие с чл.18 от НИКТГУРНТК
е взета от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 1 с помощта на удължител за
гориво за дизелови двигатели, като преди взимане на пробата са източени 4,01 L
за което е издаден фискален бон (л.19 от АНД 5556/21г.) Пробите са взети в
момент на разпространение на горивото и в присъствието на Мария Георгиева –
счетоводител. По протокола не са постъпили възражения от „Трансойл 1“ ЕООД.
При изпитване
на контролната проба в мобилна, а в последствие и в стационарна акредитирана
лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ – ДАМТН в гр. София, притежаваща Сертификат за
акредитация БСА рег. № 35 ЛИ/23.11.2020г., валиден до 30.10.2024г., е издаден
Протокол от изпитване № С-0210/18.06.2021г.,
на основание на който е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол № КП-0333-Б/18.06.2021г.
(л.33 от АНД 5556/21г.) за съответствие на биогориво в течното
гориво с изискванията за качество, съгласно който течно гориво – гориво за
дизелови двигатели се отклонява от допустимата гранична стойност, а именно: „съдържание
на метилови естери на мастни киселини (FAME)“ е 5.1%, при норма
минимум 6% обемни", съгласно изискванията на ЗЕВИ. Горивото не съответства
на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели.
Следователно изпитването на контролната проба е показало несъответствие на
предлаганото течно гориво – гориво за дизелови двигатели по посочения показател
с изискванията към него чл.47, ал.1, т.3 и ал. 4 от ЗЕВИ.
Съставените по време на административното производство
протоколи за изпитване, експертни заключения, констативен протокол за
съдържанието на биогориво в течното гориво за дизелови двигатели, както и
констатацията за несъответствие с изискванията за съдържание на биогориво в
течно гориво за дизелови двигатели по показател „съдържание на метилови естери
на мастни киселини (FAME)“ са съобщени на дружеството с писмо изх.№
84-01-541/18.06.2021г. на ДАМТН, с известие за доставяне и получени на
01.07.2021г. Дружеството „Трансойл 1“ ЕООД не е оспорило така направените от
АНО констатации и не е провело процедура по оспорване на резултатите от
протоколите от изпитване на течното гориво. Също така контролната проба, която
е оставена в обекта не е била проверена от жалбоподателя в друга акредитирана
лаборатория. Дружеството не е възразило и по връчения АУАН в 7-дневния срок. На
02.11.2021г. от председателя на ДАМТН, гр.София е
издадено процесното НП № КГ – 2425/02.11.2021 година.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка първоинстанционния
съд е обосновал извод за липса на осъществен от санкционираното дружество
състав на соченото нарушение по чл. 67, ал. 3 вр. чл.47, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗЕВИ. Съдът е приел,
че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които обосновават отмяна на издаденото наказателно
постановление на процесуално основание. Посочил е че неспазването на
изискванията за пробовземане на процесния продукт опорочава представителността
на пробите за изпитване. Също така е приел, че на дружеството не е вменено
задължение да извършва лабораторно изследване на всяко количество гориво при
доставката му. В обобщение е приел, че административнонаказателното
производство е незаконосъобразно проведено и това обуславя отмяна на НП.
По същество
съдът е обосновал извод за несъставомерност на деянието и неправомерно
ангажиране отговорността на дружеството на соченото правно основание, и е отменил
наказателното постановление. Приел е че не е осъществен състава на нарушението
от субективна страна, поради факта, че жалбоподателя се е доверил на
представената от доставчика декларация за съответствие, което изключвало
знанието му, че доставеното гориво не отговаря на изискванията за съдържание на
биогорива, а оттам и липсата на вина, което изключвало административнонаказателната
му отговорност.
В хода на
съдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства, вкл. и доказателствени
средства чрез изслушване на СТЕ.
Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Решението на
РС-Бургас е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на
закона.
Възраженията на
касатора са основателни.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството „Трансойл 1“ ЕООД е ангажирана на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, според която на краен разпространител, който предоставя на пазара течни
горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 или ал.
4, се налага глоба или имуществена санкция в размер 50 000 лв. От правна страна
наказанието е обосновано с нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ, предвиждаща задължение в срок до два месеца след изтичане
на срока по ал.1, т.3 за крайните потребители да предлагат гориво за дизелови
двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум
един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение.
При така посочената нормативна
уредба настоящият касационен състав не споделя направения от решаващия съд
краен извод за фактическа и доказателствена необоснованост на
административнонаказателното обвинение.
Неправилни са изводите на районния съд, че по делото не са доказани всички
релевантни факти и обстоятелства за наличието на вмененото на санкционираното
лице административно нарушение на чл. 47,
ал. 4 във връзка с чл. 47,
ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ.
В настоящия случай, единствените релевантни факти, които са предпоставка за
ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството са два: субектът да е краен разпространител и да предоставя
на пазара течни горива от нефтен произход с отклонения от изискванията на ЗЕВИ.
Безспорно дружеството „Трансойл 1“ ЕООД притежава качеството „краен
разпространител“ съобразно легалната дефиниция на понятието, визирана в § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ във вр. с § 1, т.20
от ДР на Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и като такъв
носи самостоятелна отговорност за качеството на предлаганото гориво. Изложените в тази връзка мотиви както в НП, така и в
обжалвания съдебен акт, са правилни и законосъобразни.
Налице е и втората съставомерна предпоставка, а именно:
„предлагане на пазара“. Легална дефиниция на това понятие не се съдържа нито в
ЗЕВИ, нито в ЗЧАВ. То е въведено в ЗЕВИ след изменението му, обнародвано в ДВ,
бр. 91 от 2018 г., като по предходната редакция на чл. 67, ал. 2, сегашна ал. 3 от ЗЕВИ, изпълнителното деяние се е изразявало в „предоставяне на пазара“.
Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЕВИ, „предоставяне на пазара“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008
г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с
предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 - всяка доставка на продукт за дистрибуция,
потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска
дейност, срещу заплащане или безплатно. Предвид липсата на законово определение
и доколкото понятията „предлагане на пазара“ и „предоставяне на пазара“ имат
идентичен смисъл, първото също следва да бъде прието за дефинирано в смисъла
на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008
г., а именно, че предлагането на пазара представлява доставка на гориво като
част от търговската дейност на субекта. В случая се установява от събраните
писмени и гласни доказателства и изслушаната СТЕ, че отклоняващото се от
изискванията към съдържанието му гориво от бензиноколонка № 1, се ползва за
търговската дейност на жалбоподателя и се предлага на пазара.
На следващо
място от събраните в хода на производството доказателства се установява, че разпространяваното от дружеството гориво по показател „съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)“ е с резултат от изпитването 5,1%, при норма минимум 6%
обемни съгласно изискването на ЗЕВИ. Този факт е достатъчен, за да се
приеме, че е нарушена забраната за разпространение на горива за дизелови
двигатели, които не отговарят на изискванията за качество, поради което се
обосновава извод, че е налице състав на административно нарушение на чл. 47,
ал.4 вр. чл.47, ал.1, т.3 от ЗЕВИ. В този смисъл е и санкционната
норма на чл.67,
ал.3 от ЗЕВИ, в която е предвидено, че лице което предоставя на пазара течни горива от нефтен
произход в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.2 или 4 от ЗЕВИ се
наказва с глоба в размер на 25 000 лева, съответно с имуществена санкция в
размер на 50 000 лева.
По
отношение на възраженията поддържани и пред настоящия съдебен състав за
опорочаване на процеса по вземане на проба от течното гориво, поради което
същата не следва да се счита за представителна, касационната инстанция не споделя
изложените от първоинстанционния съд мотиви за нарушения на процедурата
предвидена в чл.17 и
чл.18 от НИКТГУРНТК.
Съгласно
съставения протокол №Бс-075/16.06.2021г. за проверка и вземане на проба от
течно гориво за контрол на качеството, пробата е взета от бензиноколонка № 1 с
помощта на удължител в 6 бр. чисти еднолитрови съдове за еднократна употреба,
всеки запълнен до 80% от обема си и в последствие затворен, етикетиран и пломбиран,
като преди да бъдат напълнени е източено известно количество гориво. Данните
изнесени от св.Вълков и св.Чобанова в съдебно заседание пред първоинстанционния
съд сочат, че съдовете са предварително промити с около 100 мл. от съответното
гориво, след което са поставени в хладилна чанта. Действията по вземането на
проба, чиято цел е да се гарантира достоверността на последващите изпитвания,
са коректно отразени в горепосочения протокол, подписан без възражения и
забележки от представителя на дружеството, присъствал в момента на проверката,
поради което неправилно е прието от първоинстанционния съд, че са налице
нарушения при вземане на пробите и същите са компрометирани. Следва да се
отбележи, че протокола за проверка и вземане на проба е официален документ и се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно фактите които удостоверява. В
производството пред първата инстанция същия не е бил оспорен и не е оборена
неговата доказателствена сила.
Също
така неправилно съда е кредитирал заключението на допуснатата и изслушана СТЕ.
Експертизата е допусната, за ползване на мнение на съдебен експерт за
установяване на пропуски в пробовземането досежно обстоятелството проточено ли
е горивото преди това или за изясняване на физикохимичните характеристики на
горивото съдържащо се в тръбопровода на бензиностанцията, свързващ резервоара с
бензиноколонката, респ. количеството гориво в т.нар „мъртво ниво“ на
резервоара, които според жалбоподателя биха имали отношение към установените
стойности на спорния показател. С експертизата се цели да се опровергаят
резултатите установени от стационарната акредитирана лаборатория, което е
недопустимо в хода на съдебното производство. Също така, както се посочи вече
самото пробовземане е извършено в присъствието на представител на дружеството,
без от него да са направени възражения за извършени нарушения и пропуски, които
да обосноват непредставителност на пробата и за което е съставен официален
документ - констативен протокол № Бс-075/16.06.2021г., чието съдържание е
недопустимо да се опровергава със свидетелски показания. Също така
настоящия касационен състав следва да отбележи, че първоинст.съд е кредитирал
заключението на вещото лице, което в основната си част е дава отговор на правни
въпроси, което е недопустимо.
След вземане на
пробите, първо е извършено изпитване в подвижна лаборатория, за резултатите от
което и съставен протокол за изпитване № В-0180/17.06.2021г. и експертно
заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ-0597-Б/17.06.2021г.
Видно от протокола и заключението, полученият резултат от изпитването по
показател „съдържание на метилови естери на мастни
киселини (FAME)“ е с резултат от изпитването 5,1%, при
норма минимум 6% обемни, като е прието, че по този показател продуктът
не съответства на изискването за съдържание на биодизел в гориво за дизелови
двигатели.
В
съответствие с изискванията на чл.22, ал.6 от НИКТГУРНТК, след като при извършеното изпитване на взетите контролни
проби в подвижна лаборатория е установено несъответствие на горивото с
изискванията за качеството по показателя „съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)“, изпитването по този показател е повторено в акредитирана
стационарна лаборатория.
За резултатите
от проведеното повторно изпитване в акредитираната стационарна лаборатория е
съставен протокол за изпитване № С-0210/18.06.2021г. и констативен протокол за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0333-Б/18.06.2021г.,
видно от които получения резултат по показател „съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)“ е с резултат от изпитването 5,1%, при норма минимум 6%
обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ. В резултат на извършеното
изпитване по метода БДС EN 14078, съгласно чл.18 от НИКТГУРНТК - „Течни
продукти. Определяне съдържанието на метилови естери на мастни киселини (FAME)
в средни дестилати. Метод на инфрачервена спектрометрия“ и съгласно БДС EN ISO
4259-2 "Нефтопродукти и сродни продукти.
Прецизност на методите за измерване и на резултатите – част 2: Тълкуване и
приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при получен
резултат от изпитването под 5,79% обемни, продуктът не съответства на
изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели. За тези резултати от изпитването дружеството
е надлежно уведомено с писмо изх.№ 84-01-541/18.06.2021г.
Съгласно чл.22
ал.8 и ал.9 от НИКТГУРНТК, на оспорване подлежат резултатите от изпитването в
стационарната лаборатория и в случай, на несъгласие с тях, за дружеството е
била налице правната възможност да оспори същите в 7-дневен срок от
получаването на протоколите и да поиска арбитражната
проба да бъде изпитана в трета акредитирана лаборатория. Действия в тази насока
не са били предприети, като жалбоподателя не е възразил в хода на проведеното
административнонаказателно производство и при съставяне на АУАН, а възражение в
този смисъл е направено едва в съдебното производството по оспорване на
наказателното постановление, към който момент предвидените от
законодателя срокове за оспорване са изтекли. Също така, след като резултатите
от изпитването на пробите в стационарна акредитирана лаборатория не са
оспорени, по предвидения за това ред, те служат за доказателствено средство при
съдебно решаване на спора.
Действително,
както твърди и дружеството жалбоподател, налице е разлика в резултатите по
процесния показател, от изпитванията в различните лаборатории – подвижна и
стационарна, но разликата не променя извода за отклонение на горивото по
показателя „съдържание на метилови естери на мастни
киселини (FAME)“ от допустимите стойности и не може да
обоснове извод за допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Също така, както беше посочено вече,
след като дружеството не е оспорило резултатите от изследването в стационарната
акредитирана лаборатория, правилно тези резултати са взети в предвид като
приложими от наказващият орган и правилно въз основа на тях е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството.
Дружеството
възразява и за липсата на задължение за дружеството да извършва лабораторно
изследване на всяко количество гориво при доставка предвид представена от
производителя/вносителя декларация за съответствие на качеството на течните горива.
Наличието на изрядна документация, в частност декларация за съответствие, не освобождава от задължение крайният разпространител да следи
за съответствието на разпространяваните от него горива с изискванията за
качество, в каквато насока е изложил мотиви и районният съд. Това задължение е
функция от задължението му да разпространява течни горива, които отговарят на
всички изисквания, определени в ЗЕВИ, поради което се отъждествява с
него по съдържание и предмет.
Към момента на
извършване на проверката и установяване на нарушението, жалбоподателя като
краен разпространител, е отговорен за съответствието на разпространяваните или
използваните от него течни горива с изискванията на ЗЕВИ. Без значение за спора
е обстоятелството каква е била евентуалната причина за променения показател на
биодизел в горивото за дизелови двигатели, тъй като
целта на законодателя е да обезпечи разпространението на течни горива, които да
отговарят на съответните нормативни изисквания и без правно значение за целите
на административната отговорност са причините, довели до несъответствието на
разпространяваното гориво с тези изисквания, т.е. отговорността е обективна.
Също така, отговорността на търговеца е безвиновна и за да бъде ангажирана е
достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното
задължение, както е в настоящия случай.
В случая не са налице и основания
за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай” по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена
опасност, поради което правилно
наказващия орган не е приложили тази
разпоредба.
По тези съображения обжалванoто решение следва да бъде
отменено и вместо него да се потвърди издаденото НП.
Мотивиран от
изложеното Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 523/18.05.2022г.
постановено по АНД № 5556/2021г. на Районен съд Бургас, вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № КГ – 2425/02.11.2021 година на председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.