№ 49
гр. Бургас, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000082 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260018 от 04.03.2023 г., постановено по т.д. № 476/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени исковете на
“Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД,
ЕИК ****, против Национална здравноосигурителна каса, Булстат ****, за
осъждане на ответника да заплати на лечебното заведение сумата 842 818,50
лв., включваща главница в размер на 756 144 лв. – незаплатената стойност на
осъществена болнична помощ, амбулаторни процедури и вложени
медицински изделия по спецификации по договори № 020607/12.05.2017 год.
и №020607/17.05.2018 год., и лихва за забава в общ размер на 86 674.50 лв. за
периода от 01.06.2018 до 15.11.2020 г. Със същото решение са отхвърлени и
евентуалните искове на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на лечебното заведение сумата от 842 818,50 лв.,
включваща главница в размер на 756 144 лв. – незаплатената стойност на
осъществена болнична помощ, амбулаторни процедури и вложени
медицински изделия по спецификации и лихва за забава в общ размер на 86
674.50 лв. за периода от 01.06.2018 до 15.11.2020 год. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца
“Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, с
която то се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила, и като необосновано.
Поддържа се, че липсва нормативното задължение за подаване на писмено
искане до РЗОК за увеличение на стойностите за разходи.
1
Здравноосигурените лица не били страна по Националния рамков договор за
медицинските дейности и имали право на свободен достъп до медицинска
помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както
и свободен достъп до изпълнител, сключил договор с РЗОК. Тези им права
били регламентирани от Конституцията, Закона за здравето и Закона за
здравното осигуряване, били в основата на дейностите по осъществяване на
държавната здравна политика и имали приоритет пред икономическите
съображения за ефективност на здравните грижи и минимализиране на
разходите. В случай че общата стойност на извършените от всички
изпълнители дейности не надхвърляла бюджета на НЗОК за съответната
година, нямало основание да се откаже плащане на надлимитна дейност.
Невключването на пациентите – здравноосигурени лица в листата на
чакащите, не можело да обоснове отказ от плащане на предоставените
медицински дейности и вложени медицински изделия в рамките на
гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности.
Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на
медицинските дейности били прогнозни и не изключвали заплащането на
престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО
при превишаване на месечния лимит. Уговорените клаузи в индивидуалния
договор за оказване на болнична помощ между РЗОК и изпълнителя на
медицинска помощ, съгласно които не се разрешавало на изпълнителя да
отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или
медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния
месец в Приложение № 2, и се давало право на възложителя да не извършва
плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите
надвишавали стойностите за съответния месец, били нищожни на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречащи на чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3, т. 2,
5 и 6 ЗЗО, и чл. 35, т. 1, във вр.с чл. 26, ал. 2 и чл. 25 ЗЗО.
Процесните надлимитни дейности били изпълнени и надлежно
отчетени,, като е била подавана ежедневна информация в електронен вариант,
валидирана в електронната система. Изпълнението на същите било
установено от приетата по делото без възражения съдебна експертиза. Нямало
отхвърлени клинични пътеки поради неспазен диагностичен алгоритъм на
съответната клинична пътека. Всички отчетени дейности били за
действително лекувани пациенти, а изводът на съда, че така осъществената
болнична помощ подлежала на заплащане само ако бюджетът на НЗОК в края
на съответната година позволява това, бил напълно погрешен. Дори да
надхвърляли определените лимити, дейностите били извършени реално и не
сочели на виновно договорно неизпълнение от страна на изпълнителя, което
да освобождава възложителя от договорната му отговорност за насрещната
престация. Липсвала предвидена по общо съгласие на съконтрахентите
възможност при изчерпване на предварително предвидените лимитирани
бюджети болничното лечебно заведение-изпълнител да откаже
предоставянето на болнична медицинска помощ на правоимащи
2
здравноосигурени лица в рамките на гарантирания здравен пакет, извън
спешната такава, но именно с цел да се гарантира правото на свободен достъп
на здравноосигурените лица до избраното от тях лечебно заведение,
законодателят бил предвидил в бюджета на НЗОК задължителен резерв,
средствата по който били предназначени за “непредвидени неотложни
разходи“ по см. на чл. 1, ал. 2, ред. 1.4, и съгласно чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО
служели за плащане разходите при значителни отклонения от равномерното
разходване на определени бюджетни средства. Ищецът бил предоставил
детайлни справки за всеки отчетен период, в който били посочени отчетените
дейности като спешни и планови, а с допълнително становище ответникът
бил взел отношение по тях. Преценката, доколко пациентът се нуждаел от
спешно лечение, била на лекуващия лекар. След като това лечение било
извършено и то попадало над лимита за извършените дейности, болницата
имала право да получи плащане за него.
Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и
постановяване на ново, с което да се уважават исковите претенции.
Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции. Не се ангажират
доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
Национална здравноосигурителна каса, който съдържа доводи за нейната
неоснователност, респективно – за валидност, допустимост и правилност на
обжалваното с нея съдебно решение.
Неоснователни се явявали доводите на жалбоподателя по отношение
правата на здравноосигурените лица, които по никакъв начин не били
засегнати от лимитирането на средствата спрямо изпълнителя на услугата.
Описаните права касаели свободния избор на лекар за първична
извънболнична помощ и спешна помощ там, където попаднат. Следвало да се
направи разграничение между спешна помощ и болнична медицинска помощ,
какъвто бил конкретния случай, включваща амбулаторни и клинични
процедури и пътеки. Задължението на изпълнителя на медицинска помощ да
приеме пациента съществувало само за спешните състояния, застрашаващи
живота и здравето на пациента. Именно с цел предвидимост и преценка на
възможността за финансово осигуряване дейността на НЗОК, свързана с
достъпа до безплатна медицинска помощ, било предвидено това да става в
рамките на определен бюджет, приеман със специален закон. Била
предвидена и възможност за корекции в месечните стойности в
индивидуалния договор между двете страни. Клаузите на договора,
предвиждащи че изпълнителят може да отчита само дейност в рамките на
месечния лимит или до 5, съответно 3%, над него и че възложителят закупува
от изпълнителя дейности в рамките на определените стойности, напълно
съответствали на чл. 55а ЗЗО. Това не означавало, че изпълнителят на
медицинска помощ следва да отказва такава на здравноосигурените лица, а че
при достигане на месечния лимит съответното здравноосигурено лице, което
не се нуждае от спешна медицинска помощ, ще бъде включено в плана
3
(листата на чакащите) за лечение на следващия месец. Достатъчно било
медицинската помощ да бъде осигурена в подходящ срок според състоянието
на конкретното лице и в съответствие със стадия, развитието и тежестта на
неговото заболяване. Изпълнителите на медицинска помощ били адресати на
правилата за изпълнение и финансиране на медицинската дейност, и следвало
да организират плановия прием на пациенти така, че да остава бюджет за
оказване на спешна медицинска помощ, а ако го надхвърлят – да се
възползват от процедурата, уредена от Правила за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗБНЗОК за
съответната година, предвидена и в разпоредбите на договора. Процесната
претенция била неоснователна. Тя била за дейности, за които не се спори, че
са извършени, но за същите било налице основание за отхвърляне на
заплащането. Действително НЗОК била единственият платец на цената на
оказана медицинска помощ от гарантирания основен пакет от здравни
дейности, но за изпълнение на това нейно задължение било необходимо
договорният партньор да изпълни своите задължения, както и условията и
механизмите за коригиране и закупуване на дейностите, надхвърлящи
определените в Приложение № 2 стойности. Дори при наличие на
разполагаеми средства за покриване на разходите от страна на ищеца,
твърденията на въззивника се явявали неоснователни, поради спецификите
както в дейността по оказване на болнична помощ на здравноосигурени лица,
така и в държавния орган, който регулирал тези отношения. Въпросът
относно заплащането на надлимитната дейност не подлежал на решаване в
спор по иск за реално изпълнение на индивидуалните договори за оказване на
болнична помощ, чиито клаузи били ясни и точни, подчинени на лимитирано
бюджетно финансиране.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски в размер на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Не се
ангажират доказателства.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 04.05.2023 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от “УМБАЛ -
Бургас” АД, ЕИК ****, против НЗОК, за заплащане на сумата 1 868 333 лв. –
дължими на осн. чл. 79 ЗЗД суми по договор № 020607 от 25.02.2015 г.,
договор № 020607 от 12.05.2017 г. и договор № 020607 от 17.05.2018 г. за
осъществена болнична помощ, амбулаторни процедури и вложени
медицински изделия в периода 01.10.2016 г. – 31.08.2018 г. , и на сумата 203
4
947 лв. лихва за забава. В случай че претенциите не бъдат уважени на осн. чл.
79 ЗЗД, се иска да бъдат разгледани на осн. чл. 59 ЗЗД.
Претенциите са били уточнени от ищеца по указание на съда с молба-
становище от 13.04.2021 г. с приложена справка по чл. 366 ГПК. Съдът е
докладвал делото съобразно с проекта за доклад, изготвен въз основа на
неуточнената искова молба, без да е прието изменение на исковете по
отношение на фактическите основания и размерите на търсените суми в
съответствие със заявеното с молбата-становище от 13.04.2021 г. Въззивната
жалба не съдържа оплаквания относно доклада на делото или за допуснати
процесуални нарушения, поради което няма основания въззивният съд да
предприема действия в тази насока.
Исковете са оспорени от ответника НЗОК.
В хода на делото е постигната съдебна спогодба, с която се одобрени
три отделни извънсъдебни споразумения: споразумение от 23.09.2021 г.
относно претенциите за 2016 г.; споразумение от 26.10.2021 г. относно
претенциите за 2017 г. и споразумение от 26.10.2021 г. относно част от
претенциите за 2018 г. Страните десезирали съда с част от предмета на спора.
След частичното прекратяване на производството съдът останал сезиран само
с претенциите на лечебното заведение за периода 01.04.2018 г. - 31.08.2018 г.,
както са заявени в исковата молба:
1. за сумата 378 072 лв., дължима на осн. чл. 79 ЗЗД за осъществена
болнична помощ, амбулаторни процедури и вложени медицински
изделия в периода 01.04.2018 г. – 31.08.2018 г., както следва:
148 873 лв. за периода 01.04.2018 - 30.04.2018 г.;
4400 лв. за периода 01.04.2018 - 30.04.2018 г.;
111 051 лв. за периода 01.05.2018 - 31.05.2018 г.;
4556 лв. за периода 01.05.2018 - 31.05.2018 г.;
930 лв. за периода 01.05.2018 - 31.05.2018 г.;
540 лв. за периода 01.05.2018 - 31.05.2018 г.;
3246 лв. за периода 01.05.2018 - 31.05.2018 г.;
87 974 лв. за периода 01.06.2018 - 30.06.2018 г.;
1200 лв. за периода 01.06.2018 - 30.06.2018 г.;
270 лв. за периода 01.06.2018 - 30.06.2018 г.;
375 лв. за периода 01.06.2018 - 30.06.2018 г.;
775 лв. за периода 01.06.2018 - 30.06.2018 г.;
3450 лв. за периода 01.07.2018 - 31.07.2018 г.;
180 лв. за периода 01.07.2018 - 31.07.2018 г.;
10 250 лв. за периода 01.08.2018 - 31.08.2018 г.;
2. за сумата 86 674,50 лв. – законна лихва, дължима на осн. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, представляваща сбор от :
37 176,89 лв. - законна лихва върху главницата от 148 873 лв. за времето
от 01.06.2018 г. до 15.11.2020 г.;
26 806,48 лв. - законна лихва върху главницата от 111 051 лв. за времето
5
от 01.07.2018 г. до 15.11.2020 г.;
20 478,40 лв. - законна лихва върху главницата от 87 974 лв. за времето
от 01.08.2018 г. до 15.11.2020 г.;
2212,73 лв. - законна лихва върху главницата от 10 252 лв. за времето от
01.10.2018 г. до 15.11.2020 г..
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд отхвърлил искове за
главница в размер на 756 144 лв. и за лихва за забава в размер на 86 674,50 лв.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд - Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно, но частично недопустимо.
След одобряването на съдебната спогодба между страните и частичното
прекратяване на производството съдът е останал сезиран с иск за главница в
общ размер от 378 072 лв., дължима за неплатени дейности през периода
април - август 2018 г. Вместо това съдът се произнесъл по иск за главница в
двоен размер или 756 144 лв. (378 072 х 2). За сумата над 378 072 лв. до 756
144 лв. решението е постановено, без пред съда да е висящ правен спор с
такъв предмет, поради което то е недопустимо и ще се обезсили, както по
заявения като първи за разглеждане иск на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, така и по
евентуалната претенция на осн. чл. 59 ЗЗД.
По съществото на спора:
Страните не спорят относно фактите с правно значение, които са
установени по делото с представените писмени доказателства и с помощта на
приетото експертно заключение по СИЕ. Страните са обвързани от договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗО. В
периода 01.04.2018 г. – 31.08.2018 г. лечебното заведение-ищец е
осъществило болнична помощ, амбулаторни процедури и е вложило
медицински изделия на стойност обща стойност 382 982 лв. (таблица на стр. 5
и 6 от експертното заключение, колони 5 и 8, листи 630 и 631 от делото на
БОС), които не са платени от НЗОК поради надвишаване на стойностите на
дейностите за болнична медицинска помощ, предвидени в договора. Във
връзка с правнорелевантните факти настоящият въззивен състав препраща
към съответната част от мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл. 272
ГПК.
Спорът по делото е по правния въпрос дали за т.нар. “надлимитни
дейности” НЗОК дължи плащане по силата на договора между страните, респ.
на осн. чл. 59 ЗЗД.
Ищецът е лечебно заведение по чл. 9 ЗЛЗ и в това си качество е
сключил с НЗОК индивидуален договор за оказване на БМП на осн. чл. 59, ал.
1 ЗЗО и Националния рамков договор за медицинските дейности между
НЗОК и БЛС. НРД е нормативен административен акт, който има действие на
територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК,
РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и
6
осигурителите (чл. 4а ЗЗО). Съгласно чл. 2 ЗЗО “задължителното здравно
осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от
задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни
дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса
(НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни
здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване
предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.”
Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на
осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем
пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с районна здравноосигурителна каса (чл. 4 ЗЗО). В чл. 35, ал. 1 ЗЗО
сред правата на задължително здравноосигурените лица са посочени право да
получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК, и право на спешна помощ там, където
попаднат. Видовете медицинска помощ, заплащана от НЗОК, са
регламентирани в чл. 45, ал. 1 ЗЗО. С НРД се определят обемите, цените и
методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ
(чл. 55, ал. 2, т. 3а ЗЗО). НЗОК планира, договаря и закупува за
здравноосигурените лица отделните видове медицинска помощ в рамките на
обемите, договорени в НРД и съответствие с параметрите на разходите по
бюджета на НЗОК (чл. 55а ЗЗО). Бюджетът на НЗОК е основен финансов план
за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно
осигуряване и е отделен от държавния бюджет (чл. 22 ЗЗО). Състои се от
приходна част, разходна част и задължителен резерв, вкл. за неотложни и
непредвидени плащания (чл. 23-25 ЗЗО).
От анализа на тези относими правни разпоредби следва извод, че
разходването на средствата от бюджета на НЗОК се подчинява на финансови
правила за разпределение на лимитиран бюджет, като индивидуалните
договори с изпълнителите на БМП се сключват в рамките на предварително
определени обем и стойности, но с предвидени възможности за корекция на
предварително заложените стойности на БМП, която НЗОК заплаща.
Известната на настоящия състав практика на ВКС по сходни казуси
приема, че целта на подписваните типови договори между НЗОК и
различните болници, сключени на основание чл. 59 ЗЗО, е да задоволят
обществен интерес – осигуряване лечението и здравето на здравноосигурени
лица или лица, за които е предвидена правна възможност да бъдат лекувани
по реда за лечение на здравноосигурените лица. При отчитане на критериите
при тълкуване на договора, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, с оглед
отделните клаузи и целта на договора се приема, че договорът има възмезден
характер. На изпълнителя на болнична медицинска помощ се дължи
заплащане стойността на възложената му с договора болнична медицинска
помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и вложени медицински
изделия, когато дейността е осъществена съобразно предвиденото в договора
и в изпълнение на възложеното, включително, когато тази дейност надхвърля
7
предварително заложените лимити. (В този смисъл: решение № 36/15.08.2022
г. по т.д. № 2521/2020 г. на ВКС, Първо ТО; решение № 154/04.03.2021 г. по
т.д. № 2530/2019 г. на ВКС, Второ ТО; решение № 169/16.02.2021 г. по т.д. №
1916/2019 г. на Второ ТО и др.)
В настоящия случай лечебното заведение е отчело по съответните ред и
срокове извършените медицински дейности и вложените медицински
изделия. Вида, обема и стойността на дейностите и изделия, които са предмет
на иска, изпълнени и вложени от ищеца в периода 01.04.2018 - 31.08.2018 г,
не се оспорват от ответника НЗОК и се установяват от СИЕ. Отказът за
плащане е мотивиран единствено и само с това, че дейността е над
определените месечни стойности.
Лечебното заведение е изправна страна по договора, тъй като е
престирало болнична медицинска помощ, амбулаторни процедури и е
вложило медицински изделия съгласно предмета на индивидуалния договор.
Тази част от престацията за процесните месеци, която е над предварително
определените месечни лимити, болницата не е можела да откаже на
пациентите с оглед правото на гражданите да получат медицинско
обслужване. След като болницата в изпълнение на императивни правни
норми и на индивидуалния договор с ответника НЗОК е предоставила на
нуждаещите се медицинска помощ, която е отчела по предвидения ред, тази
медицинска помощ не може да остане неплатена. Ответникът НЗОК е в
неизпълнение на договора.
В крайна сметка престираната процесна медицинска помощ
действително е била “надлимитна”, но възложителят няма право да откаже
плащането . Исковите претенции на лечебното заведение са основателни до
размера, заявен с исковата молба – за сумата 378 072 лв., дължима на осн. чл.
79 ЗЗД за осъществена болнична помощ, амбулаторни процедури и вложени
медицински изделия в периода 01.04.2018 г. – 31.08.2018 г. На осн. чл. 86, ал.
1 ЗЗД заедно с главницата се дължи и сумата 86 674,50 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху част от главницата в размер на 358
150 лв. (148 873 + 111 051 + 87 974 + 10 252) за времето до предявяване на
иска - 15.11.2020 г.
В заключение:
Обжалваното решение ще се обезсили в частта, с която е отхвърлен
иска за главница над размера от 378 072 лв. до 756 144 лв. заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, на осн. чл. 269, изр. 1,
предл. 2 ГПК, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за същите
суми на осн. чл. 59 ЗЗД.
Обжалваното решение ще се отмени в частта, с която е отхвърлен иска
за главница в размер на 378 072 лв. заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 86 674,50 лв. за времето до 15.11.2020 г., след
което тези искове ще се уважат и сумите ще се присъдят на ищеца.
Решението ще се отмени в частта за разноските. На осн. чл. 78, ал. 1
8
ГПК в полза на въззивника-ищец ще се присъдят разноски за двете съдебни
инстанции.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260018 от 04.03.2023 г., постановено по т.д. №
476/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са
отхвърлени исковете на “Университетска многопрофилна болница за активно
лечение Бургас“ АД, ЕИК ****, против Национална здравноосигурителна
каса, Булстат ****, за осъждане на ответника да заплати на лечебното
заведение сумата над 378 072 лв. до 756 144 лв. – незаплатената стойност на
осъществена болнична помощ, амбулаторни процедури и вложени
медицински изделия по спецификации по договори № 020607/12.05.2017 год.
и №020607/17.05.2018 год., заедно с лихва за забава, както и в частта, с
която са отхвърлени исковете на “Университетска многопрофилна болница за
активно лечение Бургас“ АД, ЕИК ****, против Национална
здравноосигурителна каса, Булстат ****, за осъждане на ответника да заплати
на лечебното заведение сумата над 378 072 лв. до 756 144 лв. заедно с лихва
за забава на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 260018 от 04.03.2023 г., постановено по т.д. №
476/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са
отхвърлени исковете на “Университетска многопрофилна болница за активно
лечение Бургас“ АД, ЕИК ****, против Национална здравноосигурителна
каса, Булстат ****, за осъждане на ответника да заплати на лечебното
заведение сумата 378 072 лв., представляваща незаплатената стойност на
осъществена болнична помощ, амбулаторни процедури и вложени
медицински изделия по спецификации по договори № 020607/12.05.2017 год.
и №020607/17.05.2018 год., заедно с лихва за забава в размер на 86 674,50 лв.
за времето до 15.11.2020 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, Булстат ****, гр.
София 1407, ул. Кричим № 1, със съдебен адрес: гр. Бургас, парк Езеро, РЗОК
– Бургас, да заплати на “Университетска многопрофилна болница за активно
лечение Бургас“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, бул. Ст. Стамболов № 73, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Цар
Симеон I № 70, ет. 1, сумата 378 072 лв., представляваща незаплатена
стойност на осъществена болнична помощ, амбулаторни процедури и
вложени медицински изделия по спецификации по договори №
020607/12.05.2017 г. и № 020607/17.05.2018 г. в периода 01.04.2018 г. –
31.08.2018 г., заедно с лихва за забава в размер на 86 674,50 лв. върху част от
главницата в размер на 358 150 лв. за времето до 15.11.2020 г.
ОТМЕНЯ решение № 260018 от 04.03.2023 г., постановено по т.д. №
476/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта за разноските, като
9
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, Булстат ****, гр.
София 1407, ул. Кричим № 1, със съдебен адрес: гр. Бургас, парк Езеро, РЗОК
– Бургас, да заплати на “Университетска многопрофилна болница за активно
лечение Бургас“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, бул. Ст. Стамболов № 73, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Цар
Симеон I № 70, ет. 1, сумата 17 491 лдв. – разноски за първоинстанционното
производство и сумата 16 856,37 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10