№ 10345
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110103265 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
03.06.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Петя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №3265 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на по чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от длъжника В. Х. Д., чрез
адв.С. С. от САК, срещу заявителя ........., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление:
гр........ представлявано от .......- Управители, с която се иска да се признае за установено
недължимостта на задължения по изпълнителен лист от 15.06.2024г., издаден по влязла в
1
сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №71480/2023г. на СРС, 170 състав,
по който е образувано изп.д. №....... на ЧСИ ....... в КЧСИ, район на действие: СГС.
Изложени са твърдения, че претендираното е недължимо поради заплащането му по банков
път преди издаването на процесния изпълнителен лист и към момента на образуване на изп.
процес не е съществувало неудовлетворено парично притезание. Претендират се сторените
разноски.
С отговор на искова молба в срок от отв. дружество, чрез юрк....., не се оспорва, че е
заплатена сума от общо 963,34 лв., в периода: 15.04.2024г.- 07.05.2024г., като се посочва, че
не е заплатена присъдената законна лихва върху главницата от 25,34 лв., считано от
16.04.2024г., поради което е останал дължима част от главница. Иска се отхвърляне на иска и
се претендират
разноски.
С доклада е прието за безспорно между страните доброволното изпълнение от
длъжника на сумата от общо 963,34 лв., в периода: 15.04.2024г.- 07.05.2024г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен, поради следните съображения:
Изискано е служебно ч.гр.д. №71480/2023г. на СРС, 170 състав, по което е налице
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №5543/16.02.2024г., връчена надлежно на
10.04.2024г. и влязла в законна сила, поради липса на подадено в срок възражение срещу
нея, като е издаден изп. лист за присъдените суми.
Приложени към ИМ са 2 бр. разписки за заплащане чрез ...... на 14.04.2024г. и на
03.05.2024г. в полза на отв. дружество на сума в общ размер на 963,34 лв.
Служебно е изискан препис на горепосоченото изпълнително дело, /стр.51 и сл./.
Изпълнителното производство е образувано на 08.10.2024г. във връзка с молба от
взискателя ........., като са наложени запори върху банкови сметки, върху трудовото
възнаграждение на длъжника и върху МПС. Във връзка с подадена молба от 12.12.2024г. от
длъжника, ЧИС с Разпореждане от 13.01.2025г. посочва, че оставя без уважение искането за
прекратяване на производството, поради становище нза взискателя, че не признава
представените вноски бележки. С разпореждане от 27.01.2025г. ЧСИ спира изп.
производство, на основание издадена по делото обезпечителна заповед.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
На осн. чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на задължението,
основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите в процесния изпълнителен лист, независимо от акцесорния или
самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на
конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за
длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ
изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът
по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно
материално- правната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Видно от представените писмени доказателства е, че ищцовият длъжник е заплатил в
полза на отв. кредитор след връчване на заповедта за изпълнение сумата от общо 963,34 лв.,
2
с която е погасил задълженията размер на 963,32 лв. по издадената заповед за изпълнение.
Възражение по чл.414а от ГПК не е подадено по заповедното дело от длъжника, с което да
уведоми заповедния съд за изпълнението по заповедта за изпълнение, поради което е
издаден изпълнителен лист по влязла в законна сила заповед за изпълнение. Освен
задълженията за главница, лихви и разноски в заповедта за изпълнение е присъдена законна
лихва върху главницата от 572,53 лв. от датата на съд. сезиране- 22.12.2023г. до
окончателното изпълнение. Съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най- напред
разноските, след това лихвите и най- после главницата. С плащането на 15.04.2024г. на
сумата от 600 лв. е погасена частично главница от 234,55 лв., с прихващане на лихви,
разноски и законна лихва от 25,34 лв., изчислена чрез ел. калкулатор. С плащането на
07.05.2024г. са погасени задължения за законна лихва и частично за главница, като е
останала дължима главница от 21,36 лв., съгласно справка в ел. калкулатор. С оглед на
горното задължение за главница от 21,36 лв. е дължимо и към момента и в тази част
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като не е налице пълно
изпълнение от длъжника в полза на кредитора. Ищецът следва да погаси главницата от 21,36
лв. в рамките на образуваното изп. дело чрез ЧСИ, вкл. разноските върху тази сума в изп.
производство и законната лихва върху нея, изчислена към деня на плащането. За останала
част от задълженията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е налице
изпълнение преди образуването на изп. производство и в тази част искът е основателен, като
взискателят е образувал изп. производство по частично погасено вземане по издадения изп.
лист.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В случая разноските на ищеца се изразяват в заплатена
държ. такса от 50 лв. и адв. хонорар от 400 лв., съобразно представен договор за правна
защита и съдействие. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди сума от
440,02 лв. В полза на ответника следва да се присъдят разноски от 2,22 лв., съобразно
отхвърлената част на предявения иск, като е определено юрисконсултско възнаграждение в
мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. Разноските са
дължими с оглед проявеното нехайство и от двете страни при управлението на собствените
им работи във връзка със заповедното дело на СРС, 170 състав.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ........., ЕИК:....., със седалище и адрес
на управление: гр........ представлявано от .......- Управители, че ищецът В. Х. Д.,
ЕГН:**********, не дължи на ответника следните суми: сума от 551,17 /петстотин петдесет
и един лева и седемнадесет стотинки/ лв., представляваща главница по Договор за кредит
№.............г., сума от 210,35 /двеста и десет лева и тридесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща възнаградителна лихва, за периода: 15.09.2022г.- 05.10.2023г., сума от 101,75
/сто и един лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва, за
периода: 16.08.2022г.- 05.10.2023г., сума от 34,63 /тридесет и четири лева и шестдесет и три
стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва, за периода: 05.10.2023г.- 21.12.2023г. и сума
от 44,06 /четиридесет и четири лева и шест стотинки/ лв., представляваща разноски,
съгласно Изпълнителен лист от 15.06.2024г. по ч.гр.д. №71480/2023г. на СРС, 170 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 21,36 /двадесет и един лева и тридесет и шест
стотинки/ лв., представляваща главница по Договор за кредит №.............г., като
3
неоснователен.
ОСЪЖДА ........., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........ представлявано
от .......- Управители, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на В. Х. Д., ЕГН:**********,
сума в размер на 440,02 /четиристотин и четиридесет лева и две стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. Х. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на .........,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........ представлявано от .......- Управители,
сума от 2,22 /два лева и двадесет и две стотинки/ лв., представляваща сторени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4