№ 1620
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100509531 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.И.Ц. срещу решение №
20130443/02.06.2021 г., постановено по гр. д. № 51371/2020 г. на СРС, ІІІ ГО,
92 състав, в частта, с която исковете за изменение на месечната издръжка на
децата Т.Ц.Ц. и Г.Ц.Ц. са уважени за сумите от по 300 лв. за всяко от децата.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, като са изложени съображенията за това. Въззивникът
моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемите страни Т.Ц.Ц. и Г.Ц.Ц., действащи лично и със съгласието
на тяхната майка Н.Д.Н. оспорват въззивната жалба и молят да се потвърди
решението на първоинстанционния съд. Претендират разноски.
В съдебно заседание въззивникът моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли исковете.
В съдебно заседание въззиваемите страни молят решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски
1
по представен списък.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № 20130443/02.06.2021 г., постановено по гр. д. №
51371/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 92 състав е изменил размера на присъдените със
съдебно решение № 37428/09.07.2018 г. по гр. д. № 10074/2018 г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 149 състав издръжки за децата Т.Ц.Ц. и Г.Ц.Ц., като е осъдил
ответника Ц.И.Ц. да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер
на по 300 лв., считано от 21.10.2020 г., до настъпване на обстоятелства,
обуславящи тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
исковете за разликата над по 300 лв., до пълния предявен размер от по 400 лв.
Въззивникът навежда доводи, че първоинстанционния съд неправилно е
приел, че е налице съществено изменение на обстоятелствата, при които са
определени предходните издръжки, че не се е доказало увеличение на
доходите му, нито увеличение на разходите на децата.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищците са основали иска си на трайно съществено
увеличаване на нуждите си и на увеличените възможности на бащата.
Районният съд е изложил мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви
се споделят от настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в
размер на по 200 лв. към настоящия момент са изминали почти четири
2
години, децата са пораснали, поради което дефинитивно са се увеличили
потребностите им от средства за съществуване и социално-културно
развитие.
При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционният
съд се е съобразил с нуждите на децата и възможностите на въззивника.
Видно от представените пред първата инстанция служебни бележки, за
част от процесния период, бащата е получил месечно брутно трудово
възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР №
34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), в размер на 2350
лева(лист 97 от делото на СРС), а майката на ищците за част от релевантния
период, за който са представени доказателства, е имала средномесечен брутен
доход в размер на около 2100 лв.(лист 73 от делото на СРС). Предходната
издръжка за децата е определена при брутен доход на бащата от 2093,10 лв. и
доход на майката в размер на 1047 лв., т. е. налице е увеличение на дохода на
задълженото лице.
Размера на месечната издръжка е съобразен с възрастта на децата,
които не са новородени (за да бъде определен минималния размер за
месечната им издръжка) и освен обичайните нужди за задоволяване на
физиологичните и здравните им потребности, имат социални, образователни
(включително заплащани извънкласни обучения и спорт) и културни нужди,
които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното им развитие- т. 4
от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е
отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната
издръжка на децата.
Следва да се отбележи, че предходния размер на месечната издръжка за
непълнолетните деца е близо до законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК
минимум за детска издръжка.
Настоящата инстанция приема, че определения от първоинстанционния
съд размер на издръжката е съобразен с действителните нужди на децата от
финансови средства.
Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, приема,
че за цялостната издръжка на децата е необходима месечно сумата от по 500
лева.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители,
3
обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на децата се полагат от майка им (делът на участие на бащата в
издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция, счита, че Ц.И.Ц.
следва да поеме сума в размер на по 300 лв. от месечната издръжка на децата.
Останалата сума, необходима за издръжката на децата, следва да се поеме от
майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки
полаганите преки грижи за Т. и Г..
Във въззивното производство бяха представени доказателства за
извършени от майката разходи за уроци по БЕЛ и математика на детето
Т.Ц.Ц..
Налага се извод, че доказателствата и във въззивната инстанция не
разрушават убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение в обжалваната му част.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемите направените разноски в размер на по 300 лв., а неговото
искане за присъждане на разноски, като неоснователно, следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20130443/02.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 51371/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.И.Ц., ЕГН********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
Осъжда Ц.И.Ц., ЕГН********** да заплати на Т.Ц.Ц., ЕГН**********,
действащ лично и със съгласието на неговата майка Н.Д.Н., ЕГН**********
сума в размер на 300 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Осъжда Ц.И.Ц., ЕГН********** да заплати на Г.Ц.Ц., ЕГН**********,
действаща лично и със съгласието на нейната майка Н.Д.Н., ЕГН**********
сума в размер на 300 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5