№ 193
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 1227/30.09.2021 год., постановено по гр.
дело № 20213110106143 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което въззивникът Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п. к.
1309, ул. „Пиротска“ № 171 А е осъден да заплати на Г. Т. Г. от гр. Варна сумата от 1 702, 75
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.01.2018 год. – 10.07.2020 год, както и сумата от 327, 55 лева, представляваща
общия размер на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху дължимите
плащания за периода от датата на падежа на всяко задължение – първо число на месеца,
следващ изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.04.2021 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Оспорен е изводът на
съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на положения от
служителите на МВР нощен труд чрез преизчисляването му в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че
празнота в ЗМВР няма, поради което и неправилно са приложени нормите на КТ, вкл. и на
цитираната Наредба.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни
разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно и настоява да бъде потвърдено.
1
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът Г. Т. Г. от гр. Варна навежда следните твърдения: В
периода 01.01.2018г. до 10.07.2020г. е полагал труд на длъжността „Младши експерт“ в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Ищецът е със статут на
държавен служител. За периода 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът е полагал труд на 12 и
24 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За същия този период
ищецът е положил общо 1500 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент „1, 143“
възлиза на 1714, 5 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен
извън установената норма труд от 214, 5 часа, за който ищецът твърди, че следва да му бъде
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1702, 75 лева.
Твърди също, че ответникът му дължи и сумата от 327, 55 лева, представляваща сбора от
обезщетенията за забава за плащане на дължимите възнаграждения за положения
извънреден труд, за периода от първото число на месеца, следващ изтичането на съответния
тримесечен период до подаването на исковата молба – 26.04.2021 год.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1702, 75 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен в периода 01.01.2018г. до 10.07.2020г.
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен,
както и сумата от 327, 55 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава за плащане
на дължимите възнаграждения за положения извънреден труд, за периода от първото число
на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до подаването на исковата
молба – 26.04.2021 год.
В писмен, отговор, подаден в срока по 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез
процесуален представител, ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А не оспорва, че в
процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР.
Оспорва предявените искове. Твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд за процесния период. Навежда, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа,
поради което и ищецът няма основание да претендира заплащане на извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време, с приложение на общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми. Твърди, че в исковия период Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи не е действала и поради което и
липсва основание за преизчисляването на положения от ищеца за процесния период нощен
труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден. Положеният от ищеца нощен
труд в процесния период е отчетен правилно, в съответствие с Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. и с Наредба № 8121з-36, обн. ДВ, бр. 3/10.01.2020 год. на министъра на
вътрешните работи и съответно е заплатен в пълен размер. Счита, че при наличието на
специална уредба, нормите на НОСРЗ са неприложими спрямо служителите по служебно
правоотношение в системата на МВР.
По тези съображения счита иска за заплащане допълнително възнаграждение за
положен в периода 01.01.2018 – 10.07.2020 год. извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, за
неоснователен и настоява за отхвърлянето му. С оглед неоснователността на обуславящия
иск, неоснователен е и иска по чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, че страните са били в служебно
правоотношение в процесния период, по което ищецът е изпълнявал длъжността Началник
на дежурна смяна в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Първа районна
служба „ПБЗН“ – Варна към Регионална служба „ПБЗН“ – Варна към ГД „ПБЗН“ – МВР.
2
Съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г., за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв., а
за работа през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден
труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер
на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена със
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015 г., съгласно която
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. се изменя в частта относно начинът на определянето на
допълнително възнаграждение за работа през дните на официални празници.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 23.07.2021г., кредитирана от
съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание
се установява, че за периода 01.01.2018 год. – 10.07.2020 год. ищецът е отработил нощен
труд общо в размер на 1500 часа. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с
коефициент "1, 143" и не са били включени при изчисляването на общо положения от ищеца
за всяко едно тримесечие труд (с оглед преценката налице ли е надвишаване на нормата
часове положен труд за периода на отчитането/изчисляването на часовете положен труд,
който период в случая е тримесечен). Според вещото лице при преобразуване на нощния
труд в дневен чрез преизчисляването му с коефициент "1, 143", отчетените часове са 1714,
50 часа. Налице е разлика от общо 214, 50 часа, които не са заплатени. Стойността им,
изчислена като часове извънреден труд, е в размер на 1702, 75 лева. Установява се още, че
сборът от обезщетенията за забава, изчислени върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ
тримесечието за което се дължи плащането до 26.04.2021 год. (датата, предхождаща
подаването на исковата молба – 27.04.2021 год.) е в размер на 327, 55 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
Ищецът е държавен служител в МВР, поради което са приложими разпоредбите
на Закона за МВР в редакцията му от ДВ, бр. 81 от 2016 г., доколкото в този закон не е
предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на
държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд и през нощта (за времето от 22, 00 часа до 06, 00 часа),
съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано – за
тримесечен период.
За целия процесен период – 01.10.2018 год. – 10.007.2020 г., за който се претендира
заплащането на положен извънреден труд, са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в
редакцията от ДВ, бр. 81/2016 год. Ал. 3 на чл. 187 ЗМВР предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода 01.01.2018 год. – 10.07.2020 год. са действали последователно Наредба №
3
8121з-776/29.07.2016 год., в сила от 02.08.2016 год. и Наредба № 8121з-36, обн. Дв, бр.
3/10.01.2020 год., издадени от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и на чл. 3, ал. 2 в двете наредби са идентични. Според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
обн. В ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.
Единствено в тази Наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време общият брой часове положен труд между часовете 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава с коефициент от „0, 143“ – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба.
(Методиката и подходът са идентични с тези по чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ, при която, в
хипотезите на сумирано изчисляване на работното време, нощният труд се преобразува в
дневен в съотношение 8 часа дневен към 7 часа нощен труд, от получените часове се
изваждат часовете нощен труд и така получените часове труд се прибавят към общия брой
часове за съответния отчетен период за да се прецени налице ли е надвишаване на нормата
часове положен труд за отчетния период).
В последвалите четири наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен липсва. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г.;
в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.; в Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 год. и в Наредба № 8121з-36, обн. Дв, бр. 3/10.01.2020 год., липсва изрична
норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване
на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент „0, 143“. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането
му като извънреден, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Допълнителен аргумент за прилагането
на цитираната наредба по отношение на държавните служители в системата на МВР е и
нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители на МВР, които
полагат труд за времето между 22, 00 ч. и 06, 00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
В чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Възражението на ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. работодателят е
компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение (0, 25 лева на час,
съгл. т. 1 от цитираната заповед) поради което и не следва превръщането на нощните часове
в дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй
като посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на
нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
4
за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент "1, 143" и в случай, че е надвишена нормата
положен за периода труд (който период в случая е тримесечен) се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд. Поради това и не може да се приеме, че с
предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със Заповед № 8121з-
791/28.10.2014 г. (т. 1 от цитираната заповед) работодателят е запълнил празнотата в
специалните норми. На общо основание приложение имат нормите на чл. 9 и следващите от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и
определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със
съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за
определен период, какъвто е и настоящият случай.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР, за заплащане на сумата от 1 702, 75 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018 год. – 10.07.2020 год, е
основателен, предвид и заключението на вещото лице, обсъдено по – горе и подлежи на
уважаване.
С оглед основателността на обуславящия иск, основателен е и иска по чл. 86 ЗЗД – за
заплащане на сумата от 327, 55 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава за
плащане на дължимите възнаграждения за положен извънреден труд за периода от първото
число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 26.04.2021 год. –
датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба в съда.
В обобщение първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 370
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение от 370 лева за производството пред настоящата инстанция е
неоснователно, тъй като възнаграждението е в рамките на установения в чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, вр. чл. 2, ал. 5 от същата наредба минимален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1227/30.09.2021 год., постановено по гр. дело №
20213110106143 по описа на РС-Варна за 2021 год.;
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в
МВР, адрес: град София, п. к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, да заплати на Г. Т. Г. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Академик М. Попов № 17, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 370 лева (триста и седемдесет лева) – разноски за настоящата инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6