Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №484 по описа на СГС
за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца и ответник по предявените насрещни искове „Л.Г.“ ООД срещу решение от 14.10.2020
г. по гр.д. №20943/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Б.с.к.“ ЕООД сумите: 5038,84
лв. – неустойка за забавено изпълнение по договор за изработка, доставка и
монтаж от 02.02.2017 г., касаещ бл.49, жк. „Русаля“ в гр. Попово, ведно със
законната лихва, считано от 26.07.2019 г. до датата на изплащането, сумата от 7209,05
лв. – неустойка за забавено изпълнение по договор за изработка, доставка и
монтаж от 02.02.2017 г., касаещ бл.50, жк. „Русаля“ в гр. Попово, ведно със
законната лихва, считано от 26.07.2019 г. до датата на изплащането, и на
основание чл.82 ЗЗД сумата от 19 710,15 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди вследствие забавеното изпълнение по посочените по-горе 2 бр. договори,
изразяващо в допълнително плащане на наем за скеле за мес.юни и юли 2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 26.07.2019 г. до датата на изплащането,
както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е непълно, неясно, немотивирано, неаргументирано и постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно тълкуване и прилагане на
процесуалните разпоредби на ГПК, материалните разпоредби на ТЗ и ЗЗД, и при
необосновано и неправилно тълкуване на доказателствата. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че е налице неизпълнение и основание за присъждане на процесната
неустойка, както и че по делото не е установен началният и крайният срок на
изпълнение по договора. Поддържа, че не е установено и че ищецът е претърпял
сочените вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените насрещни искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Б.с.к.“ ЕООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението
не е обжалвано от ответника и ищец по предявените насрещни искове в частта, в
която са уважени предявените първоначални осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.258 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, поради което
решението в тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
но неправилно по следните съображения:
Производството пред СРС, 62 състав, е образувано по искова
молба от „Л.Г.“ ООД, с която срещу „Б.с.к.“ ЕООД са предявени кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за
заплащане на неизплатени възнаграждения по 2 бр. договори за изработка,
доставка и монтаж от 02.02.2017 г. и неустойка за забава върху неизплатените
възнаграждения, както и по насрещна искова молба от „Б.с.к.“ ЕООД, с която срещу
„Л.Г.“ ООД са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение
по посочените договори и обезщетение за имуществени вреди от категорията на претърпените
загуби в резултат на забавено изпълнение по посочените договори.
Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл.92 ЗЗД включва кумулативно следните елементи: наличие на
облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и уговорена
неустойка за неизпълнението на това задължение.
По искът с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи възникването на договорно отношение между него и ответника със сочения
предмет, виновно договорно неизпълнение на задълженията от страна на ответника,
наличието на претърпени вреди, техния вид и размер, и причинна връзка между
вредите и неизпълнението.
По делото е установено между страните наличието на сочените
договори за изработка и приемане на изработеното по смисъла на чл.264 ЗЗД от
страна на възложителя по процесните договори, а основният спор в настоящето
производство е съсредоточен върху обстоятелството дали е налице забавено
изпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя.
Съгласно чл.22 от процесните договори за
изработка, доставка и монтаж, срокът за цялостно изпълнение на договорите, а
именно: изработка, доставка и монтаж на всички изделия, съгласно спецификацията
– приложение №1, на обекта на възложителя, посочен в чл.1, съобразно съгласуван
линеен график.
По делото е представено уведомително писмо от
дружеството-възложител до дружеството-изпълнител от 28.04.2017 г., в което се
сочи, че е налице забавяне в срока на изпълнение на договорните работи на
обектите по двата договора. С писмото се иска получаване на план за работата на
обектите по дни.
По делото е представен изпратен по ел. поща
линеен график, изходящ от дружеството-изпълнител, за монтаж на дограма за двата
обекта, в който за обекта-бл.49, е посочен монтаж на тераси на 12 и 13.05.2017
г., като остават 2 тераси за уточняване, а за обекта-бл.50, е посочен монтаж в
периода 13.05.2017 г. – 17.05.2017 г., за входни врати – 19.05.2017 г. –
21.05.2017 г., като за терасите се очаква изграждане за размери, както и че има
проблем за малки алуминиеви прозорци, за което са чака уточнение. В графика е
посочено и че монтажът е обвързан с финансиране, което е подробно описано по
дати и размери.
При тези данни и с оглед на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено
при условията на пълно и главно доказване, че срокът за изпълнение на
задълженията на изпълнителя по процесните договори е соченият от ищеца в
исковата молба, с която са предявени насрещните искове, а именно: краят на
мес.05.2017 г. На първо място, не се установи наличието на договорения в
процесните договори линеен график, който да е съгласуван от двете страни, който
график да съдържа срок за цялостно изпълнение на договорите. На второ място,
дори и да се приеме, че описания по-горе график, изпратен по ел. поща,
представлява линеен такъв по смисъла на чл.22 от процесните договори, то същият
не отговаря изцяло на изискванията на договорките между страните, доколкото не
съдържа срок за цялостно изпълнение на договорите, а именно: изработката,
доставката и монтажа на всички изделия, тъй като за част от изделията е
посочено, че предстои уточняване и за тях не е фиксиран срок за монтажа им.
Всичко това води до извода, че не е установен крайният срок за изпълнение на
задълженията на изпълнителя по процесните договори за изработка, доставка и монтаж,
поради което и не може да бъде споделен изводът на СРС, че е налице забавено
изпълнение на задълженията на изпълнителя.
Поради изложеното и доколкото настоящият
въззивен състав достигна до извода, че не е налице забава от страна на
ответника-изпълнител по договорите, предявените насрещни искове се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло без да се
разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно
предявените права.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са уважени предявените насрещни искове и вместо него
бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло. Решението
следва да бъде отменено и в част, в която ответникът по насрещните искове е осъден
да заплати на ищеца разноски за насрещните искове в общ размер на сумата от
2480,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 639,16 лв., представляваща държавна такса, и
сумата от 1488,74 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението
на въззиваемата страна за прекомерност на договореното от въззивника адвокатско
възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между въззивника и адв. Ч., според който е договорено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на сумата от
2500,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
в настоящето въззивно производство
адвокатско възнаграждение надвишава този минимален размер, изчислен съобразно
чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
и с оглед на фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намален до
минималния размер или сумата от 1488,74 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 14.10.2020 г., постановено по
гр.д. №20943/2019 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, в частта, в която „Л.Г.“
ООД, ЕИК *****, седалище
и адрес на управление:***, е осъден да заплати на „Б.с.к.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище
и адрес на управление:***, офис 2, сумите:
5038,84 лв. – неустойка за забавено изпълнение по договор за изработка,
доставка и монтаж от 02.02.2017 г., касаещ бл.49, жк. „Русаля“ в гр. Попово,
ведно със законната лихва, считано от 26.07.2019 г. до датата на изплащането, сумата
от 7209,05 лв. – неустойка за забавено изпълнение по договор за изработка,
доставка и монтаж от 02.02.2017 г., касаещ бл.50, жк. „Русаля“ в гр. Попово,
ведно със законната лихва, считано от 26.07.2019 г. до датата на изплащането, и
сумата от 19 710,15 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди
вследствие забавеното изпълнение по посочените по-горе 2 бр. договори,
изразяващо в допълнително плащане на наем за скеле за мес.юни и юли 2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 26.07.2019 г. до датата на изплащането, както
и разноски – 2480,00 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.с.к.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, офис 2, срещу „Л.Г.“
ООД, ЕИК *****, седалище
и адрес на управление:***, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 5038,84 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение
по договор за изработка, доставка и монтаж от 02.02.2017 г., сумата от 7209,05
лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за изработка,
доставка и монтаж от 02.02.2017 г., и сумата от 19 710,15 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от категорията на претърпените
загуби в резултат на забавено изпълнение по договорите за изработка, доставка и
монтаж от 02.02.2017 г., изразяващо в допълнително плащане на наем за скеле за
мес.юни и юли 2017 г.
ОСЪЖДА
„Б.с.к.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище
и адрес на управление:***, офис 2, да заплати на „Л.Г.“ ООД, ЕИК *****, седалище
и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 2127,90 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.