РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Свиленград, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Гражданско
дело № 20235620100096 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе впредвид следното:
Предявени са негаторен вещен осъдителен иск иск с правно основание
чл. 109 ЗСоб и осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по Искова молба на Д. И. И. с
ЕГН ********** от град ************************, със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат Т.
Коларова, против С. Д. Б. с ЕГН ********** и З. К. К. с ЕГН **********,
двамата от град **********************************, със съдебен адрес:
град Свиленград, ул.„Георги Бенковски” № 3, област Хасково, чрез адвокат
А. Й..
Твърди се в Исковата молба, че ищецът И. е собственик от 30.11.2012
година на апартамент № 68, находящ се на четвъртия етаж във вход „В” на
жилищен блок № 166 в град Свиленград, област Хасково, на улица
„Граничар” и че ответниците са собственици от 20.03.2019 година на
апартамента, находящ се над процесния такъв, описан в предходното
изречение, а именно: № 88, находящ се на петия етаж в посочената жилищна
1
сграда – блок № 166.
Твърди се, че до лятото на 2022 година в процесния апартамент –
собственост на ищеца И., не е имало прокапване на вода или проникване на
влага по стените и таваните на стаите в жилището. През месец юли 2022
година ищецът И. забелязала, че са се появили влажни, респ. мокри петна в
две от стаите, намиращи се в съседство с банята, поради което не успяла да
отдаде под наем жилището. Сочи че, влагата и водата по тавана и стените
проникват от съседния горен апартамент – собственост на ответниците.
Опитала се да осъществи контакт с последните, но опитите й останали без
резултат.
Твърди, че мокрите петна ставали все по-големи с времето и започнала
да се усеща миризма на влага и плесен, а по-късно мазилката започнала да
пада и в единия ъгъл се виждал панела и зеела дупка. Отново потърсила
ответниците с оглед разрешаване на възникналия проблем, но не получила
разбиране от тяхна страна.
Водопроводчикът, нает от ищеца И., след оглед на апартаментите на
ищеца И. и на ответниците, дал становище, че възникналият проблем с
влагата в апартамента й се дължи на теч в банята на ответниците, намиращ се
зад казанчето, където се събирала вода постоянно и не се отводнявала във
ВиК-инсталацията, а изтичала надолу към апартамента на И..
Към настоящия момент пораженията в апартамента на И. станали още
по-видими и в по-големи размери, като ответниците бездействали и не
извършвали ремонт на банята си, което представлявало неоснователно
поведение на последните, с което смущавали и пречели да упражнява правото
си на собственост в пълен обем върху процесния апартамент.
От Съда се иска 1./ да осъди ответниците да преустановят
бездействието си, с което смущават упражняването в пълен обем на правото
на собственост на ищеца И. върху процесния апартамент, като премахнат
причините, които водят до теча от апартамента им и да извършат
необходимия качествен ремонт на банята си, с което да прекратят течовете в
апартамента й и 2./ да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на
ищеца И. сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди, включващи труд и материали, ведно със законната лихва
за забава от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на
2
Районен съд – Свиленград (10.02.2023 година) до изплащане на сумата.
Претендират се и разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
В срока за Отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответниците
Б. и К. чрез процесуалния им представител по делото - адвокат А. Й., в който
се сочи, че исковете са неоснователни. Оспорват се всички факти и
обстоятелства, изложени в Исковата молба с изключение на твърденията,
касаещи собствеността на двата апартамента и съседството им един над друг.
Твърдят, че преди да се нанесат да живеят в апартамента са му извършили
ремонт с изключение на банята и тоалетната. По време на ремонта през 2019
година забелязват влажно петно в едно от помещенията, а по-късно и се
появява теч по стените. При разговор със съсед от горния спрямо техния
апартамент, разбират че същият проблем го има и в горния апартамент и че
блокът е бил саниран като след това са се появили въпросните течове.
Депозирани били искания в Община – Свиленград за въпросните течове като
бил извършен оглед от комисия, сформирана от Община – Свиленград, но не
били предприети действия за отстраняване на проблема от страна на Община
– Свиленград (, тъй като фирмата, извършила санирането била фалирала) като
течовете продължавали да се появяват след всеки дъжд. Това принудило през
лятото на 2022 година вторият ответник да ангажира майстор, който да
отстрани проблема, състоящ се в незалепена изолация на покрива. Закупени
били консумативи и била подлепена покривната настилка. Но течовете
продължавали при следващ дъжд. Ответниците установили, че проблемът е
наличен и при останалите им съседи – обитаващи процесния блок, по време
на валежи.
Сочат, че действително майстор, нает от ищеца И., е констатирал теч в
банята им зад казанчето, но считат, че няма как през плочките тази вода да
прониква в апартамента под тях.
Наели майстор, който разбил банята им, за да се установи причината за
течовете и той бил категоричен, че причината не е в тяхната баня, а е в
непоставена на правилното място и пукната тръба, която тръгвала от покрива
на блока и минавала през баните и затова през дъждовно време водата се
стичала около тази тръба и тръгва надолу по етажите като се оттичала по
пукнатините, където намери път. Неправилното поставяне на тръба е довело
3
до отлепване на изолацията и водата се стичала по тръбата вместо вътре в
нея. Проблемът бил отстранен през първите дни на месец февруари 2023
година от ответниците, които закупили необходимите консумативи и наели
майстор, като вече нямало течове.
Твърдят, че течове в апартаментите в процесния блок е имало и преди
санирането му, но никой не бил предприел действия за отстраняване на
проблема.
Сочат, че във връзка с некачествените ремонтни работи, свързани със
санирането на блока, подали две Заявления за изплащане на обезщетение до
застрахователно дружество, тъй като жилището им било застраховано.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
В съдебно заседание ищецът И. редовно призована, не се явява. Чрез
пълномощника си – адвокат Т. Каларова, поддържа исковете.
В съдебно заседание редовно призовани, ответниците не се явяват. За
тях се явява адвокат А. Й., която пледира за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. В дадения срок адвокат Й. представя Писмени
бележки, в които обосновава тезата си за отхвърляне на двата иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е по делото, че ищецът И. е собственик от 30.11.2012
година на апартамент № 68, находящ се на четвъртия етаж във вход „В” на
жилищен блок № 166 в град Свиленград, област Хасково, на улица
„Граничар”; а ответниците са собственици от 20.03.2019 година на
апартамент № 88, находящ се на петия етаж във вход „В” на жилищен блок №
166 в град Свиленград, област Хасково, на улица „Граничар”; като двата
апартамента се намират в съседство един спрямо друг като апартаментът на
ищеца И. е под този на ответниците (съгласно приложените и приети като
доказателства по делото документи за собственост – Нотариални актове).
За по пълното изясняване на делото от фактическа страна бяха
назначени Съдебно-техническа оценъчна и Съдебно-техническа експертизи.
От първата след извършени оглед и замерване на место и запознаване с
4
материалите по делото, вещото лице О. Б. установява, че в детската стая и в
хола на процесния апартамент има увреждания по таваните и стените като за
възстановяване на целостта на апартамента е необходимо да се извършат
различни мероприятия по засегнатите части на двете стаи като общия разход
за възстановяване на детската стая е 742.75 лв., а на хола – 618.50 лв., т.е.
общо за двете стаи 1 361.25 лв., която сума включва материали и труд. В
съдебно заседание вещото лице поддържа Заключението си като допълва, че
снимките, които са приложени към делото и това, което е видял при огледа е
идентична. Заключението е прието без възражения от страните.
От Заключението на Съдебно-техническата експертиза става ясно, че
източникът на проникващата вода и влага по таваните и стените на процесния
апартамент е бил дъждовна вода, стичаща се по външната стена на
водосточната тръба от покрива на сградата; проникващата вода и влага се
предизвикани и се дължат на повреда на отвеждащата тръба от отвора на
покрива към водосточната тръба, монтирана във вертикална кутия, която
преминава през баните на всички етажи от процесния блок и за
преустановяване на течовете и влагата са предприети действия от
собствениците на апартаменти в процесния блок като е извършен ремонт на
покрива за тяхна сметка през месец ноември 2022 година, след което течовете
и проникващата влага са спрели, а влажните петна по мазилките и таваните на
апартаментите са изсъхнали. Вещото лице е стигнало до тези изводи след
проучване на материалите по делото и след оглед на место на апартаментите
от втория до шестия етаж на вход „В” на процесния блок, проучване и анализ
на състояние на изолацията на покрива и водосточната тръба, отвеждаща
дъждовните води към канализацията. Сочи, че към момента на огледа на
процесния апартамент няма влага и проникваща вода по таваните и стените
на двете процесни стаи – детска и хол, а мазилката (част, от която е паднала)
е изсъхнала. Същото състояние констатира и по отношение на апартамента на
ответниците и по-точно относно детската стая, хол и баня, като по отношение
на банята сочи, че е ремонтирана и с изцяло ново оборудване, включително
нов моноблок. Апартаментът над този на ответниците и апартаментът под
този на ищеца И. (на М.К.) са в същото състояние като този на ищеца И. и на
ответниците, но в апартаментът един етаж под този на ищеца И. (на етаж
втори) няма следи от влага и от проникнала вода, от навлажнена мазилка и
собственичката заявява, че в жилището й не е прониквала никога вода и влага
5
като й е известно, че в апартамента под нейния (този на първи етаж) също
никога не е прониквала вода и влага. При извършения ремонт на покрива
новото хидроизолационно покритие е поставено правилно с наклон на
повърхността от всички страни към входния отвор на водосточната тръба,
което вече не позволява дъждовната вода да подлива под покритието и да се
стича извън водосточната тръба, като преди ремонта водата е достигала до
апартамента на третия етаж. Вещото лице сочи, че при санирането по
национална програма на блока е допуснато лошо изпълнение на полагането на
покривната изолация на площа около входния отвор на отвеждащата тръба
към водосточната такава, както и е била повредена отвеждащата тръба при
монтажа й; поради което при дъжд се е процеждала вода, която се е стичала
по външната страна на водосточната тръба и е достигала до апартамента на
третия етаж (, т.е. на този под на ищеца И.). В съдебно заседание вещото лице
П. В. поддържа Заключението си като допълва, че процепът на повредената
водосточна тръба е бил толкова голям, че водата, която е преминавала през
него, проникващата вода, не е могла да стига до втория етаж, този процеп
пропуска определено количество вода независимо от количеството на
падналия дъжд, че не е видял повредената тръба, тъй като при извършения
ремонт е била подменена и т.н. Заключението бе прието при възражение от
страна на процесуалния представител на ищеца И., касаещо непълнота и
неизчерпателност на същото.
Съдебният състав възприема изцяло Заключенията по извършените
Съдебно-техническа оценъчна и Съдебно-техническа експертизи.
Заключенията са извършени от вещи лица – специалисти с необходимата
квалификация и знания, включени в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2023
година за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен
съд – Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна
изготвените писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани
за извършената оценка и фактически констатации, поради което се явяват
обосновани и аргументирани, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства,
опровергаващи констатациите и Заключенията на вещите лица, поради това
Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите и
ползва същите при формирането на фактическите и правните си изводи. По
6
отношение наведеното от адвокат Каларова възражение за непълнота и
неизчерпателност на Заключението на вещото лице В., Съдът вече се
произнесе в открито съдебно заседание, но за пълнота на настоящото
изложение посочва следното: намира посоченото възражение за
неоснователно, тъй като вещото лице е дало точни, ясни и конкретни
отговори на така поставените му въпроси от страна на ищеца И., като
настоящият състав не намира за нужно вещото лице да коментира и обсъжда
хипотези, които според него не са действителни и не кореспондират на
видяното от негова страна при огледа на апартаментите в процесния вход „В”
на блок № 166.
Налице е противоречие между установеното от вещото лице В. и
посоченото от ответниците в Отговора им на исковата молба относно
момента на приключване на ремонта на покрива на блока, но Съдът не намира
същото за съществено, тъй като в крайна сметка важното и основополагащото
е фактът, че е установена причината за течовете и влагата в апартаментите на
блока и че тя е отстранена преди завеждането на Исковата молба.
По делото са налични документи, удостоверяващи изплащане на
обезщетения на втория ответник за щети, свързани с увредено имущество в
апартамента му на улица „Граничар” в резултат на теч поради продължителен
дъжд и искане до Община – Свиленград - отново свързано с теч на вода в
апартамента му след продължителен дъжд.
По делото е наличен снимков материал, от който са видни пораженията
по апартаментите на ищеца И. и ответниците, както и по покрива на
жилищния блок, които след техния оглед в открито съдебно заседание са
приети и приобщени като доказателства по делото.
По делото са разпитани свидетелите А.К.К., К.С.Г. и Х.Д.Х.. Първият
установи пораженията по апартамента на ищеца И. и посочи, че в банята на
ответниците имало фуги по плочките на земята и други пробойни, които при
евентуално използване на вода биха причинили щети на долния апартамент –
този на ищеца И. и би било възможно да проникне влага през тях; вторият –
установи през ноември месец 2022 година след като е изкъртил плочките в
банята на ответниците е видял, че по водосточната тръбата тече, олива се вода
(има „ивици” вода), при качване на покрива установил, че проблемът с теча
идва от некачествено поставена водосточна тръба, извършените ремонтни
7
работи по банята на ответниците след извършен ремонт на водосточната
тръба на сградата, когато вече е нямало теч и третият – установи, че
проблемът с теча от вода идва от счупена тръба и част от водата тече надолу
по етажите по тази тръба и при отваряне на „ревизията” на тръбите вижда, че
е текла вода – „просто беше станало вече като котлен камък”.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, осигурени от страна на
ответниците, тъй като са в съответствие със Заключението на Съдебно-
техническата експертиза, на която се даде вяра. Съдът кредитира тези
гласните доказателства с доверие, поради липсата на противоречия в тях
относно съществените елементи на спора (, т.е. относно процесния теч на
вода като всеки свидетел го описва със свои думи – единият говори за ивици,
а другият – за котлен камък, но извода е един – ивиците и котления камък се
резултата от стичането на вода по водосточната тръба), систематиката им,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени
източници, така и с оглед начина на формирането им - свидетелите
възпроизвеждат пред Съда непосредствените си възприятия. Действително
има известни разминавания и противоречия в тези показания, но това се
дължи на отдалечеността във времето на тези непосредствени възприятия
спрямо датата на съдебното заседание и на факта, че те не са специалисти в
областта на ВиК-проблемите. Има и противоречие между показанията на тези
свидетели и посоченото в Уведомлението за настъпило застрахователно
събитие от 2022 година, касаещо състоянието на плочките в банята на
ответниците, но е възможно свидетелите да не са забелязали, че са паднали
част от плочките, предвид факта, че те може да са на место, което не се вижда
от пръв поглед.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля, осигурен от ищцовата
страна - той също възпроизвежда видяното от него в апартамента на
ответниците, но предвид факта, че не е имал възможност с притежаваната от
него апаратура да изследва от къде е водата в банята на ответниците, прави
заключения за причината за влага и течовете в апартамента на ищеца И.,
които не кореспондират на другите събрани по делото доказателства.
Отделно от това в подкрепа на изложеното е и факта, че този свидетел е имал
изключително малко време на наблюдава банята на ответниците (около 5
минути) и е възможно в бързината да не е видял всичко точно и ясно, а
поради възникналия между страните спор да е побързал да напусне жилището
8
на ответниците.
Представена е и кореспонденция между ищеца И. и собственика на
апартамента под нейния, но на третия етаж – М.К., от която става ясно, че към
ноември месец 2022 година (става дума за ноември месец, а не за август
месеца както твърди адвокат Каларова) в нейния апартамент (на М.К.) няма
влага и течове.
Горните факти Съдът установи след преценка на всички събрани по
делото доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава
ГПК.
При така установената фактическа обстановка и на основание чл.
235, ал. 2 от ГПК, Съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че исковете са допустими.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗСоб:
Законът предоставя на собственика определени правомощия. Основните
са владението, ползването и разпореждането. Доколкото не произтичат от
разпоредбите на закона ограничения, собственикът може да ползва обекта на
правото на собственост лично или чрез трето лице, да извлича и придобива
плодовете - естествени и граждански, да упражнява владението - лично или
чрез трето лице, както и да извършва действия на разпореждане с правото си
на собственост. Материалният закон определя основанията за придобиване на
правото на собственост и правомощията на собственика, чрез които то се
реализира. Едно от тях е правото на иск като средство за правна защита.
Редът, способите, средствата и пътят за неговото осъществяване,
включително и чрез принудителното изпълнение, се определят от
процесуалните разпоредби. Собственикът може да иска признаването и
зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и
да се въздържат от действия и посегателства. На тези цели е предназначен да
служи специфичният, уреден от чл. 109 от ЗСоб, т.нар. негаторен иск
съгласно Тълкувателно решение (ТР) № 31 от 06.02.1985 година по гр.д.№
10/1984 година, ОСГК, което и към настоящия момент не е изгубило своето
значение. Т.е. искът по чл. 109 от ЗСоб цели да защити правото на
собственост срещу неоснователно въздействие и посегателства върху обекта
на тази собственост. С оглед тази дефинитивност на претенцията, се налага
изводът, че всяко увреждащо въздействие върху имота на ищеца може да
9
бъде предмет на предвидената петиторна защита, т.е. всяко, което
противоречи на установения правен режим на ползуване на имотите по този
начин, накърнява чуждите права. На петиторна защита чрез негаторен иск
подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за
нормалното ползуване на имота от собственика.
При предявен негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗСоб ищците
следва да установят, освен, че са собственици на имота и че върху този имот
ответниците осъществяват неоснователно въздействие, и че това
неоснователно действие на ответниците им пречи да упражняват своето право
в пълен обем и тези пречки са по-големи от обикновените по смисъла на чл.
50 от ЗСоб – т. 3 от ТР № 4/61.11.2017 година на ВКС по т.д.№ 4/2015 година
на ОСГК.
В конкретния казус от страна на ищеца И. се твърди, че ответниците не
са извършили необходимия качествен ремонт на банята си, с което да
прекратят течовете в апартамента й, с което й пречат да осъществява изцяло
правото си собственост върху личния си имот. Следователно пасивно
легитимиран по негаторния иск по чл. 109 от ЗСоб за отстраняване и
премахване на последиците от нарушение на правото на собственост чрез
неизвършване необходимия качествен ремонт на банята са лицата, които са
собственици на апартамента, в който се намира въпросната баня. В случая не
се спори, че въпросната баня е собственост на ответниците, поради което
именно последните са този, които следва да отговарят по така предявения иск
по чл. 109 от ЗСоб.
Предявеният иск с правно основание в чл. 109 от ЗСоб е неоснователен.
Даваната с този иск правна защита срещу неправомерните действия на трети
лица, с които се създават пречки за осъществяване на правомощията на
собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на
вещта да я ползва, предполага изрично посочване в Исковата молба какви са
извършените от ответника действия, с какво точно те смущават неговото
право на собственост, за да може в рамките на това основание и заявен
петитум Съдът да даде съответната защита на накърненото право на
собственост. Тази защита на собствеността следва да съответства на
нарушението и да се ограничава до преустановяване само на онези действия
или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното
10
право на ищеца, без да ги надхвърля. В конкретния случай ищецът Д. И.
твърди, че ответниците не са извършили необходимия качествен ремонт на
банята си, с което да прекратят течовете в апартамента й, т.е. е в
невъзможност да ползва имота си по предназначение. Самите ответници
заявяват, че не оспорват правото на собственост на ищеца И. и че
действително техният апартамент се намира над този на И.. От всичко
описано до момента Съдът приема, че първата изискуема предпоставка,
включена в предмета на доказване на иска с правно основание чл. 109 от ЗСоб
е установена, т.е. приема се, че ищецът Д. И. е собственик на посочения в
Исковата молба недвижим имот.
От Заключението на назначената Съдебно-техническа експертиза
става ясно, че течовете от вода и проникващата влага в апартамента на ищеца
И. се дължат на некачествено саниране по национална програма на жилищния
блок, а не на проблем в банята на ответниците. Както вече бе посочено Съдът
при оценка на Заключението по чл. 202 от ГПК на тази експертиза намира, че
следва да кредитира последното, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице В. е дало изчерпателен отговор
на поставените задачи, като не се доказва, че същото е заинтересовано от
изхода на правния спор, предмет на делото. Експертните изводи относно
първоизточника на вредите са изведени на основата на непосредствените
преки и лични възприятия на вещото лице, добити по време на извършване на
оглед на апартаментите на страните и на апартаментите на другите
собственици в процесния вход „В” на блок № 166, както и на правилата на
формалната житейска и правна логика. Същевременно по делото не са
ангажирани кредитирани от Съда доказателства, които да всяват съмнение в
достоверността на изводите на вещото лице. Напротив, същите се
потвърждават от останалите събрани по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява, че мазилката по
таваните и стените на горните апартаменти в процесния блок, включително
тези на ищеца И. и на ответниците към момента е повредена и паднала, но е
изсъхнала, т.е. няма проникване на влага и вода в резултат на течове. Влагата
и течовете са резултат от некачественото саниране на процесния блок -
допуснато е лошо изпълнение на полагането на покривната изолация на
площа около входния отвор на отвеждащата тръба към водосточната такава,
както и е била повредена отвеждащата тръба при монтажа й; поради което
11
при дъжд се е процеждала вода, която се е стичала по външната страна на
водосточната тръба и е достигала до апартамента на третия етаж (, т.е. на този
под на ищеца И.). В подкрепа на изложеното е и кореспонденцията между
ищеца И. и собственика на апартамента на третия етаж – М.К., която заявява,
че към месец ноември 2022 година при нея няма влага и течове на вода, явно
същите са се появили в един по-късен момент с оглед снимките, приложени
към Отговора на исковата молба. Фактът, че е възможно процеждащата се
вода, която се стича по външната страна на водосточната тръба да не стигне
до най-долните етажи в етажната собственост се установи от Заключението
на вещото лице В.. Установи се също така, че апартаментът на шестия етаж,
т.е. този над ответниците също е бил с течове и влага преди извършения
ремонт. В подкрепа на изложеното е и фактът, че много преди депозиране на
Исковата молба ответникът К. е депозирал документи до застрахователното
дружество (дори два пъти) и до Община – Свиленград, свързани с
констатирани течове в неговия и в съседните апартаменти в резултата на
поникваща дъждовна вода. В подкрепа на тезата на ответниците е и
изложеното от свидетеля К.С.Г., който заяви, че когато е разбивал плочките в
банята им е установил, че вода тече, олива се по водосточната тръба, което
може да стане само при проблема, установен от вещото лице В., а именно:
некачествен ремонт, свързан с повредена водосточна тръба и неправилно
полагането на покривната изолация на площа около входния отвор на
отвеждащата тръба към водосточната такава, освен това при разговор със
собственика от горния спрямо ответниците етаж установил, че и там има
влага и вода след дъжд; посочената теч по водосточната тръба не може да
бъде резултат от теч от казанче, тъй като тази тръба се намира в пространство
зад стената (в общите части на етажната собственост) и достъпът до нея е
само през специален отвор и няма как там да е навлезнала вода от казанче на
тоалетна, като за този извод не са необходими специални знания, а нормална
човешка логика и наблюдение, тъй като подобен специален отвор има във
всеки един дом. В подкрепа на възприетото от Съда е и факта, че скобата, с
която се прикрепя водосточната тръба към стената е била ръждясала, което
може да стани при наличие на влага, респ. вода, които обаче не могат да
проникнат там от казанче, предвид спецификата на разположение на
водосточната тръба (в специална ниша зад стената) спрямо казанчето, което
се намира в банята. Т.е. изложеното от ответниците в Отговора им на
12
исковата молба кореспондира на събраните и кредитирани от Съда
доказателства, за разлика от изложеното в Исковата молба, което остана
изолирано като теза, респ. недоказано.
По делото други релевантни доказателства относно авторството на
твърдените от ищеца И. неправомерни действия не са налични. Ето защо
следва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават Съда да счете
недоказаното за нестанало. Така в случая, Съдът приема, че ответниците не
са извършили твърдените нарушения, поради което и предявената негаторна
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По иска за имуществени вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
В тежест на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, от които
извлича изгодни за себе си правни последици съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Общият принцип на гражданското право, залегнал в разпоредбата на чл. 45 от
ЗЗД е, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, т.е. всеки носи отговорност за собственото си поведение. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Фактическият състав на непозволеното
увреждане, респ. правото за обезщетяване, е налице само при пълно
доказване на състава на гражданския деликт, включващ следните елементи:
деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Това са
правопораждащи факти и ищецът следва по пътя на пълно главно доказване
да установи деянието по вид, начин на причиняване, продължителност и
интензитет и че е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с
резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества
следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от
деянието. Наличието на причинната връзка между настъпилия вредоносен
резултат и поведението на ответника, основан на непозволено увреждане, не
може да се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от 33Д, а трябва да се докаже и
тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с причинната връзка,
остава на този, който претендира вредите. За да се ангажира отговорността по
чл. 45 от ЗЗД е нужно освен това, увреждащото деяние (действие или
бездействие) да е противоправно. Противоправността на общо основание
също е факт, подлежащ на доказване и той не се презумира, като
13
доказателствената тежест е отново за ищеца. Последният елемент не подлежи
на доказване, тъй като изрично е посочено в закона, че вината се предполага.
При непозволено увреждане се презумира не отговорността изобщо, а само
вината, която съставлява само един от елементите на фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. В тежест на
ответника е да опровергае твърденията на ищеца. Предвид презумпцията за
вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тежест на ответника по иска е да я опровергае. В
този смисъл е изнесения по делото Доклад, приет без възражения от страните.
Деяние е всяко действие или бездействие, реализирани от физическо
лице по негови воля и желание. В конкретния случай не се установи
ответниците Б. и К. да са бездействали с оглед отстраняване на течовете, с
което да е лишена ищеца И. от възможността да ползва собствения си имот,
тъй като не се установи по делото тези течове в имота на И. да са резултат от
действие, респ. бездействие на ответниците, а се установи че са резултат от
некачествено саниране на жилищната сграда, в която живеят. В подкрепа на
изложеното е и фактът, че тези течове са налични не само в апартамента на
ищцата И., а и на другите собственици на апартаменти в този вход, изключая
тези на първия и втория етаж, до където установи се водата не е стигнала с
оглед количеството й и процепа, от който навлиза, за да се стига по
водосточната тръба.
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в
защита на правата и интересите на гражданите. Както е посочено
в Постановление № 7 от 1959 година на Пленум на ВС - тя има за задача не
само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди,
но и да възпитава гражданите да спазват законността и да ги възпира да не
увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова
понятието „вреда” (, което не е нормативно определено) следва да се тълкува
в широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко
благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние.
По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено,
че са в причинна връзка (резултат на) (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредата трябва
да е необходимо и закономерно следствие на увреждането, а не да е
случайно свързано с резултата) противоправното и виновно поведение (под
формата на „пряк” или „евентуален” умисъл (чл. 11, ал. 2 от НК) или
непредпазливост под формата на „съзнавана” или „несъзнавана” небрежност)
14
на дееца. Не се доказа и вина у ответниците във връзка с въпросните теч и
влага. Напротив установи се, че те са предприели необходимите действия за
отстраняването им, тъй като идентичен проблем е бил констатиран и в техния
апартамент и в част от тези на другите съсобственици в жилищната сграда,
находящи се на по-горни етажи. В тази връзка са били отремонтирани общите
части на блока и по-точно повредената при санирането водосточна тръба и
неправилно положената покривна изолация на площа около входния отвор на
отвеждащата тръба към водосточната такава, включително са отрементирали
и банята си като са поставили ново оборудване и нов моноблок.
При така установените факти и обстоятелства се налага изводът, че по
делото в случая не бяха събрани каквито и да е доказателства за наличието на
твърдяното от ищцова страна противоправно поведение на ответниците, нито
такива от които да се установи причинна връзка между такова противоправно
поведение и вредите, представляващи претърпени имуществени вреди,
включващи труд и материали и вземайки предвид фактът, че бе оборена
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, следва да се приеме, че не е налице
фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което и
ответниците не следва да носят отговорност за вреди, а предявеният иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД като недоказан по основание следва да бъде
отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главната претенция не следва да бъде
уважавана и акцесорната такава, касаеща законната лихва.
Относно разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на ищеца И. в общ размер на 1 445 лв. за държавни такси и депозити за вещи
лица, включително комисионна на банката. Констатираха се да са направени
разноски по делото от страна на ответниците в размер на 700 лв. за
адвокатски хонорар (съгласно приложените в кориците на делото Договор за
правна защита и съдействие и Списък на разноските).
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва в
полза на ответниците да се присъдят изцяло направените по делото разноски,
а искането на ищеца И. в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Съдът не възприема тезата на адвокат Коларова, касаеща присъждане на
разноски предвид факта, че проблемът с банята на ответниците е отстранен от
15
последните след завеждане на Исковата молба, тъй като това не кореспондира
със събраните по делото доказателства, защото Исковата молба е получена на
28.02.2023 година.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. И. с ЕГН ********** от град
************************, иск с правно основание чл. 109 от ЗСоб да бъдат
да осъдени ответниците С. Д. Б. с ЕГН ********** и З. К. К. с ЕГН
**********, двамата от град ************************, да преустановят
бездействието си, като премахнат причините, които водят до теч от
апартамента им и да извършат необходимия качествен ремонт на банята си, с
което да прекратят течовете в апартамента на ищеца И., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. И. с ЕГН ********** от град
************************, солидарно против С. Д. Б. с ЕГН ********** и З.
К. К. с ЕГН **********, двамата от град *******************************,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 4 000 лв., включващи труд и
материали, ведно със законната лихва от 10.02.2023 година до изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. И. И. с ЕГН ********** от град
************************, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ солидарно на С. Д. Б. с ЕГН ********** и З. К. К. с ЕГН
**********, двамата от град
******************************************, направените по гр.д.№
96/2023 година по описа на Районен съд - Свиленград разноски в размер на
700 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д. И. И. с ЕГН
********** от град ************************, за присъждане на разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с Въззивна жалба пред Окръжен
съд - Хасково в двуседмичен срок от получаване му от страните.
16
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото,
заедно със Съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК на съдебните им адреси, посочени съответно в Исковата молба и в
Отговора на исковата молба.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17