Определение по дело №242/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производство по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение № 412 / 28.040.2023г. по ЧНД № 568 / 2023г. по описа
на Районен съд – Сливен по отношение на В.Й.М. – обвиняем по досъдебно
производство № 572/2023г. на РУ – Сливен, вх. № 2170 / 2023г. по описа на
РП – Сливен е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от служебния защитник
на обвиняемия и в нея се твърди, че то е неправилно. Защитникът счита, че не
били налице кумулативно всички предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК. От
събраните до момента доказателства не можело да се направи обоснован
извод и предположение, че обвиняемият извършил деянието, за което е
привлечен, но дори да се приемело противното, другите кумулативно дадени
предпоставки не били налице. Само и единствено тежестта на вмененото
обвинение във вида на неговия размер, не можело да доведе до извод, че обв.
М. може да се укрие или да извърши друго престъпление. Тази опасност
трябвало да е реална и да се извлича от доказателствата по делото, а такива
липсвали. Обвиняемият имал постоянен адрес в гр. Сливен. Нямало данни да
се е укривал от правосъдието. Нямало опасност при определяне на мярка за
неотклонение „Домашен арест”, той да се укрие или да извърши друго
престъпление, тъй като тази мярка за процесуална принуда била
контролирана от органите на полицията. С тази мярка, и при контролирането
й, включително и с гривна за проследяване, обвиняемият щял да бъде
осигурен за явяването му във всеки един момент, при необходимост пред
разследващите органи, нямало да има възможност да възпрепятства по
какъвто и да е начин разследването и да извърши друго престъпление. При
определяне на подходящата мярка за неотклонение спрямо обвиняемия
следвало да се вземе предвид и неговото процесуално поведение като цяло.
При събраните до момента доказателства, наложената мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по отношение на обв. М. се явявала прекалено тежка
и необоснована, излизала извън обхвата на целите по чл. 57 от НПК. Съдът
определил най-тежката мярка за неотклонение въпреки, че нямало
доказателства, които да обосноват налагането й. Мярката „Задържане под
стража“ преди започване на съдебното производство, представлявала
изключителна мярка по смисъла на чл. 5, т. 1, б. „с“ от ЕКПЧ. В случая
целите, визирани в чл. 57 от НПК можело да бъдат изпълнени и с по-лека
мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест”. Искането е въззивният
съд да отмени обжалваното определение и да наложи по-лека мярка за
неотклонение на обвиняемия – „Домашен арест“, която била достатъчна за
постигане на целите на мерките за неотклонение в досъдебното производство,
нямало да попречи за разкриване на обективната истина или за укриването на
обвиняемия, както и за извършване на престъпление от него.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник
на обвиняемия поддържа подадената частна жалба и моли въззивния съд да я
уважи по съображенията, изложени в нея.
1

Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за неоснователна.
Ангажираните по делото доказателства обосновавали наличието на
предпоставките на чл. 63 от НПК, а именно обоснованото предположение
обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен и наличието
на реална опасност да се укрие или извърши престъпление. В случая,
доколкото повдигнатото спрямо обв. М. обвинение било за извършено
престъпление при условията на опасен рецидив, реалната опасност била
налице и по силата на регламентираната в чл. 63 ал. 2 т. 1 от НПК законова
презумпция. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение на
РС - Сливен като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият иска да му бъде наложена мярка за неотклонение
„Домашен арест“.
Съдът, след съвещание и като се запозна с подадената частна жалба,
атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, обсъди доказателствата, събрани в хода на
производството до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното
определение е неоснователна.
С постановление от 27.04.2023г., предявено на 28.04.2023г., В.Й.М. е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 572/2023 г. по описа на РУ -
Сливен, вх. № 2170/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен, за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК - затова, че на 26.04.2023г. в гр. Сливен, кв.
„Дружба“, в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б“ от
НК, в съучастие с Д.Г.Г., като съизвършител, използвайки техническо
средство - ключ за МПС, отнел чужда движима вещ - паричната сума от 1850
/хиляда осемстотин и петдесет/ лева, от владението на собственика В.И. от
****, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.
Обв. М. е на *** години, с основно образование, безработен, не е женен.
Има регистриран постоянен адрес в гр. ***. Осъждан многократно за кражби.
На 02.05.2020 г. обв. М. е изтърпял общо наказание от осем месеца лишаване
от свобода, определено по ЧНД № 222 / 2020г. на СлРС, след което до
02.12.2020 г. е изтърпял и общо наказание лишаване от свобода за срок от
девет месеца, определено също по ЧНД № 222 / 2020г. на СлРС. На
02.01.2022г. е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
наложено по НОХД № 1340 / 2021г. на СлРС.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. М. мярка за
неотклонение "Задържане под стража", районният съд е анализирал
събраните доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел,
че обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което в
закона е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години и че от събраните до момента доказателствени материали може да се
направи обосновано предположение, че той е негов извършител (законът не
2

изисква категоричен извод в тази насока). За разлика от осъдителната
присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на
предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението,
предмет на обвинението.
И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е
приел, че съществува реална опасност обвиняемия да извърши престъпление.
Наличието й се презюмира по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК и не е
оборено от събраните доказателства. Действително настоящото деяние е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.“б“
от НК, след като обвиняемият е осъждан като пълнолетен два или повече
пъти за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода
като наказанията са изтърпяни ефективно. Не е изтекъл и петгодишният срок
по чл. 30 от НК. Деянието, за което обвиняемият е привлечен по настоящото
досъдебно производство говори за устойчивост на престъпното поведение,
както и че наложените ефективни наказания лишаване от свобода до момента
не са постигнали целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Поведението
на обвиняемия го характеризира като личност със завишена степен на
обществена опасност и формирани трайни престъпни навици. Към
обстоятелствата обуславящи реалната опасност обвиняемия да извърши
престъпление настоящата инстанция прецени и това, че обвиняемият е
безработен и няма легален източник на доходи, а обкръжението му е от
криминално проявени лица.
Окръжният съд следва да допълни още, че от разпоредбата на чл. 63, ал.
2, т. 1 от НПК се презюмира и реалната опасност обв. М. да се укрие и
събраните доказателства до момента не я оборват. Наличието на адресна
регистрация не гарантира изключването на реалната опасност той да се укрие.
Видно от приложената характеристична справка, по ДП № 981 / 2019г. и ДП
№ 982 / 2019г. и двете на РУ – Сливен, обв. М. не се е явявал пред
разследващите органи и за установяването му е бил обявен за общодържавно
издирване с телеграма № 22399 / 06.08.2019г. на ГДНП – София. В този
смисъл не са достоверни твърденията в жалбата, че няма данни обвиняемият
да се е укривал от правосъдието.
Предвид изложените съображения, Окръжният съд намира за
неоснователни доводите на защитата за налагане на по – лека мярка за
неотклонение „Домашен арест“ и споделя извода на първоинстанционния съд,
че такава мярка за неотклонение няма да изпълни целите на мерките за
неотклонение по чл. 57 от НПК.
Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод,
че по отношение на обв. М. следва да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Въззивният съд се
присъединява изцяло към това становище. Тази мярка за неотклонение се
явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56 ал. 3 НПК и отговаря на целите
3

по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение на обв. М. на настоящия
етап от досъдебното производство.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че определението,
с което по отношение на обв. М. е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража” е правилно и законосъобразно и като такова го потвърди.
Ръководен от изложението съображения, съдът постанови
определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	177
Дата:	3 май 2023 г. (в сила от 3 май 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200600242
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 май 2023 г.

Определение по дело №242/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите