Р Е Ш Е Н И Е №4138
30.10.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на втори
октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 7098 по описа на същия съд за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Иск на Е.В.Я., ЕГН **********,***,
против „Био Сертификейшън„ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Сливница № 6.
Според фактите в исковата молба, между
страните бил сключен на 27.04.2018 год. договор за контрол и сертификация с № *****,
по силата на който ответникът поел задължение да сертифицира произведена от
него продукция, а от своя страна ищецът се задължил и заплатил по договора сума
от 805.20 лв., с дата на плащане – 27.04.2018 година.
Държавен фонд „Земеделие“ обаче спрял плащания, на които ищецът като **************
разчитал. Затова Я. депозирал до ответното дружество молба , с която изявил
воля договора да се прекрати на основанието и поискал да му бъде върната
заплатената по договора сума, и да му се издаде удостоверение за прекратяване
на договорните отношения. Ответното
дружество издало удостоверение за прекратяване на договора с посочено в него основание - „ по взаимно съгласие“ , но отказало да върне получените пари въпреки
неколкократните покани за това.
Сертификация от страна на „Био
Сертификейшън„ ЕООД не била
извършвана.
С
оглед изложеното, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение № 2100 от 08.03.2019 год. по ч. гр. дело №3856/2019 г. за сумата от 764. 95 лв. остатък от платената сума , от която е приспадната дължима по договора неустойка в размер на 10
% от цената, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, и сторените
по делото разноски. Ответното дружество възразило против заповедта по реда на
чл. 414 от ГПК . Ищецът моли съда да постанови решение , с което да признае за
установено по отношение на ответника , че последното дружество му дължи сума то
764.95 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението – 07.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането , и да се осъди „Био Сертификейшън„ ЕООД да му заплати
направените по делата разноски.
В
първото по делото открито заседание , ищецът
е уточнил , че смята договора за прекратен след отправяне на писмено
предизвестие от страна на Я. по чл. 10, ал. 1, т. 2 от самия договор, за каквото предизвестие
следвало да се счита молбата на ищеца до ответника от дата 17.07.2018 год.
Уточнява също така ,че всъщност
основание действително за дължимост на тази сума е съществувало към датата на
подписване на договора, но твърди, че договора
на бил произвел действие и понеже бил прекратен , то сумата на платеното възнаграждение била недължимо (
на отпаднало основание ) платена и
подлежала на връщане по реда на чл. 55 ал.1 т.3 от ЗЗД.
Ответникът оспорва иска. Признава
съществуването на договора и плащането по него от страна на Я., но твърди
договора да е самодостатъчно основание за получаването на сумата , която по
тази причина не подлежи на връщане. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да
се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Установителен иск с правно основание в чл. 55 от ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК за
връщане на сума , дадена на отпаднало основание. Искът е допустим. За вземането
си, ищецът разполага със заповед за плащане , издадена по частното дело
№3856/2019г., против която ответното дружество е възразило своевременно по реда
на чл. 414 от ГПК.
Съдът съобрази от фактическа и правна
страна следното:
Като правен институт, сложният фактически
състав на неоснователното обогатяване предполага имуществено разместване –
обогатяване на длъжника и обедняване на кредитора, както и общ правопораждащ
тези два елемента юридически факт. В процесуален аспект, всяка от страните
доказва изгодните за себе си факти –
ищецът доказва плащането ( една от формите на имуществено разместване),
ответникът – наличие на основание за това плащане. Сключването на договора
между страните от дата 27.04.2018г. и плащането на сумата от 805.20 лева
възнаграждение по него от страна на ищеца са факти, безспорни между страните, а
и за тези обстоятелства са приложени годни писмени доказателства.Затова по
делото остава единствено спорно това , дали има основание за това имуществено
разместване.
Предвид договора, копие от който е
представено на л. 5 от делото, към
датата на плащането , 08.05.2018г. ( а не както се твърди в исковата молба -
датата на сключване на договора) , има
основание за това имуществено разместване между страните. Не се твърди в
исковата молба договора да е развален поради неизпълнение от страна на
ответното дружество като „контролиращо лице „ по реда на чл. 87 от Закона за
задълженията и договорите , а и основание за това липсва , тъй като няма данни
за виновно неизпълнение от страна на
ответника. Няма и такива за обективна невъзможност за неизпълнение –
такава , за която ответното дружество да не отговаря. Затова
всъщност основния въпрос по делото е , дали при прекратяване на договора ( които договорки между страните не бива да се
бъркат с института на развалянето ) , действието на договора отпада с обратна
сила, и оттам – дали даденото по него е дадено на отпаднало основание по
смисъла на чл. 55 от ЗЗД .
В договора отсъства изрична уговорка между
страните, която да гласи, че при прекратяването му , се дължи връщане на
даденото. Причината , поради която Я. е прекратил договора преди изтичането на
срока му, е без значение, тя не може да бъде противопоставена на
ответника. Ищецът твърди , че това е
направено, тъй като Държавен фонд „Земеделие „ ( вероятно в качеството му на
Разплащателна агенция ) спрял плащания,
на които той - ************** - разчитал, но това му твърдение остана недоказано.
Прекратяването на договор за консултантски услуги , различен от процесния, не
води до извод, че държавен орган не е извършил дължими в полза на ищеца
плащания, а и според писмото на л. 38 от делото , този друг договор е прекратен
също по почин на ищеца.
На следващо място, има изрична уговорка между страните (в чл. 10 ал. 2 от договора) ,
според която , при прекратяване от страна на ответника при нарушение на
клаузите на договора, без предизвестие, по реда на чл. 10 ал. 1 т. 3 от
същия ,се дължи възнаграждение до края
на календарната година. Тази уговорка в никой случай не може да се тълкува по
аргумент от противното и да се приеме , че в останалите случаи на прекратяване
, контролиращото лице дължи връщане на полученото.Напротив, тя е израз на
общото правило , че страните дължат качествено изпълнение, от което могат да се
освободят само по причини , за които не отговарят. В тази връзка , съдът приема
, че липсва изпълнение от страна на контролиращото лице , но доколкото то не е
в забава да изпълни към датата на подаването на предизвестието ( срокът на
договора изтича на 31.12 същата година ), само по себе си това неизпълнение не
е по причина , за която ответното дружество
отговаря. Отпадналия интерес на кредитора не е такава причина.
Трябва
да се каже и друго – прекратяването на договора във всички предвидени в него
хипотези няма ретроактивно действие. Към 08.05.2018г, той съществува като
основание за направеното плащане, съществуването му не е отпаднало с обратна
сила , и затова и съдът не може да го отрече като основание по смисъла на чл.
55 от Закона за задълженията и договорите.
Искът не е основателен и следва да се
отхвърли.
На основание чл. 78 от ГПК разноските следва
да бъдат присъдени в тежест на ищеца, в
пълен размер съобразно списъка на ответника на л. 33 от делото.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
иска на Е.В.Я., ЕГН **********,***, да се
признае за установено по отношение на „Био Сертификейшън„ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Сливница № 6, съществуването
на вземане на ищеца за платена на отпаднало основание ( прекратен договор от
дата 27.04.2018 год. ) сума от 764. 95 лв.,
за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2100 от 08.03.2019 год. по ч. гр. дело
№3856/2019 г., като неоснователен.
Осъжда Е.В.Я., ЕГН **********,***, да заплати на
„Био Сертификейшън„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. Сливница № 6, сумата от 610 лева разноски по двете производства ,
вкл. частното дело № 3856/2019г. , ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ