МОТИВИ към присъда №31/16.07.2019г. постановена по НОХД №238/2019г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия А.Г. ***,
е повдигнато обвинение от РП- Димитровград за извършено от него престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, за това, че след като е бил
осъден с влязлото в сила на 03.12.2013г. Решение № 385/03.12.2013г. по гр.д.№
716/2013г. на PC-Димитровград да издържа свой низходящ- сина си Г.А.Г. с ЕГН **********,
роден на ***г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече
от две месечни вноски, а именно - в размер на 8 (осем) месечни вноски от по 150
(сто и петдесет) лева всяка за периода от м.януари 2018г. до м.август 2018г.
включително, на обща стойност 1200 (хиляда и двеста) лева, дължима на К.А.Г. ***-
като майка и законен представител на детето Г.Г..
Подсъдимият А.Г.
заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, признава всичко
описано в обвинителният акт, иска делото да бъде разгледано при условията на
съкратено съдебно следствие. Заявява, че е възстановил всички неплатени до
момента суми за издръжката на сина си, моли за налагане наказание „глоба”.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия поддържа искането за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Пледира за налагане на предвиденото в закона
наказание „глоба” с прилагане разпоредбата на чл.78а от НК, в минимален размер,
доколкото със заплащането на сумите за издръжка били налице основания за
приложението на чл.78а от НК.
Прокурора при Районна прокуратура-
Димитровград поддържа повдигнатото обвинение, не се противопоставя на искането за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, пледира за признаване
на подсъдимия за
виновен и
налагане на наказание „Глоба” с приложението на чл.78а от НК.
Съдът,
като взе предвид искането на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на
фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, прие разглеждането на делото по този ред.
По този начин, съдът прие
за установени фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт. Съпоставени
със събраните доказателства на досъдебното производство, съдът намира за
установено следното:
Св.К.А.Г. и
подс.А.Г.Г. сключили граждански брак през 2006г. От съвместното им съжителство
на ***г. се родило дете - Г.А.Г.. Семейните отношения между двамата се влошили,
като фактическата им раздяла датирала от 2008г., но реално бракът им бил
прекратен през 2013г. с Решение № 385/03.12.2013г., постановено по гр.д. №
716/2013г. по описа на PC-Димитровград. С посоченото Решение № 385/2013г. подс.Г.
бил задължен да плаща месечна издръжка на св.К.Г.- като майка и законна
представителка на малолетното дете Г.Г., в размер на 150 лева.
Първоначално подсъдимия
плащал редовно издръжката на сина си, но през 2016г. не платил повече от две
месечни вноски, поради което св.К.Г. подала жалба и било образувано досъдебно
производство № 735/2016г. по описа на РУ на МВР - Димитровград. Това
наказателно производство било прекратено, тъй като подс.А.Г. се ползвал от
привилегията на чл.183, ал.3 от НК и изплатил цялата дължима издръжка за
периода от месец май 2016г. до месец ноември 2016г. включително. Тъй като подс.Ал.Г.
отново започнал да не плаща месечната издръжка и закъснял с повече от две
месечни вноски, св.К.Г. на 04.05.2017г. депозирала повторна жалба в Районна
прокуратура-Димитровград, по която била образувана пр.пр № 561/2017г. по описа
на РП-Димитровград. На 09.05.2017г. св.К.Г. подала заявление, с което уведомила
наблюдаващият прокурор, че св.А.Г. е платил всички дължими издръжки от месец
декември 2016г. до месец април 2017г. и нямала имуществени претенции към него,
като молела образувано производство да бъде прекратено. С постановление от
30.10.2017г. наблюдаващия прокурор по образуваното ДП № 554/2017 год. по описа
на РУ-МВР- Димитровград, отново прекратил наказателното производство, като
приел, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. След този момент подс.А.Г.
отново не плащал редовно дължимата за издръжката на сина си сума в размер на
150 лева месечно. След като минали 6 месеца, през които подс.Г. не платил нито
една издръжка- от месец януари 2018г., до месец юни 2018 година включително,
св.К.Г. за трети път подала жалба до Районна прокуратура- Димитровград, по
повод на която е било водено и настоящото наказателно производство. В хода на
досъдебното производство, подс.А.Г. отново заплатил сумата в размер на 900
лева, представляваща 6 месечни вноски от по 150 лева всяка, за издръжка на
малолетното дете Г.А.Г., на неговата майка и законен представител - св.К.Г..
Междувременно минали месеците юли и август 2018г., за които подс.Г. отново не
заплатил на св.Г. дължимите издръжки в размер на 150 лева за месец. Така от
месец януари 2018г. до месец август 2018г. включително, подс.А.Г. не заплатил 8
месечни вноски по 150 лева за Г.А.Г., всички вноски на обща стойност 1 200
лева, дължими на майката на малолетното му дете- св.К.А.Г..
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на
подсъдимия, описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства,
както и събраните на досъдебното производство доказателства.
Така описаните
по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви, поради
което съдът ги възприема изцяло.
С така
установената фактическа обстановка, безспорно се установи извършването на
престъплението – описано в обвинителния акт и участието на подсъдимия в него-
като извършител, а именно, че след като е бил осъден с влязлото в сила на
03.12.2013г. Решение № 385/03.12.2013г. по гр.д.№ 716/2013г. на PC-Димитровград
да издържа свой низходящ- сина си Г.А.Г. с ЕГН **********, роден на ***г.,
съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно - в размер на 8 (осем) месечни вноски от по 150 (сто и петдесет)
лева всяка за периода от м.януари 2018г. до м.август 2018г. включително, на
обща стойност 1200 (хиляда и двеста) лева, дължима на К.А.Г. ***- като майка и
законен представител на детето Г.Г..
Платените от подс.Г. 6 месечни вноски от по 150 лева всяка, или
общо 900 лева, не могат да доведат до прилагането на привилегирования състав,
предвиден в чл.183, ал.3 от НК- водещ до ненаказуемост на дееца, тъй като
разпоредбата вече е прилагана и законът сочи императивно, че въпросната
разпоредба не се прилага повторно.
Съгласно чл.82, ал.1 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от
чл.82, ал.3 от СК). Това означава, че за процесния период, подсъдимият не е бил
освободен от задълженията да заплаща присъдената издръжка на своите деца, дори
да не е имал никакви доходи.
С
бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно решение
задължение, съзнателно неплащайки издръжка на свои низходящи, дължима за
горепосочения период, след като е бил осъден да ги издържа, подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Престъплението е осъществено от обективна и субективна страна. От субективна
страна деянието е осъществено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият А.Г.Г. е роден на ***г. в
гр.Хасково, живущ ***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********. Характеристичните
му данни са положителни.
При определяне вида и размера на
предвиденото наказание, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства изразеното разкаяние, готовността да изпълнява постановеното
съдебно решение, временните финансови затруднения, а като отегчаващи такива- предходни
подадени тъжби против него за същото деяние. Отчетена бе и невисоката
обществена опасност на деянието и повишаващата се такава на самият деец.
Съдът счете, че предвид изложеното
по-горе, на подсъдимия А.Г., следва да бъде наложено наказание при приложението
на чл.78а от НК, доколкото се установи по безспорен начин, че същият е заплатил
дължимата сума за издръжка на сина си и по този начин е възстановил щетите от
престъплението.
За извършеното
от подсъдимия престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода” за срок до една година или „пробация“, като престъплението е извършено
умишлено. Подс.Г. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел четвърти, глава осма от НК, по делото не се установиха причинени от
деянието имуществени вреди, които не са възстановени, поради което съдът счете,
че са налице всички предпоставки за приложението на чл.78а от НК - института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Така Съдът приложи института на чл.78а от НК, като освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба“ в
минималния предвиден размер от 1000 лева, след като прецени, че този вид и
размер на наказанието ще са достатъчни за поправянето на дееца.
Съдът намери,
че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция като се въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
