ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
24.07.2019 г.
гр. София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 484 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„М.Е.“ АД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление:***, ИЗ „О.“, ул. „0000“ № 00,
ет. 00 чрез юрк. П.Р.-С. срещу Определение,
постановено в открито съдебно заседание от 11.06.2019 г. по гр.д. № 203 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Костинброд, първи състав, с което на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото по
предявени от „М.Е.“ АД против Ю.С.Г. обективно съединени осъдителни искове
/след направено уточнение с молба от 20.07.2018 г./ с правно основание чл. 485,
ал. 1, вр. чл. 537, ал. 1 от ТЗ за заплащане на
сумата от 10 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от
28.09.2015 г. и сумата от 10 000 лева, представляваща главница по запис на
заповед от 13.10.2015 г., по които ответницата е авалист.
В жалбата се твърди, че
определението на първоинстанционният съд е неправилно
и необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Излагат се аргументи, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че образуваното гр.д. № 239/2019 г. по описа на Районен съд –
Костинброд, по предявения от „М.Е.“ АД установителен
иск за установяване на задължението на издателя по записа на заповед от 28.09.2015
г., по който ответницата е авалист, е преюдициално по отношение на процесния
осъдителен иск и е основание за спиране на производството. Твърди се, че менителничното поръчителство е самостоятелна сделка, която
възниква единствено по силата на едностранно формално волеизявление на авалиста и е независимо от задължението, което обезпечава.
Твърди се, че процесният запис на заповед съдържа
всички предвидени в закона реквизити и обосновава наличието на валидно менителнично правоотношение. Сочи се, че формалната
редовност на записа на заповед и настъпването на падежа на дълга по него са
достатъчни да ангажират цялостната отговорност на авалиста.
По изложените аргументи се иска отмяна на обжалваното определение.
Уведомена за постъпилата частна
жалба на 26.06.2019 г., ответната страна Ю.Г. не се е възползвала от
възможността да подаде отговор на жалбата в едноседмичния срок по чл. 276, ал.
1 от ГПК.
При служебна проверка за допустимост и редовност
на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от
легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за
редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
Първоинстанционното
производство по гр.д. № 203 по описа за 2018 г. на Районен съд – Костинброд,
първи състав е образувано по предявени от „М.Е.“ АД против Ю.С.Г. обективно
съединени осъдителни искове /след направено уточнение с молба от 20.07.2018 г./
с правно основание чл. 485, ал. 1, вр. чл. 537, ал. 1
от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща главница по запис
на заповед от 28.09.2015 г. и сумата от 10 000 лева, представляваща
главница по запис на заповед от 13.10.2015 г., по които ответницата е авалист.
По делото са представени запис на заповед от
28.09.2015 г. и запис на заповед от 13.10.2015 г., издадени от Г. Б.Г. в полза
на „М.Е.“ АД, всеки за сумата от по 10 000 лева. Плащането и по двата
записа на заповед е било обезпечено чрез менителнично
поръчителство от ответницата Ю.С.Г..
Със заявление от 20.03.2017 г. поемателят по двата записа на заповед „М.Е.“ АД е поискал
издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК – запис на заповед от 28.09.2015 г. и запис на заповед от 13.10.2015 г.
против издателя Г. Б. Г. и авалиста Ю.С.Г.. По
заявлението е било образувано ч.гр.д. 16884/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 състав, по което е постановено определение от 28.03.2017 г., с
което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност
на Районен съд – Костинброд.
С разпореждане № 324 от 30.05.2017 г. по ч.гр.д.
№ 375/2017 г. по описа на Районен съд – Костинброд, втори състав заявлението на
„М.Е.“ АД е било отхвърлено изцяло. След извършен инстанционен
контрол втори въззивен състав на Софийски окръжен съд
е постановил Определение № 575 от 01.08.2017 г., с което разпореждането на
Районен съд – Костинброд е отменено, в частта, с която е отхвърлено заявлението
на „М.Е.“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Г.Г. за
сумата от 10 000 лева по записа на заповед от 28.09.2015 г. и за сумата от
10 000 лева по записа на заповед от 13.10.2015 г. Разпореждането на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която
заявлението е отхвърлено по отношение на авалиста Ю.С.Г..
В изпълнение на указанията на въззивния съд, Районен съд – Костинброд, втори състав, е
издал заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 618 от
08.08.2017 г. за сумата от 10 000 лева по записа на заповед от 28.09.2015
г. и за сумата от 10 000 лева по записа на заповед от 13.10.2015 г. След
като в срок е постъпило възражение от длъжника, заявителят „М.Е.“ АД е предявил
иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането по заповедта, като е
образувано гр. дело № 239/2019 г. по описа на Районен съд – Костинброд, втори
състав.
С обжалваното определение производството по гр.д.
№ 203 по описа за 2018 г. на Районен съд – Костинброд, първи състав, е било
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като съставът на първоинстанционният съд е приел, че решението по гр. дело №
239/2019 г. по описа на Районен съд – Костинброд ще има значение за правилното
решаване на спора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
настоящият въззивен състав намира следното по
съществото на жалбата:
Спирането на делото представлява временно
преустановяване на развитието на производството, т.е. на извършване на
процесуални действия от съда и страните, при което се запазва висящността на процеса и извършените до този момент
процесуални действия се запазват. След отпадане на причината поради която
делото е спряно остава възможността производството да продължи. В разпоредбата
на чл. 229, ал. 1 от ГПК са изброени различните основания за спиране на
производството пред съда.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което
ще има значение за правилното решаване на спора. Ето защо за да прецени
правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт, настоящият съдебен състав следва да прецени дали решението по предявен иск
за признаване за установено на задължение на издател по запис на заповед, има
значение за правилното решаване на дело по предявен осъдителен иск срещу авалист по същия този менителничен
ефект. В случая по делото се установява, че плащането по процесните
записи на заповед е обезпечено от менителничното
поръчителство на Ю.С.Г.. Следователно са възникнали няколко менителнични
правоотношения – по издадените записи на заповед и по обезпечаването им чрез
извършеното авалиране на ценните книги.
Основен принцип в менителничното
право, установен в разпоредбата на чл. 461 от ТЗ, е, че нищожността на една менителнична сделка не се отразява върху възникналите въз
основа на нея други менителнични правоотношения, щом
като от външна страна нищожната сделка отговаря на предвидените в закона
изисквания относно нейната форма и съдържание. Проявление на този принцип е
невъзможността на авалиста да се позове на
недействителността на задължението на хонората. За
разлика от договора за поръчителство по чл. 147 от ЗЗД, менителничното
поръчителство по чл. 483 от ТЗ има самостоятелен и неакцесорен
характер спрямо задължението на издателя на записа на заповед, за чието
обезпечаване е поето. Поради това, авалистът не може
да противопостави на приносителя на менителничния
ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат - както абсолютните възражения за недействителност
на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и неговите лични
/относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва
от изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 от ТЗ, според която задължението на
поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е
недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във
формата. Правилото на чл. 485, ал. 2 от ТЗ важи и в хипотезата, когато с менителничното поръчителство е гарантирано задължение по
запис на заповед, издаден за обезпечаване на каузално правоотношение между
издателя и поемателя на менителничния
ефект, по което авалистът не е страна. Поради неакцесорния характер на менителничното
поръчителство погасяването на поетото от издателя менителнично
задължение вследствие погасяване на обезпеченото със записа на заповед каузално
правоотношение между него и поемателя е ирелевантно за отговорността на авалиста.
След като не е страна по каузалното правоотношение, авалистът
остава задължен за сумата по записа на заповед и принципно няма право да
противопоставя на поемателя възраженията на издателя
за погасителен ефект на извършените в изпълнение на каузалната сделка плащания.
Изключение от това принципно разрешение е допустимо само при недобросъвестност
или злоупотреба с право от страна на поемателя /в
този смисъл Решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 213/2010 г., II т.
о., ТК и Решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1027/2013 г., II т.
о., ТК – цитирани и от жалбоподателя/. Ето защо решението по предявения установителен иск за установяване на вземането на издателя
по процесните записи на заповед не би могло да има
значение за решаването на спора по делото, по което е постановен обжалвания
съдебен акт. В случай, че бъде установено, че издателят на записа на заповед не
е задължен по ценната книга, то това не обвързва съда, който разглежда спора
относно задължението на авалиста по този запис, също
да приеме, че менителничния поръчител не дължи.
Напротив, съдът който разглежда делото по осъдителния иск срещу поръчителя
следва на самостоятелно основание да прецени валидността и дължимостта
на задължението на поръчителя, тъй като, както беше вече посочено, то има
самостоятелен и неакцесорен характер спрямо
задължението на издателя на записа на заповед, за чието обезпечаване е поето.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в процесния
случай не е налице основание за спиране на производството по делото.
По изложените съображения частната жалба се
явява основателна, а обжалваното определение неправилно и следва да бъде
отменено, а делото върнато на първоинстанционният съд
за продължаване на производството.
Водим от горното, Софийски
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание от 11.06.2019 г. по гр.д. № 203 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Костинброд, първи състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК производството по делото е спряно.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Костинброд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.