№ 75
гр. Бургас, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20242001000113 по описа за 2024 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 20 от 29.05.2024 г., постановено по т.д. № 30/ 2022 г. по
описа на Окръжен съд Ямбол, е отхвърлен предявеният от Д. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ямбол, ул. „Стефан Караджа“ № 52, с адрес за
връчване: гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа“ №15, ет.1, офис 5 - адв. П. С., против
„Инмат 2004“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол 8600, ул. „Обходен път запад“ № 21, представлявано от С.П.И. –
управител, и „Технострой инженеринг 99“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „Обходен път запад“ №
21, представлявано от С.П.И. и М.С.П., иск, с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД, за прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите
нрави, на споразумение от 20.10.2021 г., сключено между дружествата „Инмат
2004“ ООД и „Технострой инженеринг 99“ АД.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба против така постановеното решение от
Д. Д. Д., в която същото се атакува като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на съдебния акт и
постановяване на ново решение по съществото на спора, с което се уважи
предявеният иск.
Излагат се доводи, че в конкретния случай наличието на правен
интерес за въззивника от предявяване на настоящия иск се корени в
извършеното признаване от управителя на „Инмат 2004“ ООД на
несъществуващо парично задължениe в особено големи размери и
разпореждане от „Технострой инженеринг 99“ АД, чрез способите на
изпълнителното производство, с цялото имущество на „Инмат 2004“ ООД,
които действия засягат членствените права на въззивника като съдружник в
последното дружество. Лансира се тезата, че споразумението е подписано от
единия от управителите и съдружник с 50 процентов дял от капитала в „Инмат
2004“ ООД, като другият съдружник с 50 процентов дял от капитала и
въззивник не е уведомен, и не е дал съгласие за сключване на процесното
споразумение. В допълнение се сочи, че при подписване на споразумението от
20.10.2021 г. управителят на „Инмат 2004“ ООД С.П.И., действайки от името и
за сметка на това дружество, е признал съществуването на несъществуващо
задължение, в нарушение на интересите на дружеството, действайки
недобросъвестно и в пълно противоречие с добрите нрави. В резултат, „Инмат
2004“ ООД, в качеството си на длъжник, ще бъде на практика лишено от
имуществото си, за сметка на несъществуващо задължение и няма да получи
нищо като насрещна престация. Според въззивника гореизложеното
обосновава извод, че споразумението накърнява добрите нрави, доколкото
сключването му е неоправдано от гледна точка на интересите на дружеството,
както и от гледна точка на интересите и членствените права на въззивника -
съдружник.
Развити са оплаквания, че всички документи, свързани с това
споразумение, са подписани само от единия управител и съдружник в „Инмат
2004“ ООД, без участието при вземане на тези решения по същество и
процедура на въззивника като съдружник, а кредитора и длъжника са
свързани лица и се представляват и управляват от едно и също физическо
лице, като интересите на тези две страни са явно противоречиви и няма как те
да бъдат защитавани от едно и също физическо лице, което определено, в
конкретния случай, не е съобразило, игнорирало е и е нарушило членствените
права на въззивника, действайки при конфликт на интереси.
2
Изложени са доводи, че нарушение на добрите нрави е налице и при
нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и
представляван, какъвто е настоящият случай, а именно на задължението на
представителя да действа в интерес на представлявания и при запазване на
интереса на дружеството и този на съдружниците му като цяло. Релевират се
оплаквания, че при установените по делото факти и обстоятелства, касаещи
процесното споразумение, е безспорно, че управителят и съдружник С.П.И.
еднолично не е действал в интерес на „Инмат 2004“ ООД, като липсват
каквито и да е данни, оправдаващи и обясняващи сключването на
споразумението, а последващото го бездействие на същия управител е довело,
като последица, до обявяването на публична продан за всички собствени на
дружеството - длъжник имоти.
Посочено е, че приложените към отговорите четири броя молби за
потвърждение на парични задължения са оспорени от въззивника, като
неверни и неотразяващи действителното правно положение, както и като
създадени за целите на образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 669/
2022 г. по описа на Районен съд Ямбол, включително за обслужване на целите
на настоящото производство. Сочи се, че и четирите молби за потвърждение
са отправени от дружеството - длъжник до дружеството – кредитор, каквато
практика, с оглед приложимите в случая норми на Закона за счетоводството –
чл.28, не съществува. Поддържа се, че молбите са подписани от управителя на
„Инмат 2004“ ООД, който към датите на съставянето им е представител и на
дружеството – кредитор. Акцентира се на обстоятелството, че макар да се
касае за задължения, датиращи към 2010 г., молби за потвърждение на разчети
преди 15.02.2019 г. между двете дружества липсват.
Инвокират се доводи, че молбите за потвърждение на разчети не
удостоверяват дължимо от „Инмат 2004“ ООД на „Технострой инженеринг
99“ АД парично задължение, като при подписването им управителят С.П.И. е
признал съществуването на несъществуващо задължение, в нарушение на
интересите на дружеството и всички негови съдружници, действайки
недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.
В жалбата се сочи, че без основание се твърди, че паричните
задължения, датиращи към 2010 г., се установяват от данните в приложените
към отговора на „Инмат 2004“ ООД оборотни ведомости за 2016, 2017 и 2018
3
г. и обявени от дружеството годишни финансови отчети. Подчертава се, че
представените оборотни ведомости са оспорени, тъй като същите нямат
съставител, не са утвърдени от представляващия дружеството и не
представляват писмено доказателство, по смисъла на ГПК. Вън от горното се
изтъква, че вземанията са погасени по давност.
Развиват се съображения, че в случая не са налице договори за заем,
по смисъла на ЗЗД, между въззиваемите за посочените суми, тъй като между
тях не постигнато съгласие както за даване/ получаване на паричния заем, така
и за връщане на заетата сума, в определен, по съгласие на страните, срок, а
налични са единствено две извлечения от банкова сметка на кредитора за
извършени преводи по банковата сметка на длъжника, които преводи следва
да бъдат квалифицирани като даване на суми без основание. В този смисъл се
сочи, че задълженията са погасени по давност, която е започнала да тече от
получаване на недължимото.
По отношение на сумата от 7894,80 лв. се сочи, че липсват
приложени доказателства, удостоверяващи основание, дата, вид на плащане,
размер и срок, поради което тази сума не може да представлява част от
задълженията на „Инмат 2004“ ООД към „Технострой инженеринг 99“ АД,
визирани в атакуваното споразумение.
По отношение на сумата претендирана по силата на заемни
договори, се сочи, че приложените към отговорите пет броя договори за
парични заеми, както и представените към тях приходни касови ордери и
разходни касови ордери са били оспорени като неверни и създадени за целите
на настоящото исково производство. Освен това, всички представени договори
са от един и същи вид, сключени на едно и също основание и могат да се
разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции, а с оглед
общия размер на заемната сума от 78 162,18 лв., предоставянето на паричните
средства, на основание приложимите разпоредби от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, е следвало да бъде осъществено единствено по банков
път, за да бъде надлежно удостоверено реалното предаване на съответната
заемна сума, което е първият съществен елемент от фактическия състав за
възникване на заемното правоотношение.
Противопоставят се доводи, че уговореният незначителен срок за
връщане на заемните суми - пет - десет дни, поражда опасения относно
4
безпроблемното издължаване на паричните задължения и води до извод, че
падежите в посочените договори са уговорени именно с намерение да не бъдат
изпълнени тези парични задължения, за да бъдат изнесени имотите на „Инмат
2004“ ООД на публична продан и същите да бъдат осребрени, които факти
обосновават несъществуването на паричните задължения, в допълнение към
факта, че договорите са подписани от представляващото и двете дружества
едно и също физическо лице, действайки недобросъвестно и в противоречие с
добрите нрави.
Въззивникът се позовава на обстоятелството, че дружеството „Инмат
2004“ не осъществява търговска дейност, считано от 25.01.2017 г., поради
което и не генерира разходи, за които да е необходимо ползването на заемни
средства за попълване на оборотните му средства, а оспорените приходни
касови ордери и разходни касови ордери не отговарят на изискванията на чл.6
от Закона за счетоводството.
Относно договора за цесия от 20.08.2021 г. се сочи че до „Инмат
2004“ ООД е изпратено уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД на 24.08.2021 г., чието
получаване от длъжника не е удостоверено по надлежния ред, като не е
посочено качеството на лицето, получило уведомлението, поради което
извършената цесия няма действие по отношение на длъжника и задълженията
му не могат да бъдат увеличени със сумата на прехвърленото вземане.
Претендира се, че прехвърленото вземане е погасено по давност, преди
сключване на договора за цесия, тоест то не съществува към момента на
сключване на договора, поради което не може да увеличи сумата на
задълженията, визирана в общия размер на атакуваното споразумение.
Не е отчетено, според въззивника, че към отговора на „Технострой
инженеринг 99“ АД липсват представени документи, които е следвало да му
бъдат предадени от цедента, които единствено могат да удостоверят
съществуването на вземането, поради което, на това основание,
прехвърленото вземане се квалифицира като несъществуващо.
По отношение на сделката по продажба на машини и съоръжения,
собственост на „Инмат 2004“ ООД се твърди, че въззиваемите се сключили
сделката в нарушение на приложими законови разпоредби - чл.15 ЗКПО и
чл.27, ал.3, т.1 ЗДДС и с цел да се занижи в максимален размер продажната
цена на обектите, за да не се постигне, чрез извършеното прихващане,
5
погасяване на паричните задължения на „Инмат 2004“ ООД към „Технострой
инженеринг 99“ АД, които да останат в размера им, посочен в атакуваното
споразумение.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Технострой инженеринг 99“ АД, в който въззивната жалба се оспорва и се
претендира оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановеното от
първоинстанционния съд решение, като правилно и законосъобразно.
Въззиваемото дружество изразява становище, че изложените
аргументи в жалбата, че между страните е налице фигурата на даване без
основание, а не предаване на заемна сума, са неоснователни. Застъпва се
позиция, че в процеса, при условията на пълно и главно доказване, е доказано
предаването на заемните суми, като „Инмат 2004“ ООД е получило заемните
средства в период, в който въззивникът е бил един от управителите му, както и
е бил изпълнителен директор на „Технострой инженеринг 99“ АД, което,
според този възвиваем, означава, че неформалният реален договор за заем е
сключен именно от него.
В отговора се обсъжда, че не е налице правна норма, която да
ограничава сключването на правни сделки от двама търговци, които се
представляват от едно и също физическо лице и доколкото законът не
предвижда такава забрана, договорите не са нищожни.
Настоява се, че продадените от „Инмат 2004“ ООД машини са били
ползвани десет - тринадесет години и излагани на външни атмосферни
условия, което е довело до лошото им техническо състояние, към момента на
закупуването им, с което купувачът е бил наясно, поради което платената за
тях цена се явява дори прекомерна.
По повод оплакванията в жалбата се изтъква, че дейността на
дружеството се ръководи от управителя, респективно - изпълнителния
директор като в ТЗ не е предвидено задължение за уведомяване на
съдружниците за всяка търговска сделка, извършвана от представляващия
търговеца и няма как подобно неуведомяване да доведе до нищожност на
търговската сделка.
6
Изразява се възгледа, че първоинстанционният съд е обследвал
процесното споразумение и всички сделки, формиращи дълга, както
поотделно така и в съвкупност, достигайки до правилен извод, че атакуваната
сделка не попада в хипотезите на чл.26,ал.1 ЗЗД и същата е действителна.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от „Инмат 2004“ ООД, в
който същата се оспорва и се въвежда искане за потвърждаване на
постановения първоинстанционен съдебен акт.
Поддържа се, че съгласно правилата на ТЗ търговската дейност на
дружеството се ръководи от управителя, който сключва сделки и договори от
името на търговеца, а в момента на подписване на процесното споразумение
управител на дружеството е единствено Стоян Проданов, като същият може
да сключва сделки от името на дружеството без да има задължение да
уведомява съдружниците и изложените от въззивника в този смисъл
аргументи за нищожност са неоснователни.
По повод доводите в жалбата, се сочи, че уговарянето на кратък срок
за изпълнение на задължения е стандартна практика между търговци, която не
може да обуслови недействителност на търговски сделки или намерение да не
бъдат изпълнени, както се сочи от въззивника.
Релевират се доводи, че пред първоинстанционния съд, в условията
на пълно и главно доказване, е установено задължението на „Инмат 2004“
ООД, в размер на 246 977,56 лв., поради което се оспорва тезата за
неоправданост на сключването на атакуваната сделка и отражението на този
довод върху нейната действителност. При позоваване на изпълнените пред
първата инстанция експертизи, се твърди, че задълженията са съществували,
отразени са надлежно в счетоводните регистри на двете дружества и са
потвърдени, чрез подписване на годишния финансов отчет от въззивника Д..
Приложимостта на разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД при така
нареченото множествено представителство към органното представителство
на търговските дружества, когато се касае за сключване на търговска сделка от
едно и също лице като органен представител на две търговски дружество, е
отречена, с постановена задължителна съдебна практика. Потвърждаване на
задълженията, извършено с молбите за потвърждаване на разчети, изключва
7
възможността същите да са погасени по давност, както неоснователно се
твърди от въззивника.
По доводи на въззиваемия, договорът за заем е реален, като същият
има действие от предоставяне на заемната сума, което е безспорно доказано
пред първоинстанционния съд. „Инмат 2004“ ООД е получило сумите в
период, в който въззивникът е бил един от управителите му, като
същевременно е бил и изпълнителен директор на „Технострой инженеринг
99“ АД, което означава, че неформалният реален договор за заем е сключен
именно от него.
Акцентира се, по повод възраженията в жалбата, на обстоятелството,
че вещото лице е установило, че с всички заети средства „Инмат 2004“ ООД
се е разплащало с контрагентите си, погасявало е публични задължения и е
изплащало заплати на наетия персонал.
Заявява се становище, че уведомяването за сключения договор за
цесия е извършено от предишния кредитор, достигнало е до длъжника, като е
удостоверено с дата и подпис, и необосновани са твърденията, че липсва
получаване на уведомление по надлежния ред.
Сочи се, че при даване на заключение за пазарната цена на
продадените вещи, вещото лице по първата изпълнена в първоинстанционното
производство експертиза, е съобразило физическото, техническото и
технологично изхабяване, както и икономическото изхабяване на машините,
приложило е и трите подхода, според българските стандарти за оценяване, и
заключението му правилно е кредитирано от първата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е иск с правно
8
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, с който въззивникът, като съдружник в „Инмат
2004“ ООД, е атакувал като нищожно споразумение, сключено на 20.10.2021 г.
между това дружество и „Технострой инженеринг 99“ АД, представлявани от
органните си представители – едно и също физическо лице, по съображения,
че със същото се признават несъществуващи задължения на формированието,
в което въззивникът членува, черпейки правен интерес за предявяване на
претенцията си от интереса си на съдружник да не бъде накърнявана
имуществената съвкупност на дружеството.
Следва да се приеме, че е налице правен интерес за въззивника от
провеждане на настоящия иск, тъй като потенциалното обременяване на
дружеството, в което е съдружник, с несъществуващи задължения би
накърнило имуществените му права, елемент от членственото му право, като
би довело до намаляване на имуществения комплекс на дружеството, при
изпълнението на тези задължения.
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания
съдебен акт.
От данните в публичния Търговски регистър се установява, че
въззивникът е съдружник в „Инмат 2004“ ООД, притежаващ 50 %тов дял от
капитала, като останалите 50 % се притежават от С.П.И.. Въззивникът е бил
управител на горепосоченото дружество за периода от 6.11.2009 г., съвместно
с С.И. до 28.12.2018 г., когато е заличен като управител, а такъв е останал
Иванов.
Въззивникът е бил изпълнителен директор на „Технострой
инженеринг 99“ АД от 28.03.2008 г. до 25.01.2019 г., когато изпълнителен
директор е станал С.П.И., който е такъв и понастоящем, съвместно с М.П., а
въззивникът е член на съвета на директорите.
Със споразумението, чиято действителност се оспорва, страните са
посочили, че уреждат финансовите си отношения, като взаимно потвърждават
дължимостта от „Инмат 2004“ ООД в полза на „Технострой инженеринг 99“
АД на сумата от 246 977,56 лв., към датата на споразумението, при позоваване
на потвърдителни писма за разчетите на вземанията и задълженията на
дружествата. Фиксирали са дата на изпълнение на глобалното задължение –
9
30.11.2021 г., и са се съгласили, че при надлежно плащане на тази дата
задълженото лице няма да дължи лихва за забава.
Споразумението разкрива белезите на договор за спогодба, с
неговата специфика на двустранен, неформален, консенсуален, възмезден
договор и предназначение, съгласно чл.365, ал.1 ЗЗД, страните да прекратят
един съществуващ спор или да избегнат един възможен спор, като направят
взаимни отстъпки. Принципно със спогодбата може да се признае
несъществуващо или погасено по давност задължение и в това се корени
разбирането за взаимните отстъпки – чл.365, ал.2 ЗЗД. Двете страни взаимно
се задължават да считат, че правното положение между тях е такова, каквото
го прогласява съдебната спогодба, като се въздържат занапред от всякакво
негово оспорване – правоустановяващо действие. Освен това договарящите
страни се задължават да спазват занапред такова поведение, което отговаря на
установеното със съдебната спогодба правно положение – регулиращо
действие.
Преодоляване на преобразуващия и конститутивен ефект на
спогодбата може да настъпи при установяване на пороци при сключването й.
В настоящия случай въззивникът е оспорил валидността й, повдигайки
възражения за противоречие с добрите нрави, като основание за нищожност.
Твърденията са, че представляващият дружеството – длъжник е признал
несъществуващи вземания спрямо дружеството – кредитор.
Анализът на ангажираните в производството писмени доказателства
и заключенията на изпълнените експертизи сочи, че вземанията, предмет на
спогодбата, са съществуващи и дължими, генерирани от търговски отношения
между дружествата, страни по споразумението, датиращи от 2016 г.
Задълженията на „Инмат 2004“ ООД към „Технострой инженеринг 99“ АД са
обективирани в търговските книги на съконтрахентите, част от тях фигурират
в годишните финансови отчети на длъжника за 2016 г., 2017 г., 2018 г., приети
по времето, когато въззивникът е бил управител на дружеството – длъжник, и
обнародвани в Търговския регистър с негов подпис, удостоверяващ
признаването им, а другата част са предмет на договори за заем, за които
експертът и писмените доказателства сочат, че са изпълнени от заемодателя, и
договори за цесия, с които кредиторът е придобил вземания на трети лица
срещу длъжника. Предвид изложеното, лишено от състоятелност е
10
твърдението, че вземанията, относно които страните са се споразумели, не
съществуват.
Следва да се изтъкне, че осъществяването или не на търговска
дейност е неотносимо към поемане на задълженията по заемните договори, а
нарушението на ограниченията на Закона за ограничаване на плащанията в
брой също не рефлектира върху възникване на задълженията по двустранната
облигационна обвързаност по договорите за заем.
Възражението за липса на надлежно уведомяване на длъжника
„Инмат 2004“ ООД за извършеното прехвърляне на вземания към
„Технострой инженеринг 99“ АД би било релевантно само ако е съединено с
възражение за извършено плащане към стария кредитор, за да се зачете
неговия погасителен ефект. Подобни твърдения и доказване в случая няма.
Без основание се сочи от въззивника, че приетите като доказателства
молби за потвърждаване на парични задължения, като изходящи от длъжника,
не могат да бъдат кредитирани. Взаимното потвърждаване на салда, по повод
годишното счетоводно приключване, е утвърдена търговска практика, във
връзка със задължението за инвентаризация на активите и пасивите поне
веднъж годишно – чл.28 ЗСч. Не съществува законово изискване поканата за
потвърждаване на задълженията да изхожда от кредитора. С представените по
делото молби за потвърждаване на вземанията е прекъсната погасителната
давност по отношение на тях.
Инвокираните в жалбата оплаквания относно нарушение на чл.40
ЗЗД – действия във вреда на представлявания, извършени от органния
представител със сключване на процесното споразумение, са, на първо място,
преклудирани, тъй като подобен иск не е въведен в първоинстанционното
производство, а едва пред въззивния съд, а на следващо място представляват
недопустимо предявяване на чужди права пред съд. Съдружникът не е
легитимиран да претендира относителната недействителност по горния текст
от името на дружеството „Инмат 2004“ – Решение № 217 от 10.03.2017 г. на
ВКС по т.д. № 2296/ 2015 г.
Без основание се сочи във въззивната жалба като елемент от
фактическия състав на нарушението на добрите нрави доводът, че за
сключването на спогодбата, индивидуализирана по - горе, въззивникът –
съдружник е следвало да бъде уведомен от управителя, но не е. Като органен
11
представител, съвместяващ представителната власт и оперативното
управление на дружеството, управителят разполага с правомощието да
участва от името на дружеството в договаряне от типа на процесното.
По отношение на оплакването за действия, извършени от управителя
Иванов, при подписване на процесното споразумение, в разрез с интересите на
дружеството, следва да се посочи, че реализация на защитата на дружеството
при причинени му от управителя вреди предоставя материалноправната
разпоредба на чл.145 ТЗ, на разположение на дружеството, без съдружникът
самостоятелно да може да проведе такъв иск.
Предвид всичко гореизложено, предявеният установителен иск
следва да се прецени като неоснователен. Горното обосновава потвърждаване
на постановения първоинстанционен съдебен акт.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства, следва да се присъдят разноски на въззиваемия „Технострой
инженеринг 99“ АД, в обема на заплатеното възнаграждение за един адвокат
7920 лв., платими от въззивника Д. Д. Д..
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20 от 29.05.2024 г., постановено по
т.д. № 30/ 2022 г. на Окръжен съд Ямбол.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, ул. „Стефан
Караджа“ № 52, с адрес за връчване: гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа“ №15, ет.1,
офис 5 - адв. П. С., да заплати на „Технострой инженеринг 99“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „Обходен
път запад“ № 21, представлявано от С.П.И. и М.С.П., сумата от 7920 лв. –
съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13