РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Добрич, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230100779 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена от Община
град Добрич с ЕИК *********, ул. „България“ № 12, с която против М. М. М.
с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „****” № *** са предявени искове по чл. 422
вр. чл. 415 от ГПК за установяване дължимостта на следните суми, за които е
издадена заповед № 260263 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 23.10.2020г. по ч.гр.д.№ 2892/2020г. по описа на Районен съд –
Добрич:
- 17 798 лв., представляваща дължим наем по Договор за наем ЗА1-14-
25/20.08.2014г. за стопанска 2017/2018 година;
- 5 196,03 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.12.2017г. до
16.10.2020г. /включително/.
Претендират се разноските.
Исковете се основават на следните обстоятелства: въз основа на
подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК от Община град Добрич, по ч.
гр. дело № 2892/2020г. по описа на Районен съд - Добрич е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 260263/23.10.2020г., с която е
разпоредено длъжникът М. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Д., ул. ***, да заплати на Община град Добрич, сумата от 23 503,92 лв.,
представляваща дължим наем за стопанската 2017/2018 година по Договор за
наем ЗАМ4-25/20.08.2014г. в размер на 17 798,00 лв. и обезщетение за забава
1
за периода от 01.12.2017г. до 16.10.2020г. /включително/ в размер на 5196,03
лв., разноски в размер на 459,89 лв. държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и след указание
от съда за кредитора възникна правният интерес от подаването на искова
молба за установяване на вземанията си. Те възникват от следните относими
обстоятелства:
Община гр. Добрич е собственик, на основание § 42 от ПР на ЗОС, на
недвижим имот - земеделска земя с площ 100 002.00 кв.м., находящ се в
землището на град Добрич, представляващ поземлен имот с идентификатор
ПИ 72624.11.3. Относно имота има съставен Акт № 4208 от 09.12.2008г. за
общинска частна собственост. На 20.08.2014г. Община гр. Добрич сключила с
ответника договор за наем на имота с М. М. М. – подписан е договор № ЗА1-
14-25, чрез пълномощника на М. М. М. - Ф. Н. О., ЕГН **********,
упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписите, рer. №
7245/28.07.2017г. на Ю. Д. - нотариус в район РС- Добрич, рег.№ 160 на
Нотариалната камара. Съгласно раздел III, т. 2 от договора за наем,
наемателят следвало да заплати годишния наем за стопанската 2017/2018
година в срок до 30.11.2017г., което не е сторил. В същата разпоредба е
договорено, че при просрочване на плащането, наемателят дължи неустойка в
размер на 0,5 % за всеки просрочен ден. С решение № 264/28.02.2019г. на
Добрички районен съд по гр.дело № 3823/2018г., влязло в сила на
07.07.2020г., съдът е признал тази неустойка за недействителна, като тя се
замества по право от повелителни правила на закона - за длъжника възниква
законодателно уредената отговорност при неизпълнение на парично
задължение по чл.86, ал.1 от ЗЗД и тя се съизмерва със законната лихва върху
неизпълнените частично или изцяло задължния за наем от датата на забавата.
Върху дължимият годишен наем за стопанската 2017/2018 година, за периода
01.12.2017- 16.10.2020г. (вкл.) е начислено обезщетение за забава в размер на
5 196,03 лв. /1051 дни по 10 %/. Договорът за наем е сключен за четири
стопански години и прекратен с изтичането на стопанската 2017/2018 година.
Ответникът, представляван от особен представител, не е представил
писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание е оспорил исковете
по съображения за едностранното прекратяване на договора от страна на
наемодателя и евентуално за разсрочване на задължението.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Исковете са предявени след успешно проведено производство по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2892/2020г. по описа на Районен съд – Добрич и
връчено съобщение на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, в срока, предвиден
в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Те са с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
2
Община гр. Добрич е собственик, на основание § 42 от ПР на ЗОбС, на
недвижим имот - земеделска земя с площ 100 002.00 кв.м., находящ се в
землището на град Добрич, представляващ поземлен имот с идентификатор
ПИ 72624.11.3, съгласно съставен Акт № 4208 от 09.12.2008г. за общинска
частна собственост. На 20.08.2014г. между страните по делото - Община гр.
Добрич, като наемодател и М. М. М., като наемател, е сключен договор №
ЗА1-14-25 за наем на имота за стопанските 2014/2015; 2015/2016; 2016/2017 и
2017/2018 години. Наемната цена е определяна в размер на 177,95 лв. на декар
или 17 798 лв. годишно и е платима до 30.11. на текущата стопанска година.
За последната стопанска година наемната цена не е платена от ответника –
противното от него не се твърди.
От сключения договор за наем възникват права и задължения в полза и
в тежест на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на
едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението
на другата страна. Задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ, да я
поддържа в течение на наемния период и да обезпечи на наемателя нейното
нормално използване. С извършеното предаване на наетата вещ ищецът е
изпълнил задължението си по договора. Основното задължение на наемателя
е да плаща наемната цена, като той следва също да пази наетата вещ и да я
върне на наемодателя след прекратяване на наемния договор. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/,
наемодателят следва да установи факта, че е предал на наемателя за ползване
вещта, а последният, че е платил уговорения наем и след прекратяване на
договора е върнал имота на наемодателя. Ответникът не е възразил, че е
преустановил ползването на наетия имот преди изтичане на уговорения срок
и че го е върнал на наемодателя; позовал се е на едностранното прекратяване
поради неизпълнение (разваляне) от страна на наемодателя, считано от
29.05.2017г.
Установява се от доказателствата по делото, че Община гр. Добрич е
изпратила до М. М. М. съобщение изх.№ 94М-00-397 от 25.05.2017г., с което
му е определила срок до 02.06.2017г. да заплати дължимите до момента наем
за стопанската 2015/2016 година в размер на 12 158,58 лв. и неустойка в
размер на 3 465,20 лв., с изявлението, че при неплащане в този срок ще счита
договора за прекратен на основание раздел IV, т. 1.б вр. раздел II, т. 3 от
договора. Уведомлението е изпратено с обратна разписка и според известието
за доставяне е връчено на 29.05.2017г. Липсва указание в известието за
доставяне за лицето – получател. Според заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-графическа експертиза, подписът на получателя не е
положен от адресата М. М. М.. Известието за доставяне е оформено при
неспазване на чл. 205 от Инструкция за организацията на пощенските услуги,
предоставяни от „Български пощи“ ЕАД, в сила от 24.01.2011г. и не
удостоверява редовно връчване на уведомлението на ответника на посочената
дата – 29.05.2017г. Представените от пощенските служители писмени
изявления, че пратката е получена от съпругата на ответника, нямат
3
доказателствена стойност, а ответникът не е поискал допускането им до
разпит като свидетели. С оглед на така събраните доказателства по делото,
ответникът не е получил съобщение изх.№ 94М-00-397 от 25.05.2017г. за
едностранно прекратяване на договора за наем на дата 29.05.2017г. и това
изявление не е произвело действие. Няма по делото доказателства наемателят
да е върнал наетия имот на наемодателя преди изтичане на последната
стопанска година по договора.
На 30.08.2018г. между страните е подписан споразумителен протокол за
разсрочено плащане на задълженията за наем за стопанските 2015/2016 и
2016/2017 години, задълженията за неустойка към 28.08.2018г. и разноски по
ч.гр.д.№ 2551/2018г. по описа на Районен съд – Добрич и по гр.д.№ 374/2018г.
по описа на Окръжен съд - Добрич. Извън предмета на това споразумение е
задължението за процесната стопанска година. Обсъденото в решение № 264
от 28.02.2019г. по гр.д.№ 3823/2018г. по описа на Районен съд – Добрич
споразумение от 26.01.2018г. не е представено по настоящото дело като
писмено доказателство, но според твърденията на страните с него те са се
договорили да отпаднат последиците на изявлението на едностранно
прекратяване на договора, т.е. приели са, че действието на договора е
продължено според първоначално уговореното. При това, дори да се приеме,
че едностранното изявление на наемодателя за прекратяване на договора е
достигнало до наемателя, страните впоследствие са постигнали съгласие за
отпадане на неговото действие. Доказателства за постигане на споразумение
за разсрочване на задължението за процесната стопанска година по делото не
са представени.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в
счетоводството на Община гр. Добрич са отразени задължения за наем по
Договор за наем ЗА1-14-25/20.08.2014г.,сключен с М. М. М., за ползване
поземлен имот с идентификатор ПИ 72624.11.3 - земеделска земя -100 002,00
кв.м. по счетоводна сметка 411061 - Вземания от клиенти от страната, като
общият размер на задължението към 01.09.2021г. е 40849,13 лв., в това число
и размерът на задължението за стопанската 2017/2018г. – 17 798 лв. Размерът
на дължимото обезщетение за забава, определено от ГЛП (10%) за периода на
забавата 01.12.2017г. до 16.10.2020г. /вкл./ е 5196,03 лв.
С оглед изложеното, ответникът има непогасено задължение към ищеца
за наемна цена за последната стопанска година от действието на сключения
на 20.08.2014г. договор за наем в размер на 17 798 лв. Вземане за неустойка
от 0,5% на ден върху неплатената главница, която не е уговорена между
търговци и по търговска сделка, не е възникнало за ищеца, защото
неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции според ТР№ 1/2010г. на ОСТК на ВКС и клаузата за нея
противоречи на добрите нрави и е нищожна. Уговорката накърнява добрите
нрави и е нищожна по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Длъжникът отговаря за
забавата в изпълнението, доколкото не е уговорено валидно друго, както в
4
случая поради нищожност на клаузата за мораторна неустойка, по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД – в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение за
наем от датата на забавата – 5196,03
лв.
В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски:
- в исковото производство: 459,89 лв. държавна такса, 500 лв.
възнаграждение на особен представител, 150 лв. възнаграждение на вещо
лице, 100 лева юрисконсултско възнаграждение;
- в заповедното производство: 459,89 лв. държавна такса, 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, по реда на
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че М. М. М. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ***, дължи
на Община град Добрич, ЕИК *********, ул. „България“ № 12, следните
суми, за които е издадена заповед № 260263 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 23.10.2020г. по ч.гр.д.№ 2892/2020г. по
описа на Районен съд – Добрич:
- 17 798 лв., представляваща дължим наем по Договор за наем ЗА1-14-
25/20.08.2014г. за стопанска 2017/2018 година;
- 5 196,03 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.12.2017г. до
16.10.2020г. /включително/.
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ***, да заплати на
Община град Добрич, ЕИК *********, ул. „България“ № 12, разноски в
исковото производство: 459,89 лв. държавна такса, 500 лв. възнаграждение на
особен представител, 150 лв. възнаграждение на вещо лице, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение; разноски в заповедното производство:
459,89 лв. държавна такса, 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5