Р
Е Ш Е
Н И Е
№488
21.06.2023, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на седми
юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 309
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на МВР – Хасково, чрез Д. Х. Ч. – началник, против Решение № 29/14.02.2022
г., постановено по АНД № 1314/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение.
Оспорва се извода на съда, че макар от обективна страна да били налице
елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсвали
каквито и да било доказателства за това деянието да е осъществено от
жалбоподателя виновно, което определяло нарушението като несъставомерно, поради
липса на субективна страна. В тази връзка се твърди, че тези факти били без
значение за наличието на извършено нарушение. Предвид горното, се моли за
отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяване на друго, с което да
бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление № 20-1253-001677/10.11.2021 г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково. Претендира се
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР -
Хасково в размер на 300.00 лв.
Ответникът –
М.Н.Я., депозира по делото писмен отговор на касационната жалба, с който
оспорва същата като неоснователна. Чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поддържа изложените в писмения
отговор доводи и моли за потвърждаване решението на Районен съд – Хасково.
Представя писмена защита. Заявява претенция за присъждане на направените в
касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и съответно за оставяне в сила на обжалваното съдебно
решение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а
разгледана по същество – за неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
– Хасково е отменил Наказателно постановление № 21-1253-001677 от 10.11.2021 г.,
издадено от Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково. За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че при извършена на 15.04.2021 г. проверка на лек автомобил ,,*“ с peг. № ***, управляван от М.Н.Я., било
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 23.02.2021
г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В тази връзка и за да обоснове правните си
изводи за незаконосъобразност за издаденото наказателно постановление, съдът е
взел предвид разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а също и
разпоредбата на чл. 186, т. 8 от Наредба № Г45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. С оглед тази нормативна уредба в
решението е изтъкнато, че при служебно прекратяване на регистрацията на МПС при
постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена
задължителна застраховка, възниква задължение за уведомяване на собственика. Посочено
е, че в случая липсват доказателства, че жалбоподателят М.Я., като собственик
на МПС, е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ за липсата на застраховка,
като липсвали доказателства и за сведено до знанието на собственика уведомление
за служебно прекратената регистрация, изходящо от Началник Сектор ПП при ОД на
МВР – Хасково. С оглед на това съдът е посочил, че не се установява деянието да
е извършено от жалбоподателя виновно. Изтъкнал е и липсата на съществуваща публична
база данни, в която собствениците на автомобили да проверяват дали
регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога точно се е случило това. С
оглед на така изложените доводи, въззивната
инстанция е приела, че жалбоподателят не е осъществил от субективна страна
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
При осъществената касационна
проверка настоящата инстанция намери, че не са налице наведените касационни
основания и така постановеното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено. Изложената от районния съд фактическа обстановка и правни
изводи изцяло се споделят от настоящия състав. При спазване на процесуалните
правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства и е
анализирал същите от правна страна, като е изложил подробни мотиви, въз основа
на които е формулирал крайния си правен извод за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
По
делото е категорично установено и няма спор между страните, че на посочените в
наказателното постановление дата, място и час ответникът в касационното
производство е управлявал процесния автомобил, чиято регистрация е била
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради което следва да се
приеме, че от страна на М.Я. са осъществени обективните признаци на визираното
в наказателното постановление административно нарушение. Правилен обаче е изведеният
в мотивите на съда извод, че нарушението не е осъществено от субективна страна,
доколкото липсват доказателства за надлежно уведомяване на собственика на
автомобила за служебно прекратената регистрация.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Следва
да се отбележи, че самият факт за липса на сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите към даден момент не
обуславя автоматично прекратяване на регистрацията. Видно и от разпоредбата на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тези действия се предприемат след получаване на
съответното уведомление от Гаранционния фонд и след уведомяването на
собственика на превозното средство за прекратената регистрация. По делото обаче
не са представени доказателства за такова уведомяване, нито се твърди собственикът
да е узнал за това обстоятелство преди датата на проверката. Именно предвид
факта, че се извършва служебно прекратяване на регистрацията и тези данни не са
налични в общодостъпен източник на информация, законодателят е указал на
съответните органи да уведомят собственика. В противен случай, при наличие на
външни белези, сочещи на редовно регистриран автомобил (поставени
регистрационни табели и наличие на свидетелство за регистрация), липсва
основание да се твърди наличието на вина и в двете й форми – умисъл и
непредпазливост. Водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, ако е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме
управление след узнаване на този факт. В подкрепа на възприетото от съда
тълкуване на закона е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД №
3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което се приема, че не
се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание
водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното
превозно средство. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от
отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще
е несъставомерно. Незнанието се явява резултат от неизпълнено административно
задължение по чл. 143, ал. 10, изр. първо, предл. последно от ЗДвП, поради
което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото
обстоятелство не се дължи на небрежност. Под уведомяване в случая следва да се
има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и
доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат
изследвани и доказани всички елементи от състава на административното
нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се
предполага.
Гореизложеното
обосновава заключение за правилност на изводите на въззивната инстанция, които
след проведено процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали
отмяната на процесния санкционен акт, с валидно, допустимо и съответно на
приложимия материален закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора заявената от пълномощника на касационния ответник претенция
за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна, с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 16.05.2023 г.,
тези разноски, представляващи договорено и заплатено за касационната инстанция
адвокатско възнаграждение, са в размер на 500 лв., при което ОД на МВР – Хасково
следва да бъде осъдена да заплати същите на касационния ответник.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
29/14.02.2022 г., постановено по АНД № 1314/2021 г. по описа на Районен съд –
Хасково.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР - Хасково да заплати на М.Н.Я.,
ЕГН : **********, адрес: ***, сумата
от 500 (петстотин)
лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.