Р
Е Ш Е Н И Е
2310/13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна, III-ти
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като разгледа
докладваното от съдията нахд № 4858 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД, ***, представлявано
от Д.Д., чрез адв. Т.Н.-С. против НП № 03-010638/12.12.2018
год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна,
с което на дружеството е наложено административно наказание на осн. чл.414,
ал.3 от КТ „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за административно нарушение
по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от
КТ.
В
жалбата се излагат доводи за отмяна на
обжалвания акт, тъй като нарушението било отстранено веднага след
констатираното му, т.е. е с ниска степен
на обществена опасност.
Формулирано искане за отмяна на
обжалвания акт с прилагане на чл.28 от ЗАНН, а алтернативно за намаляване на размера на наложената санкция.
В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивното дружеството поддържа жалбата и искането до съда.
Процесуалният представител на АНО
оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на извършеното нарушение и
моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2018 г. около 14.35 ч. ,
свидетелката М.М. заедно със свои колеги,
служители на ДИТ – Варна, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в бистро „Ди енд Ер“, находящо се в гр. Варна, ул.“Акад Курчатов““ срещу бл.52,
стопанисвано от „Т.“ ЕООД.
При пристигането си в обекта проверавщите
възприели лица, които извършвали трудова дейност. В кухнята, където се приготвяла
храната, облечена в работно облекло с
престилка, работела М.Ч..
На всички лица установени да работят
в бистрото били раздадени декларации, които да попълнят във връзка с
извършваната проверка. В такава декларация М.А.Ч.вписала, че работи за „Т.“
ЕООД в бистро „Ди енд Ер“ на длъжност „готвач” с работно време от 12:00 часа до
16:00 , получава месечно трудово възнаграждение 230 лева, почивни дни събота и
неделя, има сключен трудов договор и няма
сключен граждански такъв. Впоследствие, въз основа на проверените
трудови договори и справка в ТД на НАП,
за регистрираните такива, служителите на Д“ИТ“ установили, че с М.Ч. не е
сключен трудов договор. При това положение бил формиран извод, че е осъществен
състав на административно нарушение по КТ. На 29.11.2018 г. свид. М.М., съставила
срещу въззивното дружество АУАН за това, че като работодател е допуснал до
работа лицето М.А.Ч.да престира труд в
полза на „Т.“ ЕООД без да е сключен
трудов договор, като по този начин е нарушена нормата на чл.62 ал.1 вр. чл.61
ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ. Акта за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на законния
представител на „Т.“ ЕООД, който не вписал в съдържанието му възражения,
но депозирал писмени такива в срок, към
които приложил копие на граждански договор, сключен на 30.10.2018 г. с М.Ч..
В хода на проверката бил представен трудов
договор, сключен на 16.11.2018 г. с М.Ч., на която дата работникът следвало да
постъпи на работа.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение административно наказващият орган издал НП №03-010638/12.12.2018г.,
в което възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа
обстановка и дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.1 и чл.61 ал.1от КТ. На
дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3
от КТ – имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени
доказателства, както и гласните такива-показанията на св. М.. Последните съдът
кредитира изцяло като обективни и последователни. Съдът не кредитира приложените граждански и трудов
договор с дати съответно предходаща и следваща проверката, като неотносими
към момента на констатиране на
нарушението. Освен това с оглед отразеното в книгата за инструктажи на „Т.“ЕООД
на 30.10.2018 г. на М.Ч., на длъжност
„миячка“ е проведен такъв, което е индиция, че представените граждански
и трудов договори са съставени за
целите на провеждащото се адм. наказателно
производство.
При така
установената фактология съдът формулира правно
убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган
– Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от
КТ. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и
от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. Жалбоподателят
е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Издавайки
НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение,
извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения.
Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен
реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от
външна страна, а е въпрос по същество.
По приложението на материалния закон:
Нормата на чл.62 ал.1 от КТ
регламентира формата, в която се сключва трудов договор – писмена, а тази на
чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В настоящия
случай лицето М.Ч. е била установена да работи в обект, в
който дружеството жалбоподател извършвал дейност. Освен това безспорно
се установи наличието на характеристики
и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от събраните
доказателства М.Ч. е извършвала дейност, изразяваща се в перманентно престиране
на работна сила, свързана с осъществяването на конкретна трудова функция, в случая
тази за длъжността „готвач”.
За това съдът прие, че въззивното дружество
като работодател е нарушило императивната разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не
е налице основание за отмяна на НП,
поради материална незаконосъобразност.
В случая административно наказващия орган
не е индивидуализирал санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. Следва да се има
предвид, че констатираното нарушение на
трудовото законодателество от въззивното дружество е извършено за първи път и
налагането на санкция над минималния размер се явява прекомерна. За това съдът редуцира
„имуществената санкция” до минималния размер предвиден в чл.414 ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева.
АНО е изложил мотиви, защо не
счита случая за маловажен и съдът ги споделя изцяло. Касае се за поведение,
несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на Република
България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите,
които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид,
поради което и с оглед законодателното решение в чл.415в ал.2 от КТ това
нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно“.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-010638/12.12.2018г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на „Т.“
ЕООД, ***, представлявано от Д.Д., е наложено административно наказание на
основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 3000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: