Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 10.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито
заседание на тринадесети октомври през
две хиляди и двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При
секретар :СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря ……….. разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №11077
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.520 от КЗ и чл.555,ал.2 от КЗ вр.
чл.86 от ЗЗД от Г. ФОНД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ЕИК *******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на осн.чл.520
от КЗ набира част от своите средства чрез вноските, които всеки застраховател
сключващ застраховки ГО и Злополука са длъжни да отчисляват по всяка
застраховка и да му ги превеждат ежемесечно. Твърди, че размера на вноските се
определят с решение на КФН и за 2019г. същите са определени с решение № 100/2019г.
в размер на 10.50 лв. за всяка застраховка „Гражданска отговорност“ и 0.15 лв.
за всяко место/ без това на шофьора/ по застраховка „Злополука“ и се начисляват
отделно по всяка застраховка. Твърди, че ответното застрахователно дружество,
което има права/лиценз/ и сключва и двата вида застраховки не е заплатило
дължимите към фонда суми за м.декември 2019г. в размер на общо 402 843
лв., която сума е следвало да се заплати до 10.02.2020г. . Твърди, че след този
момент му се дължи и лихва за забава и сумата възлиза в размер на 14 099.51
лв. за периода 11.02.2020 до 15.06.2020г., когато е предявена исковата молба.
Моли, ответното дружество да бъде осъдено да му
заплати дължимите суми, а именно 402 843 лв. главница, мораторна
лихва от 14 099.51 лв., както и законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.
ОТВЕТНИКЪТ
оспорва исковата молба и намира исковете за неоснователни. Прави възражения за прихващания
със свои вземания, които намира, че има спрямо ответника. Излага съображения,
че 14 застрахователни договора, конкретизирани в таблици в отговора, по които е
изплатил и застрахователни обезщетения в общ размер от 358 982.87
лв.,изплатено ДДС 14 080.69 лв., като му се следват и лихви за забава в размер на 27 805.43
лв. върху главница и 1 219.51 лв. върху ДДС сключените застрахователни
полици не са подписани от техните представители и съответно намира, че тези
договори се явяват нищожни. Предвид, че договорите са нищожни, то изплатените
суми са се следвали от ГФ, а не от застрахователя. Поради това намира, че след
като ги е заплатил, то ГФ му ги дължи, в едно със законните лихви. Отправил е покана
за заплащане на сумите. С дължимите му се суми моли съдът да извърши прихващане
между двете насрещни задължения .
Съдът, като взе в предвид
становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство
доказателства намира следното :
По делото изрично е прието за безспорно с
определение на съда в о.с.з. на 05.05.21 г. , че
вземането за главница на ищеца за
м.12.2019г. е в размера посочен в исковата молба и тези суми се следват от
ответника, като застрахователно дружество, към ищеца на посоченото от него в
исковата молба основание.
Видно от приетата ССЕ по делото, неоспорена
от страните, по задачите поставени от
ищеца, също се установява, че размерът на задълженията на ответника като
застрахователно дружество за размерът на вноските за сключените от него 38 366 броя
застрахователни полици през м.12.2019г. към Гаранционния фонд възлизат в общ
размер на 402 843 лв., като това е и претенцията по исковата молба. Размерът
на мораторната лихва за процесния
период 11.02.20 до 15.06.20г. възлиза в размер на 14 099.51 лв.
Ответника нито в отговорите, нито в съдебните
заседания оспорва твърдението, че не е заплатил тази сума. Не представя и
доказателства за заплащането й.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира главния иск за
основателен.
Ищецът е фонд, гарантиращ изплащане на
обезщетения на пострадалите при ПТП в резултат действията от незастрахованите
водачи. Част от средствата на фонда се
набират чрез отчисления от всяка сключена застраховка Гражданска отговорност и
Злополука и всеки застраховател сключващ такива застраховки ги включва като
част от застрахователната премия и на осн.чл.520 от КЗ дължи заплащането им към Гаранционния фонд до 10-то число на втория месец
след този, следващ месеца на сключената застраховка. Размерът на вноската се
определя от Комисията за финансов надзор, като не се спори, а и от ССЕ се
установява, че размерът за всяка застрахователна полица ГО е в размер на 10.50
лв. за 2019г. След като ответника не е изпълнил задължението си да заплати към
ГФ ищец по делото сумите дължими по сключените от него 38 366 броя
застраховки към фонда за м.12.2019г., то искът се явява основателен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 402 843 лв. на осн.чл.520 от КЗ . Върху главницата се дължи и
законната лихва, като обезщетение за забава на плащането от предявяване на исковата молба от 17.06.2020г.
и до окончателното заплащане на сумата на осн.чл.555,
ал.3 от КЗ вр..чл.86 от ЗЗД.
Доколкото законът предвижда в чл.555,ал.1 от КЗ, че комисията е тази, която освен размера на вноските във Фонда на
незастраховани МПС към ГФ изрично установява и срока до който сумата
следва да бъде заплатена и по него не се
спори, и „срокът кани“, то от следващия ден на деня, в който срока изтича
ответникът е изпаднал в забава или това е считано от 11.10.2020г. и следователно до предявяване на исковата
молба т.е. до датата на претенцията 15.06.20г. същият дължи обезщетение за
забава в размер законната лихва за този период или сумата установена от ССЕ –
14 099.51 лв. отново на осн.чл.555,ал.3 от КЗ, който изрично предвижда, че
застрахователите дължат на фонда лихва при забава на вноските.
По възражението за прихващане- Същото е
направено на осн.чл.499, ал.5 КЗ . Не се спори между страните по размера на вземанията
направени с възражението за прихващане, т.е. не се спори по изплатените от
ответника обезщетения по 13 - те застраховки,
подробно описани в отговора. Не се спори, че същите са изплатени от страна на ответника към НББАЗ, РНБ,
Декра Италия, които са обезщетили пострадалите при
ПТП в резултат от управление на МПС-та застраховани с тези застраховки. Заплатената сума е в общ размер
от 358 982.87 лв., ДДС – 14 080лв., лихви за забава – 27 805.43
лв. върху главница и 1 219.51 върху ДДС.
Волеизявление за извършване на прихващане е
направено и извънсъдебно от страна на застрахователното дружество с писмо до ищеца вх.№ 07-30-2153/10.02.2020г.,
но ищецът го е оспорил с изричен отговор.
Сумите на обезщетенията и изплащането им се
установяват и от представените по делото, претенции за възстановяване на
изплатени обезщетения, фактури и платежни за извършени банкови преводи, както и
от приетата ССЕ.
Ищецът, и ответник по възражението за
прихващане, оспорва твърдението на
ответника, че тези застраховки са нищожни, както и че същия дължи сумите за
изплатените обезщетения към ответника, като изплатил ги застраховател.
По делото са представени всички застрахователни
полици по застраховките Гражданска отговорност за които се твърди,
че са нищожни. Същите са сключени от 11 юридически лица и две физически лица.
Видно от съдържанието на полиците в повечето от тях като ползватели на
автомобилите са посочени трети лица, повечето чужди граждани, доколкото са
посочени техни адреси в чужбина.
От приетата по делото СГЕ, не оспорена от
страните се установява, че подписите на
физическите лица А.А./
ЗП №БГ/30/115003111376 от 18.12.2015г./
и К.В./ЗП № БГ/30/115003181582 от 28.12.2015г./ от чието име са сключени две от застрахователните полици
не са положени от тези физически лица.
Подписи не са положени от представляващите по
закон на следните фирми , които са сключили застраховките предмет на
възражението :
= Фирма
„И.“ ЕООД, сключила застр.полица БГ /30/115000483698
от 04.02.15г., представлявана към този момент от упр.И.Кр.Б., СГЕ установява, че полицата не е подписана от това
лице. Обичайния ползвател на застрахованото МПС е посочен в полицата Бирзу Мариан , Румъния. Не е изследвано дали полицата не е
подписана от него.
= Фирма “А.****“ ЕООД е сключила две
застраховки № БГ/30/116002371917 от 18.09.15г. и №БГ/30/116002314217 от
30.08.2016г.. СГЕ е изследвала подписа на управител Д. Хр.Х.и е установила, че
полиците не са подписани то това лице. Съдът служебно е констатирал при справка
В ТР, че Д.Х.е управител на това дружество от 2019г., а към 2015г. и 2016г.
управител е Н.П.Н., като неговия подпис не е изследван. В полиците като
ползвателите са посочени следните лица - Д.и М., чийто подписи не са изследвани.
= Фирма
„Ц.И.**“ ЕООД , сключила застрах.полица БГ/30/115002357414 от 17.09.15 г. ,
представлявана от упр.И.М.И., СГЕ установява, че не е
подписана от това лице. Доколкото е посочено, че застраховката е сключена от
клон Монтана, не е изследвано дали не е подписана от ръководителя на клона.
Наред с това изрично е посочено, че обичаен ползвател на автомобила е К.от К..
Не е изследван подписа на ползвателя.
= Фирма „
Б.Р.Б.“ ЕООД, е сключила застраховка № БГ/30/115002019922 от 05.08.15г..
СГЕ е установила, че подписът не е положен от Д. Тодоров, посочен от ответника
като управител. Съдът , въз основа на служебна проверка в ТР е констатирал, че
към момента на сключване на застраховката през 2015г. Д. Т.не е бил управител
на това дружество, това е бил Ч.Ф.Б.. Неговия подпис не е изследван. Като
ползвател е посочено лицето А.Р.. Неговия подпис също не е изследван.
= Фирма „Е.БГ
„ ЕООД, е сключила застраховка №
БГ/30/115001192361 от 28.04.2015г. и СГЕ е установила, че подписа под полицата
не е на упр.Е.К.. Управителя на Е.БГ ЕООД Е.К. е починал на 29.03.2015г., видно от
приложената справка от НБДН. Застрахователната полица със застрахован фирмата е
подписана на 28.04.2015г. т.е. около месец след смъртта на управителя. Като ползвател на застрахования лек автомобил
в тази полица е вписан В.М..
От служебно извършената от съда проверка по
партидата на това дружество в ТР се установява, че фирмата не е в ликвидация и
не е заличена.
= Фирма
„ Е.Б.“ ЕООД е сключила застраховка № БГ /30/116001106131 от 11.04.2016г.,
като подписа не е изпълнен от нейния управител Й.Б., видно от извода на
приетата по делото СГЕ. Като ползвател
на автомобила е посочен С.К., чийто подпис не е изследван.
= Фирма „М.“ ЕООД е сключила застраховка №
БГ/30/116002777256 от 28.10.2016г., като подписа не е на нейния управител видно
от изводите на приетата СГЕ.. Като
ползвател на застрахования автомобил е посочено лицето С.Р., чийто подпис не е изследван.
Доколкото другите три застраховани фирми – Р.Г.2014 ЕООД / ЗП № З-ЗКЗ/00001830-110
, Д.ЕООД / ЗП БГ/30/116002281355/, М.Д.2 ЕООД /№ БГ/30/115002034596/, имат управляващи чужди граждани, подписите им не
са изследвани от СГЕ и не се установи същите да не са положили подпис под
застрахователните полици. Наред с това в
самите полици също са посочени ползвателите на автомобилите, чужди граждани,
чиито подписи не са изследвани.
Със застраховката ГО се застрахова
отговорността на водача на автомобила за причиняване на вреда на трети лица при
употреба на застрахования автомобил. Нормата на чл.477 от КЗ сочи, че обект на
застраховане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юр-лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани
с притежаването или използването на МПС, за които застрахованите отговарят.
Втората алинея на нормата сочи, че застраховани са собственика, ползвателя и
държателя на МПС-то, при валидно сключен застрахователен договор. Застраховано
е и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението на
застрахованото МПС, ако те се извършват на законно основание. Пълномощно за
управлението на такова МПС законът не изисква.
Твърди се, че застрахователните договори
предмет на възражението за прихващане са
нищожни поради липса на съгласие, и липса на застрахователен интерес.
По
делото реално за 5 от фирмите сключили
пет от процесните застраховки подписите на
управителите не е установено да не са техни. Във всички полици без една е
посочен ползвател, различен от застрахования собственик, като подписите на
ползвателите не са установявани. За да е налице нищожност поради липса на
съгласие съгласно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, според т.2,б.А от ТР 1 от 2018 г.
на ОСГТК на ВКС следва 1.макар и да са налице две насрещни и съвпадащи волеизялвления, но някое от тях или й двете да са дадени от
страните по договора при съзнавано несъгласие, т.е. без намерение за обвързване
с условията на застраховката или 2. При липса на две насрещни
волеизявления. Това, че изразената
волята на сключилия застраховката, не носи подписа на самия него или на
законния представител на юр.лице не означава, че
липсва волеизявление за сключване на застраховката или то е без намерение за
обвързване. При юр.лица много често законния
представител прехвърля част от своите правомощия,на своите служители, при
наличие на такива служители действащи при съответна възложена функция и длъжностна характеристика.
Наред
с това липсата на съгласие следва да се различава от хипотезата на изразена
воля без лицето, което я изразява от името на застрахования да има
представителна власт. Последната хипотеза е такава на висяща недействителност и
съдът приема, че конкретните хипотези са именно такива. След като писмената
форма е спазена и застрахователната премия платена, а по този факт не се спори
по всички застраховки, то съответно явно се изразява воля за сключване на
застраховката „Гражданска отговорност“ за посочените в нея лица и автомобил.
Посочени са конкретен автомобил, посочен е освен това и неговия ползвател, различен от посочения
собственик. При липса на представителна власт, интерес да се позове на висящата
недействителност има единствено застрахования, но не й застрахователя, както е
прието в т.2.Б от ТР 1 от 2018г. Няма
данни да е отказано потвърждаване на действията по сключване на процесните застраховки, да е воден процес за установяване
на нищожност на тези договори между страните по тях и съответно се установи, че
застрахователя е заплатил обезщетения по тях във връзка с настъпили ПТП.
Предвид на това съдът приема, че ответника няма правен интерес да се позове на
тази висяща недействителност, а и същата
до позоваване от страна на застрахования на нея, не води до прекратяване на
така създадената облигационна връзка между посочения като застрахован и
застрахователя . Тази хипотеза важи и в случая с установената
смърт на управителя на фирмата „Е.БГ „ ЕООД, починал към момента на
сключване на застрахователната полица.
При извършена служебно справка в ТР по партидата на това дружество съдът
установи, че фирмата все още се явява регистрирана в ТЗ, не е прекратена т.е.
не е в ликвидация и не е заличена. Спорно
в практиката е дали фирмата се прекратява в хипотезата на чл.157 от ТЗ
по силата на закона или изрично, с проведено производство по чл.155 от ТЗ от
съда, но във всички случаи до заличаването й от ТР фирмата съществува, и в
рамките и на производството по ликвидация същата се явява субект на правото .
От нейно име явно е действало лице без представителна власт и съответно в тази
хипотеза сме също при висяща
недействителност и застрахователя не може да се позовава на същата. Съдът намира, че самия закон с разпоредбата
на чл.483,ал.1, т.1 от КЗ позволява застраховка ГО да се сключи от всяко трето
лице извън собственика на автомобила. С оглед на изложеното съдът приема, че по
процесните полици не е налице хипотезата на
чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД и не приема, че е налице твърдяната тяхна нищожност.
За
тези застрахователни полици не се установява и да са сключени при липса на
застрахователен интерес . Съгласно чл.349,ал.1 от КЗ застрахователния
интерес е правна призната необходимост
от последиците на възможно застрахователно събитие. Не се твърди и не се
установява посочените в полиците собственици да не са притежавали така
застрахованите автомобили. За посочените в полиците ползватели на автомобилите
законът не установява изискване на писмена форма на договор за ползване или
държане. Законът дори е изключил и изискването на изрично пълномощно за да бъдат
автомобилите ползвани. Предвид на изложеното съдът не приема възражението за
липса на застрахователен интерес . Собствениците на автомобили, макар и
действали чрез трети лица имат интерес от сключване на задължителната изисквана
от кодекса Гражданска отговорност за всеки един автомобил, който е в движение и
следователно за всички посочените в полиците лица, като застраховани е налице
застрахователен интерес. Ответника като лице с право да упражнява
застрахователна дейност, по което обстоятелство не се спори, има интерес да
осъществява предмета на своята дейност срещу съответното възнаграждение т.е.
застрахователната премия, която не се спори да е платена по всяка една полица.
След като са възникнали хипотезите да се покрие отговорността на
застрахованите, то в тежест на застрахователя е да поеме тази отговорност на
основание сключените застраховки , като изплати съответните обезщетения на
пострадалите. С оглед на тези съображения съдът приема, че не сме пред
хипотезата на липса на застрахователен интерес.
С
оглед на изложеното съдът приема, че всички застрахователни полици, предмет на
възражението за прихващане са породили своето
действие за страните по тях и не е налице основание ответника да претендира
връщане на заплатените от него суми във връзка с дължими обезщетения, от страна на Гаранционния фонд ищец по спора.
Ответникът е застраховател по всички процесни
застраховки и съдът приема, че заплатените от него обезщетения са именно на
основание породили действие застрахователни договори по застраховка Гражданска
отговорност. В тези хипотези отговорността на Гаранционния фонд не може да се
ангажира и ответникът няма регресно вземане спрямо
ищеца във връзка с тези изплатени обезщетения, предмет на претенцията за
прихващане.
С оглед на
изложеното възражението за прихващане се явява изцяло неоснователно и следва да
се отхвърли. Следователно сумите по главния иск следва да се присъдят изцяло.
Предвид
изходът по спора на ответника разноски не се следват, а на ищеца следва да се
присъдят направените изцяло или 1000 лв. за експертиза и 300 лв. за юр.възнаграждение, както и 16 677.70 лв. за ДТ или
общо сумата от 18 070.70 лв..
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.и З.“ АД ЕИК *******, гр.София, жк.*******да
заплати на Г. Ф. *** сумата от 402 843 лв. / четиристотин и две хиляди и
осемстотин четиридесет и три лева / представляваща стойността на дължимите
вноски по чл.520 от КЗ за м.12.2019г., в едно със законната лихва считано от
предявяване на иска 17.06.2020г. и до окончателното заплащане на сумата, както
и да му заплати и сумата от 14 099.51 лева / четиринадесет хиляди
деветдесет и девет лева и петдесет и една стотинка/ мораторна
лихва за забава за периода 11.02.2020г. до 15.06.2020г. вкл., както и да му
заплати направените разноски за настоящото производство в размер на
18 070.70 лв. / осемнадесет хиляди и седемдесет лева и седемдесет
стотинки/ на осн.чл.78 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане направено от ЗАД „ Д.Б.: Ж.и З. „ АД ЕИК ******* за
сумите 358 982.87 лв., ДДС – 14 080лв., лихви за забава –
27 805.43 лв. върху главница и 1 219.51 върху ДДС, изцяло като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: