РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502374 по описа за 2022 година
-ри
Обжалвано е Решение № 2478/06.07.2022г. на Пловдивския районен съд, ІІгр.
с. постановено по гр. д. № 12242/21г., в частта, с която се отхвърля искът, предявен от
С. Л. К., ЕГН **********, да бъде признато по отношение на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, че К. не дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК ***според Покана, касаеща Договор за паричен
заем № ***/20.08.2019г., сключен между ищеца и „Вива Кредит“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени на ответника с Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. разликата над 1147.26
лв до пълния предявен размер от 1281.45 лв.
Жалбоподателят С. Л. К. моли съда да отмени решението на районния съд в
обжалваната част и постанови друго, с което уважи изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
счита жалбата за неоснователна.
Подадена е и частна жалба против Определение №8965/19.08.2022 г.,
постановено по гр.д. 12242/2021 на Пловдивския Районен съд -II гр.с-в, с което се
оставя без уважение молба вх.№ 58997/20.07.2022 г., подадена от Адвокатско
дружество „Г.“ чрез адв. К. К. за изменение на постановеното по делото решение №
2487/06.07.2022г., която моли съда да отмени определението и уважи изцяло искането
1
ú за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Насрещната страна по частната жалба „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД счита същата за неоснователна.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представения препис от договор за паричен заем №
**/20.08.19г. се установява, че „Вива Кредит“ ООД е предоставило на С. Л. К. заем в
размер на 1000 лв. със срок на погасяване 36 седмици, чрез 18 броя погасителни
вноски, всяка в размер на 91.38лв. Страните са уговорили заплащане на лихва – 40.32%
и ГПР – 49.39 %. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено задължение за плащане на
такса за експресно разглеждане на документи за отпускането а заема, която е в размер
на 491.04лв. като тази такса ще се заплаща на равни части, включени в погасителните
вноски – чл. 1, ал.4.
Уговорено е също, че заемателят се задължава в тридневен срок от усвояването
на сумата да предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчител или банкова
гаранция – чл. 4, ал.1, като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи
неустойка в размер на 327.42лв. Заплащането на неустойката се извършва на равни
части към всяка от погасителните вноски.
С договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. и Приложение
№ 1/02.11.20202г. „Вива кредит“ ООД е прехвърлило вземането си спрямо С. К.,
произтичащо от договор за заем от 20.08.2019г., на „Агенция да контрол на просрочени
задължения“ ООД.
Не се спори, че цесионерът „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД е поканил К. да заплати сумата 1 666.45лв., като размерът е начислен до
14.07.2021г.
Жалбоподателят твърди, че не дължи сумата 1 281.45лв. по договора за заем от
20.08.19г., като се аргументира с това, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на всички основания, посочени в чл. 22 от ЗПК и доколкото
заемополучателят е върнал заемната сума.
Жалбоподателят не оспорва изводите на първоинстанционния съд относно
приложението на нормата на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, с което е
приел, че договорът за паричен заем е недействителен и доколкото пред настоящата
съдебна инстанция няма спор по този въпрос, съдът, на основание чл. 272 от ГПК,
препраща към мотивите му в тази част от обжалваното решение.
След като процесният договор е недействителен, заемополучателят дължи само
главницата, която е в размер на 1 000лв. и не дължи уговорената такса за експресно
разглеждане на документи от 491.04лв, възнаградителна лихва в размер на 153.80лв.,
неустойка в размер на 327.42лв. и 175лв. разходи за събиране на просрочени вземания,
2
чийто сбор е 1 147.26лв.
От заключението на вещото лице Т.Р. се установява, че К. е извършил
плащания в общ размер от 615лв. Недействителността на обсъждания договор
обосновава приложението на нормата на чл. 23 от ЗПК, според която при обявяване на
потребителския договор за недействителен, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, която възлиза на 1 000лв., от които следва да се
приспаднат платените вече 615лв. или остатъкьт, който се дължи, е 385лв., а не
посочените в поканата 1 666.45лв. Следователно, К., не дължи разликата между 385лв.
и 1 666.45лв.,която възлиза на 1 281.45лв., в който размер искът е основателен и следва
да се уважи.
В случая заемополучателят не твърди да е надвнесъл суми по недействителния
договор, за да има интерес да ги претендира като недължимо платени, поради което
искът следва да се уважи както е предявен.
Изложеното налага извода, че решението на районния съд в обжалваната част
следва да се отмени, като вместо него се признае за установено, че К. не дължи 1
281.45лв. от общо претендираните 1 666.45лв.
По частната жалба:
В производството пред районния съд са проведени четири открити съдебни
заседания. На основание чл. 7, ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, след второто съдебно заседание се заплаща
допълнително по 100 лв. за всяко едно от тях. Следователно, за третото и четвърто
съдебни заседания на адв. Б. се дължи възнаграждение от общо 240лв. с начислен ДДС.
В Наредбата не е поставено като изискване извършването на процесуални действия
като основание за заплащане на допълнителното възнаграждение.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, като се присъдят още
240лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.
За въззивното производство на адв. К. следва да се определи възнаждение по
реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. размер на 360лв. с начислен ДДС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2487/06.07.2022г. на Пловдивския районен съд, II гр. с.,
постановено по гр. д. № 12242/21г. , в частта, с която се отхвърля искът, предявен от С.
Л. К., ЕГН **********, да бъде признато по отношение на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК ***, че К. не дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК ***според Покана, касаеща Договор за паричен
3
заем № ***/20.08.2019 г., сключен между ищеца и „Вива Кредит“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени на ответника с Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. разликата над 1147.26
лв. до пълния предявен размер от 1281.45 лв, както и в частта, с която се осъжда С. Л.
К., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД сумата 89.53 лв /осемдесет и девет лв и 53 ст/ - юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска и вместо това ПОСТАНОВЯВА:ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Л. К., ЕГН ********** не дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***сумата от 1281.45 лв /хиляда двеста
осемдесет и един лев и 45 ст/ от общо поисканите с Покана от 14.07.2021 г. 1666.45 лв
/хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и 45 ст/, дължими по Договор за паричен
заем № ***/20.08.2019 г., сключен между С. Л. К., ЕГН ********** и „Вива Кредит“
ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД , ЕИК ***с Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г.
Отменя Определение №8965/19.08.2022 г., постановено по гр.д. 12242/2021 на
Пловдивския Районен съд -II гр.с-в, с което се оставя без уважение молба вх.№
58997/20.07.2022 г., подадена от Адвокатско дружество „Г.“ чрез адв.Д. Б. в качеството
му на пълномощник на ищеца С. Л. К., за изменение на постановеното по делото
решение № 2487/06.07.2022 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:ОСЪЖДА „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. Д. Г. Б., ЕГН ********** още 240 лв /двеста и
четиридесет лева/ с ДДС на основание чл.38, ал.2 ЗА, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство пред районния съд.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***да заплати на К. Й. К., ЕГН **********, от ***
сумата 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС на основание чл.38, ал.2 ЗА,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред
въззивния съд.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4