Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 98
гр.Добрич 15.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и шести февруари 2020 г.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА
РАДЕВА
Прокурор:………………………….
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно
гражданско дело №832 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе,съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от С.П.Д. ***
срещу решение №53/19.04.2019 г. по гр.д.№290/2018 г. на Балчишкия районен съд /допълнено
с решение №99/03.07.2019 г. и в частта за разноските с определения
№340/17.05.2019 г. и №447/21.06.2019 г./,с което е намалено завещателно
разпореждане,извършено от И. Г. С.,поч. на 02.03.2018 г.,със саморъчно
завещание от 25.10.2010 г. в полза на въззивницата Д.,като е възстановена
запазената част от наследството на завещателя на Ж.И.П. и В.И.Г. в размер на
1/3 ид.ч. за всеки от двамата;допусната е делба между В.Г.,Ж.П. и С.Д. при
квота по 1/3 ид.ч. за всеки на недвижим имот-гараж със застроена площ от 24
кв.м ведно с изба под него с площ от 24 кв.м-имот с идентификатор **по
кадастралната карта на гр.Б.,и въззивницата С.Д. е осъдена да заплати на В.Г. и
Ж.П. сума от по 5 8*,56 лв на всеки от тях ведно със законната лихва върху
сумата,считано от предявяване на исковете до окончателното плащане,като
въззивницата е осъдена да заплати на двамата и разноски по делото в размер на
3 7*,47 лв.Подадена е и частна жалба от С.П.Д. срещу определение
№340/17.05.2019 г. на БРС,с което е допълнено решение №53/19.04.2019 г. по
гр.д.№290/2018 г. на Балчишкия районен съд в частта за разноските,като частната
жалбоподателка Д. е осъдена да заплати на В.Г. и Ж.П. съдебно-деловодни
разноски в размер на 3 194,47 лв /по 1 597,23 лв на всеки от
тях/.Жалбите са приложени към предходно в.гр.д.№562/2019 г. на ДОС /прекратено
и върнато на БРС за администриране на подадените жалби/.Изложено е в жалбата
срещу решението на БРС,че същото е необосновано и противоречи на материалния
закон.Районният съд не обсъдил всички факти и изложени от въззивницата
обстоятелства,липсвал анализ на събраните доказателства.Необосновано съдът не
приел,че спрямо въззивницата била изтекла погасителна давност и само на това
основание исковете били неоснователни.Същата владяла процесния гараж повече от
10 години и станала собственик и на това самостоятелно основание.Районният съд
не коментирал от кога датира съвместното съжителство на въззивницата и
наследодателя С. и не съобразил,че същите са имали общ бюджет за издръжката
си.Не били съобразени доказателствата за множество извършени от тях разходи по
ремонтни дейности в процесния гараж,както и за приходи от продажби на
земеделски земи и ид.част от къща в гр.Б.-собственост на въззивницата,които
средства били внесени по сметката на наследодателя.Въззивницата сочи,че
средствата по последната сметка били общи между нея и наследодателя С.,което не
било взето предвид при произнасянето на съда по иска за намаляване на
завещателни разпореждания,респ. по осъдителните искове за суми от горния
влог.Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.Претендират се
разноските за двете инстанции.С частната жалба срещу определението по чл.2* от ГПК се настоява за отмяната му като незаконосъобразно.Неправилността на
определението произтичала от неправилността на решението по същество на
спора.Определението било и необосновано-не били изложени мотиви защо се уважава
молбата на ищците.
В
писмени отговори и в хода на въззивното производство въззиваемите Ж.И.П. *** и В.И.Г.
*** изразяват становище за неоснователност на жалбите и настояват за
потвърждаване на атакуваните решение и определение.Претендират
разноските,сторени от тях в настоящата инстанция.
Като
постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен съд установи
следното:
Жалбите
са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК,указан от
БРС за обжалване и на цитираното определение по чл.2* от ГПК /въззивницата е
получила препис от първоинстанционното решение на 23.04.2019 г.,а жалбата срещу
решението е подадена на 07.05.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно
обжалване на 07.05.2019 г.;за атакуваното определение въззивницата е уведомена
на 22.05.2019 г.,а частната жалба е подадена на 04.06.2019 г.,т.е. в рамките на
указания двуседмичен срок,изтекъл на 05.06.2019 г./.Жалбите са процесуално
допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодните за него
първоинстанционно решение и определение.
По въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение:
Първоинстанционното
решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките
на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е
допустимо като постановено по предявените допустими искове в частта на
произнасянето по исковете по чл.30 ал.1 от ЗН и по чл.34 от ЗС,а в частта,с
която районният съд е уважил осъдителни искове за суми,същото е недопустимо.По
недопустимостта на решението в тази част съдът ще посочи съображения си по-долу
в изложението.
По
същество решението в частта на произнасянето по исковете на основание чл.30
ал.1 от ЗН /за намаляване на завещателно разпореждане/ и чл.34 от ЗС във връзка
с чл.69 и сл. от ЗН /за делба на
съсобствен недвижим имот/ е правилно и следва да бъде потвърдено.Съображенията
за горните изводи са следните:
Гр.д.№290/2018
г. на Балчишкия районен съд е образувано по повод искова молба вх.№1577/23.04.2018
г.,с която са предявени от В.И.Г. с ЕГН ********** *** и Ж.И.П. с ЕГН **********
*** срещу С.П.Д. с ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени
искове,както следва:
1./искове
на основание чл.30 ал.1 от ЗН за намаляване на извършено от И. Г. С.,б.ж. на
гр.Б.,починал на 02.03.2018 г.,завещателно разпореждане от 25.10.2010 г. в полза
на С.П.Д. и възстановяване запазените части на двамата ищци от наследството на
завещателя;
2./искове
на основание чл.34 от ЗС за делба на сграда с идентификатор **по кадастралната
карта на гр.Б.,представляваща гараж със застроена площ от 24 кв.м,ведно с
прилежаща изба под него с площ от 24 кв.м,находящи се в гр.Б.,ул.“Х. О.“ №*;
3./искове
на основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на всеки от
ищците сума от по 5 8*,56 лв /след допуснато увеличение на исковете в хода
на първоинстанционното производство по молба вх.№4010/31.10.2018 г. на лист 95
от делото на БРС и с протоколно определение на БРС от съдебно заседание на
06.11.2018 г./,представляваща полагащата им се запазена част от останали в
наследство парични влогове на наследодателя на ищците в „У. Б.“ АД и „БДСК“
АД,които суми били изтеглени от банковите му сметки от ответницата С. П.Д. след
смъртта на наследодателя въз основа на извършеното в нейна полза
завещание,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на
предявяване на исковете,до окончателното им изплащане.
Осъдителните
искове за парични притезания по т.3,предявени на плоскостта на неоснователното
обогатяване,не подлежат на разглеждане в рамките на настоящото делбено
производство.Произнасянето на районния съд по тях с решението по допускане на
делбата е недопустимо,поради което в тази част,с която С.П.Д. е осъдена да
заплати парични суми от по 5 8*,56 лв на двамата ищци Г. и П.,решението на
БРС като недопустимо следва да бъде обезсилено,респ. в тази част делото следва
да се върне на районния съд,който да постанови разделяне на производството по
осъдителните искове в друго самостоятелно исково производство.Когато наследник
/в случая по завещание/ изтегли от парични влогове и разплащателни сметки на
наследодателя-титуляр парични суми,които надвишават неговия припадащ се дял от
наследството,и по този начин накърни имуществения интерес на останалите
наследници,последните могат да защитят правата си единствено чрез предявяване
срещу ощетилия ги осъдителни искове на плоскостта на неоснователното
обогатяване.Друг способ за защитата им не е налице,тъй като делбата на парични
влогове и средства е недопустима.По правило в първата фаза на делбата /по
допускането й/ такива осъдителни искове за парични притезания не е допустимо да
се предявяват и разглеждат.Според разпоредбата на чл.346 от ГПК във втората
фаза на делбата /по извършването й/ могат да се предявяват между съделителите осъдителни
искове по сметки.Настоящите осъдителни искове за суми от влогове и банкови
сметки на наследодателя обаче не са допустими и във втората фаза на делбата,защото
в тази фаза могат да се предявяват и приемат за разглеждане само искове относно
сметки,касаещи отношения по повод делбените вещи.Исковете по т.3 за припадащи
се части от парични влогове и сметки нямат за предмет облигационни
правоотношения,възникнали между съделителите по повод делбения имот /допуснатия
до делба недвижим имот/,поради което и разглеждането им в рамките на настоящото
делбено производство е недопустимо.По правило осъдителните искове за парични
притезания и конститутивният иск за делба не е допустимо да се разглеждат в
едно общо производство,тъй като това се случва по различен съдопроизводствен
ред-първите по общия исков ред,а делбеният иск по особен ред,предвиден в ГПК /в
горната насока определение №180/07.11.2018 г. по ч.гр.д.№3*6/2018 г. на I г.о.,ГК на ВКС/.Обективното съединяване на иска за
делба с осъдителни искове за суми,които са извън допустимия предмет на исковете
по сметки във втората фаза на делбата,е недопустимо,поради което
първоинстанционното решение на БРС следва да бъде обезсилено в частта на
произнасянето по исковете по чл.59 от ЗЗД /квалифицирани от БРС по чл.55 от ЗЗД/,като в тази част делото следва да се върне на районния съд за осъществяване
разделяне на производството по исковете за суми в друго самостоятелно
производство извън делбеното.
В
останалата част по исковете по чл.30 ал.1 от ЗН и чл.34 от ЗС във вр.чл.69 и
сл. от ЗН решението на БРС е правилно.
От
фактическа страна се установява следното:
Ищците
В.И.Г. и Ж.И.П. са наследници по закон /низходящи-син и дъщеря/ на И. Г. С.,б.ж.
на гр.Б.,починал на 02.03.2018 г. /виж удостоверение за наследници на лист 6 от
делото на БРС/.Със саморъчно завещание от 25.10.2010 г. /листи 8-9 от делото на
БРС/ И. Г.С. завещава на ответницата С.П.Д. процесния недвижим имот- сграда с
идентификатор **по кадастралната карта на гр.Б.,представляваща гараж със
застроена площ от 24 кв.м,ведно с прилежаща изба под него с площ от 24
кв.м,находящи се в гр.Б.,ул.“Х. О.“ №*,както и правото на строеж върху ПИ с
идентификатор **по к.к.;“всички други парични влогове във всички банки и
наличните суми по тях;цялото друго налично мое имущество по време на моята
смърт“.От съдържанието на завещанието е видно,че се касае за универсално
завещание по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗН,което придава на ответницата С.П.Д.
качеството на наследник по завещание на И. Г.С..
Според
разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗН правото на наследник да иска намаляване на
завещателно разпореждане може да се упражни спрямо лице,което не е наследник по
закон,само ако първият е приел наследството по опис.По смисъла на т.4 от
Тълкувателно решение №3/19.12.2013 г. по тълк.д.№3/2013 г. на ОСГК на ВКС
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на
правото по чл.30 ал.1 от ЗН само спрямо заветник или надарен,който не е
призован към наследяване.В случая ответницата Д. е наследник по универсално
завещание,а не заветник,поради което за упражняване спрямо нея на претенциите
по чл.30 ал.1 от ЗН не се изисква ищците да са приели наследството по опис /в
тази насока и решение №82/16.03.2011 г. по гр.д.№221/2010 г. на * г.о.,ГК на ВКС/.
Тъй
като завещанието е универсално,за произнасянето по чл.30 ал.1 от ЗН не е
необходимо да се формира масата по чл.31 от ЗН,за да се определи размерът на
запазената и разполагаемата част от наследството.Тъй като завещателното
разпореждане касае цялото имущество на наследодателя,то очевидно същото
накърнява запазената част на наследниците по закон.Намаляването на
разпореждането,респ. възстановяването на запазената част следва да се осъществи
в дробно число.
Според
разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗН запазената част от наследството на двамата
низходящи /ищци по делото/ на наследодателя И. Г.С. е в размер на 2/3
ид.ч.,т.е. по 1/3 ид.ч. на всеки от тях.Следователно разполагаемата част на
наследодателя-завещател е 1/3 ид.ч.Така правилно районният съд е постановил с
атакуваното решение намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване
запазената част на двамата ищци П. и Г. до размер на 1/3 ид.ч. за всеки от тях.
Процесният
недвижим имот е бил собственост на наследодателя И. Г.С. към датата на смъртта
му 02.03.2018 г.,когато завещанието е породило своето вещно-транслативно
действие.Първоначално е притежаван в режим на СИО между И. Г.С. и бившата му
съпруга Ж. В.С.а,бракът между които е прекратен с развод с влязло в сила на
29.10.1999 г. решение по бр.д.№4/1998 г. на БРС /листи 20-21 от делото на
БРС/.Процесният гараж и изба под него са построени върху дворно място-СИО /бивш
парцел *,пл.№*,кв.*-идентичен на ПИ с идентификатор **по
к.к. на гр.Б. съгласно отразяването в скица №*/14.07.2008 г. на лист 29 от
делото на БРС/,закупено от С. по време на брака с нотариален акт №*,т.I,д.№203/1972 г. на БРС /лист 16 от делото на
БРС/.Постройката е била изградена без изискуемите строителни книжа и е узаконена
с Акт за узаконяване №*/1993 г. /на лист 18 от делото на БРС/.Не е спорно по
делото,че съответства на сграда с идентификатор **по кадастралната карта /скица
на лист 29 от делото на ДРС/.Не е спорно също така,че въз основа на разрешение
за строеж №1/11.01.1993 г. /лист 19 от делото на БРС/ съпрузите са изградили и
пристройка с идентификатор **към основната жилищна сграда с идентификатор **в
същия поземлен имот.След развода и прекратяване на СИО върху имота на
13.08.2008 г. бившата съпруга Ж. В.Д.продава на съсобственика и бивш неин
съпруг И. Г. С. собствената си 1/2 ид.ч. от процесната сграда с идентификатор **/виж
нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/2008
г. на нотариуса С. И.с район на действие БРС на листи 25-26 от делото на
БРС/.Така вследствие на горната сделка наследодателят И. Г.С. става
индивидуален собственик на цялата сграда /същият притежава след развода 1/2
ид.ч. от бившата СИО и още 1/2 ид.ч. придобива по силата на договора за
продажба от 13.08.2008 г.,сключен с бившата му съпруга,която му прехвърля
собствената си 1/2 ид.ч. от прекратената СИО/.В същия ден наследодателят И. Г.С.
продава на дъщеря си Ж. Ив.П. собствената си 1/2 ид.ч. от дворното място с
идентификатор **и от построените върху него двуетажна жилищна сграда с
идентификатор **и от пристройката към последната с идентификатор **,като си
запазва право на пожизнено ползване на 30 кв.м от дворното място в
северозападната му част по продължение на гаража до дъното на двора /нотариален
акт за покупко-продажба №*,т.*,рег.№**,д.№529/2008
г. на нотариуса С. И.с район на действие БРС на лист 27 от делото на БРС/.Така
дворното място и построените върху него основна жилищна сграда и пристройката
към нея стават съсобствени при квоти от по 1/2 ид.ч. между ищцата Ж. Ив.П. и
нейната майка Ж. В.Д./последната се е снабдила и с констативен нотариален акт
за собствената си 1/2 ид.ч.-нотариален акт №**,т.*,вх.рег.№**,д.№547/2008
г. на нотариуса Св.И. на лист 28 от делото на БРС/.
Следва
да се приеме,че наследодателят И. Г.С. е бил след горните сделки от 2008 г.
индивидуален титуляр на правото на собственост върху процесната сграда с
идентификатор **ведно с право на строеж върху поземления имот,който става по
силата на описаните по-горе сделки съсобствен между други лица-Ж. Д.и Ж.П..Сградата
на наследодателя не може да съществува и функционира като обект на собственост
без прилежащото й право на строеж върху чуждия терен,което дава на собственика
й правомощието по чл.64 от ЗС да ползва терена с оглед ползване на сградата по
предназначение.
С
оглед изложеното по-горе следва да се приеме,че по силата на завещателното
разпореждане от 25.10.2010 г. и вследствие намаляването му до размер от 2/3
ид.ч. и възстановяване запазените части на двамата низходящи на завещателя В.Г.
и Ж.П. ответницата по делото С.П.Д. се легитимира понастоящем като съсобственик
на процесната сграда и правото на строеж върху ПИ с квота от 1/3 ид.ч. в
съсобствеността,респ. низходящите на завещателя Г. и П. също се легитимират
като съсобственици с квоти от по 1/3 ид.ч.Сградата ведно с правото на строеж
върху ПИ следва да се допусне до делба между посочените съделители и при
посочените квоти.Районният съд е постановил правилно решение по допускане на
делбата,като единствено е пропуснал да прецизира,че сградата се допуска до
делба ведно с правото на строеж върху терена,което въззивният съд следва да
изправи,като отмени първоинстанционното решение в частта по допускане на
делбата и допусне такава на сградата ведно с правото на строеж.
С
отговора на исковата молба ответницата С. П.Д. е навела възражение,че освен по
силата на цитираното завещание алтернативно е придобила правото на собственост
върху процесната сграда по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност
/погрешно в отговора се визира „погасителна“ давност,но с оглед твърденията за
осъществявано над 10 години непрекъснато владение се подразбира,че позоваването
е на придобивна давност/.Твърди се,че Д. е заживяла на семейни начала с
наследодателя И. Г.С. през 1999 г. и оттогава владее първо 1/2 ид.ч. от
сградата,а от 2008 г.,след като С. става индивидуален собственик на цялата
сграда,владее и останалата 1/2 ид.част.В съдебно заседание на 06.11.2018 г.
пред БРС процесуалният представител на С.Д. пояснява /лист 110 от делото на
БРС/,че Д. живее с наследодателя И. С. от 2 000 г. и че оттогава тя
чувства имота като свой,израз на което нейно отношение е извършването на
подобрения в сградата с нейни лични средства.До закупуване на другата 1/2 ид.ч.
от И. С. тя първо владяла и придобила по давност 1/2 ид.ч. от имота,а след това
владяла целия имот и придобила и останалата 1/2 ид.ч. от сградата.Горните
твърдения са доста неясни и нелогични,като не се отчита по никакъв начин
позицията на собственика И. Г.С. в имота.Не е спорно,че С.Д. е живяла на
семейни начала с наследодателя С.,като това съвместно съжителство започва след
развода му през 1999 г. /в тази насока показанията на свидетелката П. А.-„събраха
се с майка ми след неговия развод“/.От показанията на П. А. /дъщеря на С.Д./ и Д.Д./брат
на С./ става ясно,че около 10 години С.Д. и наследодателят И. С. са живели в
имот на С. ***,като едва след приключване на водено между С. и бившата му
съпруга делбено дело,когато С. станал собственик на цялата процесна
сграда,последният и С.Д. ремонтирали процесната сграда и я пригодили за
живеене.Според свидетелката П. А. ремонтът и настаняването в процесния гараж са
осъществени през 2008 г.От изложеното от свидетелите става ясно,че в периода до
2008 г.,когато процесната сграда е била съсобствена между И. С. и бившата му
съпруга Ж. Д.,ответницата С.Д. изобщо не е пребивавала в тази сграда,нито е
предприемала някакви действия по осъществяване на фактическа власт,вкл.
ремонти.Тя и С. са живели в нейна къща,а също и във вилна сграда на свидетеля Д.
Д.,като едва след окончателно уреждане на имуществените отношения с Ж. Д.се
преместват в процесната сграда,т.е. евентуалната фактическа власт на С.Д. върху
процесната сграда е започнала не по-рано от август 2008 г.,когато са сключени
цитираните по-горе договори за продажби от 13.08.2008 г. между И. С. и Ж. Д.и
между И. С. и Ж.П.,т.е. когато И. С. става едноличен собственик на процесната
сграда.Ако е текъл изобщо срок на придобивна давност,то необходимият 10-годишен
срок за придобИ.е на собствеността чрез недобросъвестно владение,каквото би
било това на С.Д.,е следвало да изтече през август 2018 г.Настоящите искове са
предявени на 23.04.2018 г. и са прекъснали давността,т.е. изтеклият до
завеждане на настоящото дело срок е недостатъчен за придобИ.е на делбения имот
по давност.От друга страна съдът намира,че С.Д. не е била владелец на делбения
имот,т.е. не е упражнявала фактическа власт с намерение за своене.От август
2008 г. собственик на цялата сграда е И. Г. С..За да придобие С.Д.
собствеността върху целия имот по давност,следва да е упражнявала
непрекъснато,спокойно,явно владение върху целия имот,като манифестира същото
пред действителния собственик,т.е. пред И. С.,респ. като отблъсква владението
на последния.Владението на С. като едноличен собственик на сградата не е
отблъснато от С.Д..Двамата са обитавали имота съвместно и заедно са го
ремонтирали и пригодили за живеене.Присъствието на С.Д. в имота е поради
допускането й от собственика С. като негов близък човек.Последната не е
владяла,а е ползвала имота като съжителка на С..Касае се за т.нар.търпими
действия,допуснати по волята на собственика по отношение на негов близък.Следователно
възражението на С.Д.,че се легитимира като собственик на процесната сграда по
силата на изтекла в нейна полза придобивна давност,е неоснователно.Делбеният
имот е съсобствен между тримата съделители при квоти от по 1/3 ид.ч. в
съсобствеността и следва да се допусне до делба между тях при посочените квоти.
По частната
жалба срещу определение №340/17.05.2019 г.,допълнено с определение №447/21.06.2019
г.-двете единно цяло:
В
тази частна жалба не са изложени от жалбоподателката С. П.Д. конкретни доводи
за незаконосъобразност на определението по чл.2* от ГПК,а отново по-скоро са
наведени доводи по същество на спора.Сочи се,че неправилността на определението
следва от неправилността на първоинстанционното решение.
След
постановяване на атакуваното решение на БРС с молба вх.№1630/22.04.2019 г.
съделителите В.Г. и Ж.П. отправят на основание чл.2* ал.1 от ГПК искане до
районния съд за допълване на решението му в частта за разноските чрез присъждане
на сторените от тях в първата инстанция съдебно-деловодни разноски по повод
исковете по чл.30 от ЗН и чл.59 от ЗЗД,както и разноските,сторени в
обезпечително производство по обезпечаване на процесните искове.Тази молба
изхожда от активно легитимирани лица-съделители в производството и е депозирана
в рамките на срока по чл.2* ал.1 от ГПК,т.е. е допустима.При молбата за
допълване депозирането на списък на разноските по чл.80 от ГПК не е условие за
допустимост на молбата.
С
определение №340/17.05.2019 г. БРС при констатация,че е пропуснал да се
произнесе по исканията за разноски,допълва решението си в частта за
разноските,като счита искането за основателно на основание чл.78 ал.1 от ГПК предвид
уважаване на всички искове на молителите.Същият осъжда ответницата по исковете С.П.Д.
да заплати на двамата молители Г. и П. съдебно-деловодни разноски в размер на
3 194,47 лв /по 1 597,23 лв на всеки от тях/.С това определение БРС е
пропуснал да се произнесе по другото искане в молбата по чл.2* от ГПК за
присъждане и на разноските в обезпечителното производство.Затова по повод
следваща молба на Г. и П. вх.№2319/10.06.2019 г. е постановено определение
№447/21.06.2019 г. на БРС за допълване на първото определение от 17.05.2019
г.,като С. П.Д. е осъдена да заплати на молителите още 555 лв разноски във
връзка с предхождащо настоящото дело производство по обезпечение на бъдещи
искове.
Според
константната съдебна практика и в първата фаза на делбата се присъждат разноски
на страните по правилата на чл.78 от ГПК и не се прилага разпоредбата на чл.355
от ГПК,когато производството е спорно,т.е. съществува спор относно
съществуването на съсобствеността,участниците в нея и обема на техните
права,като има и присъединени искове с иска за делба /така определение
№6/17.01.2020 г. по гр.д.№1085/2019 г. на *
г.о.,ГК на ВКС и всички цитирани в него определения на ВКС/.В настоящия случай
съдът следва да се произнесе по искането за разноски,защото очевидно
производството е спорно и са предявени обективно съединени искове.
Районният
съд е присъдил в полза на молителите-ищци по делото всички сторени от тях
разноски в исковото и обезпечителното производства,което е съответствало на
постановения от този съд резултат по спора-уважаване на всички искове.Изходът
от спора във въззивната инстанция оказва влияние върху правилността на
атакуваното първоинстанционно определение.С въззивното решение се потвърждава
резултатът по исковете по чл.30 ал.1 от ЗН и по иска за делба,но се обезсилва
решението на БРС в частта на произнасянето по осъдителните искове за парични
суми.Следователно ищците имат право на разноски за първата инстанция само
съразмерно на уважените им искове по чл.30 ал.1 от ЗН и за
делба.Разноските,сторени от тях по повод исковете по чл.59 от ЗЗД за парични
притезания,не подлежат на разпределяне,защото все още не е ясен изходът от
спора по тези искове,а отговорността за разноски се разпределя с оглед изхода
от спора /уважаване,отхвърляне на исковете или прекратяване на производството по
тях/.
В
първата инстанция са сторени от ищците по делото П. и Г. разноски,както следва:28,10
лв-ДТ за преписи от документи и удостоверения /лист 61 от делото на БРС/;323,44
лв-ДТ по исковете за парични суми и банкова такса за превода/лист 97/;0,70
лв-ДТ за преписи от документи /лист 118/;10 лв-ДТ за удостоверения /лист
145/;10 лв-ДТ за удостоверения /лист 146/;0,70 лв-ДТ за преписи /лист 201/;0,90
лв-ДТ за преписи /лист 215/;2 500 лв-адвокатско възнаграждение,изплатено
от двамата ищци на упълномощения им адвокат за първата инстанция съгласно
договора за правна защита и съдействие на лист 219 от делото на БРС.
Всички
разноски извън адвокатското възнаграждение са изплатени единствено от ищеца В.Г..Адвокатското
възнаграждение е изплатено според отразеното в договора на лист 219 от двамата
ищци по равно,т.е. от Ж.П. 1250 лв и от В.Г.-1 250 лв.От гореизброените
разноски в полза на В.Г. следва да се присъдят разноски за първата инстанция в
размер на 30,40 лв-ДТ за преписи и удостоверения,като не подлежат на присъждане
сумите от 323,44 лв-ДТ по осъдителните искове за суми и 2х10 лв /20 лв/-ДТ за
удостоверения на листи 145 и 146 от делото на БРС,които са разноски,сторени по
повод осъдителните искове за суми.В полза на всеки от двамата ищци Г. и П. се
следват 2/3 от изплатените от тях адвокатски възнаграждения /забел.цялата сума
се дели на три и се получава каква сума е заплатена за защита по всеки от трите
иска,като се присъжда възнаграждението само по исковете по чл.30 от ЗН и за
делба/.Така в полза на П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 833,34 лв,респ. в полза на Г.-833,34 лв.
Ищците
са претендирали и разноски,сторени пред други държавни органи-такси,заплатени в
СВ,Община-Б.,банки /листи 220-228 от делото на БРС/.Същите имат право само на
разноските,сторени конкретно по повод извършване на съдопроизводствените
действия по настоящото дело,т.е. за процесуални действия в съдебното
производство /държавни такси,възнаграждения за свидетели и вещи лица/,поради
което горните разноски пред други органи не следва да се зачитат и присъждат от
съда.Освен това от отразеното в приложените документи,издадени от други органи
и институции,трудно може да се прецени,че действително сумите са заплатени
именно по повод съдебното производство.
Според
постановките на т.5 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
действително следва да се присъдят и разноските в обезпечителното производство
по приложеното към настоящото ч.гр.д.№208/2018 г. на БРС.Следва да се има
предвид обаче,че е допуснато обезпечение на всички бъдещи искове,вкл. на
осъдителните искове за суми.Затова на присъждане подлежат само разноските по
обезпечението на исковете по чл.30 от ЗН и за делба.Допуснати са две обезпечения-по
исковете по чл.30 от ЗН и за делба-възбрана върху 2/3 ид.ч. от процесния делбен
имот-и по осъдителните искове за суми-възбрана върху друг недвижим
имот-собственост на С. П.Д..Съдът приема,че разноските в това производство са
сторени наполовина за обезпечаване на първите искове и в останалата половина за
обезпечаване на осъдителните искове.Следователно следва да присъди половината
от сторените разноски-на В.Г.-20 лв ДТ /при внесена 40 лв/ и 125 лв адвокатско
възнаграждение /при изплатено от двамата ищци от 500 лв-по 250 лв от всеки/ съгласно
договора за правна защита на лист 40 от гр.д.№290/2018 г. на БРС;на Ж.П.-125 лв
адвокатско възнаграждение.
Така
атакуваното определение следва да бъде отменено,като се постанови горният
резултат.Ответницата по делото С. П.Д. няма право на разноски за първата
инстанция,защото исковете по чл.30 от ЗН и за делба срещу нея са уважени,а по
третия иск за суми отговорността за разноски ще се разпредели в рамките на
бъдещото самостоятелно исково производство по него.
Страните
са претендирали и разноските,сторени във въззивната инстанция.Право на разноски
за настоящата инстанция имат отново само въззиваемите Ж.П. и В.Г.,защото
въззивната жалба на С.Д. срещу решението на БРС е оставена без уважение като
неоснователна,а исковете по чл.30 от ЗН и за делба остават уважени.По
осъдителните искове за суми все още няма произнасяне по същество и отговорност
за разноски по тях в рамките на настоящото производство не може да бъде
разпределена.
Съгласно
договора за правна защита и съдействие на лист 20 от делото на ДОС двамата
въззиваеми П. и Г. са заплатили на упълномощения си адвокат възнаграждение за
настоящата инстанция за защита по жалбата срещу решението на БРС в размер на
2 500 лв-по 1 250 лв от всеки.На всеки от тях следва да се присъдят
по 833,34 лв по съображенията,изложени относно разноските в първата инстанция.В
полза на С.Д. разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат с
оглед уважаване на предявените срещу нея искове и предвид постановения от ДОС
резултат по спора.
Страните
са претендирали и сторените от тях разноски в производството по частната жалба
срещу определението по чл.2* от ГПК.Константната съдебна практика е в насока,че
разноски,сторени в производството по чл.2* от ГПК,не се разпределят,поради
което съдът не присъжда такива в полза на никоя от страните.Изходът на
производството по чл.2* от ГПК,чийто предмет е именно спор за разноски,не
обосновава нова отговорност за разноски от неоснователно предизвикан правен
спор /така определение №25/28.01.2013 г. по ч.гр.д.№255/2012 г. на * г.о.,ГК на ВКС;определение №300/20.04.2012 г. по
ч.гр.д.№245/2012 г. на * г.о.,ГК на
ВКС;определение №74/25.04.2018 г. по ч.гр.д.№1103/2018 г. на * г.о.,ГК на ВКС и цитирана в последното съдебна
практика/.
Водим
от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №53/19.04.2019 г. по гр.д.№290/2018 г. на Балчишкия районен
съд,допълнено с решение №99/03.07.2019 г. и с определение №340/17.05.2019
г.,последното допълнено с определение №447/21.06.2019 г.,всички постановени по
гр.д.№290/2018 г. на Балчишкия районен съд и съставляващи единно цяло,В
ЧАСТТА,с която е намалено завещателното разпореждане,извършено от наследодателя
И. Г. С.,починал на 02.03.2018 г.,направено със саморъчно завещание от
25.10.2010 г. в полза на С.П.Д. с ЕГН **********,като е възстановена запазената
част на Ж.И.П. с ЕГН ********** и В.И.Г. с ЕГН ********** от наследството на И.
Г. С. в размер на по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.
ОТМЕНЯ
решение №53/19.04.2019 г. по гр.д.№290/2018 г. на Балчишкия районен
съд,допълнено с решение №99/03.07.2019 г. и с определение №340/17.05.2019
г.,последното допълнено с определение №447/21.06.2019 г.,всички постановени по
гр.д.№290/2018 г. на Балчишкия районен съд и съставляващи единно цяло,В
ЧАСТТА,с която е допусната делба между В.И.Г.,Ж.И.П. и С.П.Д. при квота по 1/3
ид.ч. за всеки на недвижим имот-гараж със застроена площ от 24 кв.м ведно с
изба под него от 24 кв.м,находящи се в гр.Б.-имот с идентификатор **по
кадастралната карта на гр.Б.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
ДЕЛБА на сграда с идентификатор **по кадастралната карта на гр.Б.,представляваща
гараж със застроена площ от 24 кв.м,ведно с прилежаща изба под него със
застроена площ от 24 кв.м,находящи се в гр.Б.,общ.Б.,обл.Добрич,ул.“Х. О.“ №*,ведно
с правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор **по кадастралната
карта на гр.Б.,между съделители и при квоти,както следва:
-за
С.П.Д. с ЕГН ********** *** ид.ч.;
-за
Ж.И.П. с ЕГН ********** ***-1/3 ид.ч.;
-за
В.И.Г. с ЕГН ********** ***-1/3 ид.ч.
ОБЕЗСИЛВА
решение №53/19.04.2019 г. по гр.д.№290/2018 г. на Балчишкия районен
съд,допълнено с решение №99/03.07.2019 г. и с определение №340/17.05.2019
г.,последното допълнено с определение №447/21.06.2019 г.,всички постановени по
гр.д.№290/2018 г. на Балчишкия районен съд и съставляващи единно цяло,В
ЧАСТТА,с която С.П.Д. е осъдена да заплати на В.И.Г. и Ж.И.П. сума в размер на
5 8*,56 лв за всеки от тях,ведно със законната лихва върху нея,считано от
датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане,и
ВРЪЩА
делото на Балчишкия районен съд в тази част по предявените от В.И.Г. и Ж.И.П.
срещу С.П.Д. осъдителни искове за сума от по 5 8*,56 лв за всеки от ищците
за отделяне на исковете в друго исково производство и самостоятелното им
разглеждане.
ОТМЕНЯ
определение №340/17.05.2019 г.,допълнено с определение №447/21.06.2019 г.,по
гр.д.№290/2018 г. на Балчишкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
С.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на В.И.Г. с ЕГН ********** *** сторени в
първоинстанционното производство по гр.д.№290/2018 г. на БРС разноски в размер
на 863,74 лв,от които 833,34 лв адвокатско възнаграждение и 30,40 лв-държавни
такси за преписи и удостоверения.
ОСЪЖДА
С.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.И.П. с ЕГН ********** *** сторени в
първоинстанционното производство по гр.д.№290/2018 г. на БРС разноски в размер
на 833,34 лв адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на В.И.Г. с ЕГН ********** *** сторени в
обезпечителното производство по ч.гр.д.№208/2018 г. на БРС разноски в размер на
145 лв,от които 20 лв държавна такса и 125 лв адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.И.П. с ЕГН ********** *** сторени в
обезпечителното производство по ч.гр.д.№208/2018 г. на БРС разноски в размер на
125 лв адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на В.И.Г. с ЕГН ********** *** сторени
във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 833,34 лв
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.И.П. с ЕГН ********** *** сторени
във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 833,34 лв
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.