ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 491
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500611 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
частна жалба от И. Х. П., роден на **********г., гражданин на В.,
представляван от адвокат Галина Найденова, със съдебен адрес – гр. Бургас,
ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис № 318 против Определение №
261857/11.03.2021г., постановено по частно гр. дело № 3043/2020г. по описа
на Районен съд – Бургас, с което е върнато подаденото на 10.03.2021г. против
Заповед за незабавно изпълнение по частно гр. дело № 3043/2020г. по описа
на Районен съд – Бургас възражение от И. Х. П., легитимиращ се като
кредитор на длъжника „Кад“ ЕООД. В жалбата се претендира да бъде
отменено атакуваното определение и да бъде върнато делото на Районен съд –
Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата се
посочва, че са несъстоятелни доводите на съда, че правото на подаване на
възражение срещу заповедта е погасено, тъй като макар, че длъжникът е
пропуснал срока по чл. 414 от ГПК, същият е реализирал възможността,
предвидена в чл. 423 от ГПК, било то и неуспешно, и по този начин не
можело да се приеме, че същият е бездействал. Посочва се, че противно на
схващането на Районен съд – Бургас именно пропускането на срока за
подаване на възражението и неуспешното провеждане на процедурата по чл.
423 от ГПК са индиции за бездействието на длъжника. Посочва се, че
1
Районен съд – Бургас не е следвало да обсъжда въпрос, по който Окръжен съд
– Бургас вече се е произнесъл, а именно – налице ли е било бездействие на
длъжника или не. В жалбата се посочва, че след като възражението не е било
подадено в срок, то същото не е произвело каквито и да е правни последици,
поради което и схващането, че правото на възражение е погасено не почива на
закона. Жалбоподателят твърди, че при положение, че съда по
обезпечителното производство е приел, че за И. Х. П. е налице правен интерес
да упражни правото на бездействащия длъжник като подаде възражение по
реда на чл. 414 от ГПК против издадената заповед за изпълнение, пред съда
по заповедното производство изобщо не е стоял въпроса дали длъжникът
„Кад“ ЕООД е изчерпал правото си или не.
В жалбата се посочва и обстоятелството, че е очевидно, че
длъжникът не се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 414 от ГПК,
а обстоятелството, че впоследствие същият е сезирал съда по реда на чл. 423
от ГПК не води до извод за изчерпване на правото на възражение, а
неприемането на възражението, предявено по цитирания ред води единствено
до потвърждение на извода за бездействие на длъжник, който е бил редовно
уведомен за заповедта за незабавно изпълнение, имал е възможност да
възрази, но не го е сторил в срок, с което безспорно е увредил интересите на
останалите си кредитори.
С оглед приетото в т. 5а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на
РБ съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от
ГПК във връзка с чл. 418, ал. 5 от ГПК, поради което длъжникът трябва да
представи доказателства за спазването му. Преценката на заповедния съд, че
възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено след
срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 от ГПК, следва да е
обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този съдебен акт
подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда
развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Този
смисъл, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба е против
съдебен акт, който подлежи на обжалване, постъпила е в преклузивния срок
за атакуване на постановеното определение – допустима е и следва да бъде
разгледана по същество.
2
Ответната страна по депозираната въззивна жалба – В. Д. П. –
депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че определението на
Районен съд – Бургас е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Сочи се, че правото на възражение на длъжника „Кад“ ЕООД,
което И.П. упражнява, вследствие на овластяването му за това от БОС по
частно т. дело № 106/20121г. е погасено поради изтичане на преклузивния
срок за обжалване по реда на чл. 414 от ГПК и изчерпано, след упражнено от
него право на възражение, по реда на чл. 423 от ГПК – неприето и оставено
без уважение. В отговора на частната жалба се посочва, че както срокът по
чл. 414, ал. 2 от ГПК, така и срока по чл. 423 от ГПК, за подаване на
възражение са преклузивни и с изтичането им се погасява правото на
длъжника да възрази срещу заповедта за изпълнение, с оглед целените
бързина при реализиране на безспорни вземания и сигурност в гражданския
оборот.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото пред Районен съд – Бургас е образувано
въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК от В. Д. П. против „Кад“ ЕООД със седалище гр. Созопол,
представлявано от Управителя на дружеството - Кристофър Дорел, с което се
претендира да бъде осъден длъжника да заплати сума в размер на 150 000
лева, представляваща неизплатена сума по Запис на заповед, издаден на
17.01.2007г. на обща стойност от 150 000 лева, предявен за плащане на
21.07.2016г., както и направените по делото разноски – държавна такса в
размер на 3 000 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 2 200 лева.
Въз основа на депозираното заявление, Районен съд – Бургас е
образувал частно гр. дело № 3043/2020г. по описа на БРС и е постановил
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1225 от 19.06.2020г., по
силата на която е разпоредил длъжникът „Кад“ ЕООД със седалище гр.
Созопол, представлявано от Кристофър Дорел да заплати на кредитора В. Д.
П. от гр. Д. сума в размер на 150 000 лева, представляваща парично
задължение по издаден на 17.01.2007г. Запис на заповед, платим на
3
предявяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 18.06.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сума в размер от 5 200 лева, представляваща разноски по
делото за държавна такса и възнаграждение за адвокат. С цитираната заповед
се постановява незабавно изпълнение на посочената сума, както и да бъде
издаден изпълнителен лист. Видно от направеното отбелязване върху
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 1225 от
19.06.2020г. от страна на Районен съд – Бургас е посочено, че изпълнителен
лист е издаден в полза на В. Д. П. на 19.06.2020г. поставено е и отбелязване,
че процесуалният представител на кредитора – адвокат Найденова е получила
издадения изпълнителен лист на 24.06.2020г.
Видно от изпратената по делото Покана за доброволно изпълнение
на с отбелязване, че адресът е посетен на 16.07.2020г. и е посочено, че къщата
е необитаема, част от дограмата липса, а по данни от съседи никой не е идвал
от години в тази къща. Видно от направеното отбелязване при връчването на
длъжника е поставено уведомление, което е залепено на входната врата и
съобщението е върнато цяло с отбелязване, че в указания срок лицето не е
потърсило книжата за получаване, в сградата няма никой, няма индикации за
съществуването на офис на фирма, няма и охрана, а сградата е необитаема от
много време. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 50 от ГПК,
настоящата инстанция намира, че „Кад“ ЕООД е било редовно уведомено за
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 1225 от
19.06.2020г., постановена по частно гр. дело № 3043/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Пред първоинстанционния съд – на дата – 10.03.2021г. е
депозирано Възражение от И. Х. П., в което се посочва, че се отправя изрично
възражение за недължимост на сумите по издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение № 1225 от 19.06.2020г., постановена по частно гр.
дело № 3043/2020г. по описа на Районен съд – Бургас. Към възражението е
приложена и Обезпечителна заповед № 84 от 09.03.2021г., издадена въз
основа на Разпореждане № 23 от 04.03.2021г., по търговско дело №
106/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас, по силата на която е овластен
И. Х. П. да упражни правото на бездействащия негов длъжник „Кад“ ЕООД за
подаване на възражение против издадената по частно гр. дело № 3043/2020г.
4
по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично
задължение.
С Определение № 261857 от 11.03.2021г., постановено по частно
гр. дело № 3043/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е върнато
подаденото на 10.03.2021г. срещу заповед за незабавно изпълнение по частно
гр. дело № 3043/2020г. на БРС възражение от И. Х. П., легитимиращ се като
кредитор на длъжника „Кад“ ЕООД. В своите мотиви, съдът е посочил, че
правото на подаване на възражение срещу заповедта вече е погасено, тъй като
длъжникът „Кад“ ЕООД е пропуснал срока по чл. 414 от ГПК да подаде
възражение, но същият е реализирал възможността, предвидена по чл. 423 от
ГПК – тоест длъжникът е упражнил своето право, поради което и подаденото
от негов кредитор възражение е лишено от предмет.
По отношение на наведените възражения в частната жалба,
настоящият състав намира за установено следното:
На основание чл. 134, ал. 3 от ЗЗД ако упражнението на правото не
се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва
да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете. Настоящата
инстанция намира, че са неоснователни твърденията, изложени в частната
жалба, че първоинстанционният съд не е следвало да обсъжда въпрос, по
който Окръжен съд – Бургас вече се е произнесъл. Безспорно е, че
производството пред Окръжен съд – Бургас по частно търговско дело №
106/2021г. се е развило едностранно, като съдът е имал предвид само и
единствено твърденията на молителя, изложени в молбата за допускане на
овластяването да се извърши определено действие и съдът не е правил
преценка относно това дали депозирането на възражение би било в срок или
не – тази преценка е изцяло в компетентността на заповедния съд. Окръжен
съд – Бургас не е имал възможност да направи преценка и относно
обстоятелството дали вече правото на възражение не е реализирано, тъй като
не е имал данни за проведено производство по реда на чл. 423 от ГПК от
страна на длъжника – „Кад“ ЕООД именно поради едностранното развитие на
производството по чл. 134, ал. 3 от ЗЗД – на ответната страна в това
производство – кредиторът в заповедното производство, в което следва да
бъде депозирано възражение против заповедта за изпълнение, а именно – В.
5
Д. П. не е получавал препис от молбата за изразяване на становище, нито е
получил съобщение за допуснатото от страна на Окръжен съд – Бургас
овластяване на кредитора – И. Х. П. на длъжника – „Кад“ ЕООД да се
депозира възражение против издадената по частно гр. дело № 3043/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас Заповед № 1225 от 19.06.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК. За кредитора по заповедта за
изпълнение, издадена по частно гр. дело № 3043/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас би възникнала възможността да атакува така постановеното
Определение № 23 от 04.03.2021г., постановено по частно търговско дело №
106/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас едва след като овластения
кредитор реализира действието, за което е овластен, а именно – едва след като
депозира възражение по частно гр. дело № 3043/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас. Мотивиран от изложеното, настоящия състав счита, че
заповедния съд има компетентност да направи преценка относно
обстоятелството дали да приеме възражението, депозирано от овластения
кредитор – съдът е обвързан от наличието на преклузивни срокове и
спазването им ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1
от ГПК.
Безспорно е, че защитата на длъжник в заповедното производство
срещу издадена против него заповед за изпълнение се реализира чрез
упражняване правото да подаде възражение в едномесечен срок от
връчването й, съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК, а когато при някоя от
хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК е бил лишен от възможността да
оспори вземането в този срок и заповедта е влязла в сила, съобразно чл. 416,
изр. 1, предл. 1 от ГПК, той разполага с правото да подаде възражение до
въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта, съгласно чл.
423, ал. 1 от ГПК, което в случай, че бъде прието, има за последица
възобновяване висящността на заповедното производство (аналогично на
отмяна на влязло в сила съдебно решение). Както срокът по чл. 414, ал. 2 от
ГПК, така и този по чл. 423, ал. 1 от ГПК, за подаване на възражение са
преклузивни и с изтичането им се погасява правото на длъжника да възрази
срещу заповедта за изпълнение, с оглед целените бързина при реализиране на
безспорни вземания и сигурност в гражданския оборот.
В конкретния случай – самият жалбоподател И. Х. П. сочи и не
6
оспорва обстоятелството, че длъжникът – „Кад“ ЕООД е бил редовно
уведомен за заповедта за незабавно изпълнение – имал е възможност да
възрази против издаването й, но не го е сторил в срок. Изводът, че „Кад“
ЕООД е бил редовно уведомен за издадената Заповед за изпълнение № 1225
от 19.06.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
постановена по частно гр. дело № 3043/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас се споделя и от настоящата инстанция, поради което и следва да се
приеме, че въпреки редовното уведомяване за издадената заповед за
изпълнение, длъжникът „Кад“ ЕООД в рамките на едномесечния срок не е
депозирал възражение и по този начин е пропуснал предоставения му от
закона преклузивен срок. Безспорно е и обстоятелството, че пред Окръжен
съд – Бургас се е развило производство по реда на чл. 423 от ГПК, като в
мотивите на своето определение, съдът е приел, че длъжникът е бил редовно
уведомен за постановената заповед за изпълнение и са неоснователни
възраженията по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и като краен резултат не е приел
възражението на „Кад“ ЕООД със седалище гр. Созопол по чл. 423, ал. 1, т. 1,
и т. 3 от ГПК против Заповед № 1225 от 19.06.2020г. за изпълнение на
парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
частно гр. дело № 3043/2020г. по описа на БРС. Депозирайки възражение по
чл. 423, ал. 1 от ГПК пред въззивния съд, длъжникът се е възползвал от
предоставената от ГПК втора възможност да депозира възражение и тази
възможност е била разгледана от съда, но оставена без уважение, тоест
втората предоставена от закона възможност за защита на длъжника да се
защити е изчерпана.
Действително чл. 134 от ЗЗД дава възможност на кредитора да
упражни имуществени права на длъжника, когато неговото бездействие
заплашва удовлетворението на кредитора, но само онези права, които са
валидно възникнали и не са прекратени – в този смисъл и Определение № 578
от 09.10.2015г., постановено по частно т. дело № 1257/2015г. по описа на ІІ
т.о. на ВКС на РБ. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира,
че за длъжника „Кад“ ЕООД със седалище гр. Созопол е пропуснат
преклузивния срок за подаване на възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК
против издадената Заповед за изпълнение № 1225 от 19.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена по
7
частно гр. дело № 3043/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, както и е
изчерпана и другата процесуална възможност да се депозира възражение по
реда на чл. 423 от ГПК. По отношение на първата възможност да подаде
възражение по реда на чл. 414 от ГПК длъжникът действително е бездействал,
но е изтекъл преклузивен срок, който не може да се възстанови чрез
способите на овластяването на кредитор и то в производство, което се
развива едностранно – само въз основа на твърденията на кредитора, който
желае да бъде овластен да извърши действие вместо своя длъжник.
Преклузивният срок е обвързващ и за предявилото възражение дружество,
овластено за целта на основание чл. 134, ал. 3 от ЗЗД по реда на
обезпечителното производство, тъй като процесуалният субституент може да
упражни валидно процесуалните права на длъжника, респективно да извърши
валидно възложеното му процесуално действие по подаване на възражение
срещу заповедта, само доколкото длъжника разполага с такива, а в случая –
правото на възражение към датата на депозирането му е било преклудирано.
Противното би дало възможност да се злоупотребява с процесуални права,
които към този момент вече самият длъжник не може да упражни валидно, а
от друга страна – би повлияло и върху стабилитета на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ, която към момента на
овластяването на кредитора вече е влязла в законна сила. По отношение на
втората възможност да подаде възражение по реда на чл. 423 от ГПК и да се
защити срещу издадената заповед за изпълнение, длъжникът не е бездействал,
а се е възползвал от тази възможност, но поради липсата на предпоставките
на чл. 423 от ГПК, въззивният съд не е приел така подаденото възражение –
тоест – възможността е реализирана и в този смисъл – изчерпана – правото е
упражнено. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че не е основателно
и наведено възражение в депозираната частна жалба, че
първоинстанционният съд е изпаднал в противоречие в своите мотиви, тъй
като за двете, предоставени му от закона възможности за защита, длъжникът е
предприел различно процесуално поведение, което именно е обсъдил Районен
съд – Бургас и е отчел, че различните последици от предприетите действия от
страна на длъжника.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че за
длъжника в заповедното производство – „Кад“ ЕООД е изчерпана
8
възможността да депозира възражение по един от двата начина - по чл. 414 от
ГПК и по чл. 423 от ГПК, поради което и за кредитора И.П. не е налице
възможност да упражни правото на длъжника, за което е овластен. В този
смисъл, депозираното от страна на И. Х. П. правилно и законосъобразно е
върнато от страна на първоинстанционния съд и депозираната против този
съдебен акт частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че при положение, че
жалбоподателят И. Х. П. твърди, че е присъединен взискател в образувано
вече изпълнително производство и в негова полза съществува вземане, което
подлежи на принудително изпълнение, то за него в качеството му на
взискател е налице възможността да оспори съществуването на вземането на
друг кредитор, като предяви иск по реда на чл. 464, ал. 1 от ГПК, като
предприеме активна позиция в производството по чл. 464 от ГПК и оспори
вземането на друг кредитор – в случая В. Д. П. и по този начин да защити
собствените си права. Безспорно е, че интересът от оспорване на вземане на
друг кредитор е личен и за неговата защита е предвиден специален ред. В
това производство кредиторът няма да е обвързан от поведението на
длъжника и на самостоятелно основание ще може да отрече правата на
конкурента, дори и те да произтичат от признато или неоспорено от длъжника
вземане. Същият не се нужда и от специално овластяване, тъй като следва да
заеме активна позиция и да заеме качеството на ищец в това производство.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно, а депозираната
частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от И. Х. П., роден на
**********г., гражданин на В., представляван от адвокат Галина Найденова,
със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис № 318
частна жалба с вх. № 1028/12.04.2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас
9
против Определение № 261857/11.03.2021г., постановено по частно гр. дело
№ 3043/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е върнато
подаденото на 10.03.2021г. против Заповед за незабавно изпълнение по частно
гр. дело № 3043/2020г. по описа на Районен съд – Бургас възражение от И. Х.
П., легитимиращ се като кредитор на длъжника „Кад“ ЕООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10