РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Ямбол, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петранка П. Кирова
при участието на секретаря В. Г. Г..
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно
наказателно дело № 20242330200958 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Н. И. М. от*** против Наказателно
постановление № 18-0813-000500/24.04.2024 г., издадено от Началника на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание
чл. 185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на
20 лева за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение
по чл.123, ал.1, т.2, б. б) от ЗДвП.
С жалбата се претендира за отмяна на НП. На първо място, искането се
обосновава с доводи за допуснати при издаването му съществени нарушения
на процесуалните правила, установени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи
се в липса на изискуеми реквизити, и конкретно, поради непосочване на
доказателствата, които потвърждават нарушението. Твърди се и неяснота на
оспорения акт по отношение обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, и относно мястото на извършването му. В тази връзка се излага,
че от съдържанието на НП не става ясно кога и по какъв начин компетентните
1
органи са уведомени за настъпилото ПТП, бил ли е подаден сигнал на тел.112,
отзовал ли се е медицински екип за оказване на медицинска помощ на
пострадалия, посещавал ли е същият болнично заведение и дали свидетелите
са очевидци на нарушението. По същество се оспорват приетите за
установени фактически положения, като се счита, че същите не отговарят на
действителността.
В първото съдебно заседание жалбоподателят участва лично и поддържа
изцяло депозираната жалба. В съдебно заседание по изслушване на съдебните
прения не се явява и не взема становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че
събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
извършените от жалбоподателя нарушения и при издаване на оспорения акт не
са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Пледира НП да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 30.01.2024 г. около 16:00 часа до бл.1 на ул. „*** жалбоподателят М.
управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №***като с форсиране на
двигателя на два пъти минал покрай намиращите се на мястото свидетели А.
А. и Н. Д.. Тъй като от ауспуха на автомобила му излизал дим, свидетелят А.
му направил забележка и започнал да звъни на тел.112. Жалбоподателят
продължил движението си и спрял наблизо. С мека връзка – еластично въже,
започнал да тегли друго МПС, като потеглил рязко и минавайки покрай А.,
със задната дясна гума на автомобила минал през пръстите на десния му крак.
При потеглянето въжето се скъсало и ударило А.по крака, а жалбоподателят
продължил движението си и напуснал мястото.
Във връзка със случилото се свидетелят А. подал жалба в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Ямбол. Извършването на проверка по жалбата
било възложено на свидетеля Т. К., който след запознаване с материалите по
преписката и разговор със свидетелите очевидци, на 10.04.2024г. съставил на
жалбоподателя АУАН с бланков номер 0663605 от същата дата за нарушения
по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в
2
присъствие на жалбоподателя и на двама други свидетели – Д. К. и Д. Г.
Впоследствие - на 24.04.2024г., въз основа на акта и при идентично на
посоченото в него фактическо и юридическо описание на нарушенията, срещу
жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
Към 31.01.2024г. жалбоподателят М., с ЕГН **********, бил на 19
години. Придобил правоспособност на 07.10.2022г., или преди година и три
месеца, притежавал СУМПС № ***. за кат. „М“ и „В“ и бил наказван
единайсет пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение
по пътищата – два пъти с влезли в сила НП и девет пъти с налагане на глоба с
фиш.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
на свидетелите очевидци А.А. и Н. Д., както и от показанията на свидетелите
Т. К., Д. Г., К. А. и Г. Д., и от писмените доказателства по делото, които по
отношение на правно значимите факти, а и в детайли, са безпротиворечиви,
взаимнодопълващи се, кореспондират изцяло помежду си и поради това се
кредитират изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
лице, което има право да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от
компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът
при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и
ясно описание на всички съставомерни обстоятелства, включително времето и
мястото на извършване на нарушенията – около 16:00 часа на 31.01.2024г. до
бл.1 на ул. ***“ в гр. Ямбол. Т.е., не е налице посоченото в жалбата основание
за отмяна на НП – съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липсата на точно описание на нарушението и на мястото на извършването му.
Изискването за посочване на доказателствата, които потвърждават
нарушението, е свързано с доказателствената обезпеченост на акта, поради
което липсата на този реквизит и не представлява априори основание за
неговата отмяна, тъй като не рефлектира върху правото на лицето да разбере
3
за какво деяние и какви нарушения е привлечено да отговаря. Изтъкнатите в
жалбата обстоятелства, с чиято липса се аргументира искането за отмяна на
оспорения акт, са без правно значение за предмета на производството.
От материалноправна страна също не са налице основания за отмяна
на НП.
От показанията на свидетелите очевидци А.А. и Н. Д., както и от
показанията на свидетелите Т. К., Д. Г., К. А. и Г. Д., и от писмените
доказателства по делото, по безспорен начин се установява, че
жалбоподателят е извършил вменените му нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и по
чл.123, ал.1, т.2 б. б) от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че всеки участник в
движението по пътищата, какъвто безспорно е и жалбоподателя като водач на
МПС, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. В случая от хармонизиращите помежду си
показания на разпитаните по делото свидетели е безспорно установено, че на
30.01.2024г. около 16:00 часа в гр. Ямбол, до бл.1 на ул. *** при потегляне с
управлявания лек автомобил, който е МПС по смисъла на § 6, т.12, б. а) от ДР
на ЗДвП, жалбоподателят минал през крака на свидетеля А., като по този
начин е поставил в опасност здравето му и е причинил ПТП, при което, макар
и леко, е пострадал човек, както и че като участник в същото, не е изпълнил
задължението си да остане на място и да изчака пристигането на
компетентните органи, а продължил движението си и напуснал мястото.
Съдът намира за безспорно установени както авторството на деянията, така
факта на нарушенията, защото отразените в АУАН и в НП констатации
относно лицето, управлявало автомобила на процесната дата и неговото
поведение бяха потвърдени изцяло от показанията на свидетелите очевидци
А. А. и Г. Д.. Последните съдът кредитира изцяло, тъй като по отношение на
съставомерните обстоятелства, а и в детайли, кореспондират в пълна степен с
показанията на всички останали свидетели, в т.ч. и с показанията на
отзовалите се за проверка на сигнала полицейски служители К. А. и Г. Д., на
които непосредствено след случилото се А. съобщил идентични
обстоятелства. Поради това, и тъй като липсват каквито и да било данни,
които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите А. и Д. при
4
депозиране на показанията, за съда е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил вменените му нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и
чл.123, ал.1, т.2 б. б) от ЗДвП и е осъществил административнонаказателните
състави на чл.185 и чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
За нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП в чл.185 от закона е
предвидено административно наказание глоба с фиксиран размер от 20 лева,
каквото е и наложеното на жалбоподателя такова, поради което липсва
основание за изменение на НП в тази му част. За нарушението по чл.123, ал.1,
т.2 б. б) от ЗДвП санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда
две кумулативни наказания - глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. В тези законови рамки на
жалбоподателя са определени наказания в законовите минимуми, поради
което НП не подлежи на ревизия и в тази му част, а на основание чл.189з от
ЗДвП, разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в случая е неприложима.
При този изход на делото искането на АНО за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на
НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от
АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението, чийто орган е издал акта, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В тази връзка и като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обема на
извършената работа, съдът счете, че в полза на ОД на МВР – Ямбол следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0813-000500 от
24.04.2024 г., издадено от Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл. 185 от ЗДвП, на Н. И. М. от гр.
Ямбол, ****, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба
5
в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са му наложени административни
наказания глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.
б) от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Н. И. М., с посочени по-горе данни, ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6