Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 16660 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявена искова молба от С.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ЕПП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1736,88 лв.,
начислена с фактура от 19.09.2019г., за период на потребление от 18.10.2017г.
до 17.10.2018г. по партида с кл. номер ********** и аб. номер **********, за адрес на потребление в Гр. ****,
ул. Д-р *******.
В исковата молба се излага
следното: В имот в Гр. ****, ул. Д-р *******, се доставя ел. енергия по партида
с кл. номер ********** и аб.
номер **********. Ищецът е потребител на ел. енергия на адреса, като при
проверка на сметката си узнал, че му е начислено задължение в размер на 1736,88
лв. Сумата е начислена след извършена корекционна процедура за периода от
18.10.2017г. до 17.10.2018г. Сочи се, че към момента на извършване на
корекцията е липсвало правен ред за това, поради отмяната на ПИКЕЕ.
В срока за отговор на исковата
молба е постъпил такъв. Изложено е, че се оспорва предявеният иск, като
неоснователен. Сочи се, че е налице правно основание за възникването на
оспорваното материално право – предмет на отрицателния установителен иск,
депозиран от ищеца. Не се спори, че между страните е налице валидно договорно
правоотношение за доставка на ел. енергия. Сочи се, че разпоредбите на ОУ имат
обвързваща сила между страните. След извършена проверка е съставен КП, като е
установено, че потребената ел. енергия в регистър 1.8.3 не е визуализирана на
дисплея на СТИ и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Извършена е
СТЕ в БИМ – Варна. Издадено е становище за начисляване на ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на чл. 50 ПИКЕЕ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото,
че ищецът е титуляр по партида
на обект, находящ се на адрес на потребление в Гр. ****, ул. Д-р *******, по силата на договорни
отношения за доставка на електрическа енергия с "Е.П." АД.
От представен
констативен протокол №
1105079 от 17.10.2018г., се установява, че на посочената дата
длъжностни лица на „Електроразпределение - Север” АД извършили техническа
проверка на СТИ на адрес в Гр. ****, ул. Д-р
*******. Отразени са
показания на демонтирания електромер, включително за регистър 1.8.3. – 009165. Обективирано е, че протоколът е подписан от служители
на „Електроразпределение Север”
АД и бащата на потребителя.
От констативния протокол № 2124/16.09.2019г.,
издаден от БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел
– гр. Варна, се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия през тарифа
Т.3 – 009165,6 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел. енергия.
Със
становище, изготвено на 17.09.2019г. от специалист “Енергиен контрол”, е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия от 9165 квт.ч. за
периода от 18.10.2017г. до
17.10.2018г., на осн. софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при който е установено точното количество неотчетена
ел. енергия.
В
резултат на корекцията на абоната е начислена сумата от 1736,88 лв., за която е издадена фактура № ********** от 19.09.2019г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и
компетентно дадено, се изяснява, че процесното СТИ е минало през метрологична
проверка през 2015г., като годността му изтича през 2021г. Показанието от 9165
кв.ч. прочетено в Т3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред. Т.е.
консумираната енергия не се отчита правилно и не се измерва правилно. Наличието
на показания в регистър 1.8.3. се дължи на неправомерна софтуерна манипулация.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По така предявения иск с правно основание
чл. 124, ал.
1 ГПК в тежест на ответника бе да докаже дължимостта на начислената сума, а именно следваше в условията
на пълно и главно доказване да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка
трябваше
да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в
Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер, като остойностеното
количество ел. енергия е реално доставено на ищеца.
В процесния случай не
се спори, че ищецът, в периода, за който е
извършена корекцията, е бил потребител на ел. енергия по силата на договорни отношения
с ответника, както и че имотът, в който
е монтиран процесният електромер,
е присъединен към електропреносната мрежа.
Ответникът твърди, че в случая от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена ел. енергия, а от друга, че представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание, обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети
от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 год. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. Същевременно с решение
№ 1500/06.02.2017 год. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на
чл. 48-51, са
отменени. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародане на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. Следователно разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл.
52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 17.10.2018
год.
Нормата
на чл. 50
ПИКЕЕ, на която се позовава ответното дружество, е действала към момента на преизчисляване количеството на ел.енергия. Същата предвижда, че при
установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия, като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период,
не по - дълъг от
една година.
Или
за да възникне правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място следва да се установи несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за
нея. След отмяната на чл.
41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред
и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече изцяло.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че
вземането на ответното търговско дружество е изцяло недължимо, при липса на наведени
твърдения за наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на ответника, поради което и съдът приема предявения
иск за недължимост
на претендираната сума за основателен.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 475,50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, не
дължи на „ЕПП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 1736,88 лв., начислена с
фактура от 19.09.2019г., за период на потребление от 18.10.2017г. до 17.10.2018г. по партида с кл.
номер ********** и аб. номер **********, за адрес на
потребление в Гр. ****, ул. Д-р *******, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Г.З., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в общ размер от 475,50 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Варна.
Районен съдия: