№ 246
гр. Сливен, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
Членове:Стефка Т. Михайлова М.а
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова М.а Въззивно
гражданско дело № 20242200500398 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №650/10.07.2024г. по гр.д.
№2487/2024г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена, като неоснователна,
молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен за настаняване на
малолетното дете Б.Р. И., ЕГН **********, родено от майка - Р. С. И. и баща -
неизвестен в професионалното приемно семейство на В. П. С. в гр. Сливен за срок от 2
години.
Въззивната жалба е подадена от молителя в първоинстанционното производство
Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен и с нея се обжалва постановеното
първоинстанционно решение изцяло.
В жалбата си въззивникът Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен чрез
представителя си по закон – и.д. Директор К.Т. посочва, че обжалва
първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано -
изводите, направени в мотивите, противоречали на събрания по делото доказателствен
материал и не били ценени обективно и цялостно. Посочва, че от напускането на
Звено „Майка и бебе“ от майката Р. И. до настоящия момент са осъществени общо две
срещи - на 16.02.2023г. и 07.04.2023г. между нея и детето Б., поради липсата на
каквато и да било заинтересованост от страна на майката. Майката не се интересувала
от здравословно и общо състояние на детето, не отговаряла на телефонния номер,
който сама е предоставила и/или предоставя различни такива; не била откривана на
1
адресите, които сама посочвала и често сменяла. Майката била ясно и недвусмислено
консултирана и информирана, както за начините за връщане на детето в семейна среда,
така и за последиците от продължителна дезинтересованост без основателна причина.
Посочва, че е налице ясно разписана процедура по реинтеграция на дете в семейна
среда и тя включва именно дейностите, които майката е насочвана да изпълнява -
посещение на социална услуга, с цел надграждане на родителския капацитет, за да
може реално да отглежда своето дете при реинтегрирането му; изготвяне на график за
осъществяване на срещи между родител/близки и дете, с цел съхраняване на
емоционалната връзка и запознаване с навиците на детето и подобряване на жилищно-
битовите условия, в които то евентуално ще се отглежда. Несъдействието на родител в
подобен процес демонстрира незаинтересованост от крайния резултат. От
извършеното актуално социално проучване от компетентната ДСП-Оборище /по
местонахождение на майката/ не била констатирана възможност за отглеждане на
детето Б.Р. И. в семейството на своя биологичен родител или в семейство на роднини
или близки. Това поставяло детето в риск по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗЗДт, като
лишено от родителски грижи. От 27.01.2023г. (момента, в който е напуснала услугата)
до този момент майката Р. И. не е демонстрирала повишаване в родителския си
капацитет или реално желание за отглеждане на детето си в своето семейството, тя не
съдействала на социалната услуга, която е заявила; променяла местонахождението си
/като за това не е уведомила ОЗД/ДСП- Сливен/, не проявявала загриженост за
състоянието на детето. До настоящия момент нито майката, нито съжителят й и/или
техни роднини/близки не са заявили пред някоя ДСП желание и възможност да се
ангажират с отглеждането на детето - твърдения, които законът предвижда да бъдат
проверени от компетентен орган. По отношение легитимността на предоставените
доклади посочва, че същите са изготвени от компетентен орган/институция, действал/а
в кръга на предоставените правомощия и с целта, посочена в Закона. Всички изготвени
доклади, протоколи или други актове на административния орган обективирали
релевантни и реални факти и обстоятелства, които имат значение за работата по
случая на детето Б.. Въззивната страна посочва, че след настаняване на детето в
професионалното приемно семейство е налице положителна промяна в развитието на
детето, поради което е необходимо да бъде проучена възможността за евентуалната му
реинтеграция в биологичното му семейство. Следва да бъдат извършвани срещи
между майката и детето, на което да бъде възстановена тяхната емоционална връзка;
майката да се запознае с навиците на своята дъщеря и с нейните потребности. Толкова
съществена промяна в живота на малолетното дете не би трябвало да бъде рязка и
криеща риск от увреждане на психиката му, а тъкмо обратното - следва да бъде
постепенна и в подходящ момент евентуално да се премине към връщане на детето в
биологичното му семейство. Счита, че с първоинстанционното решение не е
гарантиран най-добрия интерес на детето. С оглед изложеното, въззивникът моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно
и да постанови ново, с което да предприеме исканата с молбата мярка за закрила.
Претендира разноски, в случай, че такива бъдат направени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна
жалба.
В с.з., въззивната страна Дирекция „социално подпомагане“ - Сливен, редовно
призована, не се представлява от представител по закон или пълномощие. Постъпила е
2
молба за разглеждане на делото в отсъствие на нейн представител.
В с.з. заинтересованото лице - въззиваема Р. С. И. – майка на детето Б.Р. И.,
редовно призована не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от
процесуалният й представител по пълномощие адв. Д. М. от САК, който посочва, че
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Заинтересованото лице В. П. С., редовно призована, се явява лично. Намира
жалбата за основателна. Посочва, че е най-добре детето да се отглежда от родителя, но
ако има условия за това. След м.април 2023г. майката не е търсила детето, не е искала
чрез ОЗД да осъществи среща с него. На двете срещи тя е водила детето в ОЗД. Не
отговаря на истината твърдението на майката, че тя е оказвала пречки детето да се
вижда с нея. Детето още помнило майка си, говорило къде се е срещало с нея.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата
инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно.
От събраните по делото доказателства пред двете инстанции се установи
следното от фактическа страна:
Детето Б.Р. И. е родено на ***г. от майка Р. С. И. и баща – неизвестен.
Отдел „Закрила на детето“ – Сливен работи с детето Б. И. от м. 01.2022г. В
предходни периоди се е работило от: ДСП - Ботевград /05.03 - 05.06.2020г./; ДСП -
Люлин /12.06- 13.07.2020г./; ДСП - Ботевград /16.07.2020г. - 12.03.2021г./; ДСП -
Люлин /15.03-23.03.2021г./; ДСП - Ботевград /26.03 - 22.12.2021г./; ДСП - Котел
/22.12.2021г.- 05.01.2022г./; ДСП - Сливен от 05.01.2022г. до момента.
През 2021г. на майката Р. И. и на малолетното и дете е предоставена социална
услуга настаняване в Звено „Майка и бебе“ (ЗМБ) към „Комплекс за социални услуги
за деца и семейства“ (КСУДС) – гр. Сливен.
На 24.01.2023г. Р. С. И. е подала заявление до Директора на ДСП – Сливен с
молба временно да бъдат настанени децата й Б. и Н. за отглеждане в приемно
семейство, поради невъзможността й да се върне в семейна среда, заедно с децата.
3
На 06.02.2023г. Р. И. подала молба до ДСП – Сливен за осъществяване на срещи
с детето Б.. Предоставен й бил график за провеждане на срещи. Проведени са само две
срещи - на 16.02.2023г. и 07.04.2023г. между нея и детето Б..
С влязло в сила Решение № 209/20.03.2023г. по гр.д. № 916/2023 г. по описа на
СлРС, детето Б.Р. И. е настанено в професионалното приемно семейство на В. П. С. за
срок от една година.
Семейството на В. П. С. е вписана със Заповед от 23.03.2013г. на директора на
РДСП – Сливен в регистъра на утвърдени приемни семейства от област Сливен.
След изтичане на срока за настаняване със Заповед №57/19.04.2024г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Сливен детето Б. е настанено
временно в приемното семейство на В. П. С..
Въз основа на направление за ползване на социални услуги от 03.11.2023г., на
05.12.2023г. бил подписан договор за ползване на социална услуга „Оценка на
родителски капацитет“ между Р. С. И. и ЦОП „Нов път“ в рамките на 6 календарни
месеца, като били проведени само 6 психологически сесии присъствено в центъра. На
последните три сесии, считано от 17.01.2024г. Р. И. не присъствала, не отговаряла на
телефонните обаждания, не изяснила причините за неявяването си. Поради това
договорът за услугата бил прекратен, считано от 12.02.2024г.
Във връзка с изготвяне на социален доклад относно детето Б.Р. И., е поискано
извършване на проучване на майката Р. И., което да се извърши от ДСП – Оборище, от
където обаче е върнат отговор на ДСП – Сливен за невъзможност да се изготви
становище относно наличието на възможност за реинтеграция на детето в семейна
среда. Не била представена информация относно жилищно-битовите условия на
майката. Тя не била открита на посочения от нея адрес - ***, не е посочила друг,
актуален адрес и не е изразила желание за промяна или прекратяване на мярката за
закрила спрямо детето.
От ДСП – Люлин посочват, че бабата на детето – С. И. и съжителят й обитават
една стая и хигиенно-битовите условия не са подходящи за отглеждане на детето Б..
Бабата отказала да попълни декларация по чл.24, ал.3 от ППЗЗДт.
От изготвения от ДСП – Сливен социален доклад се установява следното:
Майката не е заявила актуална информация за своето местоживеене. Близки и
роднини на майката не са изразявали желание да отглеждат детето Б. в своите
семейства. Налице била незаинтересованост от страна на майката да изпълнява
родителските си задължения. ДСП – Сливен не разполага с информация за
здравословното състояние на майката. Емоционалната връзка между детето Б. и
неговата майка е прекъсната. След настаняването на детето, тя е осъществила само две
срещи с него на 16.02.2023г. и на 07.04.2023г. Детето се чувства добре в приемното
4
семейство, поставя приемния родител на първо място от хората, на които има доверие.
Професионалният приемен родител стимулира цялостното развитие на детето, отделя
му нужното внимание и време, осигурени са подходящи за възрастта играчки.
Осигурява стабилна и сигурна среда за отглеждането на детето.
На Р. С. И. е издадено ново направление за ползване на социални услуги
№НП/Д-С-О-034 от 10.06.2024г. от ОЗД ДСП – Оборище относно предоставяне на
краткосрочна социална услуга „Оценка на родителския капацитет“. Р. И. не е посетила
ЦОП „Нов път“ за осъществяване на услугата, не отговаря на телефонни обаждания.
Услугата не е осъществена.
Опит за контакт с Р. И. е направен и от отдел „Закрила на детето“ – Оборище, но
без резултат, с цел връчване на направление и действия по процедура по реинтеграция.
Към 28.06.2024г. И. не е осъществила контакт с ОЗД – Оборище, не е предоставила и
актуален адрес.
Р. С. И. живее на съпружески начала с Я.К.Б. /18г./ в гр. ***. Отскоро се
отделели в това жилище. Преди това живеели в апартамента на майката на свид. Б. в
***. Жилището представлява двустаен апартамент с баня и тоалетна. Б. изразява пред
съда съгласие да вземат заедно с Р. и да отглеждат детето Б.. Свид. Б. посочва, че
едната стая направили детска стая. Р. И. страдала за детето си. Ходила на срещите по
програмата.
Свид. Б. и Р. И. работили в една фирма за почистване – „Кос България“ ООД, гр.
София, като Р. била домакин – отговаряла за препаратите. Работното й време било от
7ч. до 15ч., като пътували с градски транспорт.
Брутния доход на Р. И. в периода м.януари 2024г. – м.юни 2024г. е 470лв.
месечно, а нетния – 364,71лв. месечно.
Брутния доход на Я. Б. за м.май и м. юни 2024г. е 470лв. месечно, а нетния –
364,71лв. месечно.
Свидетелката А.Д. – майка на Я. Б. посочва, че преди да отидат да живеят сами,
Я. и Р. живеели при нея /***/. От скоро се отделили. Апартамента им бил обзаведен,
имало детска стая. Двамата работили, имали средства да се издържат. Свидетелката е
съгласна двамата да вземат детето Б. да го гледат, като тя заявява желание да им
помага.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Молбата с правно основание чл. 28 от Закона за закрила на детето за
предприемане на мерки за защита на дете в риск чрез предоставяне на социална услуга
5
– „Настаняване на дете за отглеждане в приемно семейство“, с която СлРС е бил
сезиран, е допустима, а разгледана по същество – основателна.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.
Въззивният съд намира, че към настоящия момент, както и към момента на
вземане на мярката за закрила по административен ред, детето Б. е дете в риск по
смисъла на ЗЗДт - пар. 1, т.11, б.“а“ и б. „в“ от ДР на ЗЗДт, като е останало без
родителска грижа и съществува риск от увреждане в неговото цялостно развитие. Не
са налице условия за отглеждането му в биологичното му семейство на този етап.
Видно от събраните по делото доказателства, в т.ч. и тези пред въззивната
инстанция, на този етап, според настоящия състав, майката /бащата е неизвестен/ не е
в състояние да осигури и предостави подходяща и адекватно задоволяваща
потребностите на детето Б. здравословна, безопасна и сигурна семейна среда за
отглеждането и възпитанието й.
Съдът взе предвид установеното от събраните по делото писмени доказателства
обстоятелство, че Р. И. не проявява необходимите усилия и постоянство по
предоставените й услуги, свързани с оценка на родителския капацитет и предприемане
на действия във връзка с процедурата по реинтеграция на детето в семейна среда. По
издаденото й през м.12.2023г. направление за социална услуга И. е направила само
шест посещения, като от 17.01.2024г. е преустановила посещенията в ЦОП „Нов път“
без да уведоми за причините за това. По издаденото й ново направление за оценка на
родителския капацитет през м.06.2024г. И. въобще не е посетила ЦОП „Нов път“, не е
осъществила контакт, нито с ЦОП, нито с ОЗД – Оборище. Без да се премине през
необходимата оценка и подготовка за реинтеграция на детето, заявеното пред
първоинстанционния съд желание за отглеждане на детето си остава само символично,
неподкрепено с реално съдържание. Реални действия от страна на майката за
подготовка на своя родителски капацитет и на детето за подготвянето му за връщане в
семейна среда няма осъществени.
Следва да се отбележи, че от страна на майката и нейния процесуален
представител е налице само едно оспорване на представените по делото документи,
без да са ангажирали от своя страна каквито и да са доказателства относно изпълнение
на задължителните процедури, свързани с подготовка на майката и детето за
реинтеграцията му. Оспорването на доклада на ЦОП „Нов път“ е неоснователно, тъй
като видно от съдържанието му, се касае за техническа грешка в изписването на
последната цифра на годината на датата, на която изтича срока на предоставената
кратковременна услуга – записано 05.06.2023г., вместо 05.06.2024г. От посочения
номер и дата на издаване на направлението – 05.12.2023г. и срока на същото – 6
месеца е логически очевидно, че шестмесечния срок на услугата изтича на
05.06.2024г., а не през 2023г. Безспорно е че И. е прекъснала посещенията в Центъра
6
след първите шест такива, още през м.януари 2024г. Самата тя също признава, че е
спряла посещенията. Твърденията, че това се дължи на казаното й от психолога се
остава недоказано и голословно. Неправилно районният съд е кредитирал единствено
и само заявеното от заинтересованото лице Р. И., без да анализира събраните по делото
писмени материали. Заявеното от майката и лицето, с което към момента тя
съжителства /свид. Я. Б./ е само желание за отглеждане на детето, но не и установяване
на капацитет за това и осигуряване на необходимите жилищно-битови условия и
финансови средства.
Следва да се отбележи, че въпреки заявеното пред съда желание, майката не е
осъществила контакт с детето. След като е подала заявлението за настаняването му в
приемно семейство м.02.2023г. е осъществила само две единствени посещения на
детето по изготвения й график – м.02. и м.04 2023г. Не се установи в последствие
майката да е осъществила контакт с детето, дори и опит да го посети. Не е отправяла
такова искане до ОЗД – Сливен. Налице е незаинтересованост от нейна страна до
момента на провеждане на съдебното заседание пред първоинстанционния съд.
Незаинтересованост е налице и към момента, с оглед липсата на контакт и
непредприемане на действия по реализиране на новоиздаденото направление за
услугата „Оценка на родителския капацитет“ и относно реинтеграцията на детето.
По отношение на жилищно-битовите условия следва да се посочи, че същите не
са установени по категоричен начин по делото. Задължителното проучване от страна
на социалните служби не е извършено, именно поради липсата на съдействие от
страна на майката Р. И., която не е осигурила достъп до жилището, посочено на ОЗД –
Оборище, нито до това, в което в съдебно заседание пред СлРС е посочила, че живее
от скоро. Новото жилище не е заявено от майката и съответно проучване на условията
в него за отглеждане на детето няма направено. Ангажираните от майката свидетелски
показания не изпълняват законовото изискване за надлежно проучване и оценка на
тези условия, на тяхната сигурност и възможност за задоволят потребностите на
малолетното дете от надлежния орган. Съдът не може да се позове само на откъслечни
свидетелски показания, за да приеме, че действително са създадени подходящи за
отглеждането на детето условия в дома, в който към момента живее майката. Това
процедиране е неправилно.
По отношение на доходите на майката, следва да се посочи, че от представените
от самата нея писмени доказателства /удостоверение за възнаграждение от
работодател/, се установява, че действително майката и лицето, с което тя
съжителства работят по трудово правоотношение в почистваща фирма, но
получавания от тях доход е крайно недостатъчен за осигуряване издръжката на детето.
Месечния брутен доход на майката е 470лв., като нетния доход е 364,71лв. Същият е
дохода и на свид. Я. Б.. Тези средства са крайно недостатъчни за отглеждането на дете,
7
като с тях не може да се осигури дори и прехраната на семейството, още по-малко
задоволяване на останалите потребности на детето, което расте, посещава детска
градина и има нарастващи нужди от храна, облекло, обувки и др. Майката не е
установила наличието на друг доход, извън удостоверения от работодателя, който да й
даде възможност за се грижи и издържа детето Б..
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не е установено наличие на
родителски капацитет на майката за отглеждане на малолетното дете Б., наличие на
подходящи жилищно-битови условия за това отглеждане, както и осигуряване
ежемесечно на достатъчни средства за отглеждане на детето и за задоволяване на
основните му потребности.
Извън лицето, с което съжителства на семейни начала – свид. Я. Б., Р. И. не
може да разчита на подкрепа и съдействие при отглеждането и възпитанието на детето
от страна на своята майка, която не е изявила желание за това, а и условията в които
живее са крайно неподходящи за отглеждане на детето.
Желание за съдействие пред районния съд е изявила майката на Я. Б. – свид.
А.Д., но проучване на условията, капацитета и възможностите й за осигуряване
подкрепа при отглеждането на детето няма извършено, нито има ангажирани
доказателства относно тези условия. Самата свидетелка не посочва какви са условията
в нейния дом, нейните доходи, нито в какво би се изразявала помощта й при
отглеждането на детето.
С оглед всичко изложено, съдът не споделя извода на първоинстанционния съд
и намира, че на този етап майката не може да осигури адекватни на потребностите на
детето грижи за неговото отглеждане и възпитание. Тя не може да гарантира в
достатъчна степен неговата сигурност, не може да осигури сигурна и стабилна среда
за отглеждането му и не съзнава своята родителска отговорност за нормалното
развитие и израстване на детето.
Съдът намира, че детето Б. действително е „дете в риск“ и се нуждае от закрила.
Налице хипотезата на чл. 25, ал.1, т.3 от ЗЗДт., като на този етап няма възможности за
закрила в семейството.
Установено е че семейството на В. П. С. е утвърдено като приемно семейство,
включено е в списъка на приемни семейства на територията на Община Сливен. Освен
това детето Б. вече е била настанена по съдебен ред в това приемно семейство за срок
от 1 година и видно от социалния доклад професионалния приемен родител стимулира
цялостното развитие на детето, отделя му нужното време и внимание, осигуря му
подходящи условия, внимание, играчки и т.н. Налице е емоционална близост между
детето и професионалния приемен родител, която близост с майката е прекъсната
поради нейната незаинтересованост.
Поради това съдът следва да приложи мярката за закрила „настаняване в
8
професионално приемно семейство“, която е най-подходяща и адекватна с оглед
конкретните потребности на детето Б. и с оглед защита на неговия изключителен
интерес.
Именно с оглед възможността, която следва да се даде на майката да осигури
подходящи условия за отглеждане и възпитание на детето и най-вече да установи и
затвърди един подходящ модел на поведение, като развие и повиши своя родителски
потенциал, да постанови настаняването да е за кратък срок от една година, през който
период именно дава възможност на майката да работи в посочените насоки с помощта
и съдействието на ДСП.
Съдът следва да укаже на ДСП да предприеме отново необходимите мерки и
предостави подходящи социални услуги за подпомагане на майката Р. С. И. в
изграждане на родителския й капацитет и осигуряване на подходяща и сигурна
семейна среда за отглеждането и възпитанието на детето.
Тъй като крайните правни изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, то постановеното от СлРС решение следва да се отмени
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново, с което детето
Б. се настани в професионалното приемно семейство на В. П. С. за срок от 1 година и
се дадат посочените по-горе указания за съдействие на ДСП – Сливен по отношение
на майката.
За гарантиране в пълна степен интересите на малолетното дете, съдът следва да
постанови възможност, при необходимост, детето Б. да ползва социалната услуга
„Заместваща грижа“ по смисъла на чл.92 от ЗСУ.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №650/10.07.2024г., постановено
по гр.д.№2487/2024г. на Сливенски районен съд и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
НАСТАНЯВА на детето Б.Р. И. с ЕГН **********, родено от майка Р. С. И. с
ЕГН ********** и баща – неизвестен, в професионалното приемно семейство на В. П.
С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за срок от 1 /една/ година,
считано от постановяване на настоящото решение.
ПОСТАНОВЯВА правото на малолетното дете Б.Р. И. с ЕГН **********, при
9
необходимост, да ползва социалната услуга „Заместваща грижа“.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен и Дирекция
„Социално подпомагане“ – Оборище да предприемат необходимите мерки и
предоставят подходящи социални услуги за подпомагане на майката Р. С. И. в
изграждане на родителския й капацитет и осигуряване на подходяща и сигурна
семейна среда за отглеждането и възпитанието на детето.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ДСП – Сливен!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10