РЕШЕНИЕ №56
гр. Силистра, 20.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при секретаря Анета Тодорова, с участието на прокурор
при ОП гр.Силистра Галина Вълчева, като разгледа докладваното от съдия
М.Славова КАНД №53 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С Решение №30/23.03.2020г.,постановено по АНД №533/2019г.,Силистренският
районен съд е потвърдил Наказателно постановление №19-000984/18.06.19г.,издадено
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Силистра, с което на
„Стар Пост”ООД гр.София, в качеството му на работодател, на основание чл.414 ал.1
и чл. 415в ал.1 от Кодекса на труда КТ/,е наложено административно наказание по
вид "имуществена санкция" в размер на 300 лева, за нарушение на чл.128
т.2 от КТ.
Производството е образувано по касационна жалба на “Стар Пост“ООД,
подадена от упълномощен представител адв.М.В. ***,с искане за отмяна на
решението на СРС, а в условията на евентуалност - за обявяването му за
нищожно,настоявайки за предоставяне на допълнителна възможност за излагане на съображения
в подкрепа на горните искания,каквито не са последвали по делото,вкл. в открито
съдебно заседание на 05.08.2020г. пред АС гр.Силистра.При отсъствието на
каквито и да е касационни доводи,съгласно чл.348 НПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН,
настоящият контрол следва да се осъществи в параметрите от чл.218 ал.2 от АПК.
Ответникът по касация-Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Силистра,чрез представител по пълномощие
ст.юрисконсулт И. А.,изразява становище за неоснователност на оспорването.
Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС и настоява касационната
жалба да бъде оставена без уважение.Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение при условията чл.63 ал.5 ЗАНН.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра счита,че обжалваното решение е законосъобразно. Дава
заключение за оставяне в сила на въззивния съдебен акт и без уважение
касационната жалба.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационни основания,които да са заявени
и поддържани пред настоящата инстанция, няма.
Настоява се за касиране на релевирания съдебен акт по непосочени в жалбата
причини,каквито и допълнително не са изложени пред касационната инстанция.Ето
защо, в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта,валидността
и съответствието на оспореното решение с материалния закон, настоящият състав намира
за установено следното:
С процесното пред СРС наказателно постановление на ”Стар
Пост”ООД гр.София е наложена имуществена санкция по чл.415в ал.1 във връзка с чл.414
ал.1 КТ, в размер на 300 лева затова, че касаторът, в качеството му на
работодател по трудов договор №47/21.02.19г., сключен с М. Г. М., за длъжността „шофьор куриер“ и място на работа- офис
за куриерски услуги „Стар Пост“ в гр.Силистра,ул.“Шар планина“ №15,при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, не му е изплатил договореното
възнаграждение за м.март.2019г. в размер на 484.95 лева до края на
месеца,следващ полагането на труда - 30.04.2019г. Със Заповед №56/ 01.04.19г.е
прекратено трудовото правоотношение между страните, а при извършена проверка от
контролните органи на 27.05.2019г., е било установено, че работникът е получил
възнаграждението си за м.март.19г. на 21.05.2019г. В контекста на горните
установявания е бил съставен АУАН №19-000984/29.05.19г.,с който фактите са
квалифицирани по чл.128 т.2 КТ, а именно - при нормативно задължение на
работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа съгласно чл.128 т.2 КТ, същият не го е изпълнил съобразно изискването от
чл. 270 ал.2 КТ, във връзка с чл.4 пр.2 от ТД №47/21.02.19г.- до 30-то число на
следващия месец.
Решаващият състав е провел законосъобразно съдебното
следствие, вкл. събирайки и служебно доказателства.Изслушал е показанията на
актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението и съставянето на
АУАН.Фактите, установени с Протокол за извършена проверка от 27.05.19г.
/л.15-л.16/, релевирани с АУАН, не са били спорни пред въззивната инстанция,
която в съответствие с тях и закона е извела верния извод,че деянието
представлява административно нарушение на чл.128 т.2 КТ. Отговорността на
дружеството правилно е ангажирана на основание чл.414 ал.1 КТ, но доколкото към
момента на установяване на нарушението касаторът е бил изплатил вече трудовото
възнаграждение на работника /на 21.05.19г./, ответният орган е приел, че
случаят следва да бъде квалифициран като „маловажно нарушение“, прилагайки
привилегированият състав на чл.415в ал.1 КТ.При индивидуализиране на
наказанието, предвидено с горната разпоредба в относителни граници „[…]
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева […]“, АНО е преценил
като отегчаващи отговорността на касатора влезлите в сила други наказателни
постановления, с които работодателят е бил санкциониран за същото по вид
нарушение,поради което е наложил максималният размер,предвиден в разпоредбата,
озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение“ на чл.415в ал.1 от КТ.
Съгласно чл.218 ал.2 АПК, касационната инстанция следи
служебно за съответствието на оспореното решение с материалния закон, въз
основа на фактите, установени от районния съд.Последният е достигнал до обоснования
извод,че работодателят ”Стар пост”ООД, не е изплатил на работника М. трудово възнаграждение, дължимо за месец март на 2019г.,така
както го задължава разпоредбата на чл.128 т.2 КТ, във връзка с чл.270 ал.2 КТ и
изрично уговорения срок за това с чл.4 пр.2 от ТД №47/21.02.19г. - най-късно до 30.04.2019г.Състоянието на
бездействие е с начална дата - 01.05.2019г. и е продължило до 21.05.2019г.,
което не е незначително. Независимо от договорната основа на процесните
правоотношения, държавата е гарантирала изпълнението на базовите задължения на
работодателя, посредством предвидените хипотези на държавна принуда с чл.414 и
следващите от КТ. Законодателят е предоставил на страните договорна свобода за
определяне на падежа за изплащане на работната заплата,но веднъж
определен,държавата гарантира спазването му, чрез регулиране на това отношение посредством
санкция при неизпълнение на въведеното правило. В процесния случай,
санкционната разпоредба на чл.414 ал.1 КТ, препраща към всяка разпоредба на
трудовото законодателство, включително и тази на чл.128 т.2 КТ. Следователно,в
хипотезата на административнонаказателната разпоредба е приобщена и нарушената
материална такава на чл.128 т.2 КТ.Последната, разписваща задължение за
работодателя да изплаща трудовите възнаграждения в установените срокове,е придобила
публичен характер, тъй като по
императивен начин нормира договорните отношения относно изплащането на заплатата
в установения с ТД срок. При положение,че в административнонаказателната
разпоредба на чл.414 ал.1 КТ се предвижда налагане на административно наказание
за неизпълнение на задължение по чл.128 т.2 КТ,то всяко възражение за липса на
основание за възникване на процесната юридическа отговорност е неоснователно,
както правилно е приел и районният съд.
При този изход на делото, основателно се явява
искането на ответния по касация орган за присъждане на разноски при условията
на чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН. Последната препраща към реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който от своя страна детерминира размера на заплащането на
правната помощ посредством Наредба, издадена по законовата делегация от
последния, приета с ПМС №4/06.01.06г. /Обн. ДВ, бр.5/16г., посл.изм.ДВ,бр.98/15.12.15г./
Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ,възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева, което сочи, че справедлив
размер, с оглед фактическата и правна сложност на касационното производство, е
такъв от осемдесет лева.
Обобщавайки изложеното,настоящият касационен състав намира,че
обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо.Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона, при отсъствие на
касационни основания за неговата отмяна .Ето защо, следва да бъде оставено в
сила,воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.“първо“ АПК,във вр. с чл.63 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №30/23.03.2020г., постановено
по АНД №533 по описа за 2019 година на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА „Стар Пост“ООД,с ЕИК:********* и адрес на управление:
гр.София 1415, район „Лозенец“, бул.“Черни връх“ №73, представлявано от
управителя Д. Д. В. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, с
административен адрес: гр.Силистра, ул.“Добруджа“ №1, ет.4 сумата от 80.00 /Осемдесет/ лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.