О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………….
Добрич, 21.10.2019 г.
Административен
съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на двадесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 591/ 2019 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба
вх. № 2526/ 13.09.2019 г. от И.А.П.,***, срещу Мълчалив отказ на Кмета на
община Балчик да издаде заповед за премахване на незаконен строеж – ограда,
изградена от Х.Т.Я., собственик на ПИ с идентификатор 02508.51.51, УПИ ХХVІІІ в
кв. 12 по плана на вилна зона „Бели скали“, гр. Балчик, по Заявление вх. № 94 –
00 – 1423/ 06.08.2019 г. на И.А.П..
Административният орган - Кмет на община Балчик,
представя административната преписка, образувана по заявлението на И.А.П., като
излага чрез пълномощника си Ж.М. и Становище по жалбата. Счита, че оспореният
Мълчалив отказ не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ). Настоява, че съдебната практика е
константна по въпроса, че производствата по сигнали са изцяло административни и
по отношение на тях не е уреден съдебен контрол предвид разпоредбата на чл.
124, ал. 2 АПК. Добавя, че в ЗУТ липсва правна норма, която да създава за
органите по чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ задължение да се произнесат по искане за
установяване на незаконен строеж и за неговото премахване (или на част от
него), още по – малко подател на сигнал да поставя срок на административния
орган да издаде искания акт. Счита в този смисъл подадената жалба за
процесуално недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане, като бъде
прекратено производството по нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От приложената преписка се установява следното:
Със Заявление вх. № 94-00-1423/ 06.08.2019 г. до
Кмета на Община Балчик (л. 29) г-н И.А.П. заявява, че е собственик на парцел
ХХІХ – 49 по плана на вилна зона „Бели скали“ гр. Балчик, с идентификатор по
кадастралната карта 02508.51.52. (л. 30 – 31) Сочи, че от изток съсед на имота
му е Х.Т.Я., като неговият имот е УПИ ХХVІІІ – 50 в кв. 12 по плана на вилната
зона, с идентификатор 02508.51.51, на когото е разрешено изграждането на
ограда, от северозапад оградата с плътна част от 2.20 м, а от страна на улицата
– 0.60 м. Според заявителя Х.Я.се е отклонил съществено от разрешеното му
строителство, като оградата от страна на улицата е с по – голяма височина, като
според него надвишава 2.50 м. Иска общинската администрация да констатира
незаконния строеж, да издаде заповед за премахване на незаконния строеж и да
осигури изпълнението на заповедта за премахване.
От документите, приложени към административната
преписка, е видно, че с Разрешение за строеж № 39/ 22.03.2018 г. (л. 32),
издадено от Главния архитект на Община Балчик, на Х.Я.е разрешено да изгради
ограда с дължина 60.76 м, строеж Шеста категория. За обекта е издадено
Конструктивно становище, съгласно което по северозападната част на имота е
предвидено оградата да бъде плътна, изградена от бетонни блокчета 15/20/40 см,
свързани помежду си с цименто – пясъчен разтвор и с височина 2.20 м над терена.
По югозападната част е предвидено да бъде ажурна ограда с височина 2.20 м,
състояща се от плътна част от 60 см над терена, изпълнена от три реда бетонни
блокчета 15/20/40 см, свързани помежду си с цименто – пясъчен разтвор и
стоманени ажурни платна. По цялата дължина на плътната ограда през 2.00 м са
предвидени стоманобетонни колонки 30/30 см, изпълнени от бетонни блокчета. По
цялата дължина на ажурната ограда през 2.00 м са предвидени да се заложат
стоманени закладни плочи с размер 4х120х120 мм. (л. 46 – 47) Разрешението за
строеж е влязло в сила на 13.04.2018 г. Строежът е изграден, след като за същия
е изготвен Протокол за трасиране, означаване и координиране на ограда, находяща
се в УПИ LXXІІ, кв. 12 по действащ План за регулация и застрояване на вилна
зона „Белите скали“ гр. Балчик, общ. Балчик.
При така установените факти, съдът прави
следните изводи:
Предмет на настоящото производство е Мълчалив
отказ на Кмета на община Балчик да констатира незаконния строеж и да издаде
заповед за премахване на незаконен строеж, като осигури премахването на
оградата, тъй като пречела на жалбоподателя да ползва улицата пълноценно.
Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ
или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока,
в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. С оглед
депозиране на Заявлението на 06.08.2019 г. към административния орган и
подадената жалба срещу отказа за произнасянето му от 13.09.2019 г., съдът
приема, че е налице подадена в законовия срок жалба, от лице, засегнато от
непроизнасянето на органа, доколкото е налице депозирано от него Заявление с
искане за произнасяне.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в
срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. По смисъла на чл. 21 от АПК
мълчаливият отказ съставлява индивидуален административен акт и подлежи на
оспорване. Мълчалив отказ обаче е налице само тогава, когато искането до
административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен
акт, т.е. само в случаите, когато административният орган има задължение да се
произнесе по направеното искане.
Съгласно чл. 225а от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е
неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и
на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
В настоящото производство, жалбоподателят г-н И.П.
е подал Заявление, с което е поискал постановяване на акт по реда на чл. 225а
от ЗУТ, мълчаливият отказ за който е оспорен в настоящото производство.
Заповедите, издадени на основание чл. 225а от ЗУТ, с които се установява незаконно строителство и техните адресати се
задължават да извършат определени действия по строежи, тяхна собственост,
обективират властническо волеизявление и по своята същност са индивидуални
административни актове, подлежащи на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Същевременно, отказите на кмета за издаване на
заповеди за премахване на строежи по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не подлежат на
съдебен контрол, тъй като с тях не се създават права или задължения, нито се
засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица,
които са подали сигнал или които не са адресати на заповедта, каквото изискване
е предвидено в чл. 214, т. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 214 от ЗУТ сочи
изрично кои актове са индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ,
като в т. 2 са посочени актовете, издадени от кметовете на райони и кметства,
но не и отказите за издаване на заповед за премахване на незаконни строежи. С
разпоредбите на чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ законодателят е разписал служебно
задължение за кмета на община да образува производство за установяване,
предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство, като страни в
тези производства са административният орган и адресатът на издадената заповед
по чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ или чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - собственик или извършител
на строежа, предмет на преценка за законосъобразност. В случая жалбоподателят
не е нито собственик, нито извършител на целения за проверка строеж, затова той
не е страна в административното производство, поради което не е и надлежно
легитимиран да оспорва издаване на административен акт по този ред. 3аповедта
по чл. 225а от ЗУТ за него не би създала права или породила задължения, поради
което и Заявлението му до Кмета на Община Балчик за предприемане на процедура и
издаване заповед по чл. 225а от ЗУТ не представлява искане за защита на негови
права, а за възникване на неблагоприятни последици за трети лица. По правната
си същност то не е искане за издаване на административен акт по чл. 24, ал. 1
от АПК, а сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 от АПК. По този сигнал
компетентният орган не дължи произнасяне, както и не е длъжен да издава заповед
за премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, защото това
производството започва служебно, по инициатива на органа, а не по сигнали на
граждани. При издаване на такива заповеди кметът на съответната община, респ.
упълномощени от него длъжностни лица в общината, действат служебно, в
изпълнение на дискреционната власт, с която разполагат, като тяхна е преценката
да издадат или не акт по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.
С оглед изложеното, настоящият състав, като
съобрази, че в конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за издаване на
заповед по реда на чл. 225а от ЗУТ, приема, че предвид нормите на ЗУТ,
оспореният мълчалив отказ не представлява индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Производството по чл. 225а от ЗУТ може да започне
и по сигнал от гражданин, юридическо лице или организация, но и в този случай
кметът не е обвързан от направеното искане. Липсва правна норма, която да го
задължава да издаде административен акт с посоченото в чл. 225а от ЗУТ
съдържание, поради което съдебен контрол върху преценката му, че не са налице
основания за предприемане на действия по разписаната в чл. 225а ЗУТ процедура и
за издаване на административния акт, е недопустим.
Предвид горното оспорването е процесуално
недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото - да бъде прекратено.
С оглед изрично стореното от ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и приложеното по делото пълномощно
в полза на представилия Становище по делото Началник – отдел „Правно,
информационно и техническо обслужване“ в
Общинска администрация – Балчик, Ж.М., както
и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съгласно
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, то съдът приема искането за основателно. След като доказателствата
по делото установяват, че Кметът на Община Балчик е бил защитаван от съответния
пълномощник, чрез изготвяне на становище по жалбата срещу процесния мълчалив
според жалбоподателя отказ, и че разноските са своевременно поискани още при
представянето на административната преписка, то са налице предпоставките за
тяхното присъждане. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, като съобразно чл. 78, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 159,
т. 1 АПК, Административен съд - Добрич, І състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.А.П.,***,
срещу Мълчалив отказ на Кмета на община Балчик да издаде заповед за премахване
на незаконен строеж – ограда, изградена от Х.Т.Я., собственик на ПИ с
идентификатор 02508.51.51, УПИ ХХVІІІ в кв. 12 по плана на вилна зона „Бели
скали“, гр. Балчик, по Заявление вх. № 94 – 00 – 1423/ 06.08.2019 г. на И.А.П..
ОСЪЖДА И.А.П.,***, вилна зона „Белите скали“,
ул. „Д.“ № 78 да заплати на Община Балчик сумата от 100 лв. (сто лева) разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 591/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: